Решение № 412 от 09.06.2026, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 412 гр. Бургас, 09.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20262100500424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на Д. И. Г. от ***, чрез процесуалния му представител адв.

Елена Иванова, вписана в АК - Пловдив, против решение № 2796/11.12.2025 г. по гр.д.5036/2025 г. по описа на Районен съд – Бургас, В ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлен предявеният от въззивника иск за осъждане на „Фератум България" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 288 лв, представляваща възнаграждение по договор за гаранция от 29.06.2023 г., сключен между „Мултитюд Банк" и ищеца по делото, обезпечаващ Договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.06.2023 г.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Оспорено е като неправилно, приетото от съда, че сумата от 288 лв представлява възнаграждение по договора за гаранция, за която сума самият ответник признава, че е била полученат от него, не се дължи на ищеца, тъй като тази сума е заплатена по договор, по който ответното дружество не е страна. Твърди се, че по делото липсват доказателства, опровергаващи твърдението на ответника, че не е задържал тази сума при себе си.

Посочва се, че за да е основателен искът чл.55 ЗЗД, ответникът следва да е получил сумите и да не е налице правно основание за това получаване. Цитира се съдебна практика, съгласно която по иска по чл.55 ЗЗД, с който ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника, в тежест на ищеца е да докаже единствено даването, а в тежест на ответника е 1 да докаже, на какво основание е получил даденото. Посочено е, че съгласно същото решение първата хипотеза на чл.55 ЗЗД е налице, както когато ищецът докаже даването, а ответникът не докаже претендираното от него основание, така и когато ответникът докаже основанието, на което получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е нищожно, а втората и третата хипотеза на чл.55 ЗЗД са налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало. Изложени са подробни съображения.

Заявено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част, с която е отхвърлен предявеният осъдителен иск за осъждане на „Фератум България" ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 288 лв, представляваща възнаграждение по договор за гаранция от 29.06.2023 г., сключен между „Мултитюд Банк" и ищеца по делото, обезпечаващ Договор за предоставяне на потребителски кредит от 29.06.2023 г.

Не се сочат нови доказателства. Претендират се съдебни разноски.

В предоставения му срок въззиваемият „Фератум България" ЕООД е представил писмен отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Твърди се, че оплакванията на въззивника са неоснователни и представляват неправилно тълкуване на фактическата обстановка и приложимото право. Излага се, че първоинстанционният съд правилно е приел, че процесната сума от 288 лв, представляваща възнаграждение по договор за гаранция, не е получена от ответника, респективно липсва основание за нейното връщане. Посочва се, че от събраните по делото доказателства се установява, че процесната сума е свързана с договор за гаранция, сключен между ищеца и трето лице („Мултитюд Банк“), като ответникът не е страна по този договор в качеството си на получател на възнаграждението, поради което: липсва разместване на имуществени блага между ищеца и ответника; липсва обогатяване на ответника, съотв.липсва основание за приложение на чл.55 ЗЗД.

Допълнително е изложено, че в случая, поради това, че ответникът не е получил процесната сума, липсва първата предпоставка за уважаване на иска по чл.55 ЗЗД – ищецът да е получил имущество от ответника. Посочва се, че съгласно трайната съдебна практика, при липса на получено имущество от ответника, искът по чл.55 ЗЗД е недопустим и неоснователен.

Заявено е още, че твърденията във въззивната жалба за недействителност на клаузи или на договора, са ирелевантни към предмета на спора, доколкото ответникът не е получил процесната сума и не е налице имуществено разместване в негова полза.

Претендира се съдът да потвърди обжалваното решение и да присъди на въззиваемия съдебни разноски за въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът намира от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по исковата молба на въззивника Д. Г., против „Фератум България“ ЕООД, за прогласяване нищожността на Договор за предоставяне на потребителски 2 кредит № 1270679/29.06.2023 г., поради противоречието му със закона, както и осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в общ размер от 381,92 лв (след заявени от ищеца и приети от съда две изменения на този иск), представляваща сбор от платените от ищеца в полза на ответника през периода 29.06.2023-08.01.2025 г. суми без правно основание (въз основа на нищожния процесен договор). В нарочна писмена молба ищецът е конкретизирал, че главницата от 381,92 лв представлява сбор от платените от ищеца възнаградителна лихва – 53,92 лв, такси от 40 лв (двете суми по договора за кредит), и 288 лв - възнаграждение за поръчителство по договор за гаранция, обезпечаващ процесния договор за кредит, платено на ответника, но дължимо на „Мултиюд Банк“. Ищецът е изложил твърдения, че между страните е бил сключен Договор за предоставяне на потребителски кредит, по който ответникът е предоставил на ищеца сума в размер от 800 лв, при фиксиран лихвен процент от 26.96% и ГПР от 49.03 %; със срок за погасяване на заема - 3 месеца, съгласно погасителен план към договора; като на 29.06.2023 г. ищецът е сключил, с посредничеството на ответника, договор за гаранция (поръчителство) с „Фератум Банк“ ЕАД, по който кредитополучателят дължи възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 288 лв за срока на действие на кредитния договор, като таксата за възнаграждение се дължи разсрочено на 3 месечни вноски, които се кумулират към падежните вземания по погасителния план. Твърди се, че ищецът е изплатил всички свои задължения по договора за кредит и по договора за гаранция; като извършените от него плащания по договора, извън главницата, са лишени от правно основание съгласно чл.23 от ЗПК и чл.26 от ЗЗД, тъй като договорът за кредит и договорът за гаранция са нищожни, ДПК - поради нарушаване на изискванията на чл.19, ал.1 и ал.4 ЗПК, вр.чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4, ЗПК; поради нарушаване на чл.10, ал.1 и чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК тъй като уговореният процент от 26.96% не съответства на записаната лихва от 53.92 лв; липсва ясна методика за формиране на ГПР; освен възнаградителната лихва, в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49.03 %; кредиторът е следвало да включи в уговорения ГПР и таксата за осигуряване на поръчителство; записването на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП; уговорената такса „гарант“ е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на ГПР, което не е сторено; получаването на кредита е било обусловено от сключването на договор за гаранция от страна на кредотополучателя; ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута и др.конкретно посочени основания.

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.22 и чл.23 ЗПК, и чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД.

С писмен отговор в законовия срок ответникът е оспорил исковете като неоснователни. Призната е: сключването на договор за кредит с ответника и на договор за гаранция към договор за кредит, както и невключване на възнаграждението по договора за гаранция в ГПР по договора за кредит. Не е оспорено твърдението в исковата молба, че сумата за възнаграждението по договора за гаранция е преведено от ищеца на ответното дружество. Оспорено е твърдението на ищеца, че поръчителството от 3

„Мултитюд Банк“ (Малта) е задължително условие за сключване на кредитния договор като е посочено, че кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора; сключването на договор за гаранция не е задължително; исковете за нищожност или унищожаване на договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна - „Мултитюд Банк“, а не „Фератум България“ ЕООД, а „Мултитюд Банк“ е самостоятелно юридическо лице, което не е страна в настоящото производство. Изложени са подробни съображения, между които и – че договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което ответникът не е страна и прогласяването на договора за гаранция за нищожен в рамките на настоящото съдебно производство, няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на „Мултитюд Банк“ и няма да настъпи промяна в патримониума на ищеца.

С нарочна писмена молба ответникът е представил писмена справка, с която е признато, че сумата от 288 лв представлява възнаграждение по избраната незадължителна услуга, която се дължи на трето лице, като е посочено, че сумата не е задържана от получателя й - „Фератум България“ ЕООД.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е прогласил нищожността на ДППК № 1270679/29.06.2023 г., сключен между „Фератум България“ ЕООД и ищеца Г., поради противоречието му със закона; осъдил е „Фератум България“ ЕООД да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.първо ЗЗД, на Д. Г., сумата от 53,92 лв - възнаградителна лихва, и сумата от 40 лв такси, недължимо платени от ищеца в полза на ответника по Договора за предоставяне на потребителски кредит, като е отхвърлил иска с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо ЗЗД за осъждане на „Фератум България“ ЕООД да заплати на ищеца сумата от 288 лв, представляваща възнаграждение по договор за гаранция от 29.06.2023 г., сключен между „Мултиюд Банк“ (Малта) и Д. И. Г., обезпечаващ Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1270679/29.06.2023 г. По отношение на сумата от 288 лв съдът е посочил, че представлява възнаграждение по договора за гаранция, по който ответното ЕООД не е страна; получател на сумата е „Мултиюд Банк“ (Малта), въпреки че плащането е извършено чрез „Фератум България“ ЕООД. Съдът е приел, че доколкото по делото липсват доказателства, опровергаващи твърдението на ответника, че не е задържал сумата при себе си, не е налице основание за осъждането на ответника да върне на ищеца получените за третото лице 288 лв.

Решението на първоинстанционния съд е обжалвано само от ищеца – в отхвърлителната му част досежно сумата от 288 лв, поради което спорът е висящ пред настоящата инстанция само в тази му част, а в останалата (осъдителната) част решението е влязло в сила.

При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно. В обжалваната част, подлежаща на проверка за допустимост, решението е и допустимо.

По наведените във въззивната жалба оплаквания за неправилност на решението, по които въззивният съд дължи произнасяне, съдът немира следното:

Както се посочи по-горе, ищецът твърди, а ответникът не оспорва, че във връзка с уговореното (в т.5 от Договора за предоставяне на потребителски кредит) обезпечение „с поръчителство предоставено от MultitudeBank в полза 4 на (ответното) дружество“, ищецът е заплатил на ответното дружество сумата от 288 лв. Договор за гаранция, сключен между ищеца и MultitudeBank (или друго лице-гарант) по делото не е представен.