Определение № 1277 от 14.05.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1277 гр. Пловдив, 14.05.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Руска Ат. Андреева като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Въззивно частно гражданско дело № 20245300501172 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „А1 България“ ЕАД чрез пълномощник адв. Р. Г. – АК – гр. ....................., против разпореждане, обективирано в Заповед № 2768/27.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д. № 14591/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХ IV гр. състав, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК в частта, с която се претендират следните суми: 61,62 лева – такса за събиране на дължими суми за периода 23.04.2021 г. до 2 2.05.2021 г.; 2 44,79 лева – неустойки, 196,18 лева – мораторна лихва върху неплатени предоставени електронни съобщителни услуги за периода от 24.03.2021 г. до 30.06.2023 г.;

365,53 лева – мораторна лихва върху неплатените суми по договор за продажба на изплащане за периода от 24.03.2021 г. до 30.06.2023 г.; 283, 11 лева – мораторна лихва върху неустойката за прекратяване на рамков договор № 502800254 за периода от 27.03.2021 г. до 30.06.2023 г. – всички въз основа на договори, сключени между жалбоподателя и Д. А. Д..

Жалбата е постъпила в срока по чл. 275 от ГПК; подадена е от легитимирана страна с правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт. Приложен е документ за внесена държавна такса.

Предвид изложеното, жалбата е редовна и допустима.

Жалбоподателят „А1 България“ ЕАД счита така постановеното разпореждане за неправилно. Размерът на уговорената неустойка до три абонаментни вноски, дължим при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, обезпечавал вредите от неизпълнение 1 на договора. Не бил необосновано висок по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, нито водел до неоснователно обогатяване на оператора и накърняване на добрите нрави. Размерите на отстъпките от цените на услугите и устройствата били известни на абоната още при сключването на договора. На потребителя било известно и съдържанието на неустоечната клауза, той можел да влияе върху съдържанието й, следователно тя била евентуално уговорена. Тя била съобразена с постигнатото между „Мобилтел“ ЕАД (старо наименование на „А1 България“ ЕАД) и КЗП спогодба от 21.04.2016 г. по гр. дело № 12268/2014 г. по описа на СГС. Сам длъжникът с недобросъвестното си поведение предизвикал активирането на неустоечната клауза.

Моли съда да отмени първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Претендира разноски.

По същество частната жалба е неоснователна. Това е така поради долуизложените съображения.

Длъжникът в заповедното производство е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Предвид това, преди да издаде заповедта съдът е задължен служебно да извърши проверка на основание чл. 411, ал. 1, т. 2, пр.

2 и т. 3, пр. 2 от ГПК: както за съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и относно наличието на неравноправни клаузи в договора по смисъла на ЗЗП.

Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. За да отговаря на критерия за неравноправност, клаузата е необходимо да не е индивидуално уговорена, т.е. потребителят да не е имал реалната възможност да влияе на нейното съдържание. Процесуалният закон задължава заповедния съд да откаже издаване на заповед за изпълнение и при наличие на обоснована вероятност искането да се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

На първо място, дали клаузата е уговорена индивидуално, не е в правомощията на заповедния съд да установи безспорно. Доколкото обаче основанията за прекратяване на договора са посочени в общи условия, то е налице обоснована вероятност клаузите да не са индивидуално уговаряни и клаузите, касаещи техните последици. Самите последици са уговорени в типов договор, изготвен от доставчика на електронни съобщителни услуги, което също подкрепя този извод. Изразеното от потребителя при сключването на договорите съгласие със съдържанието на неустоечните клаузи не следва да се тълкува в смисъл, че той е могъл да влияе на тяхното съдържание, респ. че те са индивидуално уговорени.

В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-26/13 с С-96/14, Van 2

Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и задължение в договора да е прозрачно изложен точния механизъм, за който се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици “. При неясно и двусмислено формулиране на задълженията на потребителя той остава в невъзможност да прецени икономическите последици от сключения договор – чл. 143, ал. 2, т.

19 от ЗПК, респективно финансовата тежест, която поема при допускане на неизпълнение.

Предвид данните по делото, настоящият съдебен състав приема, че в конкретния случай съществува обоснована вероятност претендираните вземания за неустойка, да се основават на неравноправни клаузи в договорите, сключени с потребителя. Начинът, по който се формират неустойките за предсрочно прекратяване, остава неясен за потребителя.

В договори за предоставяне на мобилни услуги от една страна се урежда неустойка в размер на три стандартни (без отстъпка) месечни абонаментни такси при предсрочно прекратяване по инициатива или вина на потребителя, а от друга се урежда, че „в допълнение“ към неустойката в този случай абонатът се задължава да заплати и части от отстъпките на предоставените му услуги и устройства за някакъв времеви период.

Изначално не е ясно каква е функцията на това „допълнение“ – това се изяснява едва в хода на съдебния процес, където доставчикът на услугата посочва, че същото има характер на неустойка.

Отделно от това, в процесния договор се съдържа информация относно цената на стандартен месечен абонамент, както и стандартна цена на предоставените на потребителя устройства. Напълно неясно остава обаче каква част от стойността на ползваните отстъпки и каква част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя устройства се задължава да заплати той при евентуално предсрочно прекратяване на договорите по негова вина или инициатива. Никъде не се посочва каква би била общата сума, която потребителят би платил при такова предсрочно прекратяване, нито каква би била общата сума, която би спестил, ако договорът действа през целия си срок – или друг прост и ясен, достъпен за средния потребител механизъм на изчисляване на размера на неустойката. Всичко това прави невъзможно за потребителя да прецени икономическата тежест при поемане на задължението, поради което и изводите на заповедния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на клаузата за определяне на неустойки при предсрочно прекратяване на процесните договори са правилни. В този смисъл, предвижданите от общностното право критерии за осигуряване на потребителска защита не са изпълнени, а клаузите са вероятно неравноправни.

3

Въз основа на изложеното по-горе, не може да се сподели аргументът на жалбоподателя, че неустоечните клаузи били ясни и известни по съдържание на потребителя още при сключването на договора.

На следващо място, настоящият състав намира, че искането на заявителя е в противоречие с добрите нрави. В частта си, съизмерима с размера на три стандартни месечни абонаментни такси, претендираната неустойка би заместила дължимото от абоната изпълнение на задължението да заплаща цена за договорените мобилни услуги, независимо дали ще се предоставят такива услуги. След като при действащ договор заплащането на месечни такси е насрещната престация за мобилната услуга, то така уговорената неустойка при прекратяване би довела до недопустимо неоснователно обогатяване на оператора. Поради това настоящият състав не намира за основателни оплакванията на жалбоподателя, че неустойката в тази част била валидна, защото оставала в рамките на присъщата й обезщетителна функция.

По отношение на уредените в съответните общи условия на „А1 България“ ЕАД обезщетения във връзка просрочени задължения (едното от които наименувано „такса“), съдът приема, че е налице обосновано предположение, че посочените от заявителя клаузи са неравноправни. В ОУ е записано, че абсолютният размер от 2,00 лева без ДДС е изчислен на база „разпределение на относимите разходи за поддръжка и амортизация на системата за таксуване, мрежови разходи, и за персонал“, както и че потребителят дължи разходи за „ съдебно и извънсъдебно“ събиране на просрочени задължения. Търговецът, като икономически по-силната страна, следва да организира дейността си по такъв начин, че да разполага с ресурси да обезпечава изпълнението на сключените договори и да взема мерки при евентуално неизпълнение от страна на абоната. Финансовата тежест на тези ресурси, а именно: поддръжка на системите за таксуване, мрежови разходи и персонал – доколкото те са активи на доставчика на услугата, не следва да се възлага на потребителя, дори ако са налице просрочени задължения. Нещо повече – неясно е какви са финансовите задължения на потребителя при просрочие. Забелязва се наслагване на задължения за законна лихва, разходи за събиране, сочени в заявлението и уточненията като „такса“ в размер 8 % от забавените суми, както и неустойка в размер на 2 лева – всички, предназначени да обезщетят оператора за едни и същи вреди от просрочие на задълженията. Изложеното води до извод, че приложението на тази неиндивидуално уговорена клауза е високо вероятно да нарушава изискванията за добросъвестност и да води до значително неравновесие между правата на доставчика и потребителя, респ. същата е вероятно неравноправна по смисъла чл. 143, ал. 2, т. 19 и т. 20, вр. ал. 1 от ЗПП.

При тези изводи за неоснователност на заявлението в частта за главниците, за мораторните лихви върху тях също не следва да се издава заповед за изпълнение. В допълнение – в частта досежно мораторните лихви заявлението е неясно – посочването на лихвите в глобални суми, без да се 4 уточнява върху кои главници и за кои. То е останало такова въпреки многобройните указания на заповедния съд в тази насока. При това положение, исканията правилно са отхвърлени.

Поради съвпадение на крайните изводи на Пловдивския окръжен съд с тези на първоинстанционния съд, обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено като законосъобразно.

По разноските:

При този изход от делото на жалбоподателя не се дължат претендираните от него разноски за настоящото производство, не е необходима и промяна в разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА разпореждане, обективирано в заповед № 2768/27.03.2024 г. за изпълнение на парично задължение, издадена по ч. гр. д.

№ 14591/2023 г. по описа на Районен съд – гр. Пловдив, ХХ IV гр. състав, в обжалваната част.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5