Определение № 76 от 19.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501244 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на етажните собственици на сграда в режим етажна собственост Ф. Х. /F. H./, находяща се на адрес ***, подадена чрез адв. Б. П. Б., срещу Решение № 270 от 07.08.2025 г. по гр. д. № 1606/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите искове срещу ответниците последните да бъдат осъдени да им заплатят следните парични суми:

1/ А. К. К., * гражданин, роден на *** г. в село В., с лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР-*, с адрес: *, ***, да заплати на етажната собственост сумата от 5337,34 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по дело разноски;

2/ М. А. М., * гражданин, родена на *** г. в гр. Б., с лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР-*, с адрес: *, *** да заплати на етажната собственост сумата от 5337,34 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за 1 това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил етажните собственици да заплатят на А. К. К. и М. А. М. сумата от 3122,48 лв.

– разноски пред първата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Жалбоподателите намират исковете за недоказани. Считат, че според районния съд решенията на ОСС са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Поддържат, че те пораждат задължение за ответниците да заплащат определената с решенията на ОСС такса. Намират за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е доказано. Поддържат, че от доказателствата не се установяват периодите, през които ответниците са пребивавали в Република България. Навеждат, че е възможно техният имот да е бил обитаван от някакво друго лице, поради което считат, че погрешно съдът е уважил възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, след като е приел, че самите ответници не са пребивавали в страната. Считат, че ответниците носят доказателствената тежест да докажат това възражение, като се позовават на определение № 264 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Сочат, че ответниците не са уведомили управителя на ЕС, че ще отсъстват повече от месец. Навеждат доводи, че съдът не е изложил надлежни съображения относно оценката на част от свидетелските показания. Оспорват приетото в мотивите на съдебното решение, че ищецът следва да обори обстоятелствата, установени от ответника относно това възражение.

Поддържат, че през процесния период имотът на ответниците постоянно е бил използван от различни лица. Считат, че от доказателствата по делото не се установява, че процесният имот не е бил използван. Навеждат, че претенцията на ищеца не касае само консумативни разходи. Намират, че съдът неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като жалбоподателите считат същото за недоказано и неоснователно, с оглед на което поддържат, че ответниците дължат процесните задължения и неустойките към тях. Молят да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените искове.

Постъпил е отговор на въззивна жалба на А. К. К. и М. А. М., подаден чрез адв. Ц. М., в който се излагат доводи за неоснователност на жалбата и за правилност на първоинстанционното решение. Въззиваемите считат, че правилно районният съд е приел за основателно възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС. Считат, че са доказали, че процесният имот не е бил ползван от тях или от други лица. Навеждат и доводи, че през съответния период е било невъзможно ползването на имота. Намират, че съдът правилно е разпределил доказателствената тежест и че в съответствие с нея е постановил своето решение. Намират за неоснователни доводите на жалбоподателите, че претенцията включва и разходи за необходими и полезни разноски. Молят да се потвърди обжалваното решение. Претендират разноски.

2

Жалбата е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК и е допустима, понеже е подадена в срок от легитимирани страни с правен интерес срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване. Редовен е и представения отговор.

Страните не са направили доказателствени искания.

Предвид изложеното на основание чл. 267, ал. 1, изр. 1 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което следва да се призоват страните, като им се връчат и преписи от настоящото определение, а на жалбоподателите следва да се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

Водим от гореизложеното, Окръжен съд Благоевград

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по в. гр. д. № 1244/2025 г. на Окръжен съд Благоевград на 19.02.2026 г. от 09:00 ч.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните по делото: етажните собственици на сграда в режим етажна собственост Ф. Х. /F. H./, находяща се на адрес *** – чрез адв.

Б. Б.; А. К. К. и М. А. М. – чрез адв. Ц. М..

ДА СЕ ВРЪЧИ на етажните собственици, чрез адв. Б. Б., препис от настоящото определение и препис от отговора на въззивната жалба.

ДА СЕ ВРЪЧИ на А. К. К. и М. А. М., чрез адв. Ц. М., препис от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 76 гр. Благоевград, 19.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200501244 по описа за 2025 година

Подготвително заседание по чл. 267, ал. 1 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на етажните собственици на сграда в режим етажна собственост Ф. Х. /F. H./, находяща се на адрес ***, подадена чрез адв. Б. П. Б., срещу Решение № 270 от 07.08.2025 г. по гр. д. № 1606/2021 г. по описа на Районен съд Разлог. С обжалвания съдебен акт са отхвърлени като неоснователни предявените от жалбоподателите искове срещу ответниците последните да бъдат осъдени да им заплатят следните парични суми:

1/ А. К. К., * гражданин, роден на *** г. в село В., с лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР-*, с адрес: *, ***, да заплати на етажната собственост сумата от 5337,34 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата, както и направените по дело разноски;

2/ М. А. М., * гражданин, родена на *** г. в гр. Б., с лична карта № ***, издадена на *** г. от МВР-*, с адрес: *, *** да заплати на етажната собственост сумата от 5337,34 евро, от които: такса за управление и поддръжка за 2019 г., дължима към 31.12.2018 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2019 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2020 г., дължима към 31.12.2019 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за 1 това задължение за периода 01.01.2020 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро; такса за управление и поддръжка за 2021 г., дължима към 31.12.2020 г. в размер на 1223,60 евро, и неустойка за забава за това задължение за периода 01.01.2021 г. до 28.12.2021 г. в размер на 611,80 евро, ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

Районният съд се е произнесъл и по разноските по делото като е осъдил етажните собственици да заплатят на А. К. К. и М. А. М. сумата от 3122,48 лв.

– разноски пред първата съдебна инстанция за заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС и заплатена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения.

Във въззивната жалба се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и постановено в противоречие със събрания доказателствен материал. Жалбоподателите намират исковете за недоказани. Считат, че според районния съд решенията на ОСС са влезли в сила и подлежат на изпълнение. Поддържат, че те пораждат задължение за ответниците да заплащат определената с решенията на ОСС такса. Намират за неправилен извода на съда, че възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС е доказано. Поддържат, че от доказателствата не се установяват периодите, през които ответниците са пребивавали в Република България. Навеждат, че е възможно техният имот да е бил обитаван от някакво друго лице, поради което считат, че погрешно съдът е уважил възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, след като е приел, че самите ответници не са пребивавали в страната. Считат, че ответниците носят доказателствената тежест да докажат това възражение, като се позовават на определение № 264 от 06.04.2021 г. по гр. д. № 3899/2020 г., Г. К., ІІІ г. о. на ВКС. Сочат, че ответниците не са уведомили управителя на ЕС, че ще отсъстват повече от месец. Навеждат доводи, че съдът не е изложил надлежни съображения относно оценката на част от свидетелските показания. Оспорват приетото в мотивите на съдебното решение, че ищецът следва да обори обстоятелствата, установени от ответника относно това възражение.

Поддържат, че през процесния период имотът на ответниците постоянно е бил използван от различни лица. Считат, че от доказателствата по делото не се установява, че процесният имот не е бил използван. Навеждат, че претенцията на ищеца не касае само консумативни разходи. Намират, че съдът неправилно е приел за доказано възражението по чл. 51, ал. 2 ЗУЕС, като жалбоподателите считат същото за недоказано и неоснователно, с оглед на което поддържат, че ответниците дължат процесните задължения и неустойките към тях. Молят да се отмени първоинстанционното съдебно решение и да се уважат предявените искове.