Решение № 2307 от 22.08.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2307 гр. София, 22.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Въззивно гражданско дело № 20211100506360 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 556508 от 07.12.2018 г., постановено по гр. д. № 22774/2017 г. на СРС, ГО, 90 състав, ЕЛ. Д. К. е осъдена да заплати на Б.Д. Ф.-П. сумата от 3 264 лева, представляваща обезщетение за времето, през което последната е била лишена от правото да ползва съсобствения между страните имот, находящ се в гр. София, бул. „******* в размер на ½ част от пазарния наем за имота за периода 17.08.2016 г. – 11.04.2017 г., ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода 17.08.2016 г. – 11.04.2017 г. в размер на 216,22 лева.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от Б.Д. Ф.-П. срещу ЕЛ. Д. К. искове, както следва: 1./ за сумата от 200 лева, представляваща припадаща се в полза на ищцата част от ползите, реализирани от отдаване под наем на съсобствения между страните апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* през м. 06.2016 г. съобразно дела , ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода 17.08.2016 г. – 11.04.2017 г. в размер на 13,25 лева; 2./ за сумата от 3 737,28 лева, представляваща ½ част от направени от ищцата необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2016 г. – 11.04.2017 г. в размер на 138,35 лева.

С решението Б.Д. Ф.-П. е осъдена да заплати на ЕЛ. Д. К. сумата от 150 лева, представляваща ½ част от направени необходими разноски за заплатен ремонт на покрива на сградата, в която се намира съсобственият им имот на бул. „******* ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.12.2017 г. до окончателното изплащане.

С първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от ЕЛ. Д. К. срещу Б.Д.

Ф.-П. насрещни искове, както следва: 1./ за сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата по насрещния иск е била лишена от правото да ползва съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „******* в периода м.07.2017 - м.12.2017 г.; 2./ за сумата от 495 лева, представляваща ½ от заплатената цена за инсталиране и поддържане на охранителна система „СОТ“ в 1 съсобствения им имот, находящ се в гр. София, бул. „******* ап. 24, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. до изплащане на задължението.

С оглед изхода на делото, отговорността за разноски е разпределена, както следва: 1./ ЕЛ. Д. К. е осъдена да заплати на Б.Д. Ф.-П. сумата от 990,63 лева – разноски по делото; 2./ Б.Д. Ф.-П. е осъдена да заплати на ЕЛ. Д. К. сумата от 267,66 лева – разноски по делото.

Срещу така постановеното решение в частта, с която е отхвърлен искът на ищцата Б.Д. Ф.-П. за сумата от 3 737,28 лева, представляваща ½ част от направени от ищцата необходими разноски с цел поддържане и запазване на съсобствения апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, както и за мораторна лихва върху главницата за периода 30.11.2016 г. – 11.04.2017 г. в размер на 138,35 лева, е депозирана въззивна жалба от ищцата. Излага съображения за неправилност на решението в обжалваната част. Счита, че погрешно решаващият съд е окачествил извършените в апартамент № 3 ремонтни дейности като полезни такива, а не като необходими. Необходимостта на извършената подмяна на В и К инсталацията се обосновава от жалбоподателката със задълженията като потребител на В и К услуги за поддръжка, ремонт и подмяна на В и К инсталацията, произтичащи от Наредба № 4 за водоснабдяването и Наредба № 16-334 от 2007 за топлоснабдяването. В този смисъл сочи, че следва да бъде съобразен и представеният по делото доклад на оператора „Т.С.“ ЕООД от декември 2016 г. и приложената имейл кореспонденция с последния, съгласно които в процесното жилище липсва водомер за топла вода, а съществуващият водомер за студена вода е от 1969 г. При тези съображения се моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което са уважи предявения иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата ЕЛ. Д. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Отправя се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

От страна на ищцата – ответница по насрещния иск Б.Д. Ф.-П. е депозирана и въззивна жалба срещу първоинстанционното решение в частта, с която същата е осъдена да заплати на ответницата – ищца по насрещния иск сумата в размер на 150 лева, представляваща ½ част от направени необходими разноски за заплатен ремонт на покрива на сградата, в която се намира съсобственият им имот на бул. „******* ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. до окончателното изплащане на задължението. Счита, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е необосновано. Намира за недоказани твърденията на ищцата по насрещния иск за извършване на ремонт на покрива на сградата, в която се намира съсобственият им имот на бул. „******* както и за заплащането на същия от насрещната страна. При тези съображения се моли съда да отмени решението в обжалваната част и вместо това да постанови друго, с което да отхвърли предявения насрещен иск.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответницата – ищца по насрещния иск ЕЛ. Д. К., с който същата се оспорва като неоснователна. Отправя се искане за потвърждаване на решението в обжалваната част.

Срещу първоинстанционното съдебно решение е депозирана въззивна жалба и от страна на ответницата и ищца по насрещния иск ЕЛ. Д. К. в частите, в които: 1./ е осъдена да заплати на ищцата Б.Д. Ф.-П. сумата от 3 264 лева, представляваща обезщетение за времето, през което последната е била лишена от правото да ползва съсобствения между страните имот, находящ се в гр. София, бул. „******* бл******* ет. 4; 2./ е отхвърлен предявеният от нея насрещен иск за сумата от 2 350 лева, представляваща обезщетение за времето, през което ищцата по насрещния иск е била лишена от правото да ползва съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******. В жалбата са изложени доводи, че решението в обжалваните части е неправилно, тъй като е необосновано. Сочи се, че при изчисляване на средния пазарен наем на съсобствения на страните апартамент № 24, находящ се на бул. „******* са взети предвид единствено локацията и площта, без да се съобразят техническото състояние на имота, както и годината на построяване на сградата, в която се намира същият. Твърди се невъзможност за отправяне на писмено поискване до насрещната страна във връзка с ползването на имота, находящ се в ж. к. „Фондови жилища“, с оглед липсата на нейна актуална адресна регистрация в Република България, неосведомеността на жалбоподателката относно нарочно упълномощени лица в Република България, до които би могла да адресира подобна покана, както и предвид липсата на информация за конкретното местонахождение на ответницата по насрещния иска на територията на Република Германия. Моли се съда да отмени решението 2 в обжалваната част, като постанови решение, с което да уважи предявения от ЕЛ. Д. К. иск за заплащане на обезщетение за лишаване от правото да ползва съсобствения между страните недвижим имот, находящ се в гр. София, ж. к. „******* като същевременно се отхвърли предявеният срещу нея иск за заплащане на обезщетение за лишаване на Б.Д. Ф.-П. от правото да ползва съсобствения между страните имот, находящ се в гр. София, бул.

„******* бл******* ет. 4.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от страна на ищцата и ответница по насрещния иск Б.Д. Ф.-П., с който същата се оспорва като неоснователна. Излагат се съображения за правилност и законосъобразност на решението в обжалваната част и се моли за неговото потвърждаване.

Първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано в следните части: 1./ в частта, в която е отхвърлен предявеният от Б.Д. Ф.-П. срещу ЕЛ. Д. К. иск за заплащане на сумата от 200 лева, представляваща припадаща се в полза на ищцата част от ползите, реализирани от отдаване под наем на съсобствения между страните апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* през м.06.2016 г. съобразно дела , ведно със законната лихва от 11.04.2017 г. до окончателното изплащане, както и мораторна лихва върху главницата за периода 17.08.2016 г. – 11.04.2017 г. в размер на 13,25 лева; 2./ в частта, в която е отхвърлен предявеният от ЕЛ. Д. К. срещу Б.Д. Ф.-П. насрещен иск за заплащане на сумата от 495 лева, представляваща ½ от заплатената цена за инсталиране и поддържане на охранителна система „СОТ“ в съсобствения им имот, находящ се в гр.

София, бул. „******* ап. 24, ведно със законната лихва от 28.12.2017 г. до изплащане на задължението.

Софийски градски съд, Гражданско отделение, II Е въззивен състав, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбите на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, чл. 30, ал. 3 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД и предявени по реда на чл. 211 ГПК обективно, кумулативно съединени насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС и чл. 30, ал. 3 ЗС.

В исковата молба се излагат твърдения, че страните са съсобственици на два недвижими имота, както следва: апартамент № 24, находящ се в. гр. София, бул. „******* и апартамент № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* като наследници по закон на починалите Д.И.П. и Е.К.П. (техни родители) – при равни права – по ½ ид. част за всяка от тях от описаните имоти. Ищцата твърди, че от датата на смъртта на общата им наследодателка Е.К.П. – на 21.05.2016 г., до датата на депозиране на исковата молба, апартамент № 24 се ползва единствено от ответницата. С нотариална покана № 4808/2016 г., том 2, акт № 133, връчена лично на ответницата на 17.08.2016 г., последната била поканена да предостави на ищцата достъп до съсобствения им апартамент № 24, както и да заплати обезщетение за едноличното ползване на имота в размер на сумата от 180 евро месечно, считано от 01.06.2016 г. до отдаването на апартамента под наем или неговата продажба. Тъй като на ищцата не бил осигурен достъп, нито било заплатено обезщетение, с нотариална покана № 23548, акт № 144, том Vn от 14.11.2016 г., връчена на ответницата на 30.11.2016 г. чрез пълномощник, последната била повторно поканена да осигури достъп до ап. № 24, да заплати обезщетение за лишаването на ищцата от ползването на съсобствения им имот в размер на 250 евро месечно, считано от 01.12.2016 г. до отдаването на апартамента под наем или неговата продажба, както и да заплати всички разходи за комунални услуги във връзка с ползването на ап. № 24, дължими след 01.06.2016 г. Моли се съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответницата да заплати на ищцата сумата в размер на 3 264 лева – обезщетение за лишаване от ползване на съсобствения на страните недвижим имот, представляващ апартамент № 24, находящ се в гр. София, бул. „******* както и сумата в размер на 785,02 лева – заплатени от ищцата текущи сметки за комунални услуги /индивидуализирани в ИМ/. По отношение на втория съсобствен помежду им имот – ап. № 3, находящ се в гр. София, ж. к. „******* ищцата твърди, че е извършила за своя сметка необходими и неотложни ремонтни дейности, за чието извършване ответницата е знаела и не се е противопоставила, а именно: ремонт на В и К инсталация поради липса на монтиран водомер за топла вода, подмяна на износен десетгодишен водомер за студена вода, подмяна на износени десетгодишни топломери на радиаторите, съпътстващи ремонта дейности /индивидуализирани в ИМ/, всичко на обща стойност 7 474,57 лева. Сочи, че във връзка с осъществяване на ремонтните дейности е реализирала и транспортни разходи, тъй като не 3 пребивавала на територията на Република България – включени в сумата от 7 474,57 лева.