Определение № 654 от 12.03.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 654 гр. София, 11.03.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Иванов

Членове:

Николай Метанов

Валентин Бойкинов като разгледа докладваното от Николай Метанов Въззивно частно гражданско дело № 20241000500199 по описа за 2024 година

Производството е по чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. №7806 от 06.12.2023г. по описа на Окръжен съд Враца, подадена от М. Р. П., чрез адв. К. Т., против определение № 619 от 22.11.2023г., постановено въззивно частно гражданско дело №20231400500588 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Враца, II - ри въззивен граждански състав, с което е оставена без разглеждане ч.ж.вх. № 260236/09.11.2023г. срещу разпореждане от 13.10.2023г. по ч.гр.д.№ 441/2016г. по описа на РС Мездра, подадена от М. Р. П., длъжник, чрез процесуалния й представител адв.

К. Т., като просрочена.

Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно, по подробно изложени съображения. Иска от съда да отмени определението, като неправилно, незаконосъобразно и постановено в разрез с материалния и процесуалния закон, и да постанови съдебен акт, по силата на който да отмени обжалвания съдебен акт и да постанови нарочен съдебен акт, по силата на който частната жалба да бъде уважена и съдопроизводствените действия по делото да бъдат продължени, ведно с произтичащите от това последици.

След като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи следното от фактическа страна:

Срещу заповед № 159 от 14.04.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 441/2016г. по описа на Районен съд – Мездра за 2016г. срещу Т. Н. Н., ЕГН **********, Т. К. Т., ЕГН **********, и М. Р.

П., да заплатят солидарно на

„Банка ДСК“ ЕАД, ЕИК 121830616, сумата от 25 460 лв. главница, 371,25лв. наказателна лихва за периода от 03.07.2014г. до 13.04.2016г.; 5 1

487,37лв. договорна лихва за периода от 03.07.2014г. до 13.04.2016г., 120лв. заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2016г. до изплащане на вземането, както и сумата от 628,77лв. разноски по делото и 1001,58лв. юрисконсултско възнаграждение, е подадено възражение вх. № 260199 от 29.03.2022г. по описа на

Районен съд – Мездра от М. Р. П..

С възражение вх № 260 от 29.03.2022г. по описа на Районен съд – Мездра М. Р. П. на основание чл.414 ГПК е възразила срещу издадената заповед за изпълнение, като е заявила, че не дължи вземането.

С молба от 06.04.2022г. по описа на Районен съд – Мездра М. Р. П. е поискала от съда всички книжа по делото занапред да бъдат връчвани на адреса на кантората на адв. К. Т., за която по делото е представено и пълномощно от 26.03.2022г., с което е упълномощена от М. Р. П. да я представлява по делото.

С резолюция от 13.10.2022г. съдът е разпоредил върху разпореждането - „Обратно.

Подадено извън срока“.

Със съобщение до страната от 13.102023г. съдът е уведомил М. Р. П., чрез адв. К. Т., че й връща обратно възражение с вх. № 260199/29.03.2022г. подадено извън срока. Това съобщение е връчено на страната на 17.10.2023г.

С обжалваното определение е прието, че частната жалба е подадена на 09.11.2023г., сред изтичане на седмодневния срок по чл.275, ал.1 ГПК, поради което се явява просрочена.

Препис от това определение е връчен на страната на 29.11.2023г.

При така установеното съдът достигна до следните правни изводи:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от страна в производството, имаща право и интерес от обжалването, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е съобразена с изискванията на чл.260 ГПК, във връзка с чл.275, ал.2 ГПК.

Разгледана по същество частната жалба е основателна.

Съгласно Тълкувателно решение № 6 от 15.01.2019г. на ВКС по т.д.№6/2017г., задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ, ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ от ГПК, регламентиращ т.нар.„ограничен въззив“, не се прилагат в производството по частна жалба, т.е.частното производство е регламентирано като пълен въззив, при който съдът не е ограничен от оплакванията в жалбата и служебно проверява всички правно релевантни факти, сам преценява доказателствата, събрани от първата инстанция, тези представени с частната жалба и отговора, както и събраните от него, въз основа на което разрешава въпросите, включени в предмета на производството.

Според т.5а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.

№4/2013г., ОСГТК, на самостоятелно обжалване с частна жалба подлежи само разпореждането за връщане като просрочено на възражението срещу издадена 2 заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, тъй като в тази хипотеза длъжникът няма друг път за защита срещу неправилната преценка на съда за пропускането на срока по чл.414, ал. 2 във връзка с чл.418, ал.5 ГПК, от което следва извод, че разпореждането от 13.10.2022г., постановено по ч.гр.д.№ 441/2016г. по описа на Районен съд – Мездра за 2016г., подлежи на обжалване с честна жалба, както е приел и окръжния съд.

При допустим инстанционен контрол съдът е длъжен да посочи срока, в който съдебния акт може да бъде обжалван, съгласно изискването на чл.236, ал.1, т.8 ГПК и чл.254, ал.2, т.6 ГПК, приложими и за разпорежданията / в този смисъл Определение № 348 от 26.06.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 1382/2017г., II т.о.,ТК; Определение № 125 от 22.06.2010г.на ВКС по ч.т.д.№ 73/2010г., II т. о., ТК, Определение № 12 от 14.01.2020г. на ВКС по ч.т.д.№ 3004/2019г., II т. о., ТК/.

В обжалваното разпореждане от 13.10.2022г., с което е върнато като просрочено възражението срещу издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК, не е посочено че подлежи на обжалване в определен срок.

Предвид изложеното, настоящият състав на съда приема, че непосочване на срок за обжалване в съдържанието на обжалваното разпореждане по аналогия с разпоредбата на чл.62, ал.3 ГПК обосновава извод за неправилност на определението за връщане на частната жалба срещу разпореждането, т.е. частна жалба не е просрочена и не са налице предпоставките на чл.275, ал.2 ГПК, вр. с чл.262, ал.2, т.1 ГПК /в този смисъл

Определение №348 от 26.06.2017г. на ВКС по ч.т.д.№ 1382/2017г., II т.о., ТК;

Определение № 754 от 9.10.2023 г. на ВКС по ч. т. д. № 1422/2023 г., II т. о., ТК/.

Поради несъвпадане на изводите на окръжния и апелативния съд обжалваното определение следва да бъда отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

Воден от тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.2 ГПК, вр. с чл.278, ал.4 ГПК, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

О Т М Е Н Я определение

№

619 от

22.11.2023г., постановено въззивно частно гражданско дело №20231400500588 по описа за 2023 година на Окръжен съд – Враца,

II-ри въззивен граждански състав.

Връща делото на Окръжен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4