Решение № 301 от 23.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 301 гр. Пазарджик, 23.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимир Лесенски при участието на секретаря ДАНИЕЛА Г. МУРДЖЕВА като разгледа докладваното от Красимир Лесенски Административно наказателно дело № 20255220200654 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Институт по дървообработване“ ООД, ЕИК: *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с № 8504444716, издаден от Национално ТОЛ управление към АПИ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, чл.102, ал.2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на ел. фиш, издаването му в противоречие на материалния закон и се моли да бъде отменен.

В съдебно заседание не се явява представител на дружествотожалбоподател.

В съдебно заседание не се явява представител на АНО. В писмено становище надлежно упълномощен процесуален представител на ответника по жалбата застъпва становище, с което се иска потвърждаване на издадения ел. фиш. Ангажира доказателства. Излага доводи. Претендира разноски.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

С обжалвания електронен фиш дружеството-жалбоподател е наказано за това, че на 15.02.2021 г. в 20.58 часа е установено нарушение с ППС лек автомобил Опел Зафира с рег. № *** с технически допустима максимална маса 2000, брой оси 2, екологична категория друга, в община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена пътна такса по чл.10, ал.1. от Закона за пътищата, според категорията на ППС.

Нарушението било установено с устройство № 10401, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, намиращо се на път I-8 км 196+643. Собственик на ППС е дружеството-жалбоподател, на което е и регистрирано ППС.

Въз основа на така установеното бил издаден атакуваният ЕФ, с който на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП за нарушение на чл.139, ал.5 и ал.6, чл.102, ал.2 от ЗДвП. В ЕФ било отбелязано, че дружеството дължи заплащане и на такса по чл.10а, ал.2 от ЗДвП съобразно категорията на притежаваното ППС в размер на 10 лева, както и че дружеството може да се освободи от административно-наказателна отговорност, ако в 14-дневен срок от получаване на ЕФ заплати компенсаторна такса по чл.10, ал.2 от ЗП в размер на 70 лева при спазване на чл. 189е, ал.3 и 4 от ЗДвП, както и че с плащането на компенсаторната такса в срок ЕФ ще бъде анулиран, а задължението по чл.10а, ал.2 от ЗП ще се счита за изпълнено.

ЕФ е връчен на санкционираното дружество на 16.04.2025 г. по пощата.

Жалбата против ЕФ е подадена на 24.04.2025 г.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по делото доказателства, които са абсолютно безпротиворечиви.

При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е процесуално допустима, подадена е в срок и от лице, имащо правен интерес от 2 обжалването.

Разгледана по същество жалбата е основателна поради следното:

Разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП разписва задължение за собственика на ППС да не допуска движението на ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) според категорията на пътното превозно средство.

В настоящия случай не се спори, а и се установява от доказателствата по делото, че собственик на процесното ППС е дружеството-жалбоподател. На следващо място се установява и обстоятелството, че на процесната дата и място, въпросното ППС е извършвало движение по посочения пътен участък.

Като място на нарушението е посочен път I-8, километър 196+643, за който се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - пътна такса, съгласно Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерския съвет от 31.12.2018 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура - винетна такса, и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10. ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища.

За процесното ППС за движението му в конкретния пътен участък не е била заплатена съответната винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от ЗП. Съобразно правилото на чл.102, ал.2 от ЗДвП, изцяло в тежест на собственика е възложено задължението да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка със заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП. Това ще рече, че в тежест на собственика е в хода на административнонаказателното и съдебното производство да установи, че е предприел всички необходими действия да изпълни задължението си, като незаплащането съответната такса по ЗП се дължи на обстоятелства и събития, които той обективно не е могъл да предотврати, като например хипотезата на чл. 189ж, ал.3, т.2 от ЗДвП или други от подобно естество, включително неизправност на устройствата в системата за мониторинг. Такива доказателства не бяха ангажирани.

3

Ето защо по делото по безспорен и категоричен начин от събраните доказателства се установи, че към процесната дата, час и място дружествотожалбоподател е извършило процесното нарушение.

Доводите в жалбата за това, че е изтекъл законоустановеният давностен срок, са неоснователни. Съгласно Тълкувателно решение № 1/26.02.2014 г. на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г., съкратеното производство за административнонаказателната отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в ЗДвП, е изключение от общите правила на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП. Електронният фиш е приравнен на НП само по отношение на правното му действие, но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Разпоредбата на чл.34, ал.1 ЗАНН установява сроковете за съставяне на актове за установяване на административния нарушения и издаване на наказателни постановления, които не са част от специалното производство по издаване на електронните фишове. След като е установено нарушение от автоматизирана система, то датата на установяване на нарушението и дата на издаване на електронния фиш неминуемо следва да съвпадат. Разпоредбата на чл.189, ал.11 ЗДвП приравнява влезлия в сила ЕФ към влязло в сила НП, т. е. единствено по отношение на неговото правно действие. Следователно що се отнася до форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване на електронни фишове, нормите на ЗАНН са неприложими, включително и преценката относно давностните срокове по чл.34 ЗАНН. След установяване и заснемане на нарушението следва да бъде съобразен единствено общият срок за административнонаказателно преследване от 4 години и 6 месеца, предвиден в чл.81, ал.3, във вр. чл.80, ал.1, т.5 от Наказателния кодекс. В тази насока са например Решение № 255 от 26.04.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д.

№ 175/2023 г., Решение № 128 от 15.03.2023 г. на АдмС - Пазарджик по к. а. н. д. № 1193/2022 г. и други.

Издадения ЕФ обаче се явява незаконосъобразен. На дружествотожалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 300 лв. на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП за извършеното нарушение.

На първо място е налице противоречие в издадения ЕФ по отношение вида на 4 санкцията. В заглавната част е посочено, че е издаден ЕФ за налагане на глоба, а в обстоятелствената част, че се касае за наложена имуществена санкция.

Това само по себе си не би било съществено процесуално нарушение, ако в издадения ЕФ не беше посочено, че имуществената санкция се налага на основание чл.179, ал.3, вр. чл.187а, ал.1 от ЗДвП. Последната разпоредба – ал.1 на чл.187а ЗДвП сочи, че при установяване на нарушения по чл.179, ал.

3 – 3б в отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. В конкретния случай безспорно е установено, че собственик на ППС е ЮЛ. Следователно приложение следва да намери разпоредбата на чл.187а, ал.2 от ЗДвП, именно въз основа на която е наложена имуществената санкция на наказаното ЮЛ. Тази разпоредба обаче не е посочена в издадения ЕФ като основание за налагане на санкцията. Това категорично затруднява защитата на наказаното лице и се явява съществено процесуално нарушение.

На следващо място съгласно Решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С61/23 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Административен съд Хасково по тълкуването на член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., СЕС е приел, че: „Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна отговорност чрез заплащане на

5

„компенсаторна такса“ с фиксиран размер“.

В тази връзка съдът не споделя доводите на процесуалния представител на ответника, че това решение на СЕС не следва да намери приложение в конкретния случай, тъй като то не касае неизпълнение на задължение за плащане на винетна такса, а е само относно неплащане на тол такси. Според настоящия състав на съда СЕС не прави подобно разграничение, а видно, че коментира общо „за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура“.

Такива задължения за предварително плащане са както тези по чл.10, ал.1 ЗП – „такса за ползване на платената пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл. 10а, ал.7 и 7а; заплащането на винетната такса дава право на едно пътно превозно средство да ползва за определен срок платената пътна мрежа;“ така и по ал.2 на същия член – „такса за изминато разстояние тол такса за пътни превозни средства по чл. 10б, ал.3; заплащането на ТОЛ таксата дава право на едно пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък“. В тази насока е и разпоредбата на чл.139, ал.6 ЗДвП, цитирана от самия АНО в ЕФ, съгласно която: „Водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице“. Видно че, че винетната такса също се явява такава на „предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура“.