Решение № 46 от 28.03.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Велико Търново, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.А

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно търговско дело № 20234001000259 по описа за 2023 година С Решение № 42/30.03.2023 г., поправено с Решение № 112/24.10.2023 г. по т. д. № 140/2022 г. Плевенският окръжен съд отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения на осн. чл. 286 ТЗ вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД иск от „Теди“ ООД гр. София, срещу „Инвест – М“ ЕООД - с. Брестовец, обл. Плевен за сумата 167 922 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по споразумение от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.09.2022 г. до окончателното изплащане.

Отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения на осн. чл. 307 ТЗ и по реда на чл. 211 ГПК насрещен иск от „Инвест – М“ ЕООД срещу „Теди“ ООД за прекратяване на споразумение между страните от 17.01.2022 г. на стойност 184 228 лв. на осн. чл. 307 ТЗ.

Осъдил „Инвест – М“ ЕООД да заплати на „Теди“ ООД направените разноски във връзка с насрещния иск в размер на 150 лв. за вещо лице и 6 257, 47 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС за защита по насрещния иск.

Осъдил „Теди“ ООД да заплати на „Инвест – М“ ЕООД направените деловодни разноски по първоначалния иск в размер на 100 лв. депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.

1

Въззивна жалба против решението в частта, с която е отхвърлен иска по чл.

79 от ЗЗД за присъждане на сумата от 167 922 лв., е подадена от ищеца по първоначалния иск „Теди“ ООД чрез пълномощника адв. Л. Г.. Счита за неправилен извода на съда, че по споразумението от 17.01.2021 г. е налице пълно изпълнение от страна на ответника. Разгледан в логическа последователност, този извод е и вътрешно противоречив. За да е налице плащане по спогодбата вместо реално изпълнение, каквото е заключението на съда, следва ответникът да заплати паричния еквивалент на 575.5 т. пшеница, определен по пазарни цени към датата на плащане. Паричният превод на 05.07.2022 г. се равнява на стойността на 299.071 т., което означава, че няма пълно изпълнение на задължението на ответника. Останало е неизпълнено задължение за доставка на 276.642 т. пшеница, която към крайната дата на срока по спогодбата се равнява на 167 922 лв., в какъвто размер е исковата претенция. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да уважи иска изцяло. Направено е искане за присъждане на разноски. В съдебно заседание жалбата се поддържа от адв. Л. Г..

В писмения си отговор ответникът „Инвест – М“ ЕООД чрез пълномощника адв. К. Д. заема становище за неоснователност на въззивната жалба. Моли съда да я отхвърли и да потвърди решението изцяло. Изложени са подробни съображения по въведените в жалбата оплаквания. Направено е искане за присъждане на разноски. Изразеното в отговора становище се поддържа в съдебно заседание от адв. Кр. Д..

Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

В исковата си молба ищецът „Теди“ ООД твърди, че с ответника „ИнвестМ“ ЕООД имат трайни търговски отношения, във връзка с които ответникът е натрупал задължения към ищеца в размер на 184 228 лв. Поради невъзможност те да бъдат погасени, на 17.01.2022 г. сключили спогодба, с която „Инвест-М“ ЕООД се задължил да достави на ищеца в срок до 30.07.2022 г. пшеница, реколта 2022 г. на стойност 184 228 лв. при цена 0.32 лв/кг. При тези параметри задължението на ответника е за доставка на 575.7 т. пшеница. С уведомление от 27.06.2022 г. управителят на ответното дружество уведомил ищеца, че разваля споразумението на осн. чл. 307 от ТЗ, и че ще плати дължимата сума в срок до 30.07.2022 г., на което ищецът се противопоставил с писмено изявление. На 05.07.2022 г. ответникът превел на ищеца по банков път сумата 184 228 лв. Ищецът уведомил ответника, че изпълнението е частично и го поканил да заплати стойността на 2

255.3 т. пшеница, колкото е остатъкът от дълживото количество пшеница.

Ответникът не заплатил сумата в срок до 30.07.2022 г. Искането е за осъждането му да я заплати - тя възлиза на 167 922 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.

С отговора на исковата молба ответникът „Инвест-М“ ЕООД оспорил исковете. Спогодбата е подписана като вид гаранция за ищеца, че ще си получи парите през стопанската година. Управителят на ищцовото дружество не е твърдял, че желае да получи стока вместо сумата 184 228 лв. След започване на войната между Русия и Украйна цената на пшеницата се повишила драстично спрямо уговорената в спогодбата. Предвид това, налице са предпоставките на фактическия състав на стопанска непоносимост по чл. 307 от ТЗ, съответно – правото за изменение на договорните отношения. Развалил едностранно спогодбата и превел на ищеца сумата 184 228 лв. С отговора е направено възражение за нищожност на спогодбата на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.

В допълнителната искова молба и в отговора на допълнителната искова молба страните са потвърдили първоначално заявените твърдения и искания.

Ответникът „Инвест-М“ ЕООД е предявил срещу ищеца „Теди“ ООД насрещен иск за прекратяване действието на спогодбата от 17.01.2022 г. на осн. чл. 307 от ТЗ, който е отхвърлен от първостепенния съд и в тази част решението е влязло в сила.

Установено по делото е следното от фактическа страна:

На 17.01.2022 г. между страните е сключена спогодба, с която длъжникът „Инвест-М“ ЕООД е признал своите задължения към кредитора „Теди“ ООД по конкретно посочени фактури в общ размер на 184 228 лв. Страните са се съгласили сумата да бъде заплатена от длъжника в срок до 30.07.2022 г. „в продукция – пшеница, реколта 2022 г., на стойност 184 228 лв., с качествени показатели по БДС, по цена 0.32 ст/кг, със срок на изтегляне не по-късно от 30.07.2022 г.“. Съгласно т. 2 от спогодбата за ден на извършване на плащането се приема датата, на която продукцията е постъпила в склада на кредитора.

С уведомление от 27.06.2022 г. до „Теди“ ООД управителят на „Инвест-М“ ЕООД заявил, че разваля споразумението от 17.01.2022 г. и че дължимата сума ще бъде издължена най-късно до 30.07.2022 г. Обосновал се с промяна в обективните условия - цената на стоката, предмет на договора, е драстично увеличена. Позовал се на хипотезата на чл. 307 от ТЗ и изявил желание за предоговаряне на условията по спогодбата.

3

В отговора си управителят на „Теди“ ООД оспорил правото на длъжника да развали договора, тъй като е неизправна страна. Отрекъл наличието на стопанска непоносимост.

Не се спори по делото, че на 05.07.2022 г. „Инвест-М“ ЕООД превел по банков път на „Теди“ ООД сумата 184 228 лв.

С писмо от 22.07.2022 г. управителят на „Теди“ ООД заявил, че плащането на сумата е частично изпълнение на задължението по спогодбата и поканил ответника в срок до 30.09.2022 г. да достави още 255.3 т. пшеница с уговореното качество или да заплати паричната им равностойност.

От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, прието от първоинстанционния съд, се установява, че количеството пшеница на стойност 184 228 лв. по цена 0.32 лв/кг е 575 713 кг. (575,713 т.) Към 05.07.2022 г. количеството хлебна пшеница на стойност 184 228 лв. по пазарна цена от 619 лв/т е 297 622 лв/кг (297.622 т.), или разлика 278.642 т. спрямо количеството пшеница по цена 0.32 лв/кг, а на фуражната пшеница, при пазарна цена 616 лв/т – 299 071 кг (299.071 т) – разлика от 276.642 т. с количеството по цена 0.32 лв/кг. Съобразно поставените от страните задачи вещото лице е дало отговор и на въпросите за стойността на разликата в количеството пшеница по пазарни цени към 30.07.2022 г. и за цената на килограм пшеница към 17.01.2022 г., към 27.06.2022 г., когато ответникът твърди, че е развалил споразумението и към датата на исковата молба.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 167 922 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на сключена между страните спогодба от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Предявеният иск е неоснователен и недоказан, и като такъв правилно е бил отхвърлен от първостепенния съд.

Преди всичко, сключеното между страните на 17.01.2022 г. споразумение следва да бъде анализирано, като клаузите му бъдат тълкувани съгласно чл. 20 от ЗЗД. Видно от споразумението, в него страните са уточнили и признали съществуването на задължение на ответника към ищеца по сключени между тях търговски продажби в размер на 184 228 лв., като са уговорили различен начин за изпълнение на задължението, а именно – чрез прехвърляне на собственост върху 4 вещи (пшеница) в срок до 30.07.2022 г. С подписване на споразумението ищецът като кредитор се е съгласил да приеме в изпълнение нещо, различно от дължимото, което по съществото си представлява уговорка за „даване вместо плащане“ (чл. 65 от ЗЗД).

На следващо място, в случая уговорката за „даване вместо плащане“ съдържа само вида на вещта – пшеница реколта 2022 г. с определени показатели и общата й стойност 184 228 лв., но не и количеството на пшеницата, която следва да бъде доставена вместо плащане. Действително, съобразно общата стойност на пшеницата и посочената в споразумението единична цена – 0.32 лв/кг, количеството пшеница, което ответникът се е задължил да предостави на ищеца, може да бъде определено (575.713 т. според изчисленията на вещото лице). Това обстоятелство, обаче, е без правно значение за предмета на спора, защото уговорката в спогодбата е изрична и ясна: задължението на ответника е за даване на „пшеница реколта 2022 г. на стойност 184 228 лв.“, а не на конкретно количество пшеница. Ако страните бяха договорили конкретно количество пшеница, ответникът би дължал на ищеца точно това количество пшеница, независимо от цената й – единична и обща, по-ниска или по-висока от тази към датата на споразумението, съответно – с прехвърлянето на собствеността върху това количество пшеница, той би изпълнил задължението си към ищеца съобразно уговорката по чл. 65 от ЗЗД.

След като задължението на ответника е да прехвърли на ищеца в собственост пшеница на стойност 184 228 лв., с плащането на сумата 184 228 лв. преди изтичане на крайния срок по споразумението, задължението на ответника в същия размер е погасено. Предвид конкретната уговорка, в която е посочена само стойността на пшеницата, претенцията на ищеца за заплащане на допълнителна сума в размер на 167 922 лв., изчислена върху количество пшеница, което не е договаряно, е неоснователна.

Първостепенният съд е достигнал до същия извод за неоснователност на предявения иск по чл. 79 от ЗЗД, поради което решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора в полза на въззиваемото дружество следва да бъдат присъдени разноски в размер на 11 130 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение за представителство пред въззивната инстанция съгласно списък по чл. 80 от ГПК и пълномощно от 07.06.2023 г.

Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:

5

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 42/30.03.2023 г., поправено с Решение № 112/24.10.2023 г. на Окръжен съд – Плевен по т. д. № 140/2022 г. по описа на същия съд, в обжалваната част, с която е отхвърлен предявения на осн. чл. 79, ал.1 ЗЗД иск от „Теди“ ООД - гр. София, срещу „Инвест – М“ ЕООД - с. Брестовец, обл. Плевен за сумата 167 922 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение по споразумение от 17.01.2022 г., ведно със законната лихва върху сумата от 19.09.2022 г. до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА „Теди“ ООД - гр. София, жк „Овча купел“, бл. 10, ап. 10, ЕИК 831746066 да заплати на „Инвест – М“ ЕООД – с. Брестовец, обл. Плевен, ул.

„Бинка Парашкевова“ № 2, ЕИК 114677796 сумата от 11 130 лв. (единадесет хиляди сто и тридесет лева) разноски по делото пред въззивната инстанция.

Разпечатката съдържа 45 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d89c1c91-7a1b-4967-a43e-576f36152a22