Определение № 1299 от 08.05.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1299 гр. София, 08.05.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боян Балевски

Членове:

Васил Христакиев

Елена Арнаучкова като разгледа докладваното от Боян Балевски Касационно търговско дело № 20268002900444 по описа за 2026 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на Д. А. Д. срещу решение №227 от 14.102025г. по в.гр.д. №208/2025г. на ОСВраца, В ЧАСТТА, с която въззивният съд отменя решение

№782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г.

В ЧАСТТА МУ, в която предявеният от „Юробанк България“АД против Д. А.

Д. установителен иск е бил отхвърлен за сумата от 4252,44 лв.главница до размер на сумата от 5207,44 лв. и вместно него е постановил друго, с което е признал за установено че Д. А. Д., с ЕГН ********** дължи на „Юробанк България“АД, с ЕИК 000694749, допълнително сумата от 955 лв., представляваща главница по договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта ELMN19383315 от 24.06.2022 г., ведно със законната лихва от 30.06.2023 г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 925 от 04.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 1682/2023 г. на Врачански районен съд.

Решението се обжалва и в частите, с които: се потвърждава първоинстанционното решение в останалите му части , с които е било потвърдено решение №782/11.12.2024г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г. в останалата част, с която искът за главница е бил уважен от РС, решение №84/07.02.2025г.на РС-Враца, постановено по гр.дело №3100/2023г.по реда на чл.247 ГПК-за поправка на ОФГ , определение №266/07.02.2025г. постановено по гр.дело №3100/2023г. на Районен съдВраца по молба по чл.248 ГПК и в частите, с които въззивният съд е осъдил Д. А. Д. да заплати допълнително на „Юробанк България“ АД с ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.

1

„Околовръстен път“ №260, сумата от 41,44 лева - направени по ч. гр. дело № 1682/2023 г. на Врачански районен съд деловодни разноски, съобразно уважената част от иска, както и сумата от 330,71 лв.деловодни разноски за производството пред първата инстанция, съобразно уважената от ОС част от иска и да заплати допълнително на „Юробанк България“ АД сумата от 179,48 лв.деловодни разноски за производството пред въззивната инстанция.

Излагат се основания за незаконосъобразност на въззивното решение в обжалваната част и се иска отмяната му и произнасяне по същество на спора в насока отхвърляне на иска изцяло. Оплакванията за материалноправна незаконосъобразност се свеждат до това, че след като съдът е приел, договора за кредит за нищожен, неправилно е присъдил не само чистата стойност на получения актив, но и лихви и разноски.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване жалбоподателят сочи, че са налице основания за допускане до касация, съгласно чл.280 ал.1,т.1 ГПК.

Ответникът по касационната жалба не изпраща писмен отговор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение , като констатира, че решението е въззивно и обжалваният интерес е над 5 000 лева намира, че касационната жалба е допустима, редовна и подадена в срок.

За да постанови въззивното решение, съдебният състав на ОС-Враца е изложил в мотивите следните съображения:

Видно от договора за отпускане на потребителски паричен кредит от 24.06.2022г, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД предоставило на ответника Д. Д. паричен кредит в размер на 5500 лв. при договорена възнаградителна лихва в размер на 26,36% и ГПК в размер на 31,13%. В договора е посочено също така, че кредитополучателят закупува и застраховки

“Защита на плащанията“ и

„Домашен комфорт“, застрахователната премия по които е в размер на 1065,60 лв., като заплаща и такса ангажимент в размер на 110 лв. Съгласно условията на договора, общата дължима от кредитополучателя сума е в размер на 10 953,60 лв., платима на 60 равни месечни вноски, всяка от които в размер на 182,56 лв. с падежна дата15-то число на месеца и включваща главница, договорна (възнаградителна) лихва и застрахователна премия. Съгласно чл.2 от договора, таксата ангажимент се заплаща от кредитополучателя при усвояването на кредита, като се удържа от размера му.

От името на ответника Д. А. Д. документите са подписани с електронен подпис. Отбелязване за сключването на договора от разстояние не е извършено, като такива твърдения не се навеждат и от страните по делото. От приетото от първоинстанционния съд експертно заключение по назначената и изслушана компютърно-техническа експертиза се установява, че положеният в договора и приложенията му електронен подпис има характера на усъвършенстван електронен подпис, който е валиден, записан е от доставчика на удостоверителни услуги на името на Д. Д. и е положен на 24.06.2022г.

С протоколно определение от 24.10.2024г. първоинстанционният съд е открил производство по оспорване на договора за кредит, в частта относно 2 автентичността от подписа на ответника Д. А. Д., като е указал, че тежестта да докаже автентичността се носи от ищеца. Във връзка с тези указания делото е било отложено за друга дата, но доказателства не са били ангажирани от ищеца.

Съгласно заключението на приетата от районния съд и неоспорена от страните съдебно- счетоводна експертиза, договорът за кредит е бил действително усвоен от ответника Д. Д., чрез превеждане по негова банкова сметка на сумата от 5 390 лева, представляваща разликата между отпуснатия кредит от 5500 лв. и таксата ангажимент от 110 лв. Вещото лице по счетоводната експертиза установява също така, че ответникът е извършил само една погасителна вноска - на дата 16.07.2022 г., в размер на 182.56 лева, като по този начин са погасени задълженията по кредита за падежна дата 15.07.2022 г., както следва: за главница 80,47 лева, за възнаградителна лихва 84,33 лева и за главница за застраховка по кредита в размер на 17,76 лева.

На база така приетите факти, въззивният състав е направил следните правни изводи:

В случая са предявени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК, вр.чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 и ал.2 ЗЗД вр. чл.86 ЗЗД.

В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване относно наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, възникнало от договор за потребителски кредит с посоченото в исковата молба съдържание; получаване на паричната сума от кредитополучателя; настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита, респ. на предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост; валидно упражненото от него потестативно право да обяви кредита за предсрочно изискуем.

При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Между страните няма спор, а това е видно и от съдържанието на процесния договор, на който ищецът основава исковете си, че този договор има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл.9, ал.1 ЗПК, тъй като при сключването му праводателят на ищеца е действал в качеството на "търговец", според легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 2 ДР ЗЗП, а ответникът има качеството на "потребител", според легалната дефиниция в § 13, т. 1 ДР ЗЗП.

В разглеждания случай страните не твърдят процесния договор за кредит да е бил сключен от разстояние, като извод за такъв характер на договора не може да се направи и от неговото съдържание независимо, че от страна на кредитополучателя договорът е подписан с електронен подпис.

Изискването за действителност на договора за потребителски кредит, което разпоредбата на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК поставя, е договорът да е подписан, без значение дали саморъчно или с електронен подпис, като от това следва, че характерът на договора като обикновен потребителски или като сключен от разстояние, се определя не от начина на подписване, а от начина на 3 осъществяване на комуникацията между страните в целия процес от предложението до сключването на договора.

По тази причина и тъй като страните не твърдят и не ангажират доказателства процесния договор да е бил сключен от разстояние, съдът намира, че той съставлява и е подчинен единствено на общите изисквания по ЗПК.

За да бъде валиден договора за потребителски кредит (да има валидно възникнало договорно правоотношение), е необходимо той да бъде подписан саморъчно или електронно. Съгласно разпоредбата на чл.13 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ЗЕДЕУУ/, основана на изискванията на чл. 3, т. 10, т.11 и т.12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, електронните подписи са три вида-обикновен, усъвършенстван и квалифициран. Правната сила на трите вида електронни подписи е изрично регламентирана посредством разпоредбата на чл.25, ал.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014, която придава сила на саморъчен подпис единствено на квалифицирания електронен подпис. Аналогично е разрешението и в националното законодателство, което обаче допуска сила на саморъчен подпис да имат и обикновения и усъвършенствания електронен подпис, стига договарящите страни изрично да са предвидили това-чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ.

В разглеждания случай по делото се установ ява, че договорът за кредит, от който ищецът черпи претендираните от него права, е подписан от страна на кредитополучателя с усъвършенстван електронен подпис, а клауза в договора или в придружаващите го документи, която да придава на този подпис сила на саморъчен, не е договорена. Автентичността на положения усъвършенстван електронен подпис е била оспорена от особения представител на ответника, при което правилно и в съответствие с предвидената в чл.25, ал.2 от Регламент (ЕС) № 910/2014 и чл.13, ал.4 от ЗЕДЕУУ правна сила на електронните подписи, районният съд е указал, че тежестта да докаже авторството на подписа се носи от ищеца. Посочените разпоредби, според съда, изключват приложението на общото правило по чл.193, ал.3, изр.1-во от ГПК, тъй като се касае до положен усъвършенстван електронен подпис, който нито по силата за закона, нито по силата на договореност между страните, има действието на саморъчен. По тази причина и щом като ищецът черпи права от договора за кредит, в негова тежест е било да докаже, че положеният в договора ел.подпис е издаден и принадлежи именно на ответника. Районният съд е дал възможност на ищеца да ангажира доказателства в тази насока, но такива не са били представени, поради което и при горните съображения за правната сила на усъвършенствания електронен подпис следва да се приеме, че договорът за кредит и придружаващите го документи, не са подписани от ответника.

При това положение и тъй като изискването на чл.11, ал.1, т.27 от ЗПК за валидност на договора за потребителски кредит не е изпълнено, то според съда се налага извод, че облигационна връзка между страните не е възникнала, при което за ответника не са възникнали задължения за заплащане на упоменатите в договора лихви, такси, обезщетения и застраховки.

4

С оглед установената липса на валидно възникнало договорно правоотношение, на разглеждане от съда не подлежат направените от особения представител на ответника възражения за недействителност на договора, доколкото, според съда, разглеждането на тези възражения е обусловено от съществуването на валидно договорно правоотношение, каквото в случая няма.

При този изход на спора по отношение съществуването на договорна връзка между страните, въззивният съдебен състав е приел, че разпоредбата на чл.23 от ЗПК следва да намери приложение и в разглеждания случай, като се приеме, че ответникът дължи връщане само на чистата стойност на реално получения кредит. За изчисляване на размера на подлежащата на възстановяване сума въззивният съд се е позовал на установените от вещото лице по СЧЕ факти, че: 1/ по сметка на ответника е била преведена сумата от 5390 лв., тъй като таксата ангажимент от 110 лв. е била приспадната от кредитната сума от 5500 лв., и 2/ответникът е извършил една погасителна вноска от 182,56 лв. с падежна дата 15.07.2022г. и при горните съображения тя следва да бъде отнесена към главницата. Ето защо при приспадане на извършеното погашение от 182,56 лв. от размера на действително получената от ответника кредитна сума, то оставащата за възстановяване по реда на чл.23 от ЗПК сума е в размер на 5207,44 лв. Изводите на районния съд за дължимост на сумата от 4 252,44 лв. са счетени за неправилни, доколкото са основани на некореспондиращи с доказателствата по делото други изводи, че в чистата стойност на кредита не следва да бъде включена посочената в договора застрахователна премия в размер на 1 065,60 лева, тъй като липсват доказателства ищецът да е финансирал тази услуга чрез заплащането й на застраховател. Съгласно договора главницата по кредита е в размер на 5500 лв., като освен нейното връщане, кредитополучателят е следвало допълнително да заплати застрахователната премия от 1065 лв., таксата ангажимент от 110 лв., както и договорните лихви, при което общата сума за връщане се равнява на 10 053,60 лв. Под формата на кредит на ответника е преведена единствено сумата от 5390 лв., като резултат от прихващане на таксата ангажимент от 110 лв. от разрешения кредит от 5500 лв., докато договорните лихви и застрахователната премия от 1065 лв. съставляват според договора не суми, с които ответникът е кредитиран, а негови задължения.