Решение № 2306 от 28.11.2019, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

_________ гр.

В. _____________2019 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Административен съд – В., VІІІ-ми състав, в публичното заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия: ИСКРЕНА Д. при секретаря К.ка Ковачева, като разгледа докладваното от съдията Искрена Д. адм. дело № 1197 на Административен съд – В. по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по жалба на „КОМФОРТ“

ООД, ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр.В., бул.О.П.п.

№ 50, представлявано от управителя А.А.К., против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. на органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с Решение № 40/12.04.2019г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /ОДОП/ - В., в частта, с която на дружеството са установени: І. Задължения за ДДС общо в размер на 44636,33лв. и лихви 14679,95лв., от които по периоди, както следва: за м.05.2015г. - 1333,00лв. и лихви

490,86лв; за м.06.2015г. - 1463,27лв. и лихви 526,62лв; за м.07.2015г. - 8566,20лв. и лихви

3008,99лв; за м.09.2015г. -

14680,19лв. и лихви 4907,40лв; за м.10.2015г. - 381,67лв. и лихви 124,29лв; за м.12.2015г. - 18212,00лв. и лихви 5621,79лв;

ІІ. Задължения за КД по ЗКПО общо в размер на 22318,17лв. и лихви 5487,82лв., от които по периоди, както следва: за 2015г. - 13212,17лв. и лихви 3795,49лв; за 2016г. - 9106,00лв. и лихви

1692,33лв.

Жалбоподателят твърди, че обжалваният РА е неправилен и незаконосъобразен поради допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани оплакванията се изразяват в следното: неправилно и в противоречие с разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО с РА е вменена отговорност за действията и бездействията на третите лица „ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД; в нарушение на принципите на обективност и служебно начало органът по приходите не е разяснил правата и задълженията на ревизираното лице в хода на установителното производство и не е обсъдил представените писмени доказателства - същите са само изброени, но не и анализирани; фактите относно деятелността на „ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са били отдавна известни на органите по приходите като процесното ревизионно производство е проведено с цел да се „накаже“ техният клиент; данъчната администрация недопустимо и в нарушение на принципа на равнопоставеност се е позовала на издадени на „ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД ревизионни актове, които нямат връзка с [релевантните] факти; доказването в производството е тласнато в грешна посока като органът по приходите не е търсил материални и документални следи от осъществените отношения, а за тяхното опровержение, като всички аргументи представляват описание на действията и бездействията на доставчиците; дружеството е лишено от възможност да осъществи правото си на защита, т.к. не е ясно каква според органите по приходите трябва да бъде „материалната и техническа обезпеченост“ на издателите на фактурите за да се приемат доставките за реални; процесуално нарушение е твърдението, че услугите са извършени и стоките доставени, но от лица, различни от издателите на фактурите като органите по приходите не са представили нито едно доказателство, установяващо действителните доставчици; изследвани са неотносими факти, като начин на калкулиране на цената и нейните елементи - материали, труд, използвани натурални разходни норми, разбивки на стойностите по отделни СМР, икономическо-правния профил на доставчиците, без в същото време да се твърди, че цените не са пазарни; изследваните и анализирани обстоятелства относно документалната обоснованост на разходите - ненамирането на доставчиците на декларираните адреси, неустановяване произхода на фактурираните стоки, предмета на дейност, липсата на доказателства за технически и кадрови потенциал за извършване на доставките, липсата на данни къде са съхранявани стоките преди продажбата им и къде е прехвърлена собствеността, неподаването на ГДД по чл.92 от ЗКПО - нямат връзка с правата и задълженията на дружеството по повод облагането с корпоративен данък и упражненото право на данъчен кредит. Твърди се, че от представените в хода на ревизията доказателства се установява, че е извършило доставките на услуги и материали и е упражнило право на данъчен кредит по процесните доставки като същевременно в реализирания финансов резултат от стопанската дейност за същия период са намерили място постъпленията от приходите от същите СМР на негови клиенти (последващи доставки). Счита, че законът не изисква никакви специални доказателства за документиране на услугите и в този смисъл приетият начин на отчитане на извършената работа между страните по договорите е напълно допустим като форма на установяване действителността на търговските отношения. В този смисъл неправилно не са изследвани фактурираните от „Комфорт“ ООД СМР с приложените към тях Актове за приемане, в които детайлно са посочени изпълнените видове работи и вложените за това материали и услуги.

Не е съобразено, че за последващите продажби е начислен ДДС и е признат приход, който е обложен с корпоративен данък. Относно добросъвестността и полагането на грижата на добрия търговец твърди, че към момента на доставките доставчиците са били съществуващи лица, регистрирани по ЗДДС, никой не ги е издирвал и от никой не са се укривали, доставеното и изработено от тях е било щателно проверено, а впоследствие заплатено, поради което и след като са положени всички разумни усилия не следва да носи отговорност за недобросъвестното поведение на доставчиците. Относно изпълнението на материалноправните предпоставки за упражняване на правото на приспадане сочи, че действащия ЗДДС свързва възникването на правото на приспадане само с конкретната доставка, поради което е ирелевантно обстоятелството, че не може да се установи произхода на стоката. Единственото действие на доставчика, от което зависи правото на приспадане е издаването на данъчен документ със законоустановеното съдържание и след като не са налице данни за участие в данъчна измама няма никакво основание правото на приспадане на бъде ограничено. След като по смисъла на чл.14, пар.1 от Директива 2006/112 „доставка на стоки“ означава прехвърлянето на правото на разпореждане с материална вещ като собственик, достатъчно е да се прехвърли правото на разпореждане със стоката без значение кой точно е нейният собственик. Позовава се на Решение на СЕО от 12.01.2006г. по обединени дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 като сочи, че ако се твърди участие в данъчна измама, РА е следвало да бъде издаден на основание чл.177 от ЗДДС, а не да се отказва правото на данъчен кредит. Твърди, че РА противоречи на тълкуването дадено от СЕС в решение от 21 юни 2012г. по дела С-80/11 и С-142/11, и в решение от 6 декември 2012г. по дело С-285/11, според които е допустимо лишаване от вече възникнало право на приспадане само ако е доказано участието на данъчнозадълженото лице в злоупотреби. Относно непризнатите разходи по ЗКПО твърди, че органите по приходите неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО както и дефиницията за „документално обосновани разходи“ по чл.10, ал.1 от ЗКПО. В тази връзка твърди, че представените фактури са достатъчни за да обосноват документално извършените разходи. Твърди и че „реалността на доставките“ се установява и от счетоводните записвания в счетоводството на дружеството, които на основание чл.51 от ДОПК и чл.182 от ГПК се преценяват според тяхната редовност. Счита и че изводите относно прехвърлянето на собствеността върху движимите вещи и извършването на услугите противоречат на разпоредбите на чл.78, ал.1 и чл.69 от Закона за собствеността.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.А., който поддържа жалбата на наведените в нея основания. Излага подробни съображения за основателност на жалбата в пледоарията по същество. Иска отмяна на ревизионния акт и присъждане на разноски съгласно представен списък по чл.80 от ГПК.

Ответната страна – директора на Дирекция „ОДОП“ – В., чрез процесуалния си представител юрк.М. М., оспорва жалбата. Счита, че от събраните в хода на ревизионното и на съдебното производство доказателства не се установява, че именно

„ЕЪР-ЕНЕРЖИ“ ЕООД и „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД са извършили облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, като е без значение факта дали са извършени разплащания. Жалбоподателят не е доказал по какъв начин „ЕЪР ЕНЕРДЖИ“ ЕООД е извършило процесните услуги, след като не е установено, че дружеството е имало работници и че същите са работили именно на обектите на „Комфорт“ ООД на съответните дати и че са извършили съответната работа. Безспорно е и че дружеството не е декларирало приходи от съответната дейност. По отношение на прехвърлянето на правото на собственост на стоки от страна на „ЛУКС КОНСУЛТ ИНЖЕНЕРИНГ“ ЕООД счита, че също не са представени доказателства относно фактическото предаване на стоката като в случая изобщо не е налице надеждна одитна следа по смисъла на Директива 2010/45 за осъществяване на тези доставки.

По изложените съображения моли жалбата да се отхвърли като неоснователна, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ревизията на „КОМФОРТ“ ООД е възложена със ЗВР № Р-03000318004552-020-001/06.08.2018г. за срок от 3 месеца, считано от датата на връчване на заповедта - 13.08.2018г. и е обхващала задълженията за КД по ЗКПО, ДДС и ЗОВ - за осигурители, за периода 01.01.2016г.

- 31.12.2016г. Ревизиращият екип е изменен със Заповед № Р-03000318004552-020-002/10.08.2018г., със ЗВР №

Р-03000318004552-020-003/07.11.2018г. срокът за извършване на ревизията е изменен до 13.12.2018г., а със ЗВР № Р-03000318004552-020-004/10.12.2018г. в обхвата на ревизията са включени задълженията за професионален пенсионен фонд за периода 01.01.2015г. - 31.12.2015г. Посочените ЗВР са издадени от Н. И.а Б., в качеството ѝ на н-к сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП – В., оправомощена да възлага ревизии със Заповед № Д-1249/30.06.2017г. и Заповед № Д-1465/31.08.2018г. на д-ра на ТД на НАП – В..

В срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен РД № Р-03000318004552-092-001/27.12.2018г., фактическите констатации в който, ведно с предложените за установяване задължения, са потвърдени с РА

№ Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. РА е обжалван по административен ред пред директора на Дирекция „ОДОП“ – В., който с Решение № 40/12.04.2018г., връчено на 17.04.2019г., го е потвърдил.

Цитираните ЗВР, РД и РА са издадени като електронни документи, подписани с квалифициран електронен подпис, и са приети като доказателства по делото в с.з. проведено на 04.06.2019г. При преглед на диска, на който са записани електронните документи, с приложението StampIT, се установява следното:

1/ ЗВР № Р-03000318004552-020-001/06.08.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 06.08.2018г. в 08:11:19 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода 02.01.2018г.

- 02.01.2019г; 2/ ЗВР № Р-03000318004552-020-002/10.08.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 10.08.2018г. в 14:03:08 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода 02.01.2018г. - 02.01.2019г; 3/ ЗВР № Р-03000318004552-020-003/07.11.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 07.11.2018г. в 10:49:52 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода 02.01.2018г. - 02.01.2019г; 4/ ЗВР № Р-03000318004552-020-004/10.12.2018г. е подписана с електронния подпис на Н. И.а Б. и е материализирана като електронен документ на 10.12.2018г. в 15:48:50 часа. При зареждане на удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е квалифицираният електронен подпис на Н. Б., с доставчик на услугата B-Trust, както и че сертификатът е с валидност за периода 02.01.2018г. - 02.01.2019г; 5/ РА № Р-03000318004552-091-001/29.01.2019г. е подписан с електронните подписи на Н. И.а Б. и Б. Т. Б., като подписите са положени, съответно: от Н. Б. - на 29.01.2019г. в 12:04:02 часа и от Б. Б. - на 29.01.2019г. в 13:22:41 часа. При зареждане на удостоверението към файловете с електронния подпис се установява, че това са квалифицираните електронни подписи на Н. Б. и Б. Б., с доставчик на услугата за двата подписа B-Trust, както и че сертификатът за двата подписа е с валидност за периода 20.12.2018г. - 20.12.2019г; 6/ РД № Р-03000318004552-092-001/27.12.2018г. е подписан с електронните подписи на Б. Т. Б., А. Е. Ч. - Б. и Д. Н. Л., като подписите са положени съответно: от Б. Б. - на 27.12.2018г. в 09:15:54 часа, от А. Б. - на 28.12.2018г. в 08:19 часа и от Д. Л. - на 28.12.2018г. в 09:18:24 часа. При зареждане на удостоверението към файловете с електронния подпис се установява, че това са квалифицираните електронни подписи на Б. Б., А. Б. и Д. Л., с доставчик на услугата за трите подписа B-Trust, както и че сертификатът за подписите на Б. Б. и Д. Л. е с валидност за периода 02.01.2018г.