Решение № 53 от 20.02.2026, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. ХАСКОВО, 20.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Р.З. Т. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20255600500964 по описа за 2025 година от ГПК.

Производството е въззивно - по реда на чл.258 – чл.273 ВЪЗЗИВНИКЪТ – „Б.“ ЕООД – гр.*** е останал недоволен от Решение № 599 от 19.07.2025 год., постановено по гр.д. № 1180 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, с което е прието за установено, че дължи на ТП „ДГС – И.“ – гр.***, сумите в размер на 0.91 лева – главница, представляваща остатък от неизплатена сума по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год.; в размер на 96.33 лева – лихва за забава за периода от 03.01.2024 год. до 28.02.2024 год.; в размер на 43.94 лева - законна лихва върху главница от 4 412.07 лева за периода до 29.02.2024 год.; в размер на 0.21 лева – законна лихва върху част от главница – 69.91 лева, дължима по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год. за периода от 26.03.2024 год. до 02.04.2024 год.; законна лихва върху главница от 0.91 лева, считано от 03.04.2024 год. до окончателното й изплащане, както и в частта за разноските, поради което го обжалва с искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което въззивният съд отхвърли исковете.

ВЪЗЗИВАЕМИЯТ – ТП „ДГС И.“ – гр.*** - оспорва жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото

1 доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „ТП ДГС И.“ – гр.*** против „Б.“ ЕООД – гр.***, с искане да се признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите в размер на 0.91 лева – главница, представляваща остатък от неизплатена сума по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год.; в размер на 96.33 лева - лихва за забава, изчислена като законна лихва върху неизплатената главница в общ размер на 4 412.07 лева, по фактури № 3900026599 от 29.12.2023 год. и фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год., за периода от 03.01.2024 год. до 28.02.2024 год.; в размер на 43.94 лева - законна лихва върху главница от 4 412.07 лева за периода от 29.02.2024 год.; в размер на 0.21 лева - законна лихва върху част от главница от 69.91 лева, дължима по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год. за периода от 26.03.2024 год. до 02.04.2024 год.; законна лихва върху главница от 0.91 лева, считано от 03.04.2024 год. до окончателното й изплащане.

Исковата молба, въз основа на която е образувано делото пред първоинстанционния съд е подадена в изпълнение на разпореждане от 10.04.2025 год., постановено по ч.гр.д. № 535 / 2024 год. по описа на Районен съд – Хасково, образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, подадено на 29.02.2024 год. от ТП „ДГС И.“ – гр.*** против „Б.“ ЕООД – гр.***, с искане за присъждане на следните суми: в размер на 4 412.07 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 29.02.2024 год. до окончателното й изплащане и в размер на 96.33 лева - лихва за забава върху посочената главница за периода от 03.01.2024 год. до 28.02.2024 год., формирана като сбор от неизплатени суми по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год. – 4 342.16 лева с ДДС и частично по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год. – 69.91 лева с ДДС, дължими по договор *** от 20.07.2023 год. за покупко – продажба на прогнозни количества добита дървесина, за които вземания е издадена Заповед № 261 от 05.03.2024 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която в полза на заявителя са присъдени и разноски в размер на 113.24 лева – държавна такса, и 530 лева – адвокатско възнаграждение.

Заповедта е връчена на длъжника – „Б.“ ЕООД – гр.*** на 01.04.2024 год., а подаденото от него възражение против заповедта е прието в съда на 02.04.2024 год., обективиращо становището му, че към датата на връчване на заповедта не дължи присъдените с нея вземания и, че не е дал повод за образуване на делото.

Като писмено доказателство по делото е приет договор № *** от 20.07.2023 год. за покупко – продажба на прогнозно количество добита дървесина от временен склад, сключен между ТП „Държавно горско стопанство **.“ – гр.*** – продавач и „Б.“ ЕООД – гр.*** – купувач, по силата на който ищецът се е задължил да продаде на ответника общо количество дървесина /всички сортименти/ добито от изпълнителя на услуга сеч след започване на сечта от Обект № 2319 ДД – 1, отдели: 112 – д; 202 – и; 633 – г; д. Предвидено е заплащането да се извършва по действително добитите 2 количества дървесина, на база протокол за сеч, по достигнати на търга цени, в пет – дневен срок след уведомяването на купувача за количеството и стойността на партидата, добита на временен склад – т.1.4. Съгласно т.2.1 от договора, цената, която купувачът трябва да заплати е 57 750 лева, без ДДС за прогнозното количество добита дървесина, а крайната цена, която ще заплати купувача се определя от действително добитите количества дървесина от изпълнителя на услугата за добив, заплатени по достигнатите на търга цени по сортименти. Купувачът е поел задължението да заплати авансово 20 % от прогнозната стойност на дървесината в деня на сключване на договора, а останалата част – на вноски, съобразно добитите количества дървесина по партиди. Договорът е сключен за срок до 31.12.2023 год.

Като писмено доказателство е приета и фактура №

3900026599 от 29.12.2023 год. за сума в размер на 4 342.16 лева с ДДС /3 618.47 лева без ДДС/, формирана като разлика между стойността на закупената дървесина – 9 249.40 лева, съгласно предавателно – приемателен протокол № 45 от 29.12.2023 год. и авансово заплатени 5 630.93 лева.

Като писмено доказателство е приета и фактура №

3900026606 от 29.12.2023 год. за сума в размер на 72 лева с ДДС / 60 лева без ДДС/, съгласно предавателно – приемателен протокол № 47 от 29.12.2023 год.

От заключението, представено по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд съдебно счетоводна експертиза се установява, че в деня на сключване на договора - 20.07.2023 год., ответното дружество е заплатил по сметка на ищцовото поделение, сума в размер на 13 860 лева с ДДС /11 550 лева без ДДС/, представляваща авансова вноска, определена в размер на 20 % от прогнозната стойност на дървесината – 57 750 лева, в изпълнение на задължението му, визирано в т.2.2 от договора.

Авансовата вноска послужила за погасяване на задължението по фактура № ********** от 24.07.2023 год., касаеща продажба на дървесина по ценоразпис от отдел 633 г и отдел 633 д, към обект № 2319 ДД – 2.

Към датата на сключване на договора – 20.07.2023 год., задължението на ответника било в размер на 0.00 лева.

Към 21.09.2023 год. било налице пълно плащане на всички издадени фактури.

Към 31.12.2023 год. – краен срок на договора, сумите по неплатените фактури възлизали на 56 771.49 лева. Видно от таблицата, намираща се на стр.4 и 5 от констативната част от заключението на вещото лице е, че посочената сума от 56 771.49 лева – остатък от неплатени фактури, е формирана като сбор от фактури за закупена дървесина както от обект № 2319 ДД – 1, предмет на договора, така и от обекти 2322, 2347, които не са предмет на същия.

В счетоводството на ответника плащанията били отнасяни по контрагент, а не по документ. По представено от ищеца извлечение от счетоводна сметка 411 Клиенти, постъпилите от ответника суми 3 били в размер на 192 285.18 лева, общо за периода от 24.07.2023 год. до 31.12.2023 год.

До 31.12.2023 год. начислените суми по договора за обект 2319ДД - 1, подотдел 112 – д и подотдел 202 – и, възлизали на 53 185.92 лева с ДДС / 44 321.60 лева без ДДС/, платените – в размер на 48 773.85 лева, а неплатената сума – 4 412.07 лева, от която 4 342.16 лева – дължима по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год. и 69.91 лева – дължима по фактура № 2900026606 от 29.12.2023 год.

За периода на действие на договора – 20.07.2023 год. до 31.12.2023 год. плащанията следвали издадените фактури.

Към 31.12.2023 год. неплатените суми били по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год. в размер на 4 342.16 лева и по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год. в размер на 69.91 лева.

Към 08.02.2024 год. размерът на неплатеното от ответника задължение към ищеца е определено от експерта в размер на 23 959.47 лева, включващо и вземанията по процесните две фактури № 3900026606 – 69.91 лева и фактура № 3900026599 – 4 342.16 лева.

Към посочената дата не е имало налична сума пари, която да е в достатъчен размер, за да погаси вземането по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год.

В таблицата, намираща се на л.6 от констативната част от заключението на вещото лице се установява, че определената от експерта като дължима сума по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год. в размер на 4 342.16 лева е формирана като разлика между общия размер на сумата по фактура – 11 099.28 лева с ДДС и приспаднат аванс от 6 757.12 лева, съгласно фактура № 3900026543 от 30.11.2023 год., като с останалата част от сумата по посочената фактура са приспаднати задължения на ответника и по други фактури, предхождащи издаването на процесните две, включително и вземане по фактура № 3900026570 от 15.12.2023 год., която не е включена в отразените в таблицата 15 бр. фактури, като такива, издадени за подобектите – предмет на сключения между страните договор. Приспаднатият от посочената фактура аванс е в размер на 4 001.40 лева.

В заключението си вещото лице посочва, че постъпващите от ответното дружество суми били „насрещнати“ срещу генерирани задължения по издадени фактури, като приоритетно се осчетоводявали плащания към фактури, по които предстои извозване на дървесина. В случай на недостигаща сума, която да покрие плащане по фактура, се осчетоводявало частично погасяване и със следващото плащане се покривал остатъкът по нея.

От страна на ответника не е оспорено заявеното от ищеца в исковата молба признание за това, че на 25.03.2024 год. ответникът му е заплатил сума в размер на 4 342.16 лева с ДДС, с което погасил задължението си по фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год., и за това, че на 02.04.2024 год. ответникът му е заплатил сума в размер на 69 лева, с което погасил частично задължението си по фактура № 3900026606 от 29.12.2023 год., при което 4 оставал да дължи остатък в размер на 0.91 лева.

Въз основа на така извършените от ответника плащания, следващи датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, е определил размера на вземанията, въведени като предмет на иска по чл.422, ал.1 от ГПК.

При така установената по делото фактическа обстановка, като безспорно съдът приема, че между страните са съществували търговски правоотношения, учредени съгласно договор № *** от 20.07.2023 год. за покупко – продажба на прогнозно количество добита дървесина от временен склад, с който ищецът и въззиваем в настоящото производство - ТП „Държавно горско стопанство **“ – гр.*** се е задължил да продаде на ответника и въззивник в настоящото производство - „Б.“ ЕООД – гр.***, общо количество дървесина /всички сортименти/ добито от Обект № 2319 ДД – 1, отдели: 112 – д; 202 – и; 633 – г; - д.

Като безспорно съдът приема и това, че в изпълнение на договора, ищецът е предал на ответника едра и средна строителна дървесина, на стойност 9 249.40 лева, без ДДС, съответно 11 099.28 лева, с ДДС, и на стойност 60 лева, без ДДС, съответно 72 лева, с ДДС, за които суми са издадени фактури № 3900026599 и № 3900026606, и двете датиращи от 29.12.2023 год. В тази насока съдът цени приетите като писмени доказателства 2 бр. фактури, посочени по-горе и 2 бр. предавателно – приемателни протоколи от 29.12.2023 год., представени от ищеца и неоспорени от ответника.

Като безспорно съдът приема и това, че отразената във фактура № 3900026599 от 29.12.2023 год., сума в размер на 4 342.16 лева е формирана като разлика между стойността на предадената стока, съгласно предавателно – приемателен протокол № 45 от 29.12.2023 год., възлизаща на 9 249.40 лева, без ДДС, съответно 11 099.28 лева с ДДС, и авансово заплатена от ответника в полза на ищеца сума в размер на 6 757.12 лева с ДДС, съответно – 5 630.93 лева без ДДС, видно от съдържанието на самата фактура, в подкрепа на което обстоятелство е и заключението, представено при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд, от което се установява, че приспаднатия аванс е в резултат на плащане от страна на ответника в полза на ищеца съгласно фактура № 3900026543 от 30.11.2023 год., с остатъка от сумата по която са извършени приспадания /погашения/ на вземанията и по други фактури, касаещи както процесния договор, така и вземания по фактура № 3900026570 от 15.12.2023 год., от която е приспадната сума от 4 001.40 лева, която обаче не е издадена в изпълнение на договора, сключен между страните на 20.07.2023 год., видно от описанието на номерата и датите на издаване на фактурите, описани в таблица, намираща се на л.6 от констативната част от заключението на вещото лице, касаещи процесния договор. Доколкото прихващането е извършено от страна на ищеца, в негова тежест е било да установи основанието, на което е извършено то по отношение на посочената сума, послужила за погасяване на вземане, което не е било предмет на процесния договор, доколкото плащането, извършено от страна на ответника и послужило за погасяване на вземания и по други 5 фактури, касаещи продажба на дървесина и по процесния договор, е извършено в рамките на действие на същия.