Решение № 488 от 30.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 15617/2021
- Вид
- Решение № 488
- Подписан
- 30.01.2023
- Състав
- РАДОСЛАВА НИКОЛАЕВА КАЧЕРИЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 40, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 40, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 44, ал. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 58д, т. 1 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 3, т. 1 и 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 123, ал. 1 и ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал.1, т.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 123, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.1, т.5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 183, ал. 2, т. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 40, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- §6, т.30 · Закон за движението по пътищата
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 488 гр. София, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 17-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Р Н. К при участието на секретаря А И. И. като разгледа докладваното от Р Н. КАдминистративно наказателно дело № 20211110215617 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. И. Н. срещу Наказателно постановление (НП) № 21-43320284/13.1.2021 г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание- "глоба" в размер на 20 лева по чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП, както и „глоба” в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 1 месец по чл. 175, ал.1, т. 5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП и съответно чл. 123, ал. 2 от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат съображения за отмяна на наложените с НП административни наказания. Излагат се доводи за липса на осъществено нарушение от водача на процесния автомобил Тесла, като жалбоподателят оспорва наличието на ПТП, съответно и второто вменено нарушение. Допълва, че при нейно посещение в магазин Кауфланд, където се твърди да е станало ПТП, са й отказали достъп до видеозаписи, показващи нарушението. Освен това настоява, че е невъзможно да е причинила драскотините по автомобила Хюндай поР. различните габарити на двата автомобила.
Излагат се и доводи за съществени процесуални нарушения, свързани с нечетливото изписване на текста в АУАН, съставянето му в присъствие само на един свидетел; с липса на достатъчно ясно и конкретно описание на всяко от нарушенията. ПоР. изложените съображения се претендира съдът да отмени изцяло обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призована, не се явява лично, като в заседанието се явява нейният процесуален представител – адв. С, който поддържа жалбата.
В хода на съдебните прения адв. С моли за отмяна на НП, тъй като нарушенията не са доказани, както и снимките на автомобила Тесла са направени едва при съставянето на акта, при което е изминало значително време от твърдяното ПТП. Освен това допълва, че дори да 1 се установи, че щетите по автомобила Хюндай са причинени от водача на автомобила Тесла, то същите не отговарят на описания в акта и НО механизъм, а именно да са причинени при движение на заден ход и маневра по изнасяне от паркомясто на автомобила Тесла.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”, СДВР, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 12.07.2021 г. преди 12:50 ч. жалбоподателката А. Н. управлявал лек автомобил марка „Тесла”, с рег. № собственост на друго физическо лице, в района на паркинга на магазин Кауфланд, находящ се в гр. , ул. По същото време на паркинга на същия магазин св. Р. Р. бил паркирал своя лек автомобил, тип СУВ, марка Хюндай, модел Санта Фе, като предницата на автомобила у сочела напред към входа на паркоместата /т.е. той бил паркирал на заден/. До автомобила на св. Р., от дясната му страна, паркирала и жалбоподателката, но напред, т.е. задницата на нейния автомобил Тесла сочела входа на паркоместата, като жалбоподателят видял това и после влязъл в магазина.
Жалбоподателката скоро след това потеглила от паркомястото, без да усети никакъв удар и без по автомобила й да има следи от това.
Когато малко след 12:50 часа св. Р. излязъл от магазина, той установил, че паркомястото от дясно на автомобила му било празно и като приближил своя автомобил видял, че неговата предна дясна броня, от калника към фара е ожулена, в ниската й част.
Тъй като това била нова щета, св. Р. се обърнал за помощ към охраната на магазина и те му казали, че на камерите на паркинга се виждало как при движение на заден ход автомобил Тесла с рег. № го е ударил и след това е продължил движението си. Затова св. Р. сигнализирал на ОПП СДВР и изчакал на мястото над 2 часа.
На мястото бил изпратен екип, който се запознал с щетите по автомобила Хюндай и го заснел, снел обяснения от св. Р., съставил протокол за ПТП и скица, а свидетелят попълнил и декларация, в който посочил регистрационен номер на автомобила и описал установения според записите на камерите механизъм.
След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на автомобила неговия собственик и лицето, което го е управлявало, жалбоподателят Н. на 23.07.2021 г. се явила в ОПП СДВР и попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на процесната дата и описала, че не е усетила да е причинила ПТП. На същата дата автомобилът й бил огледан и заснет, като на лявата му броня, под фара било установено ожулване.
При така установените факти, въз основа на изготвената докладна записка, скицата, сведението от св. Р., както и декларацията на жалбоподателя Н., на 26.09.2021 г. бил съставен АУАН от Е. З. П. – младши автоконтрольор при ОПП-СДВР за нарушение на чл.
40, ал. 2 от ЗДвП, съответно чл. 123, ал. 2 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел на съставянето на акта, което се установява от положените от тях подписи. Като първи свидетел в акта бил описан св. Р. Р., но същият не присъствал при съставянето на акта, нито положил подпис в него. А на полето за подписа му било отбелязано, че същият е дал декларация. Актът бил връчен на жалбоподателката, която го разписала и като възражение посочила, че не е съгласна с изложеното в акта. По-подробни възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и дадената на нарушенията правна квалификация, на 13.10.2021 г. било издадено атакуваното наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР. В НП второто нарушение също било квалифицирано по чл. 123, ал. 2 ЗДвП и било описано като напускане на мястото на ПТП без да уведоми собственика на повреденото имущество и 2 органите на МВР, а в диспозитивната част на НП било описано, че като участник в ПТП не дава данни за самоличността си на другите участници в движението, данни за задължителна застраховка „ГО“, както и не уведомява собствениците на имуществото, което е повредил.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 29.10.2021 г. видно от отбелязването върху самото НП, като на същата дата в ОПП СДВР е депозирана и жалбата срещу НП.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Р., както и от събраните по делото писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. От съставените докладна записка, скица, декларация и сведение от св. Р. се установяват времето и мястото на ПТП и щетите по неговия автомобил. Но от неговите показания не се установява какъв е механизма на деянието, а единствено какво му е споделено от неустановен охранител на обекта. Но самият св. Р. споделя, че не е бил очевидец на деянието и не е видял кой и как му е нанесъл щетата по бронята. А по делото не са събрани каквито и да е доказателства в подкрепа на посоченото от свидетеля в декларацията му и възпроизведено от служителите на ОПП СДВР в протокола за ПТП. Не са представени видеозаписи от паркинга на магазина, не са представени декларации или сведения от очевидец, който да може да бъде разпитан пред съда.
Допълнително, съдът отчете и изготвените фотоснимки на автомобилите Хюндай и Тесла, които вместо да подкрепят твърденията на наказващия орган, всъщност ги оборват.
Видно от снимката, налице е щета по предната броня, в дясната й част на автомобила Хюндай, който видимо е с повдигната каросерия, а ожулването е на сравнително голяма повърхност, без следи от черна боя. Но от приложените снимки на черния автомобил Тесла, направени при огледа му в двора на ОПП СДВР на неустановена дата след ПТП, отчетливо се вижда одраскване със значително по-малък размер, по лявата му броня, под фара. Като от снимките се установява и че този автомобил е спортен модел и видимо бронята му е разположена ниско до земята. Но съгласно описания от св. Р. начин на паркиране и схемата на механизма на ПТП, изобразена в декларацията му и в протокола за ПТП, за да бъде ударена предната дясна броня на автомобила Хюндай при движение назад от автомобила Тесла, който е бил паркирал напред, това е възможно да стане единствено с предната дясна част на Теслата, а не с лявата, където има одраскване.
Следователно, съдът не би могъл да установи дали именно жалбоподателката е ударила автомобила Хюндай, при каква маневра, дали се е движила напред или назад, още по-малко и дали е усетила удара.
От жалбоподателката не се оспорва, че тя е управлявала автомобила процесния ден на мястото на ПТП, но същата оспорва реализирането на описания от св. Р. механизъм на деянието, приет за установен и в протокола за ПТП и попълнената от свидетеля декларация.
Следователно са налице и други възможни обяснения за причинителя на процесната щета, включително и че е причинена от друго МПС, маневриращо в близост до автомобила на св.
Р., тъй като предницата на същия е била насочена именно към входа към паркоместата. Но поР. липсата а категорични и еднопосочни доказателства, които да сочат, е именно жалбоподателката е реализирала процесното ПТП, движейки се точно на заден ход, съдът не би могъл да приеме за установено подобно обстоятелство.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поР. което се 3 явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснати нарушения на процесуалните правила и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно т.1.3 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, лицата, заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП-СДВР имат право да издават фишове и да съставят АУАН, а съгласно т. 2.6 наказателни постановления могат да бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР. В този смисъл актосъставителят и наказващия орган са материално компетентни да установят нарушението и да наложат за него административно нарушение.
Съдът намира, че поР. допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН следва изцяло да бъде отменено НП.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на очевидеца на деянието св. Р., същият не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписал на акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел, което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от ЗАНН, доколкото значителна част от приложените документи, доказващи нарушението, нямат официален характер /декларациите от св. Р. и жалбоподателката/. В тези два документа се съдържат основните информационни източници, установяващи фактическата обстановка и преди всички поведението на жалбоподателя и механизма на деянието, поР. което не би могло да се приеме, че актът е съставен въз основа на официални документи. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не следва да се тълкува разширително. Именно поР. отсъствието на предпоставките на чл. 40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като е опорочило цялото производство.