Определение № 2426 от 24.09.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2426 гр. София, 18.09.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Ивайло Младенов

Анна Ненова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Касационно търговско дело № 20238002900261 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на касационна жалба на Е. Д. А., чрез назначения ù особен представител адв. Н. Н., против решение № 360/28.11.2022 г. по т.д.№ 274/2022 г. на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 260006/08.04.2022 г. на Окръжен съд – Силистра, постановено по т.д.№ 3/2021 г. С потвърденото решение са уважени предявените от „Юробанк България“АД обективно съединени установителни искове, по реда на чл. 422 от ГПК, като са установени вземания на банката към „Норд“ ЕООД, с едноличен собственик и управител Е. А., на основание сключен с дружеството договор за кредит, продукт „Бизнес помещения“ № BL16801/09.05. 2008 г. , както и към самата нея, в качеството ù на солидарен длъжник по този договор, както следва : 81 806,70 евро – главница, ведно със законна лихва върху същата от 12.03.2020 г. до окончателното ù изплащане, 187,17 евро - разноски по имуществени застраховки, за периода 17.06.2019 – 09.03.2020 г., 60 лева – просрочени такси, за периода 11.03.2019 г. – 09.03.02020 г. и 403, 20 лева – нотариални разноски, за периода от 10.12.2019 г. до 09.03.2020 г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано.

Оспорва извода на съда за настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като счита, че същата трябва да се преценява и с оглед спазване принципа за равнопоставеност на страните и добросъвестност в упражняване на правата им, като в този аспект акцентира на несъщественост на неизпълнението към момента на предявяване на предсрочната изискуемост. Оспорва да е 1 доказана обявена предсрочна изискуемост на кредита по отношение Е. А., тъй като представените нотариални покани са връчени на лице, упълномощено да представлява кредитополучателя „Норд“ЕООД, но не и ответницата. Оспорва правилността на извода на съда, че няма качеството на потребител и не се ползва от потребителска защита, съгласно Закона за защита на потребителите във връзка със сочени от страната за неравноправни клаузи на договора за кредит и анекси към същия. Счита, че съдът неправилно не е отчел качеството ù на физическо лице, сключващо договора за кредит не за цели, свързани с упражняване от самото него на търговска дейност, съответно, че неправилно е отказал да коментира неравноправността на сочените клаузи и правните последици от същата. Касационната жалба съдържа подробно изложение относно поддържаната неравноправност, обоснована с формирана съдебна практика на касационна инстанция и на Съда на Европейския съюз. Формиран е изричен касационен довод за неправилност на решението, досежно размера на дължима главница по кредита, предвид нарушения в осчетоводяването му от банката. Поддържа се и неправомерно начисляване на лихва върху лихва („анатоцизъм“), съгласно анексите към договора, които, предвид поддържаната неравноправност на клаузи от договора, според касатора също се явяват нищожни. Страната твърди, че довод с това съдържание е наведен с въззивната жалба, но съдът не се е произнесъл по същия.

Ответната страна – „Юробанк България“АД, оспорва касационната жалба и обосноваността на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като формулираните въпроси са неотносими към решаващите мотиви на въззивния съд, а и последните не конфронтират с формираната от Върховния касационен съд практика. Изложени са подробни съображения по правилността на правните изводи на съда, относно липса на качество „потребител“ на ответницата, надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита, доколкото е безспорно предявена на длъжника по кредита „Норд“ЕООД и допустимо начисляване на лихва върху лихва по договор за кредит, сключен с търговец, съгласно чл. 294, ал. 2 от ТЗ (макар страната да оспорва визираното от касатора като „ анатоцизъм“).

Върховният касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, в обхвата на касационните доводи за неправилност, настоящият състав съобрази следното :

„Юробанк България“ АД е предявило обективно и пасивно субективно съединени искове срещу „Норд“ ЕООД и Е. Д. А. за установяване, по реда на чл. 422 от ГПК, вземания срещу ответниците, на основание договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“, по който дружеството ответник е 2 кредитополучател, а ответницата – едноличен собственик на капитала и негов управител, има качеството на съдлъжник. Предоставеният кредит в размер на 120 000 евро е за закупуването на недвижим имот - магазин, който дружеството ще ползва за търговската си дейност. Кредитът се усвоява по открита на името на дружеството – ответник разплащателна сметка в банката (с наименование към този момент „Юробанк И Еф Джи България“ АД).

Последващо са сключени пет анекса, неразделна част от договора за кредит.

Относно отговорността на ответницата, която единствено е подала касационна жалба, ищецът се позовава на чл.14 от Анекс № 3/15.09.2011 г., с който същата е поела да отговаря солидарно за задълженията на „Норд“ЕООД, както и на чл. 6 от Анекс № 4 / 15.10.2013 г., според който кредитополучателят погасява кредита на равни месечни вноски, при дължима съгласно същата клауза годишна възнаградителна лихва, формирана от действащия базов лихвен процент за малки фирми по кредити в евро, намален с 2.3 пункта. Ищецът се е позовал и на чл. 5 от Анекс № 5/27.06.2018 г. , съгласно който, при просрочие с повече от 30 дни на която и да е дължима погасителна вноска по кредита, кредитополучателят дължи лихва в размер на 11,23 % - сбора на действащия базов лихвен процент за малки фирми, за кредити в евро, обявен от банката, плюс надбавка от 0,93 пункта, като увеличението е валидно за целия остатъчен период на кредита. Ищецът твърди предявена на ответниците предсрочна изискуемост на кредита, с нотариални покани, връчени на 29.01.2020 г., по реда на чл. 47 от ГПК (чрез обявление), на което е откликнал, съответно е получил нотариалните покани, пълномощник на „Норд“ЕООД Г. Димитрова И., с пълномощно, изходящо от управителя на дружеството и съответница в настоящия спор – Е.

А., от 25.03.2011 г., видно от представени разписки от 29.01.2020 г., удостоверяващо получаване на поканите от името на всеки от ответниците.

„Норд“ЕООД не е депозирало отговор на исковата молба. В производството ответницата Е. А. е представлявана от назначен особен представител – адв. Н. Н. от АК Силистра, който е оспорил исковете със следните възражения : 1/ не са настъпили предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем - няма забава, като неизпълненото е несъществено и, с оглед принципа на добросъвестност при упражняването на права, не следва да се санкционира с предсрочна изискуемост ; 2/ на ответницата не е предявена предсрочна изискуемост на кредита, тъй като представените нотариални покани не установяват такова (липсва, обаче, позоваване на осъществените от Г. И. действия, по получаване на нотариалната покана и от името на Е. А., като действия без представителна власт, нито се оспорва обективно достигнало до знанието ù, макар като управител на кредитополучателя, изявление за обявена предсрочна изискуемост); 3/ в евентуалност – ако се приеме за редовно предявената ù предсрочна изискуемост на кредита, страната счита, че съдът е следвало предварително да ù предостави срок за изпълнение на просрочените вноски; 4/ договорът за кредит и анексите към същия съдържат неравноправни клаузи, 3 съответно : чл. 4.1, чл. 5 , чл. 6 и чл. 8 от договора, чл. 4 и чл. 5 от Анекс № 4. В отговора на исковата молба са развити съображения относно поддържаната неравноправност, възпроизведени и в касационната жалба ; 5/ нищожността на сключените анекси се обосновава с предоговаряне на кредита, при което задълженията на кредитополучателя са определени въз основа на неравноправни клаузи в първоначалния договор ; 6/ налице е противоречие в претенциите на ищеца, доколкото той претендира предсрочна изискуемост на вземанията по кредита, но и изискуемост на падежирани вноски за лихва; 7/ неправилно банката е осчетоводявала задълженията на кредитополучателя, като високият размер на главницата е резултат от договорения в анексите анатоцизъм – начисляването на лихва върху лихва.

В допълнителната си искова молба ищецът не се е позовал на нови релевантни факти и обстоятелства, в относими към възраженията, коментирайки тяхната неоснователност въз основа на вече представените доказателства. Оспорва, че Е. А. обосновава качество на „потребител“, доколкото е обезпечила дълг на търговско дружество, поет във връзка с търговската му дейност, с което, в качеството си на негов едноличен собственик и управител, обосновава тесни професионални (функционални) връзки. Предвид това, позоваване от същата на неравноправни и като такива – нищожни клаузи от договора за кредит и анексите към същия, е недопустимо. Ищецът се позовава на спазване разпоредбите на Наредба № 9/03.04.2008 г. за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяване на специфични провизии за кредитен риск на БНБ, поради възникнали за кредитополучателя временни затруднения за погасяване на задълженията. Възприемайки възражението на ответницата за „анатоцизъм“, като възражение за преоформяне на дълга, чрез прибавяне на изискуеми лихви към главницата, ищецът оспорва да е приложил такъв механизъм, като твърди, че с всеки анекс кредитополучателят е „усвоявал сума“, с която са били погасявани просрочените по кредита задължения, съгласно чл.13 на горецитираната Наредба. Размерът на претенциите е установен със заключение на съдебно-икономическа експертиза.

Първоинстанционният съд е уважил исковете, като (в относимост към поддържаните касационни доводи) е приел, че представените нотариални покани установяват надлежно предявена предсрочна изискуемост на кредита по отношение всеки от ответниците, излагайки и мотиви за наличие на предпоставките за обявяването на предсрочна изискуемост. Неприложимост на разпоредбите на ЗЗП съдът е обосновал с факта, че ответницата последващо е поела да отговаря при вече уговорени с търговското дружество, за нуждите на търговската му дейност, съществени условия на договора за кредит („основни параметри на правоотношението“). Отчел е неустановени от СИЕ нередовности в счетоводните записвания на банката и е кредитирал установените със заключението размери. Няма изложени мотиви относно възражението за „анатоцизъм“ на ответницата, а по същество - за недопустимо преоформяне на главницата, чрез прибавяне към същата на 4 просрочени лихви (капитализация на лихви).

Въззивната жалба на Е. А. преповтаря възраженията ù срещу основателността на исковете, аналогични с поддържаните касационни доводи за неправилност на въззивното решение.

Въззивният съд е потвърдил правният резултат, като е приел следното :

С получаването на нотариалните покани от лицето Г. И., упълномощено от ответницата, в качеството ù на управител и представляващ „Норд“ЕООД, освен надлежно предявена на дружеството - кредитополучател , предсрочната изискуемост на кредита следва да се счита предявена и на Е. А. като физическо лице - солидарен длъжник. Цитирайки решения на състави на ВКС, въззивният съд е отрекъл качество „потребител“ на ответницата, позовавайки се на тесните професионални и функционални връзки на същата с „Норд“ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала и управител е тя и предвид което не може да се приеме, че поемайки да обезпечи възникнал за дружеството дълг по сделка, обслужваща търговската му дейност, лицето действа във връзка с цел извън и независимо от осъществявана търговска дейност или професия. Само на това основание възраженията на ответницата за неравноправни клаузи в договора за кредит и анекс № 4 , съгласно ЗЗП, респ. за нищожност на същите и правните последици на такава нищожност, са оставени без разглеждане от въззивния съд. По възражението за „анатоцизъм“ (с преждепосоченото действително съдържание), предмет на изричен въззивен довод, въззивното решение не съдържа мотиви.