Решение № 821 от 17.10.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 821 гр. гр. Хасково, 17.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІХ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Минчо К. Димитров при участието на секретаря П. Ст. Николова като разгледа докладваното от Минчо К. Димитров Гражданско дело № 20245640103064 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.21 ЗПК, вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 и чл. 19 ал.4 ЗПК, вр. чл. 143 ал.1 и чл. 146 ал.1 ЗЗП от П. К. И., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.****, ж.к. „****“ бл.*, вх.*, ет.* ап.*, чрез адвокат Д. П. от Адвокатска колегия ****, против „КРЕДИ ЙЕС“ ООД, ЕИК:

200688545, със седалище и адрес на управление: гр.Хасково, ул.“Лозарска“ № 12, представлявано от управителя Владислав Михайлов Инджов.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ищеца :

В исковата молба се твърди, че на ****г. между страните е сключен Договор за паричен заем № **** за сума в размер на 500 лева, която ищцата следва да върне на 21 седмични вноски. По договора е предвидено да заплати също и сума в размер на 254,66 лева за неустойка, като по този начин общото й задължение по договора е в размер на 798 лева. Ищцата поддържа нищожност на търсената по договора неустойка, поради противоречието й с добрите нрави, поради това, че е уговорена при неспазване на нормите на чл.

143, ал. 1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.19, ал.4, вр. чл.21 ал.1 ЗПК, като излага подробни съображения. Твърди, че в случая са накърнени добрите нрави и поради нарушаване на този правен принцип се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение и до злепоставяне на интересите на ищцата с цел 1 извличане на собствена изгода за кредитора. Търсената неустойка счита за нищожна като противоречаща на добрите нрави и неравноправна по смисъла на чл.143, т.19 от ЗЗП, поради прекомерност на сумата от 254,66 лева спрямо сумата по отпуснатия кредит, с което се нарушават принципите на добросъвестност и справедливост, целящи предотвратяване несправедливо облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Според ищцата, оспорваната клауза за неустойка е неравноправна и по смисъла на чл. 143 т.5 от ЗПП, тъй като предвижда заплащането на необосновано висока такава.

Поддържа, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора, преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв, в който смисъл е съображение 26 от Преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити, а разгледана в този аспект клаузата за неустойка се намира в пряко противоречие с преследваната цел на транспонираната в ЗПК директива. Сочи, че подобни уговорки прехвърлят риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията му. Освен това излага, че неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й функции и води до неоснователно обогатяване, в който смисъл е възприетото в т.3 от ТР №1 от 15.06.2010г. на ВКС становище, че нищожна поради накърняване на добрите нрави е тази клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Счита, че по посочения начин се заобикаля чл.33 ал.1 от ЗПК, както и че с търсената неустойка в полза на кредитора се уговаря едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение, в какъвто смисъл е т.32 от извлечение от протокол №44 от заседание на КЗП от 05.11.2015г. Според ищцата, по съществото си неустойката е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя, която увеличава стойността на договора и основната й цел е да доведе до неоснователно обогатяване на кредитодателя за сметка на кредитополучателя и до увеличаване на подлежащата на връщане сума допълнително с още % от предоставената главница. Отбелязва, че съдебната практика е последователна в насока, че неустойка, уговорена извън присъщите й функции е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ищцата поддържа още, че оспорваната клауза за неустойка освен неравноправна е и нищожна на основание чл. 146 ал.1 от ЗЗП, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл.146, ал.2 ЗЗП, а е част от едни стандартни и бланкетни, отнапред изготвени условия на договора и кредитополучателите нямат възможност да влияят върху съдържанието им 2 към момента на сключване на договора, в какъвто смисъл е Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори. На следващо място се посочва в исковата молба, че съгласно чл.21 ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит е нищожна, когато има за цел или резултат заобикаляне на закона, а в случая с предвиждането на такива разходи за неустойка с процесния договор се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като доколкото представлявала разход по дейността по управление на кредита, следва тя да бъде включена в ГПР на същия. Според ищцата е налице заобикаляне на закона, тъй като с уговорката за неустойка се нарушава изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута определена с ПМС№426/2014г. Реално чрез нарушаване на добрите нрави и заобикаляне на императивната норма на чл.19 ал.4 ЗПК, според нея се стига до калкулиране на допълнителна печалба за кредитора към договорената възнаградителна лихва. Поддържа се, че поради невключването на уговорката за неустойка в размера на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение и посочването на размер на ГПР, който не е реално прилаган в отношенията между страните, представлява заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, а по този въпрос с преюдициално заключение по дело С-453/10 е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл.143 и сл. ЗЗП. Така уговорената неустойка ищцата счита за излязла извън обезщетителната си функция, доколкото е прекомерна спрямо предоставената в заем сума и не кореспондира с последиците от неизпълнението на главното задължение по кредита. Счита също, че тя е загубила и обезпечителната си функция, доколкото с нея не се обезпечава изпълнение на главното задължение по кредита, а неизпълнено условие за отпускането му. Така според нея с договорената неустойка се договаря едно допълнително възнаграждение за кредитора под формата на скрита лихва, поради което същия не е изпълнил задълженията си по чл.11, ал.1 т.9 ЗПК да посочи действително прилаганата в правоотношението им договорна лихва, поради което и на основание чл.21 ЗПК според ищцата процесните договорни клаузи са нищожни.

Предвид изложеното, се иска съда да постанови решение, с което да прогласи нищожност на клаузите на чл. 6 и на чл.8 от сключен с ответника Договор за потребителски кредит № **** от ****г., на основание чл. 26, ал.1, пр.3 от ЗЗД като противоречащи на добрите нрави и като сключени при 3 неспазване на нормите на чл. 143, ал.1 и чл. 146, ал.1 от ЗЗП.

Претендира направените по делото разноски, включително присъждане на адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства, от които произтичат твърденията на ответника:

Ответникът в срока по чл. 131, ал.1 от ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни и недоказани. Поддържа се в отговора, че ищцата като кредитополучател е сключила с ответното дружеството договор за паричен заем при общи условия, предоставени за запознаване преди сключване на договора, както и че е предоставена съответна информация в стандартния европейски формуляр. Към договора също били предоставени ОУ, както и погасителен план. Сочи, че договорената сума от 200 лева е получена от кредитополучателя, за което е подписала РКО от ****г. Според ответника, всички изложени от ищцата доводи, касаещи недействителността на процесния договор са неоснователни и необосновани, като от своя страна излага съображения за липса на нарушения на посочените законови разпоредби от ЗПК и на правото на ЕС. Излага, че размерът на ГПР е изчислен според законовите разпоредби и при съответните приложими в случая допускания, че е ясно и разбираемо посочено в договора какви суми и величини са включени в него и как е изчислен той. Оспорва твърдението на ищцата, че в размера на ГПР следва да бъде включен размера на неустойката и излага доводи, че тя няма характер на разход по кредита по смисъла на чл.19, ал.1 ЗПК. Поддържа, че размерът на възнаградителната също не противоречи на закона и общоприети етични и морални норми, като същият е определен като фиксиран за целия срок на договора за заем. Според ответника неустойката притежава присъщите обезпечителна и обезщетителна функция и представлява разход, който заемополучателят следва да заплати, само ако не изпълни задължението си за представяне на надлежно обезпечение по него и в този смисъл това задължение е поставено в зависимост от неговото неизпълнение. Счита, че не е налице накърняване на добрите нрави и излага подробни доводи. Твърди, че клаузата на чл.8 от процесния договор е индивидуално уговорена и съобразена с желанието на кредитополучателя. По подробно изложените в отговора съображения, се иска от съда да постанови решение, с което предявенияте искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, както и да бъдат присъдени в полза на ответника направените по делото разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, алтернативно се прави възражение срещу присъждане на такова по реда на чл. 38 ЗА.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235, 4 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не се спори между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че между ищцата П. К. И. /кредитополучател/ и ответника „Креди Йес" ООД /кредитодател/ е сключен описания договор, тоест че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения.

По силата на Договор за паричен заем № **** към искане №****, сключен между страните на ****г., ищцата получила сумата от 500 лева, при ГПР 49.063%, лихвен процент 3.340% на месец и срок на кредита - 24 седмици. Представени са също така общите условия на ответното дружество, които са в сила от ****г., подписани на всяка страница от заемателя по договора. Приложена е също така подадената от ищцата молба за заем и погасителен план към договора и СЕФ.

За изясняване на делото от фактическа страна по искане на ищцовата страна съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение приема като компетентно и обективно дадено. От депозираното експертно заключение се установява, че сумата на договорната лихва е изчислена при месечен лихвен процент 3,29% /годишен лихвен процент 49,047%/. Размерът й не се различава от заложения по договор месечен лихвен процент. Вещото лице сочи, че при включване само на договорната лихва като разход на заемателя ГПР възлиза на 49,047%. Ако към общите разходи по кредита, които потребителят ще заплати, се включи и разхода за неустойка /като част от погасителната вноска по погасителен план/, ГПР възлиза на 1000,72 %. Вещото лице сочи, че по процесния договор за паричен заем е заплатена сумата от 776,69 лв С постъпилите плащания в общ размер на 776,69 лв., са погасени следните задължения: 500,00 лв. главница; 39,25 лв. договорна лихва; 236,08 лв. неустойка; - 1,36 лв. наказателна лихва. Кредитът е предсрочно погасен на **** г. договорната лихва е преизчислена като дължима към датата на предсрочно погасяване..