Протоколно определение № 144 от 20.02.2026, Районен съд - Враца

ПРОТОКОЛ

№ 144 гр. Враца, 20.02.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Ангелова

Съдебни

ГАЛИНА ИВ. ЯНКУЛОВА заседатели: ХРИСТИНА В. ХРИСТОВА при участието на секретаря Ваня Люб. Василева и прокурора Б. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Росица Ив. Ангелова Наказателно дело от общ характер № 20251420201220 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За ВРП се явява прокурор Б..

ПОДСЪДИМИТЕ М. Н. М. и Р. О. К., редовно призовани, явяват се лично и с адв.С. Г. от АК-Враца, редовно упълномощена.

ЗА ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ ****а, редовно призовани, представител не се явява. От директора на училището е постъпила молба с вх.

№1941/28.01.2026 г., че е служебно ангажирана и не може да се яви в днешното съдебно заседание.

ПРОКУРОР: Да се даде ход на делото.

АДВ.Г.: Ход на делото.

ПОДС. М.: Ход на делото.

ПОДС. К.: Ход на делото.

Съдът, след като изслуша становището на страните в процеса за даване ход на делото, намира че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото за провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО и пристъпва към провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК.

1

СНЕМА САМОЛИЧНОСТТА НА ПОДСЪДИМИТЕ:

М. Н. М., родена на 1****, адрес гр****, българин, български гражданин, висше образование, омъжена, работи като учител в ОУ „*****, неосъждана, ЕГН **********.

Р. О. К., роден на ****, адрес гр****** българин, български гражданин, висше образование, женен, работи като учител в ***** неосъждан, ЕГН **********.

На основание чл.274, ал.1 НПК съдът разясни на страните правото на отвод. Такъв не се заяви.

На основание чл. 274, ал.2 НПК съдът разясни на страните и останалите права в процеса. На подсъдимите се разясниха правата по член 55 НПК.

Искания в тази насока не се направиха.

Съдът пристъпва към провеждане на разпоредително заседание за обсъждане на въпросите по чл.248, ал.1 НПК.

Становище на страните по чл.248, ал.1, т.1 НПК:

Подсъдно ли е делото на съда?

ПРОКУРОР: Подсъдно е делото на съда.

АДВ.Г.: Да, подсъдно е делото на съда.

ПОДС.М.: Поддържам казаното от моя адвокат.

ПОДС.К.: Поддържам казаното от моя адвокат.

Становище на страните по чл.248, ал.1, т.2 НПК:

Има ли основание за прекратяване или спиране на наказателното производство?

ПРОКУРОР: Не са налице такива основания.

АДВ.Г.: Не са налице такива основания.

ПОДС.М.: Поддържам казаното от моя адвокат.

ПОДС.К.: Поддържам казаното от моя адвокат.

Становище на страните по чл.248, ал.1, т.3 НПК:

3.Допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, на пострадалия или на неговите наследници?

ПРОКУРОР: Не са допуснати такива нарушения.

АДВ.Г.: Налице са основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на РП-Враца, ТО-***** поради допуснато на ДП съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на техните 2 права. По този въпрос ОС-Враца е дал задължителни указания в отменителното Решение №158/06.11.2025 г. и те са в насока, че обвинителният акт, въз основа на който е инициирано производството пред предходната инстанция, не отговаря на изискванията на чл.246 НПК. В това отменително решение, подробно е обсъдено от теоретична гледна точка, какво представлява документална измама и в този случай прокуратурата не е посочила в обв.акт защо инкриминираните фактури са хем неистински, хем с невярно съдържание и са официални документи. В обвинителния акт е посочено, че процесните фактури са както неистински, така и документи с невярно съдържание, без да е посочено защо се приема, че са такива. Обвинението приема, че част от фактурите са документи с невярно съдържание, без да е уточнено в какво се изразява това невярно съдържание, дали че съответните стоки или ремонтни дейности не са извършени, или обстоятелството, че фактурата е издадена от фирма, която не е извършила доставката или съответните дейности - това са две различни неща и линията на защита за тях би била различна. Липсата на това изложение на обстоятелствата, обуславящи конкретните фактури като документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ не дават възможност подсъдимите К. и М. да разберат в какво се обвиняват, да узнаят обвинението в неговата цялост и всички онези обстоятелства, с които са свързани възникването на претендираната спрямо тях наказателна отговорност и е посочена съдебна практика. Фактурата категорично е частен документ, тя е диспозитивен, а не удостоверителен документ, но за документна измама това няма значение. Важното в случая е, че прокуратурата приема, че документа е с невярно съдържание, без да уточнява в какво се изразява това невярно съдържание. За да е налице състава на чл.212 НК е необходимо длъжностното лице, комуто е поверено общественото имущество да бъде измамено, т.е. да не съзнава, че предава имущество или средства без основание, т.е. създава се едно привидно основание със съответната фактура и длъжностното лице се разпорежда с това имущество. В случая, в обвинителния акт не е посочено кое е това длъжностно лице. На второ място, въпреки възражението на защитата, не е посочено защо се приема, че въпросните инкриминирани фактури са неистински, както и защо се приема, че са неверни и кое е невярното, въпреки че въпросната работа е свършена или доставена и не е извършено или не е осъществена или че работата не е извършена или доставена, при положение че има достатъчно доказателства, че въпросната работа и доставки са били извършени. От доказателствата по делото се установява, че училището е имало директор. Директорът г-жа **** беше разпитвана в предходното съдебно заседание. Тя отговори на въпроса и закона е отговорил на този въпрос. В чл.11 от Закона за публичните финанси, казва, че разпоредител с бюджета е съответния ръководител на бюджетната организация. В конкретния случай директорът на училището е второстепенен разпоредител с бюджета и тя заяви това нещо.

Съществен недостатък в обвинителния акт е обстоятелството, че прокуратурата 3 приема, че въпросните фактури са официални документи. Като се твърди че са официални документи, има законово определение на понятието официален документ, което законодателят е дал в чл.93, т.5 НК, че този документ, който е издаден по установения ред и форма от длъжностно лице, в кръга на службата си и сега прокуратурата трябва да ни посочи, но не го посочи, кое е това длъжностно лице, което е било задължено да издава фактури в кръга на службата си. Категорична е съдебната практиката, че фактурите са частни документи, няма никакво противоречие по този въпрос и те са частни диспозитивни документи, а не удостоверителни. Казвам това, защото за документната измама е без значение фактурата дали е частен или официален документ, но за документното престъпление е от значение съответния документ дали е официален или удостоверителен. Това не е посочено в обв.акт и тези процесуални нарушения безспорно нарушават правото на защита. Смятам че всичко това е изрично посочено като процесуално нарушение от въззивната инстанция. Тези нарушения не биха могли да се отстранят от съда, нито от въззивната инстанция, затова смятам, че делото следва да бъде върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване.

ПОДС.М.: Поддържам казаното от моя защитник.

ПОДС.К.: Поддържам казаното от моя адвокат.

ПРОКУРОР: Не мога да се съглася с доводите на ОС-Враца, за това че са налице процесуални нарушения в постановлението за привличане на обвиняемите, тъй като липсва описание на изпълнителното деяние, а именно кое е въведеното в заблуждение Физическо лице, притежаващо физическа и юридическа власт, за да се разпорежда с парични средства. Този извод на ОС Враца, не само е неверен, но и на практика неправилен. Държа да припомня, че наказателноправните норми на особената част на НК, обичайно се състоят от два елемента, като първия е диспозиция, а втория е санкция. Диспозицията очертава даден вид престъпление, само чрез онези признаци, които са съществени за този вид деяния субективен и обективен признак.

Диспозициите биват описателни, прости, бланкетни и препращащи, като в конкретния случай диспозицията на чл. 212, ал.1 НК е описателна и в нея категорично не се съдържа изискване за конкретизиране на лицето, което е въведено в заблуждение така, както го изисква диспозитива на санкцията по чл.209, ал.1 НК и тук е разликата между двата вида престъпления за измама. Това описание, наблюдаващият прокурор е длъжен да направи само, както и защитата каза, в обстоятелствената част на обв.акт.

Върховната съдебна практика е уточнила, че е необходимо лицето, което държи фактическата власт да направи разпореждане с парични средства, единствено поради наличие на заблуда. Когато лицето прави такова разпореждане, но знае че представения документ е неистинки или с невярно съдържание, то самото извършва или присвояване, или престъпление по служба, а ако не е длъжностно лице, ще е 4 налице обсебване. В този смисъл, не мога да се съглася с това, че диспозитивът страда от такъв порок при положение, че единствено такова уточнение е необходимо да бъде направено подробно в обстоятелствената част на обвинителния акт.

РЕПЛИКА АДВ.Г.: Указанията на ОС са задължителни и не могат да се коментират и наблюдаващият прокурор ще прецени как ще внесе обвинителен акт.

Съдът, по направеното искане и след като изслуша становището на страните по чл.248, ал.1, т.3 НПК, и след проведеното съвещание, намира следното:

Срещу подсъдимия Р. О. К. е повдигнато обвинение за това, че за периода от 25.05.2018 г. до 23.07.2019 г., в гр.***** при условията на продължавано престъпление, чрез използване на документи, които са неистински и с невярно съдържание, а именно фактури – фактура №0000017202/25.05. 2018г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ „****“ с.*****, за стойност 960.00лв.; фактура №0000028378/05.10.2018 год., за която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 500.00лв; фактура №0000028382/05.10.2018 год., за която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 400.00лв; фактура №0000012109/без дата, в която е отразено, че е издадена от „*****“ ЕООД гр.София, за стойност 880.00 лв.; фактура №0000012121/19.12.2018г., на която е отразено, че е издадена от „*****“ ЕООД гр.София, за стойност 840.00 лв.; фактура №0000014058/21.12. 2018г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ „*****“ гр.София, за стойност 820.00лв. ; фактура №**********/21.12. 2018г., в която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 1800.00лв; фактура №0000012102/без дата, в която е отразено, че е издадена от „*****“ ЕООД гр.София, за стойност 930.00лв.; фактура № 0000013967/14.06. 2019г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 600.00лв; фактура № **********/25.06. 2019г., за която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 700.00лв; фактура №0000002395 без дата, на която е отразено, че е издадена от „**** ЕООД гр.София, за стойност 600.00лв., фактура № 0000002396/без дата, на която е отразено, че е издадена от „**** ЕООД гр.София, за стойност 650.00лв. е получил без правно основание сумата от 9680.00 лева, собственост на ПГО „*****, с намерение да я присвои престъпление по чл.212, ал. 1 вр. чл. 26 , ал 1 от НК.

Срещу подсъдимата М. Н. М. е повдигнато обвинение за това, че за периода от 25.05.2018 г. до 25.06.2019 г. в гр.***** при условията на продължавано престъпление, чрез съставяне на документи, които са неистински и с невярно съдържание, а именно фактури – фактура №0000017202/25.05. 2018г., на която е отразено, че е издадена от ЕТ „****“ с.*****, за стойност 960.00лв.; фактура №0000028378/05.10.2018 год., за която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 500.00лв; фактура №0000028382/05.10.2018 год., за която е отразено, че е издадена от ЕТ *****.“ гр.София, за стойност 400.00лв; фактура № 5