Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2655 от 14.04.2020, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13860/2018
Вид
Решение № 2655
Подписан
14.04.2020
В сила
29.04.2020
Състав
ЗЛАТКА НИКОЛОВА ЧОЛЕВА, АЛБЕНА КИРИЛОВА АЛЕКСАНДРОВА, ЕЛЕНА ТОДОРОВА ИВАНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е

Н И Е

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

№……………. Гр.София, 14.04.2020г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, IV” в” състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена

Александрова

ЧЛЕНОВЕ: Елена Иванова

Златка Чолева при участието на секретаря

Цветослава Гулийкова, като разгледа докладваното от съдия Зл.Чолева гр.дело № 13860 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК

Съдът е сезиран с жалба, подадена от „Ч.Р.Б.“ АД срещу решение № 449435 от 12.07.2018г.

, постановено по гр.дело № 27777 /

2017г. на СРС, 138 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на основание чл.55,ал.1, предл.3 от ЗЗД на ЕТ „М.Г.“ с ЕИК ******** - сумата от 1 689,11лв., като платена на отпаднало основание цена за достъп до електроразпределителната мрежа, поддържана от

„Чез Разпределение“ АД за периода м.09.2012г.- м.10.2013г. в резултат на отмяната на Решение № Ц-33/ 14.09.2012г. на ДКЕВР, ведно със законната лихва от 03.05.2017г.- до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,ал.1 от ГПК - сумата от

415,81лв.- разноски по делото.

Въззивникът „Ч.Р.Б.“ АД

, заявява искане за отмяна на обжалваното решение като постановено в нарушение на процесуалните правила, на материално-правните норми, включително и тези на общностното право на ЕС и като неправилно. Поддържа, че сключеният между него и ищеца договор е възмезден, както и че по делото липсва спор относно изпълнението на неговото договорно задължение – за предоставяне на достъп до електроразпределителната мрежа на ищеца. При така доказания факт на предоставената на ищеца услуга по договора, ответникът поддържа, че заплатената от ищеца цена не е без основание, тъй като такова е налице. Счита, че липсата на определена пределна цена от КЕВР /с предходно наименование ДКЕВР/ не може да бъде приравнена на липсата на цена и на липса на задължение за плащането й. Твърди, че основанието за плащане на процесните суми е договорът за използване на мрежата, както и самата размяна на две насрещни престации /услуга и пари/; че е допустимо страните да договорят цена; че отпадането на административния елемент с оглед отмяната на решението на КЕВР за определяне размера на цената на достъп не води до отпадане на самия договор като основание и не променя възмездния му характер. Възразява, че решението на КЕВР утвърждава само цените като пределни, а страните по договора разполагат със свободата да договарят тези цени в рамките до пълния пределен размер. Излага доводи, че в настоящата хипотеза на либерализиран пазар на енергийни услуги липсата на пределна цена, определена от КЕВР не означава липса на цена за достъп и на задължение за плащането. С изложените доводи въззивникът- ответник мотивира искането си за отмяна на обжалваното решение и вместо него– постановяването на друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Заявява искане за присъждане на направените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност- заявява евентуално ввъзражение по чл.78,ал.5 от ГПК – за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от въззиваемата страна.

Въззиваемата страна,

ЕТ „М.Г.“ с

ЕИК ******** заявява искане за потвърждаване на обжалваното решение , като законосъобразно и правилно по съображения, подробно развити в депозирания в срока по чл.263,ал.1 от ГПК писмен отговор. Поддържа, че решението на първата инстанция е постановено в съответствие със законовите норми и задължителната практика на ВКС. Претендира присъждане на разноските по делото, направени във въззивното производство.

Софийски градски съд, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл.235,ал.3 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269, предл.1 ГПК настоящият съдебен състав установи, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на доводите, заявени с въззивната жалба, от които е ограничен съгласно нормата на чл.269, предл.2