Решение № 1474 от 13.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1474 гр. Варна, 13.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Невин Р. Шакирова

Членове:

Николай Св. Стоянов мл.с. Виляна Н. Михалева при участието на секретаря ГА. Г. Славова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100502292 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Б. Д. Г. срещу Решение № 3218 от 09.10.2023г. по гр.д. № 9863/2023г. по описа на ВРС, 48-ми състав, с което на основание чл.

344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ са отхвърлени предявените от въззивницата срещу Детска градина № 5 „Слънчо“, гр. Варна, ЕИК 000080758 искове за признаване на уволнението й извършено със Заповед № РД-09-647/14.06.2023г. на директора на ДГ, с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 14.06.2023г., за незаконно и неговата отмяна; за възстановяване на Б. Д. Г. с ЕГН ********** на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител“ в ДГ; както и за осъждане на ответника да й заплати сумата от 11 669.04 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за времето от 14.06.2023г. до 14.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 01.08.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Жалбата e основана на оплаквания за необоснованост и несъобразеност на решението със събраните по делото доказателства, както и за постановяване в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Изложените съображения са, че в исковата молба е оспорена законността на уволнението с доводи, че описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са недоказани.

Конкретно за визирания „системен тормоз“ върху децата от ДГ, липсват установени предходни нарушения от този вид; за „порочна практика“ – физически наказания над деца;

1

„уронване достойнството на децата“; причиняване на „регулярни, травматични увреждания с кръвонасядания“ са посочени в заповедта формално, без да са събрани доказателства за осъществяването на тези деяния, поради което не може да се приеме, че такива са осъществени. От мотивите на заповедта не се установяват конкретните нарушения и при какви обстоятелства са установени нарушенията. Въззивницата е работила с група „Мечо Пух“ в ДГ № 5 „Слънчо“ в продължение на две години и до 18.05.2023г., съответно 19.05.2023г. сигнали от родители за системен тормоз над децата не са постъпвали. От доказателствата по делото не се установяват и извършени от ищцата нарушения на 18.05.2023г. по отношение на детето А. и на 19.05.2023г. по отношение на детето Р.. От показанията на свидетелката Й. /майка на детето Р./ е установено, че детето било взето от баща му от детската градина, заведено за уикенда при баба му в друго населено място, където било без родителите си, като бащата не е съобщил за констатирана синина. Такава родителите установили едва след като прибрали детето в неделя от баба му. В понеделник майката посетила съдебен лекар, който издал удостоверението, установяващо кръвонасядания в областта на лявата мишница. За липса на данни за упражнявано физическо насилие над деца и прилагане на неприемливи методи за възпитание от страна на въззивницата са събраните по делото данни от възпитателите, помощник-възпитателите, психолога и от членовете на етичната комисия при ДГ, а за положителните оценки от работата й говорят продължителността на трудовия й стаж в детската градина, както и атестациите й в карти за оценки от комисия по трудово представяне в детската градина по конкретни критерии и показатели. Ето защо дисциплинарните нарушения послужили като основание за налагане на наказанието уволнение – упражняване на физическо насилие над деца, не са доказани да са осъществени от въззивницата. По тези съображения е отправено искане обжалваното решение да се отмени и вместо него се постанови друго, с което предявените искове да се уважат с извод за основателност.

В отговор на жалбата Детска градина № 5 „Слънчо“, гр. Варна, представлявана от директора оспорва доводите в нея като неоснователни и неотносими. Посочва, че правилно в обжалваното решение ВРС е приел, че дисциплинарното наказание „уволнение“ в случая е наложено на ищцата за нарушение на чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред в ДГ и чл. 52, ал. 2, т. 3 от Етичния кодекс на работниците в детската градина, изразяващо се във физическо насилие спрямо детето А. К., извършено на 18.05.2023г. и спрямо детето Р. Й., извършено на 19.05.2023г. Така осъществените дисциплинарни нарушения се установяват от съвкупността на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След извършена проверка и оценка на цялостното поведение на ищцата, работодателят установил, че описаните в оплакването и сигнала форми на физическо насилие от г-жа Г. не са инцидентни, а са прилагани многократно спрямо децата от група „Мечо Пух“. Установените нарушения са оценени като тежки, а цялостното поведение на ищцата като несъвместимо със заеманата от нея длъжност. Прилагането на форми на физическо и психическо насилие, осъществено от ищцата спрямо деца, поверени й за обучение и възпитание и използване на методи, уронващи достойнството на децата, представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина и единственото съответно на нарушението наказание е най-тежкото. Ето защо 2 заповедта е законосъобразна, а предявените искове неоснователни. Отправя искане обжалваното решение да се потвърди.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, страните поддържат изразената позиция по спора, като всяка претендира присъждане на разноски за въззивното производство.

При проверка валидността и допустимостта на обжалваното решение, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост. По останалите въпроси, за да се произнесе, съдебният състав взе предвид следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от Б. Д. Г. срещу Детска градина № 5 „Слънчо“, ЕИК 000080758, гр. Варна, представлявана от директора М.Хр.Уз. съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на конститутивни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване на уволнението й, извършено със Заповед № РД – 09 - 647/14.06.2023г. на директора на ДГ, за незаконно и отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – „старши учител“ в ДГ „Слънчо“ № 5 и осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 11 669.04 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа за периода от шест месеца, ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 01.08.2023г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които се основават исковете са в следния смисъл: ищцата заема длъжност „старши учител“ в ответната Детска градина по силата на трудов договор от 01.06.2017г. С оспорената заповед от 14.06.2023г. й е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ на основание чл. 188, т. 3 вр. чл. 190, ал. 1, т. 7, чл. 187, ал. 1, т. 3, т.

8 и т. 10 от КТ. При налагане на това дисциплинарно наказание работодателят не е доказал от обективна и субективна страна извършеното нарушение на трудовата дисциплина.

Посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина са нарушение на чл. 37 от Правилника за вътрешния трудов ред на ДГ и чл. 52, ал. 2 и ал. 3 от Етичния кодекс на работещите с деца в ДГ „Слънчо“ № 5, изразяващо се във физическо насилие спрямо детето А. К., извършено на 18.05.2023г. и спрямо детето Р. Й., извършено на 19.05.2023г. В дисциплинарното производство на служителката са изискани обяснения единствено относно и във връзка с оплакване на г-жа Кр.Ив.К., родител на детето А., в което са изложени твърдения за щипане на детето й по време на обедния сън на 18.05.2023г., а второто обяснение е изискано във връзка със сигнал от г-жа Д. К. Д. – Й., родител на Р. Й. за „регулярни травматични увреждания с кръвонасядане в областта на мишницата“, „ежедневно“ ползване на неприемливи и непозволени действия като наказателен метод за уреждане реда в група „Мечо Пух“ и въвеждане на мир и тишина сред „непослушните“ деца. Преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят не е изпълнил 3 императивното си задължение по чл. 193, ал. 1 от КТ да поиска обяснения на служителя, като ищцата е била лишена от правото си да осъществи успешна защита пред работодателя.

Това е така, тъй като в искането за обяснения от 23.05.2023г. като повод е посочен подаден сигнал от г-жа Д. Д., липсва индивидуализация на нарушението – не е посочена дата или период от време, в който е осъществено нарушението. При налагане на дисциплинарното наказание, работодателят не е изпълнил и задължението си да събере, а след това да оцени всички събрани в хода на производството доказателствата, като тежестта на наложеното наказание не съответства на нарушенията. Заповедта сочи само формално и немотивирано извършените от ищцата дисциплинарни нарушения, без да е мотивирана и съответно е незаконосъобразна. По същество оспорила да е извършила описаните в заповедта дисциплинарни нарушения – че е извършила действия, с които е причинила леки телесни повреди на двете деца. Описаните нарушения не са доказани по субект, време и място на извършване, съществени индивидуализиращи признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В този смисъл отправила искане за положително произнасяне по всички предявени искове.

В отговор на исковата молба, ответникът оспорил исковете по същество. Признал съществувалото правоотношение и заеманата от ищеца длъжност. Заявил, че наложеното на ищцата дисциплинарно наказание „уволнение“ е законосъобразно, продиктувано от констатираното нарушение на трудовата дисциплина, вследствие виновно неизпълнение на трудовите й задължения – нарушение на чл. 37 от ПВТР на ДГ и чл. 52, ал. 2, т. 3 от Етичния кодекс на работещите с деца в ДГ № 5 „Слънчо“, гр. Варна изразяващо се в упражняване на физическо насилие спрямо детето А. Евг. К., извършено на 18.05.2023г. и спрямо детето Р.

Цветомиров Й., извършено на 19.05.2023г. Посочил, че дисциплинарното производство срещу ищцата е започнало по повод постъпило оплакване от К.К. – майка на детето А. и сигнал от Д. Д. – майка на детето Р. до Началника на регионалното управление на образованието, Председателя на Държавна агенция за закрила на детето, с копие до директора на ДГ, с данни, че на 18.05.2023г. и на 19.05.2023г. ищцата си е позволила да щипе детето А. и детето Р., вследствие на което причинила синини по тялото на детето, съответно нанесла травматично увреждане с кръвонасядане в областта на мишницата. С писма от 22.05.2023г. и от 23.05.2023г. работодателят изискал писмени обяснения от ищцата за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, посочени в оплакването и сигнала; извършил проверка, като такава била извършена и от комисия от ДАЗД. Посочените оплаквания са били потвърдени от Констативен протокол от 06.06.2023г. от последната комисия относно спазване правото на детето чл. 19, т. 1 и т. 2 от Конвенцията на ООН за правата на детето вр. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДет.; становище на Етичната комисия при ДГ;

Протокол от 25.05.2023г. от родителска среща на трета б група „Мечо Пух“; Протокол от 29.05.2023г. на комисия за резултатите от проведена анкета с родители на децата от същата група и обяснения на Хр.В. – учител в група „Мечо Пух“. Така обосновал законосъобразност на оспорената заповед, като отправил искане предявените искове да се отхвърлят като неоснователни.

4

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна: