Решение № 403 от 20.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. София, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Въззивно гражданско дело № 20241100506726 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение №7196/19.04.2024г. постановено по гр.д. №14647/2023г. по описа на 159-ти състав, Софийски районен съд, Столична община е осъдена да заплати на Г. Е.

Н. сумата от 4 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /болки, страдания, стрес, уплаха, безпокойство, напрегнатост, затруднения в социалните контакти и трудовата дейност, нарушения на съня и раздразнителност/, настъпили вследствие травма от падане на 14.01.2022г. на разрушен тротоар – общинска собственост, находящ се в гр. София, от лявата страна на улица „Нишава“, около №119, с посока на движение от бул. „България“ към Южен парк, довело до фрактура на външен малеол на десен глезен и връзкова увреда, ведно със законната лихва, считано от 14.01.2022г. до окончателното плащане на дължимото, като за разликата над присъдената сума до пълния претендиран размер от 20 000 лева предявеният иск е отхвърлен.

Срещу решението в частта, в която предявеният иск е отхвърлен, е подадена въззивна жалба от ищцата Г. Е. Н., с която се оспорва неговата правилност. Твърди се, че при определяне на справедливия размер на обезщетението съдът не е взел предвид всички относими обстоятелства. В тази връзка се сочи, че вследствие на претърпения инцидент ищцата е получила фрактура на глезена, съпроводена с връзкова увреда, която допълнително е усложнила травмата. Отбелязва се, че по делото несъмнено е 1 установено, че ищцата е била с фиксиран и неподвижен долен крайник за период от 45 дни, придвижвайки се с помощта на патерици. От посоченото се прави извод, че получената травма е причинила освен значителни болки, така и затруднения в ежедневните дейности по време на този първоначален период. Излагат се твърдения, че първоинстанционният съд не е отчел в достатъчна степен и обстоятелството, че активното възстановяване от травмата е продължило около 3 месеца, като същото е било съпътствано с интензивни болки. Поддържа се, че и към момента са налице болки, като общоизвестен факт е, че този вид травми са обвързани със задължителен възстановителен период на раздвижване, физиотерапия и т.н. Твърди се, че увреждането е предизвикало коренна промяна в начина на живот на ищцата, което е намерило отражение и върху психичното й състояние. Сочи се, че при определяне на крайно несправедливия размер на присъденото обезщетение районният съд не е отчел и наличната социално-икономическата обстановка в страната. С оглед на изложеното се отправя искане за отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение.

В срока по чл.263 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ответника Столична община, с който се оспорва нейната основателност и се отправя искане за потвърждаване на решението.

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена от активно легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, отправена е до съответния родово и местно компетентен съд, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, в които следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013г. по тълк. д.

№1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

След извършена проверка съдът намира, че постановеното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част, като по отношение на неговата правилност във връзка с наведените от въззивницата доводи намира следното:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от Г. Е. Н. срещу Столична община иск с правно основание чл.49 във връзка с чл.45, ал.1 ЗЗД, за основателността на който в тежест на ищцата е да установи, че на 14.01.2022г. е паднала вследствие нарушената цялост на тротоар-общинска собственост, находящ се в гр. София, от лявата страна на улица „Нишава“, около №119, задължението за 2 организиране на поддържката на който е възложено на Столична община, като в резултат на падането е получила фрактура на външен малеол на десен глезен и връзкова увреда, причинили й болки, страдания, стрес, уплаха, безпокойство, напрегнатост, затруднения в социалните контакти и трудовата дейност, нарушения на съня и раздразнителност.

Доколкото постановеното от първоинстанционния съд решение е обжалвано единствено в отхвърлителната му част, то в останалата част, с която е присъдено обезщетение за неимуществени вреди за описания в исковата молба инцидент, съдебният акт е влязъл в сила и между страните е налице сила на пресъдено нещо по отношение на изброените по-горе правопораждащи го факти. Следователно на този етап от производството единственият спорен между страните въпрос касае размера на дължимото обезщетение.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В ППВС №4/68г. Върховният съд е разяснил, че визираното в посочената разпоредба понятие „справедливост“ не представлява абстрактна категория, тъй като неговото приложение е свързано с преценката на редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства като характера на увреждането, обстоятелствата, при които е осъществено, евентуалното допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др. В практиката на ВКС е прието, че при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да бъдат взети под внимание и всички други обуславящи тяхното настъпване обстоятелства, като в мотивите на решението същите следва да бъдат посочени конкретно, а тяхното значение- надлежно отразено и отчетено. Такива факти, наред с изброените по-горе, са и продължителността на лечението и извършените медицински манипулации, перспективата за възстановяване и трайността на последиците, възрастта на увреденото лице и възможността то да продължи трудовата си кариера и да се социализира, общественото и социално положение в страната, икономическата конюнктура и др. Изброяването не е и не може да бъде изчерпателно, доколкото във всеки отделен случай относимите обстоятелства биха били различни. Принципът за справедливост изисква да се постигне в най-пълна степен обезщетяване на увреденото лице за претърпените от него болки и страдания, без обаче да е възможно тяхното пълно репариране.

В случая от приетото по делото заключение на съдебно-медицинска експертиза /„СМЕ“/ се установява, че в резултат на инцидента ищцата Г. Е. Н. е получила счупване на външен малеол на дясна глезенна става, наложило поставяне на гипсова имобилизация за срок от 45 дни. Предвид характера на травмата, вещото лице е изложило становище за наличие на болки и страдания за период от около 3 месеца, 3 като през първите 30 дни същите са били с по- голям интензитет. Уточнило е, че при нормално протичане на лечебния процес възстановителният период при такъв тип увреждане е около 3 месеца, като е отбелязано, че по делото не са налице документи, от които може да бъде направен извод за настъпили усложнения. Пред съда вещото лице е допълнило, че по време на извършения от него преглед на ищцата е установило наличие на болезненост при повдигане на ходилото нагоре, която създава затруднения за нормално клякане. Посочило е още, че най-вероятно тази болезненост ще остане, като е заявило, че при този вид травми пациентите обичайно съобщават за болки в мястото на счупване при смяна на времето. Уточнило е, че пострадалата първоначално е била с гипс, а след това със специална пластмасова обувка, позволяваща й да стъпва.

Изложил е становище, че такова счупване се получава при усукване на ходилото в глезенната става навътре.

В рамките на първоинстанционното производство е разпитан и доведения от ищцата неин приятел Т.Б.. Пред съда същият е заявил, че е бил с нея по време на инцидента. Посочил е, че след инцидента ищцата не е могла да стъпва, поради което се е наложило техен приятел да дойде и да я закара. Отбелязал е, че същата около месец и половина е била с гипс, след което е ходила с ботуш-шина, като е изпитвала силни затруднения при движение на крака. Посочил е, че й е помагал, като й е носел храна вкъщи, заедно с нейни приятелки. Заявил е, че ищцата му е споделяла, че изпитва затруднения и към настоящия момент, като все още куца, а при смяна на времето усеща и болки.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши съвкупна преценка на посочените по-горе обстоятелства, намира, че съответно на преживените от ищцата болки и страдания се явява обезщетение в размер на 10 000 лева За да определи неговият размер, съдът съобрази характера на увреждането- счупване на външен малеол на дясна глезенна става, получено вследствие усукване на ходилото в глезенната става, наложило поставянето на гипсова имобилизация за срок от 45 дни, последвана от носене на специален ботуш и провеждане на физиотерапия. Отчете е и обстоятелството, че в първите 30 дни изпитваните от ищцата болки са били с висок интезитет, като макар постепенно да са отшумели, към датата на извършване на прегледа от вещото лице същите не са били изцяло затихнали. На следващо място, предвид описаното лечение, съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б. относно ежедневните затруднения, които пострадалата е изпитвала за обслужване на своите нужди. От показанията му се установява, че същата е изпитвала необходимост от помощ, включително във връзка със задоволяване на основните й потребности от храна, което е намерило отражение и върху психическото й състояние и съзнанието, че може да се обслужва сама. Следва да бъде посочено, че по време на изслушването си пред съда вещото лице е заявило, че при проведения от него преглед е установило, че ищцата все още усеща болезненост при повдигане на ходилото нагоре, която създава 4 затруднения при клякане, като е изразило становище, че най-вероятно същата ще се запази, както и наличието на дискомфорт в мястото на счупване при промяна на времето. От изложеното следва, че инцидентът е оставил относително трайно отражение върху физическото състояние на ищцата, което се очаква да й създава определени затруднения и в бъдеще. В същото време следва да бъде отчетено и обстоятелството, че ищцата не е била хоспитализирана и подложена на оперативна интервенция, като нейното лечение е протекло изцяло в домашна обстановка. Същата се е намирала в активна възраст по време на инцидента, която е благоприятствала побързото й възстановяване. Видно от приетото по делото заключение на СМЕ, оздравителният процес е протекъл в рамките на обичайното, за около 3 месеца, като не са налице данни за получени усложнения и претъпени болки извън очакваните за този тип увреждания.

Предвид посоченото и с оглед съществувалата към момента инцидента социално-икономическа обстановка, настоящият съдебен състав намира, че справедливо по смисъла на чл.52 ЗЗД се явява обезщетение в размер на 10 000 лева, поради което постановеното от първоинстанционния съд решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е отхвърлен за сумата над присъдения размер от 4 000 лева до определения от настоящата въззивна съдебна инстанция размер от 10 000 лева.

По разноските:

При този изход на делото право на разноски имат и двете страни.

Въззивницата претендира разноски за платена държавна такса в размер 320 лева, като съобразно частта, в която въззивната жалба е уважена й се следва сума в размер на 120 лева. Същата е представлявана пред настоящата инстанция безплатно от адв.