Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 34283 от 21.09.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 54123/2025
Вид
Определение № 34283
Подписан
21.09.2026
В сила
21.09.2026
Състав
ЛИЛИЯ ИВАНОВА МИТЕВА

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 34283 гр. София, 21.09.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛИ. ИВ. МИТЕВА като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело № 20251110154123 по описа за 2025 година взе предвид следното:

Производството е по искова молба от Г. Х. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.

********* чрез адв. И. Н. против „****“ ЕАД, ЕИК ***, с адрес: гр. **** Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като съобрази направените искания, на основание чл. 140 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ М. Б., рег. №*** на КЧСИ да представи в едноседмичен срок от съобщението заверен препис на образувано изп. дело № 20148380403593/2016 г. Да се уведоми ЧСИ.

НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 20.10.2026 г. – 09,35 часа, за когато да се призоват страните.

СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД както следва:

Производството е образувано по искова молба от Г. Х. М., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. **** чрез адв. И. Н. против „****“ ЕАД, ЕИК ****, с адрес: гр. *****, с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника 511,06 евро (999,55 лева) главница за потребена енергия за периода 01.11.2007 г. до 30.06.2010 г. и 94,39 евро (184,61 лева) - мораторна лихва за периода от 01.01.2008 г. до 30.11.2010 г., за които вземания е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по гр. д. № 15646/2010 г. на 89-ти състав на СРС и е образувано изпълнително дело № **** по описа на ЧСИ М.Б., рег. № **** на КЧСИ, поради погасяването им по давност.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по гр. д. № 15646/2010 г. по описа на СРС, 89 състав, въз основа на който срещу нея е образувано изп. д. № 20148380403593 по описа на ЧСИ М. Б., рег. № *** на КЧСИ. Посочва, че на 05.04.2014 г. била издадена покана за 1 доброволно изпълнение. Твърди, че по изпълнителното производство не са удържани суми и не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години от последното такова, прекъсващо давността. Моли се съда да признае за установено, че ищцата не дължи процесните суми поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Възразява, че вземанията, за които е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 20148380403593 по описа на ЧСИ М. Б., не са погасени по давност, тъй като в рамките на приложимия петгодишен давностен срок са предприемани действия по принудително изпълнение, както по искане на взискателя, така и от съдебния изпълнител в рамките на възложените му правомощия по чл.

18 ЗЧСИ. Сочи, че по изпълнителното дело са депозирани множество молби за извършване на конкретни изпълнителни способи, съответно на 29.01.2016 г., 09.03.2017 г., 16.04.2020 г. и 17.06.2025 г., както и че на 01.09.2020 г. е наложен запор върху банкови сметки на ищцата, поради което давността е била прекъсвана многократно. Поддържа, че съгласно задължителната практика на ВКС, включително ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и ТР № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, предприемането на изпълнителни действия и отправянето на искане за прилагане на конкретен изпълнителен способ прекъсват погасителната давност, като последващото прекратяване на изпълнителното дело поради перемпция не заличава настъпИ. материалноправен ефект на прекъсването. Възразява още, че за вземанията, установени с влязла в сила заповед за изпълнение, е приложим петгодишният давностен срок по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Сочи, че с оглед последното искане за предприемане на изпълнителни действия от 17.06.2025 г. е започнал да тече нов петгодишен давностен срок, който не е изтекъл към момента на предявяване на иска. Моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди направените разноски.

РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствена тежест между страните както следва:

В тежест на ищцата по предявените искове с правно основание чл. 439 ГПК е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание са настъпили предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок.

Ответникът следва да установи фактите, свързани със спиране или прекъсване течението на погасителната давност за процесните вземания.

Съдът ПРИЕМА и ОТДЕЛЯ като безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството следните обстоятелства: че срещу Г. Х. М. в полза на „*****“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 18.04.2013 г. по гр. д. № 15646/2010 г. по описа на СРС, 89-ти състав, въз основа на който срещу ищеца е образувано изп. д. № 20148380403593 по описа на ЧСИ М. Б., рег. №** на КЧСИ.

НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

РАЗЯСНЯВА на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се уреди в по-кратки срокове.

УКАЗВА на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

УКАЗВА на страните, че най-късно в първото по делото заседание следва да изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.

2

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като ги ПРЕДУПРЕЖДАВА, че при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния представител/пълномощник телефонен номер.

Препис от определението да се връчи на страните, на ищцата – и препис от отговора на исковата молба.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3