Решение № 250 от 20.02.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 250 гр. Бургас, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Пламена К. Г. Върбанова

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Г. Върбанова Въззивно гражданско дело № 20232100500096 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на въззивната жалба н а С. К. – адвокатски пълномощник на К. И. И., ЕГН № **********, със съд. адрес: гр.Б*******, против Решение № 2998/30.12.2022г. по гр.д.№ 6617/2022г. по описа на РСБургас, с което са отхвърлени исковете на К. И. И., ЕГН:********** срещу ОД на МВРБургас, за осъждане на ответника да му заплати сумата от 510.76 лева,представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.10.2019 г. до 09.07.2020 г. в размер на 57,63 часа, получен след преобразуване на положените часове нощен труд към дневен, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 18.10.2022 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 178.29 лева - мораторната лихва върху главницата по главния иск за периода на забава от 01.11.2019 год. до 17.10.2022 год.; моли първоинстанционното решение да бъде отменено и исковете уважени,претендира присъждане на разноските по делото, включително адвокатски хонорари за първата и втората инстанция.

Във въззивната жалба твърди, че първоинстанционното решение е неправилно,тъй като е в противоречие с установената вече съдебна практика както на Бургаския районен съд, така и с практиката на Бургаския окръжен съд, с която исковете по идентични дела се уважават изцяло, в този смисъл е практиката на други съдилища от страната, например Варненския районен и окръжни съдилища, както и практика на Върховния касационен съд в същия смисъл. Изтъква практика на ВКС, съобразно която заплатеният нощен труд по 0.25 стотинки на час не изключва плащането на извънреден труд въпреки наличие на плащане на нощен, защото това са две отделни различни основания, за които се дължи отделно плащане на съответните суми - Решение № 14 / 27.03.2012 г. по дело N2 405 / 2011 на ВКС , ГК, IV г.о. , в което се сочи, че „Посочената в чл. 7 от отменената наредба и съответно чл. 9 от сега 1 действащата наредба методологията е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.

Видно от цитираната практика плащането на нощен труд не изключва плащането на извънреден труд по методиката, по която го претендира ищецът. Прилагането на методиката води до извънреден, а не до нощен труд. В подкрепа на ищцовата теза се посочва и практиката на Бургаския окръжен съд,а именно: Решение по в. гр. д. № 1092 / 2019г., на III с-в, в. гр. д. № 1072 / 2019г., на III състав, в. гр. д. № 1172/ 2019г., на III с-в, в. гр. д. № 1145 / 2019г., на IV състав, в. гр. д. №1083/ 2019г., IV състав, в. гр. д. №146/2020г., на II с-в и т.н.

Освен това се обсъжда съдържанието и обхвата на Наредби, издадени от Министъра на вътрешните работи и относими към спора.Изтъква се, че разпоредби на тези наредби не дерогират общите правила на КТ относно полагането на нощен труд, приравняването му на дневен и заплащането на извънреден труд, при условие, че е положен такъв. На първо място сочи, че ищецът е лице със статут на държавен служител - чл.142, ал.1,т.1 ЗМВР. По отношение на работното време, почивките и отпуските на държавните служители чл.50а, ал.2 ЗДС предвиждал субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд. Кодексът на труда е нормативен акт от по-висок ранг в сравнение с цитираните ЗДС и ЗМВР. Последните два закона, както и Наредбите, съдържат специални норми, уреждащи ограничен кръг специфични правоотношения, а именно тези, засягащи лицата със статут на държавни служители и лицата от структурите на МВР. Както ЗДС, така и ЗМВР могат да регламентират отношения, уредени от институтите на КТ по начин различен от уредбата на Кодекса, но не такъв,че да бъде влошено положението на лицата, в сравнение с правните разрешения, предвидени по Кодекса на труда. По-низшите по степен нормативни актове могат да уреждат правоотношенията, насочени към съответните им адресати по поблагоприятен начин, но не и да поставят лицата в по-неизгодно положение.Заявява се, че липсата на изрична уредба относно конкретната хипотеза, а именно по отношение на приравняването на нощния труд с дневен, не означава, че нощният труд следва да бъде приравнен с дневния, прилагайки коефициент 1. По-скоро нормата разрешавала полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд, когато такъв е положен. Следва извод, че при наличието на празнота в съответния нормативен акт ще се приложат правилата на ЗДС, ЗМВР, съответно на КТ.Въззивникът твърди, че п ревратно е тълкувана и Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.Според разпоредбите й, при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период или изразено по друг начин - отработените часове нощен труд се умножава с коефициент 1.143, т.е. - възприето било общото правило, следващо от съответните разпоредби на КТ.Не заявява доказателствени искания.

В писмения си отговор/ становище по въззивната жалба процесуалния представител на въззиваемия намира жалбата за неоснователна и я оспорва като такава.Заявява, че с нормата на чл.187, ал.1 от ЗМВР за държавните служители в МВР е установена нормална продължителност на работното време от 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица и еднаква продължителност на работното време през деня и нощта от 8 часа, която е поголяма от установената по КТ нормална продължителност на работното време през нощта за работници и служители. Според чл.140, ал.1 от КТ нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е 35 часа, а нормалната продължителност на работното време през нощта е до 7 часа.Това различие и 2 по-голямата продължителност на работното време за държавните служители в МВР било обусловено от основните функции на Министерството на вътрешните работи.Следователно, прилагането на различен метод на правно регулиране на работното време на работниците и служителите по трудови правоотношения по реда на КТ и на служителите по служебни правоотношения по реда на ЗМВР се основавало на обективен и разумен критерий, което прави разликата в третирането съвместима с правото на Европейския съюз, тъй като била свързана с допустима от закона цел и била съизмерима с тази цел. Сочи, че с мотивите на ТР №8 от 27.06.2017г. по к.д. №1/2017г. Конституционният съд на Република България било прието,че право на законодателя е да изменя по целесъобразност правната мярка с оглед настъпили съществени изменения в обществената действителност.Изтъква, че чл.187 от ЗМВР предвиждал еднаква продължителност от 8 часа на работното време през деня и през нощта за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, но запазвал въведеното за всички категории работници и служители изискване за 5 дневна работна седмица и нейната обща 40 часова продължителност. (Според чл. 136, алЛ от КТ работната седмица е петдневна с нормална продължителност на седмичното работно време до 40 часа).Намира, че ЗМВР е специален нормативен акт, регламентиращ статута на държавните служители по чл. 142, ал.1,т.1 от ЗМВР, което обосновавал различен метод на правно регулиране на работно време през нощта и на дължимото възнаграждение, с оглед на което претенцията за преобразуване на отработения нощен труд в извънреден труд с коефициент 1,143, както и за заплащането на получения при преобразуването нощен труд в дневен с часова ставка за извънреден труд е незаконосъобразна.Моли постановяване на решение, с което да се потвърди решението на Районен съд - Бургас като законосъобразно и да се отхвърли изцяло исковата претенция като неоснователна и недоказана.

Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговаря на изискванията на чл. 260-261 ГПК.

При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата следва да бъде разгледана по същество.

Съдът като прецени материалите по делото, прие следното:

Производството е образувано по искова молба на К. И. И. срещу ОД на МВР - гр.Бургас, за осъждане на ответната дирекция да му заплати, след своевременно заявеното и прието изменение в размера на исковете, сумата от 510,76, представляваща неплатено възнаграждение за извънреден труд от 57,63часа, положен в периода 01.10.2019г. - 09.07.2020 год., ведно с мораторна лихва в размер на 178,29 лв., начислена върху всяко неплатено възнаграждение за извънреден труд за периода от съответния падеж до 17.10.2022г., както и законната лихва върху главницата, начиная от 18.10.2022г. до окончателното й изплащане.

Ответната дирекция оспорва исковете и моли за отхвърлянето им.

За да се произнесе по основателността на въззивната жалба, настоящият съдебен състав обсъди доказателствата по делото, във връзка с доводите на страните, при което приема от фактическа и правна страна следното:

По делото не се спори, че ищецът в производството – К. И. И. е държавен служител през процесния период 01.10.2019г. - 09.07.2020 год.

3

Не се спори по делото, че за този период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение в системата на МВР. Не се спори по делото и относно обстоятелството, че за този период от време ищецът е полагал и нощен труд.

По делото е извършена съдебно-счетоводна експертиза, от неоспореното заключение на която се установява, че разликата между преизчисления по 1,143 нощен труд, представляващ извънреден труд и реално положения труд за процесния период възлиза на 57,63 часа, който не е отчетен в протоколите за положен труд. Вещото лице посочва, че общият размер на трудовото възнаграждение за извънреден труд за тези часове възлиза на сума в размер от 510,76 лева.

Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).

Съгласно чл. 50а от Закона за държавния служител относно допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на Кодекса на труда.

Съгласно разпоредбата на чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР , към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Какво се разбира под извънреден труд се казва в нормата на чл. 143, ал. 1 КТ – „извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време“. В случая, съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, като работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумарно на тримесечие, а при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22. 00 и 6. 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3 ЗМВР ). А разпоредбата на чл. 187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 ЗМВР /в нейната предходна редакция, приложима към настоящата хипотеза/ постановява, че работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение.