Решение № 2525 от 22.06.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 13770/2024
- Вид
- Решение № 2525
- Подписан
- 22.06.2026
- Състав
- Марина Георгиева
Цитирани разпоредби
- чл. 29, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал.7, изр.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 17, ал.1, предл.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т.6 · Закон за защита от домашното насилие
- чл.8, т.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал.2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал.3 · Закон за защита от домашното насилие
- §1а · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 127 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2525 гр. Варна, 22.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Марина Г. при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова като разгледа докладваното от Марина Г. Гражданско дело № 20243110113770 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от П. А. Б., ЕГН **********, адрес: град Д., бул. „Т. м.“ № **, вх.**, ап.** действащ като баща на А. П. Б., ЕГН **********, адрес: град А., ж.к. Н., бл.**, вх.**, ап.** срещу Р. Г. Ж., ЕГН **********, адрес: град А, ул. „В.Д.“ № ** с искане за налагане на мерки за защита по реда на ЗЗДН за защита на детето А. П. Б., ЕГН **********.
В молбата за налагане на мерки за защита се излага, че с лицето К. К. са живеели съвместно като по време на съвместното им съжителство е родено детето А. Б.. Твърди, че на датите 11 е 12.05.2024 г. детето е било болно по време на РЛО. На 14.05.2024 г. е потърсил майката, за да установи състоянието на детето, но същата му е затворила. Уведомил се от педагога на детската ясла, че детето няма да присъства на тържеството, тъй като е болен.
Позвънил на ответницата, тъй като в производството по реда на чл. 127 СК, имало безспорни доказателства, че детето се отглежда от нея. Звънял няколко пъти на ответницата, но не му било отговорено, поради което в 16.40 скрил номера си и звъннал отново на ответницата и тя вдигнала като детето пищяло неистово и след като чула гласа му, му затворила. Позвънил втори път и след това отново пред детето, Ж. го нарекла „разкарай се лайно вмирисано“ и детето се разпищяло още повече. Уплашил се и затворил като съобщил това на майката, а след това сигнализирал на тел. 112, тъй като бил притеснен за здравословното и психическо състояние на детето и искал да се провери какво се случва. Моли за уважаване на молбата за защита спрямо детето.
От страна на ответника, чрез процесуалния му представител е депозиран отговор, в който посочва, че възразява срещу подадената молба за 1 защита от домашно насилие. Излага подробни възражения за наличието на фактическо съжителство между П. Б. и нейната внучка. Оспорва детето да е оставяно изцяло на нейните грижи. Не оспорва, че за процесната дата, А. Б. е бил болен и не е посещавал детска градина. Действително както се посочва от Б. телефонния му номер е бил блокиран, тъй като твърди, че бащата е звънял многократно, особено през късните часове на нощта, което предизвиква у нея сериозни притеснения, предвид напредналата й възраст. Освен това не желае да има какъвто и контакт с него, а той постоянно е търсил такъв. За процесната дата 14.05.2024 г., заявява, че е била в дома на внучката си, заедно със зет си и нейния баща, за да се грижи за детето, като майката е била на работа. Действително в 16:40 часа е получила обаждане от скрит номер, не е предполагала, че може да се обажда Б., поради което вдигнала и като чула гласа затворила. Не отговоря на истината, че А. е пищял неистово, тъй като той въобще не е бил в стаята в която е била тя. Детето било с дядо си И. в другата стая, след като му затворила Б. й позвънил втори път и тогава решила да му вдигне и да му каже да не се обажда и да не я притеснява, тъй като не желае да разговаря с него, той й казал „дърта откачалке, не искам да ми гледаш сина“, като тя му отвърнала „да се разкара“ и му затворила.
Непосредствено между първото и второто обаждане при нея дошъл И. К., но детето била в другата стая. Не отговаря на истината, че е казала „разкарай се лайно вмирисано“, още по-малко това да се е случило пред детето, защото то не е било в стаята, в която се е намирала тя. Оспорва твърдението, че поведението към него и А. е било обидно, че е имало псувни и агресия.
Заявява, че с бащата Б. е прекъснала контакт и не желае да има такъв, като заявява, че с правнука си са в прекрасни отношения и има изградена силна емоционална връзка. Прави подробни изложения във връзка с представените доказателства и моли за отхвърляне на искането за налагане на мерки за защита по отношение на детето А. Б.. Не се противопоставя да бъдат приети писмените доказателства. Противопоставя се по приемането на Фейсбук извлечения и желае да не бъде приеман, да не се приемат като доказателства и снимки от скрийншотове и Фейсбук. Моли да се приемат решение на Окръжен съд – Варна и заповед за защита от 18.03.2024 г. Моли за отхвърляне молбата за защита.
От събраните по делото доказателства, съдът установява следната фактическа обстановка:
Депозирана е декларация по реда на чл. 9, ал.3 ЗЗДН, в която е деклариран извършен акт на насилие спрямо детето А. П. Б. на 14.05.2024 г.
Приети като писмени доказателства са извлечение от телефонен регистър, от който се установява, че е звъняно на „баба Р.“, на „К. К.“, „М. С.“ в диапазона от 16,38 часа до 17,41 часа, както и разговор, от социална мрежа, с „К. К.“, от който е видно, че се упреква лицето защо А. следва да има контакт с „тази откачалка“ и защо позволява „тази лудата да крещи, вика и обижда „лайно вмирисано“ бащата на сина й“ и се упреква защо я оставя с детето да го тормози нон стоп … както и че е пищяло в момента, а тя е викала и 2 крещяла и го обиждала. Гореописаните писмени доказателства са представени от страна на бащата П. Б..
От удостоверение за раждане, издадено от община Варна, въз основа на Акт за раждане № ** от 11.02.2021 г., се установява, че родители на А. П. Б. са К. И. К. и П. А. Б..
Като писмено доказателство е прието решение № 52/04.03.2026 г. по в.гр.д. № 30/2026 г. по описа на Окръжен съд – град Варна, от което се установява, че потвърждава решение № 1151/19.12.2025 г. по гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – град Д., с което е уважена молбата за защита, депозирана по реда на ЗЗДН от страна на П. А. Б. спрямо Р. Г. Ж. затова, че на 14.05.2024 г. в телефонен разговор в 16,41 часа е нарекла молителя с думите „лайно вмирисано“.
От приобщената справка, извършена от деловодител при Районен съд – град Варна е видно, че между същите страни е имало още две образувани производства по реда на ЗЗДН – гр.д. № 4030/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна и 4579/2023 г. по описа на Районен съд – град Варна, които са били прекратени. От справката, предоставена от Районен съд – град Д. е видно, че е налице образувано производство между П. Б. и Р. Ж., а именно гр.д. № 1452/2024 г. по описа на Районен съд – град Д. като по същото има издадена заповед за незабавна защита и заповед за защита.
От справка за съдимост при Районен съд – град Варна е видно, че Р. Г.
Ж. е неосъждана, а от информация, предоставена от УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД – Варна се установява, че Ж. не е настанявана в Психиатричните клиники на болничното заведение.
От изготвения социален доклад от ДСП – Варна се установява, че раздялата между родителите е настъпила през февруари 2023 г. и с оглед множеството постъпващи молби от страна на бащата П. Б., е предприета мярка за закрила на детето от 30.06.2023 г. като са извършвани ежемесечни домашни посещения, с цел наблюдение, полаганите грижи за А. Б.. Отразено е, че родителите също са насочени да ползват социални услуги, с цел постигане на родителско сътрудничество като към момента са постигнали баланс и разбирателство в отношенията, касаещи детето. Посочено е, че детето няма спомен за събития, възникнали преди две години /14.05.2024 г./, тъй като е бил в ниска възраст 3 години и 3 месеца. Екипът счита, че детето не помни събития от посоченото време. В заключение е отразено, че в интерес на детето е да расте в нормална, семейна среда като контактува с роднините по бащина и майчина линия и да се запази постигнатото сътрудничество между родителите, с цел запазване психо – емоционалното състояние на детето. Не е в интерес да се връща към събития от 14.05.2024 г., тъй като би настъпил регрес на състоянието му. Детето е привързано към роднинския кръг по бащина и майчина линия.
Приобщено по делото е обаждане до Национална система 112 – МВР, от 14.05.2024 г., от което се установява, че П. Б. подава сигнал, че детето А. Б. му 3 се намира в град А., при своята прабаба Р. Г. Ж., която не е добре психически и при опит да осъществи телефонен контакт с детето, тя вдига и започва да вика, да псува „лайно вмирисано“, детето пищяло. Притеснява се какво се случва в момента, тъй като тя го тормози нон стоп и иска да се посети сигнала и да напишат протокол. Предоставя адреси и уточнява, че родителските права са предоставени на майката като детето е зле психически и емоционално защото се оставя на прабаба му. В момента е болно, но е пищяло много.
Осъществена е връзка с районното управление. При уточненията до полицията П. Б. посочва, че е искал да осъществи контакт с детето през телефона на бабата и бабата, когато му вдигнала викала адски силно „лайно вмирисано“, а детето пищяло с неистови крясъци като това поведение е обичайно. Опитал да се свърже с майката, но тя му затворила, въпреки това я уведомил. Много се притеснява за сина си и иска да се посети адреса и да се състави протокол и да се види какво е състоянието на сина му, защото е пищял много. Поискал е да се обади, за да разбере какво е положението.
От приобщената пр. пр № ***/2024 г. по описа на Районна прокуратура – Варна е видно, че същата е във връзка с процесната дата 14.05.2024 г. От докладна на мл. експерт С. е видно, че К. К. е отворила вратата на апартамента и сама е извела детето на стълбищната площадка като същото е било в добро здравословно състояние, изглеждало весело и било с усмивка на лицето.
Направен е запис на детето и детето не е изглеждало на дете в риск. По прокурорската преписка са приобщени сведения на П. Б., от които се установава, че на 14.05.2024 г. е търсил майката, за да види сина си, дори звънял на социалния педагог в детската ясла, с оглед тържество на 15.05.2024 г., но установил, че детето няма да присъства тъй като е болно. Решил да звънне на Р. и след като няколко пъти давало заето, установил, че тя го е блокирала и затова скрил номера си и тя му вдигнала, а детето се чувало да пищи като Р. му затворила. При последващо обаждане го нарекла „разкарай се лайно вмирисано“ и детето се разпищяло още повече. Отразил, че се уплашил много и позвънил на майката, а след това и на телефон 112.
Останалите събрани и приобщени писмени доказателства не следва да бъдат подлагани на отделен доказателствен анализ, предвид неотносимостта им към предмета на спора, тъй като не са относими към процесната дата 14.05.2024 г.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля А. П. Б., от които се установява, че е баща на П. Б. и дядо на А. Б.. Не е присъствал на 14.05.2024 г. на разговора, който синът му е провел с Р., но синът му разказал още на същия ден за случилото се, че А. бил болен и предвид, че К. му затворила, той звъннал на Р., която обаче се развикала и естествено го обидила пред детето и то започнало да пищи, да вика и реве. На следващата седмица детето било затворено и смутено, явно травмиран и не се веселял като друг път. Мисли, че денят е бил вторник. Уточнява, че и друг път е бил свидетел. Съдът не следва да кредитира показанията на свидетеля, предвид заинтересоваността му от крайния изход на делото и доколкото не е 4 пряк свидетел на развилите се събития на 14.05.2024 г., о споделеното от него е разказ от страна на П. Б..
От показанията на И. Т. К. се установява, че е баща на К. К. и дядо на А.
Б.. Към май 2024 г. дъщеря му е живеела в апартамент в град А., а на процесната дата детето е било с баба си Р. като и той бил там и заедно гледали А.. Към пет часа се прибрала дъщеря му и детето се зарадало, че майка му си идва и се хвърлило на врата й. Той не се показал на вратата, тъй като много хора се струпали, тъй като били дошли полицаи и той останал в кухнята.
Твърди, че имало две обаждания от П. към Р. и се е чуло тя да му казва да не я притеснява повече. Уточнява, че детето не е викало и плачело. А. е бил с него в кухнята. Не се е чувало от другата стая, където е била Р. и не е чул обидни думи от нея към П.. Заявява, че денят е бил вторник, а той е бил в болничен.
Разпечатката съдържа 30 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8989a77-de34-4cea-85a6-c75f861781f8