Решение № 375 от 09.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 375 гр. София, 09.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА при участието на секретаря Й. В. ПАСКАЛЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ВИДОЛОВА Гражданско дело № 20251110139051 по описа за 2025 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, срещу Й. Г. И., ЕГН **********, с адрес гр. София, ****, за установяване на вземания в следните размери, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата 2258,68 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. за имот находящ се на адрес: гр. ****** ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 315,88 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г.; 55,76 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от 28.03.2025 г. до окончателно изплащане на вземането; 12,38 лв. представляваща мораторна лихва върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК 11.04.2025 г. по ч. гр. д. № 18315/2025 г. на СРС, 157-ми състав.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след 1 датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати, а именно: 2258,68 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и 55,76 лв., представляваща цена за извършена услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 315,88 лв. върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2023 г. до 24.03.2025 г. и 12,38 лв. върху главницата за услуга дялово разпределение за периода от 16.07.2022 г. до 24.03.2025 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.03.2025 г. Моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като недопустими и неоснователни. Ответникът оспорва наличието на облигационни отношения между страните. Оспорва наличието на сключен договор с топлинен счетоводител за осъществяване на дялово разпределение, евентуално оспорва същия като нищожен поради неспазена форма.

Оспорва представителната власт на процесуалните представители на ищеца в исковото и заповедното производство. Оспорва исковата молба като нередовна при твърдения, че ищецът не е посочил как е формирана претенцията му и какво включва. Подробно излага, че не става ясно какво е количеството и качеството на доставената топлинна енергия. Аргументира, че представените от ищеца фактури и таблица, не се ползват с обвързваща съда доказателствена сила, като освен това ги оспорва и като нищожни поради липса на подпис на изпълнителния директор. Оспорва като нищожен договор от 20.06.2007 г., сключен между „Бруната България“ ООД, от една страна, и *****Д., от друга, като нищожен поради липса на съгласие и в тази връзка оспорва представителната власт на възложителите. Оспорва като нищожен и протокол от 14.06.2007 г. от проведено ОС на ЕС при твърдения, че не е видно колко собственици са присъствали на ОС, колко лица са упълномощили други за сключването на договор с „Бруната България“ ООД и на последно място сочи, че протоколът не е нотариално заверен. Оспорва и претенциите за мораторна лихва. Моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК в хода на заповедното производство, длъжникът е релевирал възражение за изтекла погасителна давност.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „ДАЛСИЯ” ООД в предоставения му от съда срок не изразява становище във връзка с предявените искове.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот в груб строеж № 11, том II, рег. № * дружество във връзка с доставката на топлинна енергия.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот със запазване право на ползване № 69, том II, рег. № 6809, дело № ***** **** И. и *****са дарили на ответницата Й.

Г. И. същия имот, като прехвърлителите са запазили пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.

***** И. се е отказала от вещното право на ползване върху имота, който отказ е с нотариална заверка на подписа и вписан в Служба по вписванията – гр. София с вх.

Рег. № 41245/28.06.2019 г. и същата на дата 30.07.2019 г. е подала заявление за закриване на откритата на нейно име партида при ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия до имота.

По делото е приет Препис – извлечение от акт за смърт на лицето Стефан 2

Стоянов Илиев, видно от който същият е починал на 31.05.2012 г.

Представена спогодба, подписана между ******.а и ответницата, сключена на 28.06.2019 г., с която участниците уреждат свои отношения, които не са относими към фактите по настоящото дело.

Видно от приложеното Удостоверение за наследници, издадено от Столична община – район „Красна поляна“, *****– дъщеря и другият длъжник в заповедното производство Ефтим Василев Васев – син.

По делото е представено Удостоверение от ГИС София, видно от което многофамилна жилищна сграда с два входа, отразена с идентификатор ****** в КККР има настоящ адрес: гр. София, ж.к. ****

Представен е Договор от 20.06.2007 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, ***** и третото лице – помагач „ДАЛСИЯ“ ООД с предишно фирмено наименование „Бруната България“ ООД, за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 14.06.2007 г., ведно със списък на етажните собственици, както и Договор от 09.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

По делото са представени обща фактура № ***** г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2023 г. за сумата от 1129,38 лв., обща фактура № 1034614017/31.07.2024 г., издадена след годишното изравнение с отразени количествата потребена топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2023 г. – 30.04.2024 г. за сумата от 1113,91 лв., извлечение от сметка, в която са отразени дължимите суми за дялово разпределение за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. и общите фактури за периода, индивидуални справки за използвана топлинна енергия, изготвени от третото лице-помагач и документи за отчет на показанията на измервателните уреди.

Според заключението на вещото лице инж. М. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба. Установил е, че дяловото разпределение се осъществява от „ДАЛСИЯ“ ООД. Сградата е с апартаментни топломери, а отоплителната инсталация е с хоризонтална разводка с PEX – AL тръби в подовата замазка и топлинната енергия за отопление на имотите на отделните абонати се отчита с апартаментни топломери. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на водомера и главните отчети са подписан.

Според главните отчети и изравнителните сметки през процесния период топлинната енергия за отопление на имота се измерва с апартаментен топломер № 2955204.

Според заключението абонатът заплаща и Топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, разпределяна от ФДР между абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като в случая отопляемия обем на процесния имот, съгласно Акта за разпределение на кубатурата е 131м3. Топлинната енергия за битово гореща вода се отчита по 1 бр. водомер за топла вода в имота.

Вещото лице е установило, че топломерите, въз основа на които е отчитана топлинната енергия са изправни. От заключението на съдебно–техническата 3 експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния период е в общ размер на 2257,53 лева. Вещото лице е заключило, че сумите за топлинна енергия са начислени съгласно изискванията на действаща нормативна уредба в областта на енергетиката – Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период, съгласно издаваните месечни фактури са 2282,79 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР е в размер на 2258,68 лв. Установило е, че по данни на ищцовото дружество е начислило с 1,15 лв. повече от данните от годишното изравнение за доплащане, като след приспадането на тази сума общото задължение за ТЕ е в размер на 2257,53 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 24.03.2025 г. – 319,14 лв. върху главница от 2258,68 лв. и 319,06 лв. върху главница от 2257,53 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г. е 55,76 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 16.07.2022 г. – 24.03.2025 г. е в размер на 12,52 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.