Решение № 20 от 15.01.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Христова при участието на секретаря Александра В. Чолакова в присъствието на прокурора М. Д. М. като разгледа докладваното от Боян Цонев Касационно гражданско дело № 20248002104253 по описа за 2024 година

Производство по чл. 290 от ГПК.

Делото пред ВКС е образувано по касационна жалба на ищеца К. И. С., подадена чрез процесуалния му пълномощник адв. А. А., и по касационна жалба на ответника Прокуратурата на Република България (ПРБ), подадена чрез прокурор К. Г., срещу решение № 808/08.07.2024 г., постановено по възз. гр. дело № 2164/2023 г. на Софийския апелативен съд (САС), като ищецът го обжалва в отхвърлителната, а ответникът – в осъдителната част.

С определение № 2350/10.05.2025 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато и по двете жалби, но само в тези обжалвани от страните части, с които, при постановени частична отмяна и частично потвърждаване на обжалваните части от първоинстанционното решение № 1596/30.03.2023 г. по гр. дело № 2299/2022 г. на Софийския градски съд (СГС), като краен резултат, ответната ПРБ е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ, да заплати на ищеца С. сумата 15 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от повдигане и поддържане на обвинение за престъпления по чл. 234в, ал. 1 от НК и по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за които е постановена окончателна оправдателна присъда, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.04.2020 г. до окончателното й изплащане, и този иск е отхвърлен за разликата над сумата 15 000 лв. до пълния му предявен размер от 300 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

1

В двете касационни жалби се излагат оплаквания и доводи за неправилност на съответната обжалвана (отхвърлителна, респ. – осъдителна) част от въззивното решение – при определянето размера на процесното обезщетение на неимуществени вреди, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбите се поддържа от страните в откритото съдебно заседание, съответно – чрез адв. А. и чрез прокурор М. М. Всяка от страните оспорва жалбата на насрещната страна, като ищецът е подал и отговор на касационната жалба на ответника.

С посоченото определение по чл. 288 от ГПК, касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по правния въпрос относно прилагането на критериите за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, и в частност – когато такива вреди са претърпени от ищеца, и в неговата професионална сфера на дейност и реализация.

По така поставения въпрос, предвид разясненията, дадени в т. 11 (раздел ІІ) от ППВС № 4/23.12.1968 г. и т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, както и предвид основаната на тях трайно установена практика на ВКС по чл. 290 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка на всички конкретни, установени по делото обстоятелства, които са от значение за вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца, като: тежестта на обвинението срещу него, включително вида и броя на престъпленията, за които то е повдигнато и впоследствие е оправдан; продължителността, начинът и етапите на развитие на наказателното производство, включително дали то е проведено в рамките разумния срок; вида, тежестта и продължителността на взетите мерки за неотклонение и другите наложени на ищеца ограничения; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – конкретните му негативни преживявания, има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, обществен отзвук, медийна разгласа, професия, степента на накърняване на доброто му име с оглед социалния му статус и пр. В понятието „неимуществени вреди” се включват всички психически и телесни увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Когато незаконното обвинение рефлектира върху професионалната реализация на ищеца, съдът следва да прецени как се е отразило наказателното преследване върху възможностите му за професионални изяви и развитие в служебен план, на авторитета и името му на професионалист. В тази връзка в съдебната практика е разяснено и че при определени професии (напр. полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), към които обществото дължи респект и уважение, поради което има изключително завишени очаквания и изисквания за почтеност, високо правосъзнание и професионализъм, естествено и логично е незаконното обвинение да засяга в по-голяма степен личния и професионален 2 живот на лицата, които ги упражняват. Поради това, по общо правило, незаконното обвинение срещу лица, упражняващи подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, тъй като уронва авторитета им в съответната професионална област. С оглед на това, при всеки подобен казус съдът следва да преценява всички установени по делото конкретни обстоятелства, които са от значение за действителното отражение на незаконното обвинение във всички сфери на живот на ищеца, но особено – отражението върху възможностите му за професионално развитие и изяви, върху неговото лично и професионално достойнство и чест, включително дали е налице разгласяване на обвинението и личността на обвиняемия в средствата за масова информация, предвид завишеното обществено внимание към разкриването на престъпления и извършителите им в такива случаи. Следва да се извършва и преценка доколко едно продължително откъсване от работа в определена област, през което време лицето е било лишено от възможност за обновяване и повишаване на квалификацията, би довело до значителни неудобства или невъзможност да продължи да упражнява професията си занапред. Следва да се отчита и спецификата на професията на пострадалия – когато обществото има оправдано завишени изисквания към морала и спазването на закона от изпълняващите я лица, медийното разгласяване на незаконно повдигнатото и поддържано обвинение рефлектира и върху възможността пострадалият да се завърне към упражняването на професията си поради неоправдано предизвиканите негативни обществени нагласи. Обезщетението се определя глобално по размер – за всички неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на незаконосъобразното наказателно преследване срещу него, като принципът на справедливост изисква обезщетяване в найпълна степен на вредите на увреденото лице от вредоносното действие, като същевременно то не следва да води до неоснователно обогатяване.

По настоящото дело въззивният съд е установил, че с постановление от 29.09.2017 г. ищецът, в качеството му на прокурор в Софийската районна прокуратура (СРП), е бил привлечен като обвиняем в извършването на две престъпления и спрямо него е взета постоянна мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер 5 000 лв.; с обвинителен акт от 21.03.2018 г. му е повдигнато обвинение за извършване на същите две престъпления, а именно: по чл. 234в, ал. 1 от НК – за това, че на неустановена дата в периода 14.10.2015 г. 31.12.2015 г. в жилищна сграда – етажна собственост, в партерно помещение, в което се е намирало табло с разположени в него електромери, чрез друго лице с неустановена по делото самоличност, осъществил неправомерно въздействие върху уред за търговско измерване на електрическа енергия, което е създало условия за непълно отчитане на потребената такава; и по чл. 155, ал. 1, пр. 2, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК – за това, че през лятото на 2016 г., при условията на продължавано престъпление, свождал лице от женски пол към съвкупление с три лица от мъжки пол. С присъда от 07.03.2019 г. СГС е признал ищеца за невиновен по обвиненията и го е оправдал. Съгласно мотивите към присъдата, по отношение на обвинението по чл. 234в, ал. 1 от НК липсват доказателства, които да дават основание да се формира категоричен фактически извод за извършване на престъпление, с автор ищеца С.; а по отношение на престъплението по чл. 155, ал. 1, пр. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от 3

НК, обвинението е изцяло недоказано както от обективна, така и от субективна страна, като се явява и изначално несъставомерно. С решение от 06.11.2019 г. САС е потвърдил оправдателната присъда; срещу въззивното решение прокурорът е подал касационен протест, като с решение от 14.04.2020 г. ВКС е оставил в сила въззивното решение.

Въззивният съд е установил, че от началото на наказателното преследване на 29.09.2017 г. до влизането в сила на оправдателната присъда на 14.04.2020 г. са изтекли 2 години, 6 месеца и 16 дни. Установил и че по време на воденото срещу ищеца наказателно производство са били разпространени множество статии в различни информационни сайтове.

Апелативният съд е установил и че с решение от 15.02.2017 г. на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (ПК на ВСС) ищецът С. – прокурор в СРП, е повишен на място в погорен ранг „прокурор в апелативна прокуратура (АП)“, считано от датата на вземане на решението, а с решение от 07.09.2017 г. на ПК на ВСС ищецът е повишен в длъжност „прокурор“ в Специализираната прокуратура (СП), с ранг „прокурор в АП“, считано от датата на встъпване в длъжност. За последното решение ищецът е бил уведомен с писмо от 15.09.2017 г., като с последващо писмо от 26.09.2017 г. е бил уведомен, че решението е влязло в сила и той следва да встъпи в длъжност в едномесечен срок. С решение от 04.10.2017 г. на ПК на ВСС ищецът е отстранен временно от длъжността „прокурор“ в СРП до приключване на воденото срещу него наказателно производство. На 18.05.2020 г. ищецът С. отново е встъпил в длъжност „прокурор“ в СРП, с ранг „прокурор в АП“. Съдът е установил още, че считано от 20.10.2017 г. от страна на ищеца не са постъпвали суми за погасяване на месечната вноска по негов банков потребителски кредит.

Въз основа преценката на свидетелските показания, които е кредитирал изцяло, въззивният съд е установил отрицателните изживявания на ищеца, а именно: Преди образуваното срещу него наказателно производство, ищецът е бил щастлив и жизнен човек, с изключително чувство за хумор, с планове за живота, отговорен съпруг и родител, ежедневно спортувал. В резултат на воденото срещу него наказателно дело настъпила коренна промяна – ищецът се затворил в себе си, станал нервен, агресивен, появили се здравословни проблеми, започнал да пие успокоителни, имал главоболие, безсъние, задушаване, стягане в гърдите и панически атаки, отслабнал, „тотално бил съсипан“, целият му живот „се срутил“; свидетелят С. му поръчал лекарства от Русия, тъй като брадата му цялата окапала и бил зле физически. След образуването на наказателното производство, приятели, познати и колеги на ищеца започнали да го избягват и да не отговарят на обажданията му. Ищецът очаквал и професионално развитие, бил назначен в СП, но няколко дни след това последвали обвиненията и той бил отстранен от длъжност, всичко това го съсипало, свидетелят С. дори го заварил да плаче. Ищецът бил смазан от повдигнатите му обвинения и от отстраняването му от длъжност, това било за него трагедия. Настъпила и коренна промяна в отношението към ищеца от страна на неговите колеги, като свидетелят С. присъствал на демонстративно поведение от страна на колегите му, които го отбягвали, проявявали пренебрежително отношение, в очите им се четял укор, като това тяхно поведение оказвало страшно негативно влияние върху състоянието на ищеца. Появили се и проблеми в семейството му, предимно финансови, поради оставането му без работа и наличието на кредити. Въпреки 4 оправдателната присъда, ищецът не се е възстановил от преживяното.