Решение № 221 от 14.06.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Русе, 14.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Антоанета Атанасова

Светослав Тодоров при участието на секретаря Вероника Якимова като разгледа докладваното от Светослав Тодоров Въззивно гражданско дело № 20234500500232 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК, образувано е по въззивна жалба на Е. И. Б. срещу решение № 21/16.02.2023г. по гр.д.№ 133/2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла в частта му, с която исковата претенция за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2021г. е отхвърлена за горницата над 2700 лева до размер от 8700 лева.

В жалбата се твърди, че справедливият размер на дължимото обезщетение за претърпените от ищеца вреди е 10000 лева, като поради извършеното плащане от застрахователя на сума в размер на 1300 лева дължимия остатък се явявал 8700 лева. Поддържа, че в обжалваното решение правилно е установена фактическата обстановка, направени са фактически и правни изводи в съответствие с доказателствата, като единствено неправилен бил изводът за справедлив размер на дължимото обезщетение. Не било съобразено, че ищецът е получил множество травми по цялото си тяло, както и дългото проявление на главоболие и световъртеж в резултат на изостряне на дегенеративните заболявания в гръбначния стълб на ищеца. Моли за отмяна на обжалваното решение в обжалваната част, уважаване на предявения иск до размер от 8700 лева и присъждане на сторените в производствата разноски.

Въззиваемата страна оспорва подадената жалба като неоснователна и необоснована.

Поддържа, че определения с решението на първоинстанционния съд обезщетение за неимуществени вреди отговаря на 1 изискванията за справедливост по чл.52 ЗЗД. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

След преценка на доводите на страните и доказателствата по делото, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд извършва служебно проверка на валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми.

Производството по гр.д. № 133/2022г. по описа на Районен съд гр. Бяла е образувано по исковата молба от Е. И. Б. срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която са предявени искове с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на следните суми:

23700 лева, представляваща неплатен остатък от обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, настъпило на 17.08.2021г. около 17:40 часа по вина на водач на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Каравел“, с ДКН *******, с валидна към момента на инцидента застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното дружество, ведно със законната лихва от датата на поканата за плащане към застрахователя – 23.09.2021г. до окончателно погасяване на задължението и

5251.07 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от същото ПТП имуществени вреди, ведно със със законната лихва от датата на поканата за плащане към застрахователя – 23.09.2021г. до окончателно погасяване на задължението.

Първоинстанционният съд е приел исковата претенция за доказана по основание и е определил за справедлив размер на дължимото застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди сумата от 4000 лева, като след приспадане на вече изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1300 лева е присъдил на ищеца 2700 лева и отхвърлил исковата претенция за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 23700 лева. Със същото решение в полза на ищеца е присъдена сумата от 4630.92 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, като е отхвърлена исковата претенция за горницата над тази сума до пълния претендиран размер от 5251.07 лева.

Въззивната жалба определя пределите, в които въззивният съд дължи 2 произнасяне по правилността на обжалваното решение и по съществото на правния спор, предмет на делото.

В настоящето производство проверката за правилността на обжалваното решение е само по отношение на определения на основание чл.52 ЗЗД справедлив размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди.

Решението не е обжалвано по отношение наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на застрахователя за причинените на ищеца вреди при процесното ПТП и по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, като в тази си част решението е влязло в законна сила и не е предмет на проверка за правилност в настоящето производство. Решението не е обжалвано и е влязло в сила и в частта за присъденото обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2700 лева и отхвърлената част на иска над 8700 лева до пълния претендиран размер от 23700 лева.

Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД „обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост“. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В този смисъл справедливостта по см. на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение.

За изясняване на претърпените от ищеца болки и страдания в резултат на процесното ПТП, както и справедливия размер на обезщетението за тях, в първоинстанционното производство като писмени доказателства е приета представената от ищеца медицинска документация (фиш за спешна медицинска помощ, медицинско свидетелство, амбулаторни листи, медицинска оценка, болнични лист и рецептурни бланки), като свидетел е разпитана майката на ищеца С.Г.С. и е назначена съдебномедицинска експертиза.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза се установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: оток на шията, оток и кръвонасядане на и над дясна вежда, кръвонасядания и оток в дясна гръдна област и областта на гръдната кост и корема, кръвонасядане в поясно-кръстцовата област, разкъсноконтузна рана на лява предмишница, порезни наранявания (или охлузване) и кръвонасядане на лява предмишница, предкитка и пристите на лявата ръка, кръвонасядане на дясна гривнена става, колекция от кръв пред колянното капаче на лява колянна става, кръвонасядане и охлузване на лява продбедрица, кръвонасядане на дясна колянна става. Вещото лице посочва, че 3 диагнозата мозъчно сътресение е поставена три седмици след инцидента (какъвто е периода за отшумяване на симптомите) на база на анамнестични данни и без да е подкрепена от обективни изследвания. При такива увреждания обичайно болките били най-силни след получаване на травмите и постепенно отшумяват в рамките на дни до седмици, в зависимост от индивидуалните особености. Дегенеративните заболявания на гръбначния стълб ( остеохондроза и спондилоартроза) на ищеца не са във връзка с процесното ПТП, но от общото сътресения на тялото при такова ПТП могат да се изострят и да доведат до по-продължителен период от време, в който да има оплаквания от главоболие, световъртеж и болки в гърба. В конкретния случай, възстановяването на ищеца продължило 29 дни, като около шест месеца след инцидента имал оплаквания от световъртеж и липсват данни по делото при ищеца да е настъпило пълно възстановяване.

Свидетелката С. твърди, че е видяла сина си в деня след инцидента.

Ищецът бил целия в кръв, засъхнала кръв, подут, куцал и не можел да върви с левия крак. Много трудно дишал и не можел да си върти главата спокойно, а трябвало си върти цялото тяло. От натъртването не можел да диша и лежал 20 дни в болница в гр. Русе заради дробовете. Имало случаи, в които ищецът се оплаквал от световъртеж след катастрофата. Доста време след инцидента изпитвал страх да шофира. Кракът още го болял, нямал опора и не можел да го ползва както преди. Споделил със свидетелката, че е видял края на живота си при катастрофата и смятал, че умира. След инцидента се оправял сам в банята, но свидетелката му помагала за храна и за ежедневни работи.

Показанията на свидетелката съответстват на представената медицинска документация и на заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза, с изключение на твърдението, че ищецът е хоспитализиран след инцидента във връзка с претърпените от него травми от ПТП. Приемането на ищеца в болница е с диагноза, която не е във връзка с процесното ПТП – КОВИД-19, идентифициран вирус, двустранна пневмония.

Настоящият състав на съда намира, че справедливия размер на дължимото на ищеца обезщетение за претърпените при процесното ПТП неимуществени вреди е 7000 лева. Макар да се касае за травми, които са причинили разстройство на здравето неопасно за живота и обичайния период за възстановяване от подобен тип травми е около 2-3 седмици, следва да се отбележи, че се касае за множество наранявания по тялото на ищеца и възстановяването на ищеца според медицинската документация е продължило 29 дни, но около 6 месеца след инцидента той е продължавал да има оплаквания от световъртеж и в делото няма данни за пълното му възстановяване. Дегенеративните заболявания заболявания на гръбначния стълб не са във връзка с процесното ПТП, но тяхното изостряне е резултат от общото сътресение на тялото при произшествието и причинените от това изостряне оплаквания от главоболие и световъртеж за продължителен период от време следва да бъдат отчетени при определяне справедливия размер на дължимото обезщетение. При определяне на размера на обезщетението по 4 справедливост съгласно нормата на чл.52 ЗЗД следва да бъдат съобразени не само болките и страданията от физическите травми, но също и промените в психическото и емоционалното състояние на ищеца след инцидента. В случая от свидетелските показания и от представената с исковата молба медицинска оценка се установява, че в период от около месец след произшествието ищецът е изпитвал страх да шофира и е изпитвал страх и тревожност, за което е потърсил съдействие от специалист – психиатър. Нивата на застрахователното покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ и минималната работна заплата за страната към момента на настъпване на произшествието, както и възрастта на ищеца не променят, а само потвърждават извода на настоящия състав на съда, че справедлив размер на застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е сумата от 7000 лева. Жалбата се явява частично основателна и в полза на въззивника следва да се присъди допълнително застрахователно обезщетение в размер на 3000 лева, като се съобрази доброволно извършеното плащане в размер на 1300 лева и влизането в сила на първоинстанционното решение в частта, с която е присъдено обезщетение в размер на 2700 лева за претърпените неимуществени вреди при процесното ПТП.

С отговора на въззивната жалба застрахователят е представил доказателства за извършено плащане в общ размер на 8677.51 лева, като 2700 лева са за погасяване на задължението за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП. Това плащане е извършено на основание решението на първоинстанционния съд, което не е обжалвано в частта на присъденото до този размер обезщетение за неимуществени вреди.

Предмет на спора в настоящето въззивно производство е дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди над 2700 лева до претендираните от въззивника допълнително още 6000 лева и извършеното плащане на касае спора пред настоящата инстанция.