Решение № 184 от 06.04.2023, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. К., 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С. В. Г. при участието на секретаря М. Т. М. като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20225510100133 по описа за 2022 година

В исковата молба пълномощникът на ищцовото дружество адв. В. Д. заявява, че между „у." АД, по-долу Банката, и лицето С. М. Т., ЕГН **********, е бил сключен Договор за кредитна карта за физически лица № *** г., по-долу „Договора", по силата на който Банката е предоставила, а С. Т. е получил кредитна карта с кредитен лимит в размер на 500 (петстотин) лева.

Съгласно Раздел I от Договора длъжникът се е задължил да възстановява ползваните суми от кредитния лимит по чл. 1 или поне минималната погасителна вноска по чл. 3.1. Съгласно чл. 3.2 от Договора предвиденият срок на ползване на кредитния лимит е до 30.11.2019 г.

Длъжникът е преустановил погасяването на задълЖ.ето си по Договора през месец юни 2019 г., видно от представеното извлечение от счетоводните книги на Банката, поради което съгласно чл. 10.1 от Договора Банката е обявила кредита за предсрочно изискуем в пълен размер на *** г. При направен опит за връчване на покана за доброволно изпълнение и уведомление за предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ на посочения от длъжника в Договора постоянен и настоящ адрес получили информация от ЧСИ И.С., че длъжникът е починал.

Предвид това счита, че искът за вземането на Банката следва да бъде насочен срещу неговите наследници, а при неоткриване на наследници, които са приели наследството, срещу Държавата. Уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост следва да се счита за получено от наследниците, заедно с исковата молба.

Сочи, че от издаденото удостоверение за наследници с изх. № *** г. от 1

Кметство р. е видно, че лицето С. М. Т., ЕГН **********, е починал на *** г., а единствен негов наследник по закон е *** му, Г. С. Т., ЕГН ********** наследник по низходящ ред. Следователно искът за вземането на Банката следва да бъде насочен срещу нея.

Твърди, че към датата на предявяване на настоящата искова молба задълЖ.ето към банката не е погасено в пълен размер. Дължимите по Договора суми са описани в приложеното извлечение от счетоводни книги на Банката, както следва: дължима по Договора главница - 494,98 лева; лихва върху редовна главница (договорна лихва) - 16,84 лева, лихва от 18.06.2019 г. до *** г.; лихва за просрочена главница (мораторна лихва) - 141,73 лева, лихва от *** г. до 20.01.2022 г.; начислени разходи за уведомяване - 72 лева.

Заявява, че дължимата сума може да бъде платена по следната банкова сметка: ***.

Заявява, че вземането на Банката произтича от писмен договор за кредит сключен с С. М. Т., по който е настъпило неизпълнение. След смъртта на основния длъжник, всички задълЖ.я по Договора стават част от наследствената маса. Установената в нашето законодателство система на преминаване на имуществото на наследодателя (права и задълЖ.я) към имуществената сфера на неговите наследници обуславя правния интерес на Банката да предяви исковете по чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД срещу наследниците, които са придобили наследството чрез действително изразена воля с формална правна сделка /волеизявление/ или с конклудентни действия.

Приемането на наследство представлява изрично или мълчаливо изразяване на съгласие за придобиване на правата и поемане задълЖ.ята на наследодателя от страна на лице, на което законът дава право на наследяване.

От приложеното удостоверение за наследници се вижда, че кредитополучателят има ***, която е негов единствен наследник по закон, следователно искът за вземането на Банката следва да бъде насочен към нея.

Предвид гореизложеното моли съда да осъди Г. С. Т., ЕГН **********, в качеството й на наследник на С. М. Т., ЕГН **********, да заплати на „у.“ АД претендираните в настоящото производство суми, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба - 21.01.2022 г.. до изплащане на вземането, а именно: дължима по Договора главница - 494,98 лева; лихва върху редовна главница (договорна лихва) - 16,84 лева, лихва от 18.06.2019 г. до *** г.; лихва за просрочена главница (мораторна лихва) 141,73 лева, лихва от *** г. до 20.01.2022 г.; разходи за уведомяване - 72 лева. Претендира присъждането на разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от адв. Ж. Р., в качеството й на особен представител на ответника, с който заявява, че счита предявените искове за допустими, но неоснователни и недоказани.

В качеството й на особен представител на Г. С. Т. оспорва предявения от „у." АД иск както по основание, така и по размер.

Сочи, че според чл. 36 ЗЗД представителната власт възниква по волята на представлявания, нейният обем се определя според това, което упълномощителят е изявил - чл. 39 ЗЗД и не са предвидени никакви изрични ограничения посредством повелителни правни норми на тази власт, свързани 2 с уведомяването предсрочна изискуемост на процесния договор. В случая уведомления не са връчени. Липсват данни за уведомителни писма, разписки от ЧСИ И.С. или др. Представено е единствено молба с вх. номер и дата от *** год. с надпис „Починал", отправена до бащата на ответницата.

Счита, че неоснователно ищецът е претендирал права единствено от обстоятелството, че ответницата е наследник на кредитополучателя. Липсват данни за изявление от страна на банката за обявяване на предсрочна изискуемост на договор за кредитна карта за физически лица и уведомления до нея, в качеството й на наследник като съответно същото не е стигнало до нейното знание. Това обстоятелство има като последица за настоящия казус, че вземанията на ищеца по процесния договор за кредит не са обявени за предсрочно изискуеми.

Ищецът счита уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост за получено от наследника, заедно с исковата молба. Не отрича, че ВКС приема за редовно уведомяване, ако уведомленията са връчени на длъжника заедно с исковата молба и прилоЖ.ята към нея и това е така, защото законодателят не е предвидил конкретен, специален начин за уведомяването. Тази хипотеза обаче в случая е неприложима, тъй като ответникът наследник-длъжник е представляван в производство от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК. За разлика от процесуалния представител на страната в гражданския процес, особеният представител не би могъл да доведе до знанието на ответника всички относими до спорното право факта, вкл. и знанието за извършената цесия. Връчването на особен представител не може да се приравни на връчване на ответника или на упълномощен от него адвокат именно поради невъзможността този особен представител да доведе до знанието на длъжника узнатите факта и обстоятелства, релевантни за спорното право.

Представителната власт на особения представител спрямо отсъстващата страна произтича от акта на съда, с който той е назначен, като прилоЖ.е намират общите правила на чл. 47, ал. 6 ГПК, която се свързва с общото правило на чл. 29, ал. З ГПК - ТР 6/2012 г. на ОСГТК, т. 6. Тази представителна власт е ограничена - арг. чл. 29, ал. 5 ГПК, от което следва, че особеният представител не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления, свързани с промяна в материалното правоотношение.

От момента на уведомяването на длъжника би настъпила предсрочната изискуемост на този договор кредитна карта. Тъй като ответницата по делото е представлявана от адвокат, назначен за особен представител, то и по отношение на уведомлението, съдържащо се в искова молба (стр. 2 т.З, последно изречение от исковата молба) не би могло да се счита, че е стигнало до нея. При това полоЖ.е следва спрямо ответницата претенциите да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед на гореизложеното счита, че ответницата не е била надлежно уведомена за вземането на кредитора на наследодателя й и за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на наследодателя й по предвидения в закона ред, поради което ищецът няма правно основание за водене на настоящия процес спрямо нея.

Излага следните съобраЖ.я относно неоснователността на иска:

3

Счита, че от предоставеното към исковата молба „Извлечение от счетоводни книги" не става ясно как ищецът е извел основанието на своята претенция. В тази връзка оспорва частния документ като нечетлив (стр. 2 от извлечението). Съставянето на извлечение от служители на ищцовото дружество, не доказва законосъобразно проведената процедура, начина, по който е извършено изчислението на задълЖ.ята, както и размера и изискуемостта на начислената сума. Нередовност и незаконосъобразност на извлечението има относно начислената лихва за периода на действие на извънредното полоЖ.е на територията на Република България във връзка с разпространението на вируса на СОVID- 19.

В настоящия случай, дори само при преглед от външна страна на процесното извлечение, освен, че не е изготвено съгласно счетоводните изисквания, е видно, че отразеното в него вземане за лихва е не законосъобразно начислено от Банката в тежест на длъжника и в действителност е недължимо. Вземането е начислено и претендирано в нарушение на императивната разпоредба на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното полоЖ.е, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в редакцията й от ДВ, бр. 28 от 2020 г., в сила от 13.03.2020 г. и ДВ бр. 34 от 2020 г., в сила от 09.04.2020 г.). Начисляването и претендирането от страна на Банката на лихви за забава за този период съставлява незаконосъобразен опит от страна на Банката за начисляване на лихви в тежест на длъжници по банкови кредита по време на извънредното полоЖ.е.

Вземанията на ищеца по процесния договор за кредитна карта не са обявени за предсрочно изискуеми и датата за настъпване на предсрочната изискуемост е неточно определена от ищеца.

От предоставените с исковата молба писмени доказателства на ищеца не става ясно как е формирал датата на предсрочна изискуемост, а именно цитараното в исковата молба първо юни 2019 г., а след това и уточнение *** г.

Договорът е със срок на ползване до 30.11.2019 г. като длъжника има задълЖ.е да погасява минимални вноски в периода на всяко от 1-во до 15-то число. 15.06.2019 г. – месецът, в който твърди, че е настъпила предсрочната изискуемост се е падал ден събота, т.е. задълЖ.ето на кредитополучателя е следвало да бъде изпълнено най-късно до края на 17.06.2019 г., а предсрочната изискуемост за съответния месец следва да е настъпила на 18.06.2019 г., а не както твърди ищеца. Банката не е упражнила надлежно правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем като счита, че същата е пропуснала срока за това поради преклузия.

Липсва каквато и да е разписка или данни за изпращане до починалия кредитополучател или наследника му, а вместо това е предоставено копие от молба до ЧСИ с входящ номер от *** г.

Липсват приети и разписани Общи условия:

Въпреки, че са прилоЖ. Общи условия и в процесния договор е посочено, че за същия се прилагат такива, те не са подписани нито от починалия кредитополучател нито от представител на ищеца. Озаглавени са като Общи условия за банкови карти за физически лица и за предоставяне на 4 платежни услуги чрез използване на банкови карти като електронни платежни инструменти.

Процесният договор е за Кредитна карта на физически лица. Не отрича, че е приложен и Договор за предоставяне на платежни услуги чрез използване на банкови и кредитни карти като електронни платежни инструменти със същия номер и дата като процесния договор, но не е ясно към кой договор и дали са приети цитираните и прилоЖ. Общи условия.

Липсва приложена тарифа за физическите лица на „у." АД и не става ясно как точно се сформира годишния процент на разходите. Липсва яснота относно това какво се включва в общите разходи за потребителя, настоящи или бъдещи, доколкото в тарифата към кредитната карта освен лихвения процент са предвидени и такси за администриране на просрочени вноски, месечни такси за обслужване, такси за теглене на пари в брой от банкомат, за справки за разполагаем лимит в банкомат. Предвид на това, не би могло да се заключи, че тези разходи са включени при формиране на ГПР, нито че същите са изключени.