Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 876 от 09.10.2026, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 1481/2026
Вид
Решение № 876
Подписан
09.10.2026
Състав
Красимира Делчева Кондова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 876 гр. Сливен, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимира Д. Кондова при участието на секретаря Мариана В. Тодорова като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело № 20262230101481 по описа за 2026 година

Предявен е положителен установителен иск за установяване съществуване на вземане на заявител по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът депозирал възражение - правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между ответницата и трето неучастващо по делото лице „Фератум България“ бил сключен договор от разстояние № **** въз основа на който ответницата получила в заем сумата от 409,03 евро или 800 лв., която следвало да върне ведно с лихвата, в срок до 03.02.2021г. Сочи, че на същата дата ответницата сключила с друго трето неучастващо в делото лице „Фератум Банк“ (сега Мултитюд Банк) договор за гаранция под същия номер, по силата на който „Фератум Банк“ се задължило спрямо кредитора по договора за заем да гарантира изпълнение на задължението на ответницата.

Тъй като ответницата не изпълнила договорното си задължение, то гаранта платил дълга към заемателя, като така встъпил в правата на кредитора и имал право да иска изпълнение на задълженията по процесния договор.

Твърди, че на дата **** между гаранта "Мултитюд Банк" ООД и ищцовото дружество бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), по силата на който всички вземания на гаранта били 1 прехвърлени на цесионера настоящ ищец.

Твърди, че договора за заем бил сключен съобразно ЗПФУР и ЗЕДЕУУ и ЗЕДЕП. Заемателят кандидатствал за предоставяне на заем, чрез попълване на електронна форма за регистрация — заявка (молба) за отпускане на заем, намираща се на WEB - страницата на заемодателя, представляващо обособено място в световната интернет мрежа, където бил разположен уебсайтът на дружеството, съдържащ файлове и информация за предоставяните услуги.

Заемателят потвърдил, че е запознат и приемла Общите условия за предоставяне на потребителски кредити на "Фератум България" ЕООД и, че е запознат и приема предоставената му преддоговорна информация. След получаване на заявката (искането за кредит) заемодателят правел оценка на кредитоспособността на кандидат заемателя и преценявал условията за отпускане на процесния заем. Заемодателят уведомявал кандидатстващия за одобрението на искането в съответствие с чл.6 ОУ. След получаване на искането, заемодателят изпращал на посочен от заемателя адрес на електронна поща потвърждение за постъпилото искане за отпускане на заем с условията по него, прикачени СЕФ за предоставяне на информация за потребителски кредити, както и линк с приложимите към кредитното правоотношение ОУ.

Заемателят изразявал съгласие за сключване на договора за заем, чрез попълване на персоналния код за потвърждение на заглавната страница на интернет адреса на дружеството, като изразеното по този начин съгласие се отнасяло за приемане на конкретните условия по заема, сключване на договора за заем, чрез приемане и подписване на договора за заем и ОУ към него. Сочи, че ответницата не изпълнила задължението си за плащане на заема, поради което гаранта изплатил на заемодателя дължимото по договора за заем. Така гаранта встъпил в правата на заемодателя, но прехвърлил вземането си от ответницата на ищцовото дружество. Последното депозирало заявление по чл. 410 ГПК срещу ответницата длъжник и било образувано ч.гр.д. № 264/2026г. на РС Ботевград, съответно издадена заповед за изпълнение срещу която ответницата възразила.

Иска се от съда признаване на установено в отношенията между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество сума в размер на 409,03 евро, главница по договор за паричен заем № **** ведно със законната лихва от **** до окончателното плащане.

2

Претендират се разноски, сторени в заповедното производство и тези в исковия процес. Прави се възражение за недължимост, а в условията на евентуалност за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна в заповедното производство и в исковия процес.

В срока по чл.131 ГПК отговор от ответницата е депозиран. Прави възражение за нищожност на договора за заем и този за гаранция към него, като противоречащи на ЗПК.

Таксата за гарант следвато да се включи в размера на ГПР. В договора като обща сума, която следвало да бъде върната била посочена сумата 840.96 лв., която включвала отпуснатия кредит и 40.96 лв., лихва, при лихвен процент 41.53%, съгласно част 3 СЕФ. Посочено било, че ГПР бил 49.93%, но не било ясно същия от какво се формира. В общата сума не било включено допълнителното плащане по договор за гаранция в размер на 343.04 лв. Така била заобиколена императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Иска се отхвърляне на претенцията и присъждане на деловодни разноски. Прави възражение за прекомерност на юрисконсултско/адвокатско възнаграждение на ищеца в исковото производство.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства и писмени доказателствени средства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На **** ответницата сключила с трето неучастващо по делото лице „Фератум България“ ЕООД гр.София договор за предоставяне на финансови услуги / заеми/ от разстояние № 963349 за заемна сума в размер на 800 лв., със срок на погасяване 45 дни с падежна дата 03.02.2021г. Общата сума, която следвало да върне по заема била в размер на 840,96 лв., представляваща сбор от сумата по заема 800 лв. и лихва в размер на 40,96 лв. при лихвен процент 5,12%, ГПР 49,93%.

Предвидено е заемът да се обезпечи с поръчителство, представено от Фератум банк в полза на заемателя – чл.5 от договора. На 21.12.2020г. ответницата сключила договор за гаранция/поръчителство с Фератум банк, като съгласно този договор тя дължи на гаранта такса в размер на 343,04 лв.

От удостоверение от **** се установява, че заемателят Фератум България прехвърлило вземането си от ответницата по заема на Мултитюд 3

Банк ООД.

С договор за изкупуване на вземания от 25.10.2023г. вземането от ответницата по договора за заем било прехвърлено на ищцовото дружество от Мултитюд Банк ООД, като също така било упълномощено от цедента си да уведомява длъжниците за цесията. До ответницата било изготвено уведомление за цесията, но няма данни за връчването му.

На **** ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение против ответницата. Било образувано ч.гр.д. № 264/2026г. на РС Ботевград и издадена заповед за изпълнение № 221/27.01.2026г. против ответницата за следните суми: 409.03 евро, главница по Договор за предоставяне на финансови услуги/заеми/ от разстояние № 963349, сключен на **** и Договор за гаранция, ведно със законната лихва върху главницата, считано от **** до окончателното изплащане, 20.94 евро, представляваща договорна лихва за периода от **** до 03.02.2021г., 120.93 евро, мораторна лихва за периода от **** до ****, и разноски 10.86 евро платена държавна такса и 40.90 евро юрисконсултско възнаграждение.

Срещу заповедта длъжницата депозирала възражение в законовия срок, което обусловило настоящият иск.

В хода на процеса е допусната, изготвена и приета съдебно икономическа експертиза, от заключението на която се установява, че ответницата усвоила по процесния договор за заем сума в размер на 800 лв., респ. 409,03 евро с разписка от ****, чрез паричен превод по Изи пей.

Ответницата не е заплащала суми по кредита. Разходът за възваграждение за поръчител/гарант не бил включен в размера на ГПР по договора и ако се включи той би станал в размер на 2 304,43%, като ще надвиши петкратния размер на законната лихва по просрочени кредити в лева и валута, съобразно чл.19, ал.4 ЗПК.

В случай, че се дължи чистата стойност по договора-главница, то задължението на ответницата по отпуснатия заем е в размер на 409,03 евро.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло като неоспорени от страните.

4

Съдът кредитира изцяло и заключението на изготвената съдебноикономическа експертиза, като неоспорена от страните и тъй като няма съмнение в знанията и уменията на вещото лице.

Установеното от фактическа страна обуславя следните правни изводи:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422, вр.чл.415 ГПК е допустим – предявен е от страна, разполагаща с правен интерес от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, против която е подадено своевременно възражение от страна на длъжника.

Предявеният положителен установителен иск има за предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.

По този иск ищецът следва да установи съществуването на вземането си спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже наличие на фактите, породили неговото вземане.

В случая, предмет на предявения иск е вземане, произтичащо от сключен договор за паричен заем. Безспорно се установи в процеса, че такъв договор бил сключен между трето неучастващо в делото лице и ответницата. Доказа се също и осъществени цесии, при които вземането е придобито от ищцовото дружество.

В конкретният случай приложение намират нормите на ЗПК.

Ищецът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответницата е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има 5 характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, без лихва и други разходи.

Съдът намира, че в случая при сключване на процесния договор за кредит не са спазени императивни законови разпоредби на ЗПК. Съгласно задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за кредит следва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение № 1 начин. В случая възнаграждението /таксата/ на поръчителя/гарант също следва да бъде включено в ГПР на договора за заем, тъй като представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 ДР ЗПК. Този разход е непосредствено свързан с договора за кредит и обслужва този договор, тъй като, ако не е отпуснатия паричен заем, сключването на договор за гаранция би бил без предмет. Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният процент на оскъпяване на кредита и дали посоченият в договора ГПР съответства на действителните разходи за кредитополучателя.

§ 1 ДР ЗПК дава легална дефиниция на понятието „общ разход по кредита за потребителя“. Това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В чл. 19, ал. 1 ЗПК е предвидено, че ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Със сключването на договора за поръчителство/гаранция, кредиторът предвидил възнаграждение, което по своята същност представлява разход, 6 пряко свързан с договора за потребителски кредит и това възнаграждение ясно е обявено на кредитополучателя още в хода на преговорите по сключване на договора. Невключването на това възнаграждение в общите разходи по кредита представлява заобикаляне на забраната на чл. 19, ал. 2 ЗПК, а при включване на този допълнителен разход в общия размер на разходите, ГПР значително ще надхвърли законово определения максимален размер, поради което и договорът на това основание следва да се счита нищожен.