Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 27.09.2023, Районен съд - Ботевград

Съд
Районен съд - Ботевград
Дело
Административно наказателно дело 107/2023
Вид
Решение № 226
Подписан
27.09.2023
В сила
20.10.2023
Състав
Цветан Христов Петков

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Ботевград, 27.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БОТЕВГРАД, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ц.Х.П. при участието на секретаря Л.Б.П. като разгледа докладваното от Ц.Х.П. Административно наказателно дело № 20231810200107 по описа за 2023 година и за да се произнесе,взе предвид следното :

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

„С.Т.Б.” ЕООД с - , със седалище и адрес на управление *, чрез юрисконсулт М. Г., е обжалвало в законния срок наказателно постановление №23-2200732 от 30.01.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище град София към ГД ИТ, с което за извършено нарушение на чл.107т, ал.1 т.4 от Кодекса на труда /КТ/ на основание чл.416, ал.5 от КТ във вр. чл.414, ал.1 от КТ, му е наложено административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000.00лева. Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли да бъде отменено изцяло, със законните последици.

В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си юрк.М. Г. поддържа жалбата срещу горепосоченото наказателно постановление и моли да бъде уважена, съобразно изложените доводи в същата.

Въззивната страна – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“, със седалище град София към ГД ИТ, чрез 1 пълномощника си юрк.Е.А. в съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде потвърдено издаденото наказателно постановление като законосъобразно, в предвид събраните по делото доказателства. Прави се искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Ботевградска районна прокуратура, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище по жалбата.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът приема, че от приложените по делото писмени доказателства: известие за доставяне; АУАН № 23-2200732/30.11.2022г.; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; протокол за извършена проверка № ПР2237955/30.11.2022г.; идентификационна карта; приложение 1 към Договор за предоставяне на временна работа № А60/05.10.2020г.; Рамков договор за предоставяне на временна работа № А60/05.10.2020г.; начален график ноември 2022г.; декларация от упълномощено лице на „*“ ООД; приложение №2 към Договор за предоставяне на временна работа между „*“ ООД и „С.Т.Б.“ ЕООД, сключен на 10.12.2014г.; график октомври 2022г. – 9л; информация във връзка с призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; възражение до Директора на ДИТ; декларации от служители – 3бр.; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; пълномощно; разпечатка от имейл кореспонденция – 9л.; пълномощно – 2 бр.; Заповед № З-0864/17.10.2022г. на Изпълнителния директор на ИА „ГИТ“; призовка на основание чл.45, ал.1 от АПК; декларации от служители - заверени ксерокопия и събраните гласни доказателства - показанията на свидетелите Ж. П.–актосъставител, на длъжност “главен инспектор ” при Д „ИТ Софийска област“ и В. П. служител в Д „ИТ” София област се установява следната фактическа обстановка:

На 09.11.2022г. свидетелите Ж. П. и В. П. - служители при Д „ИТ Софийска област“ извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „С.Т.Б.” ЕООД с - , със седалище и адрес на управление *, в обекта му - „*“, находящ се в гр.Ботевград, обл.Софийска, Индустриална зона, Микроелектроника. Проверката продължила по документи и на 30.11.22г. при приключването й свидетелите П. и П. установили , че в качеството си на предприятие – ползвател на не отчита 2 срещу подпис отработеното работно време на работниците и служителите, изпратени от предприятията осигуряващи временна работа /“*“ ЕООД и „*“ ООД/. Тогава на контролните органи били представени графиците на работа и присъствени форми за отчитане на работно време за м.октомври 2022г. на работниците със сключени трудови договори с “*“ ЕООД и „*“ ООД , но не били представени документи, удостоверяващи изпълнението на задължението предприятието ползвател „С.Т.Б.” ЕООД да уведомява предприятието, осигуряващо временна работа и работника или служителя срещу подпис за отчетеното отработено време, като това не било извършено, както следвало на 01.11.22г.

След осъществената допълнителна проверка по документи, на 30.11.2022г. в гр.София, св. П., в присъствието на св.П. съставила АУАН № 23-2200732/30.11.2022г против „С.Т.Б.” ЕООД, за това, че в качеството му на предприятие – ползвател, към 01.11.22г не е изпълнило задължението си да уведоми предприятието, осигуряващо временна работа и работника или служителя срещу подпис за отчетеното отработено време. Актът бил съставен в присъствието на упълномощеното лице М. Х. Г. , след което й бил предявен за запознаване със съдържанието и същата го подписала.

Актосъставителят квалифицирал нарушението като такова по чл.107т, ал.1 т.4 от Кодекса на труда.

Въз основа на така извършените проверки и съставения АУАН е издадено атакуваното наказателно постановление №23-2200732 от 30.01.2023г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“.

Съдът счита, че жалбата е допустима, тъй като е депозирана от легитимирано лице и в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН.

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Съдът намира, че е безспорно доказано извършено нарушение на чл.107т, ал.1 т.4 от Кодекса на труда от „С.Т.Б.” ЕООД, т.е., че жалбоподателят в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си към 01.11.22г да уведоми предприятията, осигуряващи временна работа “*“ ЕООД и „*“ ООД и изпратените от тях работници и служители срещу подпис за отчетеното отработено време, след като същите са положили труд през м.октомври 2022г. Изложените фактически обстоятелства се следват от показанията на разпитаните свидетели П. и П., които съдът възприема като пълни, логични, непротиворечиви, взаимнодопълващи се както и от приетите писмени доказателства, с изключение на представените с жалбата 3 декларации.

Съдът не кредитира представените от жалбоподателя декларации приложени по делото от л.67 до л.509, като счита, че след като същите не са били представени пред контролните органи по време на извършената проверка, те са изготвени в по-късен момент, за да послужат пред съда и отпадане на административно-наказателната отговорност.

В този смисъл съдът, намира, че не се представиха доказателства, с които да се оборят констатациите в съставения АУАН, при което съдът приема, че в същия вярно са отразени фактическите обстоятелства относно нарушението.

Съгласно санкционна норма на чл. 414, ал. 1 КТ, работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15000 лв., а виновното длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от 1000 до 10000 лв. В случая административнонаказващият орган е приел, че е извършено нарушение от работодателя на чл. 107т, ал. 1, т. 4 КТ . При изпълнение на работата, за която работникът или служителят е изпратен, предприятието ползвател е длъжно да отчита отработеното време, за което да уведомява предприятието, което осигурява временна работа, и работника или служителя срещу подпис ( чл. 107т, ал. 1, т.

4 КТ). Съгласно дефиницията на пар. 1, т. 18 от ДР на КТ "Предприятие ползвател" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и под чието ръководство и контрол се изпълнява възложена от него работа от работник или служител, изпратен от предприятие, което осигурява временна работа., а според пар. 1, т. 17 от същия нормативен акт "Предприятие, което осигурява временна работа" е всяко физическо или юридическо лице, което извършва търговска дейност и сключва трудов договор с работник или служител, за да го изпрати да изпълнява временна работа в предприятие ползвател под негово ръководство и контрол след регистрация в Агенцията по заетостта. Жалбоподателят не е представил по време на проверката доказателства за м. Октомври 2022г.. да е отчитал отработеното време и да е уведомявал “*“ ЕООД и „*“ ООД, както и изпратените от тях работници и служители срещу подпис за отчетеното работно време, с което е осъществил нарушието по 107т, ал. 1, т. 4 КТ.

Съдът не констатира съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административно-наказателното производство.

4

Наказателното постановление е съставено от оправомощено длъжностно лице.

Както в АУАН, така и в НП е описано пълно и точно извършеното нарушение, обстоятелствата, при които е осъществено. В НП правилно са цитирани разпоредбите, които са нарушени, както и санкционната норма. С оглед на това, съдът счита, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП са спазени съответно разпоредбите на чл.42,т.4 и т.5 от ЗАНН и чл.57, ал.1,т.5 и т.6 от ЗАНН.

Правилно за гореописаното нарушение, на основание чл.416, ал.5, вр. чл.414, ал.1 от КТ, АНО е наложил на „С.Т.Б.” ЕООД административно наказание - „имуществена санкция” в размер на 2000.00лева, като същото е справедливо и е към предвидения от закона минимален размер.

Съдът не възприема доводите в жалбата на „С.Т.Б.” ЕООД, че нарушението представлява маловажен случай, и счита, че същите са неоснователни.

При тези обстоятелства наказателното постановление следва да бъде потвърдено изцяло, като законосъобразно и правилно.

С оглед решението за потвърждаване на НП и направеното искане от страна на представителя на АНО, в негова полза следва да се присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. С оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на АНО следва да се определи и присъди възнаграждение в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.9 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №23-2200732 от 30.01.2023г., издадено от Директор на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“ против

„С.Т.Б.” ЕООД с -, като законосъобразно и правилно.

ОСЪЖДА „С.Т.Б.” ЕООД с -, със седалище и адрес на управление * 5 да заплати на Главна дирекция "Инспекция по труда" сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СОФИЯ ОБЛАСТ.

Съдия при Районен съд – Ботевград: _______________________ 6