Решение № 260370 от 19.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр.

София, 19.06.2024 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-25 състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: АЛЕКСАНДЪР АНГЕЛОВ при секретаря К. Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 6276 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 2б, ал.

1 ЗОДОВ и евентуални искове с правно основание чл. 49 ЗЗД.

Ищецът „Ю.“ АД твърди, че е собственик на л.а.

„Мерцедес Е200“, рама № WDD2120051A890966(01), с белгийски рег. № *****, който е закупен от ищеца нов през 2013 г. с първа регистрация от 11.12.2013 г. Ищецът също така посочва, че търговската му дейност е свързана с отдаване на автомобили под наем и именно с тази цел е закупен процесният автомобил и съответно е отдаван под наем. Твърди, че на 17.10.2014 г. процесният автомобил е противоправно отнет от лице, на което е бил отдаден под наем (на тази дата той е следвало да върне автомобила, но не е сторил това). Впоследствие автомобилът е установен в България, за отнемането му е образувано наказателно производство – пр. пр. № 2022/2014 г. на РП – гр.

Карлово, а самият автомобил е приобщен като веществено доказателство. Ищецът твърди, че е подал на четири пъти искане до прокуратурата за връщане на автомобила, като с постановления от 18.05.2015 г., 09.06.2015 г., 03.12.2015 г. и 02.09.2016 г. наблюдаващият прокурор е отказал връщането му поради това, че е възможно да е необходимо извършването на допълнителни действия по разследването, свързани с вещта, както и поради липса на безспорно установяване на собствеността върху вещта. Ищецът посочва, че преди подаване на последното искане до прокуратурата с писма от 02.03.2016 г. и от 17.05.2016 г. е получил информация от разследващия полицай по досъдебното производство, че процесният автомобил се намира на открит полицейски паркинг в гр. Сливница, че спрямо него са извършени всички необходими процесуално-следствени действия и той вече не е необходим за нуждите на разследването, както и че лицето, от което е иззет, не разполага с документи, удостоверяващи собствеността му върху вещта. При това положение ищецът счита, че е налице нарушение на правото на ЕС и по-конкретно на нормата на чл. 17, ал. 1 от Хартата на основаните права на ЕС, защитаваща правото на собственост, и на чл. 15 от Директива 2012/29 за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, като намира, че разпоредбата относно разпореждането с веществените доказателства в наказателния процес (чл. 111 НПК) противоречи на посочената разпоредба на Директивата. Ищецът твърди, че в периода, в който счита, че прокуратурата неоснователно задържа процесния автомобил, а именно м. 09.2015 г. – м. 04.2018 г. (до предявяването на настоящите искове), автомобилът се е обезценил с 15 000 евро. Освен това твърди, че за същия период е пропуснал да реализира приходи от автомобила чрез отдаването му под наем в размер на 1 000 евро на месец или общо 32 000 евро.

Ищецът твърди също така, че прокуратурата на два пъти е внасяла обвинителен акт в съда в рамките на наказателното производство, образувано във връзка с отнемането на неговия автомобил. Първият път през 2015 г. по внесения обвинителен акт е образувано НОХД № 455/2015 г. на РС – гр.

Карлово, което е прекратено и делото е върнато на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Ищецът твърди, че при внасянето на този обвинителен акт, той не е посочен в него като ощетено от деянието юридическо лице, съответно не е имал възможност да се конституира като граждански ищец, включително поради това, че не е бил уведомен за внасянето на обвинителния акт в съда. Впоследствие на 02.11.2017 г. в съда отново е внесен обвинителен акт, по който е образувано НОХД № 3170/2017 г. на Специализирания наказателен съд. В това производство ищецът твърди, че е предявил граждански иск, като производството отново е прекратено в разпоредителното заседание от 01.03.2018 г. и делото е върнато на прокурора поради допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. Ищецът твърди, че към момента на предявяване на настоящите искове все още не е внесен нов обвинителен акт в съда. Той счита, че наказателното производство е продължило прекалено дълго, като така е нарушено правото му на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Посочва, че това се дължи на действията на прокуратурата, която е допуснала такива процесуални нарушения, които са наложили връщането на производството на досъдебната му фаза на два пъти при това за сходни нарушения, а освен това е обединила производствата относно няколко отнети автомобила, като така се е затруднило движението им. Ищецът посочва още, че приключването на наказателното производство е от съществено значение за него, тъй като се оказва, че не може да получи обратно своя автомобил, докато производството не приключи окончателно.

Поради изложените обстоятелства ищецът иска ответникът да му заплати сумата от 9 779,15 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на претенцията от 19 558,30 лв.) – обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на посоченото наказателно производство в разумен срок (иск по чл.

2б, ал. 1 ЗОДОВ), заедно със законната лихва върху тази сума от 11.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане. Ищецът иска ответникът да му заплати и сумата от 27 010 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на тази претенция от 29 337,45 лв.) – обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи в загуби, представляващи намалената стойност на автомобила в периода м. 09.2015 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата 1 955,83 лв. (част от така предявения иск) от 21.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и заедно със законната лихва върху сумата 25 054,17 лв. (част от така предявения иск, с която е увеличен първоначалния му размер) от 10.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му заплати сумата от 75 104 лв. – обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава автомобила под наем в периода м. 09.2015 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като тези загуби и пропуснати ползи произтичат от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок (иск по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ).

При евентуалност, в случай че бъдат отхвърлени горните искове за заплащане на обезщетения за имуществени вреди, ищецът иска ответникът да му заплати същите суми, а именно сумата от 27 010 лв. (предявен като частичен иск от общия размер на тази претенция от 29 337,45 лв.) – обезщетение за причинените му имуществени вреди, изразяващи в загуби, представляващи намалената стойност на автомобила в периода м. 09.2015 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва върху сумата 1 955,83 лв. (част от така предявения иск) от 21.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане и заедно със законната лихва върху сумата 25 054,17 лв. (част от така предявения иск, с която е увеличен първоначалния му размер) от 10.03.2019 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му заплати сумата от 75 104 лв. – обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от невъзможността да отдава автомобила под наем в периода м. 09.2015 г. – м. 04.2018 г., заедно със законната лихва върху тази сума от 21.05.2018 г. до окончателното ѝ изплащане, като тези загуби и пропуснати ползи произтичат от нарушаване на правото на собственост на ищеца върху автомобила (иск по чл. 49 ЗЗД). Ищецът претендира и разноски по делото.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва исковете. Счита, че продължителността на наказателното производство не е извън разумния срок, като се съобрази неговата фактическа и правна сложност, множеството обвиняеми лица и извършени действия по разследването. Посочва и че в случая са били налице законовите предпоставки по НПК за изземването и задържането на автомобила като веществено доказателство до приключване на производството, включително доколкото съдебното производство заема централно място в наказателния процес. В тази връзка ответникът твърди, че при обжалване съдът е потвърдил отказите на прокурора да върне вещта. Поради това счита, че не е налице противоправност в действията на прокуратурата, която да обоснове отговорност за ответника. Оспорва и наличието на причинна връзка между обезценяването на автомобила и воденото наказателно производство, а също така оспорва размера на претендираното обезщетение за имуществени вреди. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи ответникът допълнително оспорва и това ищецът да осъществява сочената от него търговска дейност, както и обстоятелството да е налице сигурност, че би получил съответните приходи от отдаване на автомобила под наем за процесния период. По отношение на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от нарушаване на правото на ищеца за разглеждане и решаване на наказателното производство в разумен срок, ответникът счита, че ищецът няма право на обезщетение освен поради посочените по-горе причини (свързани с липсата на необосновано забавяне на производството), също и поради това че ищецът е юридическо лице, което поначало не може да понесе неимуществени вреди.

Възразява и че размерът на претендираното обезщетение по този иск е прекомерен.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди доказателствата по делото, намира следното:

По исковете по чл. 2б, ал. 1 ЗОДОВ.

Съставът на непозволено увреждане, въведен с разпоредбата на 2б, ал. 1 ЗОДОВ е бланкетен. Той препраща към уредбата на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл.

6, §1 на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (Конвенцията), а не въвежда самостоятелна уредба на това право. Поради това евентуалното засягане на права на ищеца следва да се разгледа изцяло на плоскостта на Конвенцията. Следователно трябва да се изследва доколко на ищеца като пострадал от престъпление (ощетено юридическо лице), както твърди той, са предоставени права по чл. 6, §1 на Конвенцията, включително правото образуваното във връзка е престъпните посегателства срещу имущество на ищеца наказателно производство да бъде разгледано и приключено в разумен срок.

Според чл. 6, §1 на Конвенцията правата, предоставени от тази норма, принадлежат на всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него. Така се очертава предметният обхват на разглежданата норма. От гледна точка на българския правов ред, разбиран в светлината на изискванията и за целите на Конвенцията, тези лица от една страна включват лицето, срещу което се води наказателното производство – обвиняем, заподозрян, подсъдим, и т.нар. „фактически обвиняем“ – лице, срещу което се води наказателно преследване, без той формално да е привлечен като обвиняем. Според твърденията на ищеца той е претърпял вреди от неоснователно засягане на правото му на собственост от престъпно посегателство, т.е. той не попада в тази категория лица, които са свързани с наказателноправната страна на субектния обхват на чл. 6 от Конвенцията.

Действайки в качеството си на собственик на иззетия автомобил, ищецът не разполага с права, предоставени от чл. 6, §1 на Конвенцията в рамките на наказателно производство във връзка с разкриването на престъплението и наказването на виновното за деянието лице. Както поддържа и ЕСПЧ в практиката си дори и в граждански производства (а съответно и в наказателни) чл. 6 на Конвенцията не предоставя право да се търси частно възмездие или да се предявява иск в защита на публичния интерес (actio popularis). Поради това правото да се иска едно лице да бъде осъдено за престъпление (което по същество е функцията на частния обвинител в българското право, като при това според чл.