Решение № 18136 от 04.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18136

[***********], 04.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от М. ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20231110129536 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от [***********], ЕИК [***********], срещу М. А. В. и А. А. В., с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на 12.12.2022 г. срещу длъжниците заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 63844/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответниците договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия им е доставил на адреса на топлоснабдения имот: [***********], аб. № [***********] за процесния период топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответниците са собственици на топлоснабдения имот, с оглед което и всеки от тях има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответниците са изпаднали в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Ответниците, чрез упълномощените процесуални представители адв. Г. и адв.

А., оспорват предявените искове и по-конкретно основанията и размера на същите.

1

Поясняват, че се касае за имот, за който вземането на ищеца е определено по нормативен ред при неосигурен достъп, тъй като имотът е бил необитаван - от 15 години не се ползвал за живеене, бил негоден за това. Заявяват, че не са извършвали плащания на претендираните от ищеца суми. Излагат съображения, че в имота е било прекъснато ел.захранването, че същият не е бил обитаван, а през 2019 г. дори е била разбита входната врата на апартамента, за да се достъпи същият. Оспорват направените начисления на ТЕ за подгряване на вода, тъй като такава е била начислена за 3 броя лица, а доколкото в имота никой не е живял през процесния период, то и е следвало начисленията да се направят на база за брой обитател. Уточняват, че за исковия период собственик на имота и потребител, страна по договора с [***********], е бил А. А. В., техен баща, който е починал след исковия период. Оспорват претенцията на ищеца за мораторна лихва съгласно ОУ, приложими към договорите с потребители на ТЕ за битови нужди. Намират клаузите за неравноправни. Заявяват възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват исковете за цена на услугата за дялово разпределение и за лихва за забава върху тази главница. Претендират разноски за производството.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявените искове:

По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, в това число, че облигационното правоотношение е възникнало на соченото от ищеца правно основание – по силата на закона и с оглед настъпило наследствено правоприемство в договорното правоотношение, обема на доставената на топлинна енергия, че са били налице предпоставките ТЕ да бъде начислена по нормативен път, поради неосигурен достъп до имота, че за ищеца е възникнало правото да начисли топлинна енергия в размер именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да претендира дължимостта на това вземане. В тежест на ищеца е да установи спиране и/или прекъсване течението на погасителната давност за вземанията.

Ответниците следва да докажат възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през 2 времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.

Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора между страните по същия/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.

С оглед действащата нормативна уредба и установените със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на законовата норма на чл.

153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.

След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства и отделените като безспорни с доклада по делото обстоятелства, съдът приема, че ищецът е установил при условията на пълно и главно доказване, че ответниците се явяват пасивно материално легитимирани да отговарят за процесните вземания, като съображенията за това са следните:

С доклада по делото съдът е обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване в производството на следните обстоятелства: че наследодателят на ответниците е бил собственик на процесния топлоснабден имот през исковия период, че е починал след него и е бил наследен от ответниците, че ТЕ за имота е била начислена при условията на неосигурен достъп, че през процесния период за сметка на ищеца са отчислявани технологични разходи, че общият топломер, монтиран в АС е преминавал съответните метрологични проверки, с оглед което е бил годно средство за измерване на ТЕ, че ответниците не са извършвали плащания за погасяване на претендираните от ищеца вземания.

Следва да се допълни, че тези факти се установяват и от представените по делото писмени доказателства. Не е спорен фактът, че процесният имот – [***********], находящ се в [***********] е бил придобит от А. А. В. през 1989 г. По делото е представено удостоверение за наследници на това лице, видно от което същият е починал като вдовец на 28.05.2021 г., т.е. след края на исковия период, и е оставил за свои наследници по закон ответниците – негови низходящи от първи ред.

Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя право на собственост или вещно право на ползване. От събраните по делото писмени доказателства и признанието на ответниците е несъмнено, че през процесния период 3 страна по договора с ищеца е бил наследодателят на ответниците, с оглед което и задължението за заплащане на топлинната енергия за имота, след неговата смърт е преминало към тях като негови наследници.

Доколкото от събраните по делото доказателства не следва противното, а ищецът претендира заплащането на цената за потребената в имота топлинна енергия от ответниците при равни квоти, то и следва да се приеме, че всеки от тях е задължен за ½ част от неплатената цена на топлинната енергия, потребена в имота през исковия период.

Следва да се даде отговор на въпроса относно размера на задължението, за което следва да отговарят ответниците, които са оспорили размера на начисленията за подгряване на вода с доводи, че имотът е бил необитаем, както и своевременно са заявили възражение за изтекла погасителна давност.

Като доказателство по делото съдът е приел констативен протокол от 22.11.2019 г., от съдържанието на който се установява, че на посочената дата в присъствието на свидетели от етажната собственост и във връзка с необходимостта от отстраняване на теч е била разбита вратата на процесния [***********]. След извършване на неотложния ремонт апартаментът е бил заключен, запечатан и е било поставено съобщение, че ключовете се съхраняват на посочен адрес от [***********]. Същите с приемо-предавателен протокол от 12.02.2020 г. са били предадени на М. А. В., ведно с копие от съставения констативен протокол.

По делото е установено от представената в писмен вид от страна на [***********] информация, че през 2011 г. електроподаването в имота е било преустановено, а за процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. в имота не е била отчетена реално консумирана електрическа енергия.

Приети като доказателства по делото са съставени от [***********] изравнителни сметки за процесните отоплителни сезони, както и протоколи за неосигурен достъп за отчет през м.април 2021 г., видно от които до [***********] такъв не е бил осигурен.

Установява се от съдържанието на изравнителните сметки, че за имота през процесния период не е била начислявана топлинна енергия за отопление на същия, нито топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Видно е от двете изравнителни сметки, че е била начислена топлинна енергия за подгряване на вода за имота за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. в размер на 150,780 куб.м., а при отчитане на загубите съгласно показанията на общия водомер за имота е начислена топлинна енергия за подгряване на общо 247,318 куб.м. вода. За отоплителен сезон 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. е начислена само топлинна енергия за подгряване на вода в размер на 151,620 куб.м.

Установява се също така, че имотът е бил посетен от представители на [***********] на 09.09.2020 г., като е констатирано, че водомерите са били демонтирани.