Решение № 13133 от 13.10.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 13133

Варна, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXIX състав, в съдебно заседание на петнадесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА

При секретар АНГЕЛИНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия КРЕМЕНА ДАНАИЛОВА административно дело № 20267050701957 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.118, ал.1 и ал.3 от Кодекс за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от П. Н. Ч. – С. [ЕГН] чрез адв. С. Р. против Решение № 2153-03-96/01.06.2026 г. издадено от директора на ТП – Варна на НОИ, с което на основание чл. 117, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 97, ал. 1, изр. 1, предл. последно от АПК е отхвърлена жалбата й вх. №1012-03-258/01.05.2026 г. и вх. №1012-03-259/04.05.2026 г. срещу разпореждане [номер]-00-5822-3/20.04.2026 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП - Варна на НОИ, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО и във връзка с чл. 11, § 3, буква „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. й е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.

Изложени са следните доводи за незаконосъобразност на оспорения административен акт: основният фактически аргумент е, че жалбоподателката е работила само сезонно (през лятото) в Норвегия, а зимата е работила в България по трудови договори. Центърът на жизнените й интереси е в България, като посочените обстоятелства за това са: притежава само българско гражданство, без заявено местопребиваване другаде; притежава собствено жилище единствено в България, както и постоянен и настоящ адрес в България; семейството и приятелите й са в България (дъщеря, внучка, възрастни родители с ниски пенсии); има непрекъснати здравноосигурителни права, личен лекар и зъболекар в България; има висше образование и над 20 години трудов стаж в България; престоят в Норвегия е само за работа и спестяване на парични средства, които се влагат в България. Изтъква, че неправилно е приложено европейското право – Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 на Съвета на Европа, доколкото НОИ е разгледал единствено критерия - стабилна заетост в Норвегия, без да оцени останалите: семейно положение, лични връзки, вид договор, интервали на работа и др. Най - важният от тези критерии е къде се намира центърът на жизнени интереси на лицето, което в този случай е България. Нарушена е и процедурата за определяне на компетентната институция, тъй като при спор за пребиваването е меродавно намерението на лицето по арг. от чл. 11, ал. 2 от Регламент (ЕО) №987/2009. По указанията на ЦУ на НОИ е следвало да се изпрати формуляр СЕД H003 до чуждата институция и да се изчака отговор. Това не е сторено, което според жалбоподателката представлява самостоятелно основание за отмяна на оспореното Решение. Сочи и допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство - нарушен е принципът на равенство по арг. от чл. 8, ал. 2 от АПК), доколкото сходни случаи не са третирани еднакво. Липсват мотиви и не е извършена цялостна оценка на доказателствата по арг. от чл. 9, чл. 35 и чл. 36 от АПК. Не е изискано становище от ТД на НАП дали лицето е местно за данъчни цели в България, а това е критерий по чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) №987/2009. Сочи противоречива практика на НОИ и константна съдебна практика на административните съдилища в България срещу отказите на НОИ по заявления за отпускане на обезщетение за безработица. Изтъква, че условията на чл. 54а от КСО са изпълнени, тъй като жалбоподателката има над 20 години стаж, а през последните няколко години се е наложило да работи сезонно в друга държава - членка на ЕС, но това по никакъв начин не е променило нейното пребиваване. След приключването на последния й срочен трудов договор в чужбина тя се е върнала в България и своевременно е подала заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица ведно с приложени всички необходими документи за това. Формира извод, че при безспорното наличие на завършен период на заетост с прекратен трудов договор в съответната - държава членка на ЕС или Конфедерация Швейцария, и пребиваване в Република България на български гражданин, изпълнено изискване за подаване на декларация относно определянето на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004г., заявлението за отпускане на обезщетение за безработица следва да бъде разгледано по същество със зачитане на осигурителния стаж и доход при определяне на обезщетението в държава членка на ЕС. Претендираното парично обезщетение за безработица следва да бъде поискано именно по реда и при условията на действащото българско законодателство, в съответствие с приложимите европейски регламенти за това, като в подкрепа на горното сочи съдебна практика на ВАС. Отправено е искане за отмяна на решението, връщане на преписката на административния орган и присъждане на сторените разноски. В съдебно заседание лично и чрез адв. Р. жалбата се поддържа. В писмени бележки с.д. 19874/21.09.2026г. процесуалният представител на жалбоподателката допълнително сочи, че норвежките власти в СЕД Н006 са посочили, че пребиваването на жалбоподателката е в Норвегия. Понятието „пребиваване“ по смисъла на чл. 1, буква „й“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 е автономно понятие на правото на ЕС и означава мястото, където лицето обичайно пребивава и където се намира привичният център на неговите интереси (Решение на СЕС по дело C-394/13 и дело C-255/13). Критериите за определянето му, залегнали в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009, включват цялостна оценка на факти като семейно положение, жилищна ситуация, продължителност на пребиваване и намерението на лицето. В изготвения съвместно с държавите членки наръчник са изяснени понятията "обичайно пребиваване", "временно пребиваване" и "престой". В наръчника се разглеждат и специфичните критерии, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се определи мястото на обичайно пребиваване на дадено лице, като например: семейното положение и роднинските връзки на лицето; продължителността и непрекъснатото пребиваване в съответната държава членка; състоянието на трудова заетост (по-специално мястото, където обичайно се упражнява съответната дейност, постоянният характер, както и продължителността на договора за работа); упражняването на неплатена дейност; в случай на студенти - източникът на доходите им; доколко постоянно е жилищното положение на лицето; държавата членка, в която лицето плаща данъци; причини за преместването; намеренията на лицето въз основа на всички обстоятелства и подкрепени с конкретни доказателства. В конкретния случай всички тези критерии сочат към България, където се намира центъра на жизнените интереси на жалбоподателката. Посочени са решения на административните съдилища, включително и АС - Варна в които съдебните състави приемат, че сезонна заетост в чужбина, дори и продължителна, не измества центъра на жизнени интереси, когато семейството, домът и трайните социални връзки са в България.

Ответникът - Директор на Териториално поделение – Варна на НОИ, чрез юрисконсулт М. К., моли съда да отхвърли като неоснователна и необоснована жалбата срещу решението на ръководителя на ТП – Варна на НОИ по мотиви изложени в същото. Съгласно чл. 65 ал. 3 от Регламент 883/2004 г. безработно лице е получило обезщетение за безработица от държавата по последна заетост. Държавата по пребиваване се преценява към периода на упражняваната последна заетост, а не след нейното приключване. В случая безспорно е установено, че държавата на пребиваване по последната заетост на жалбоподателката е Норвегия, както и, че държавата по пребиваване съвпада с държавата по последна заетост, следователно на осн. чл. 61 по арг. на чл. 65, § 2, § 5 б. “а“ от Регламент 883/2004 г. България не е компетентна държава по последна заетост, нито по пребиваването. Промяната на държавата по пребиваване на лицето, след прекратяване на осигуряването и без да се е регистрирало като безработно лице, търсещо работа в държавата по осигуряване, без никакъв период на осигуряване в новата държава по пребиваване, дори и това да е държавата по произход, не прави втората държава компетентна държава. И към днешна дата жалбоподателката полага труд и пребивава на територията на Норвегия. Направено е възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение по отношение на неговия размер, предвид липсата на правна и фактическа сложност на делото и провеждане само на едно съдебно заседание. Отправено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С. З. peг. № 031-00-5822/15.10.2025 г. /вх. № ЗПОБ-302-3159/15.10.2025 г./ по описа на ТД НОИ – Варна от П. Н. Ч.-С. е поискала отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/, като е посочила, че последното й трудово правоотношение с работодател в Норвегия е прекратено считано от 10.10.2025 г. на основание изтичане срока на договора. Представила е Заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от Норвегия със СЕД U002 и U004 за периода от 26.04.2024 г. до 04.10.2024 г. и от 26.04.2025 г. до 10.10.2025 г., както и договор, доказващ трудова заетост в Норвегия.

В Декларация от 15.10.2025 г. относно определяне на пребиваване, във връзка с прилагане на чл. 65, ал. 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, П. Н. Ч.-С. е декларирала, че през последните 5 календарни години преди прекратяване на последната заетост и през годината, през която е прекратена последната заетост е живяла и работила като сезонен работник в хотел в Норвегия за периодите от 26.04.2024 г. до 04.10.2024 г., от 26.04.2025 г. до 10.10.2025 г. и от 22.04.2023 г. до 28.09.2023 г., посочила че няма съпруг и деца до 18 години, преобладаващата и част от роднините са в България, разполага с постоянно жилище в България, плащала е данъци в държавата по последна заетост, в чужбина е живяла под наем, през периода на последна заетост не се е завръщала в България, няма намерение да остане за постоянно в държавата на последна заетост. Представен е стандартен трудов договор за временна заетост, сключен между работодател Л. Х. АС и служител П. Н. Ч.-С. със срок от 26.04.2025 г. до 30.09.2025 г. Представени са фишове за заплата от м. 05 и м.10.2025 г.

С разпореждане [номер]-00-5822-1/29.10.2025 г., на основание чл. 54г, ал. 4 от КСО, производството по отпускане на ПОБ е спряно, поради необходимостта от удостоверяване по служебен път на осигурителни периоди и доходи на лицето, със СЕД U002 и СЕД U004 от компетентната институция на Норвегия, касаещи преценката на правото на ПОБ по чл. 54а от КСО.

Чрез електронният обмен на социално-осигурителна информация е поискана информация от компетентната институция на Норвегия за осигурителните периоди на лицето от 26.04.2024 г. до 10.10.2025 г., с подпериоди от 26.04.2024 г. до 04.10.2024 г., от 26.04.2025 г. до 10.10.2025 г., за доходите на лицето от 26.04.2024 г. до 10.10.2025 г., с подпериоди от 26.04.2024 г. до 04.10.2024 г. и от 26.04.2025 г. до 10.10.2025 г., и информация за пребиваването му за периода от 26.04.2024 г. до 04.10.2024г. и от 26.04.2025г. до 10.10.2025г. От компетентната институция на Норвегия са получени следните структурирани електронни документи: СЕД Н006 - Отговор на искането за информация за пребиваване, в което е удостоверено, че държавата на пребиваване е Норвегия; СЕД U017 - осигурително досие на трансграничен работник, с посочен осигурителен период за жалбоподателката от 26.04.2024 г. до 30.09.2024 г. и от 22.04.2025 г. до 10.10.2025 г. Като причина за прекратяване на последната заетост е посочена - дата на изтичане на договора; СЕД U004 - информация за заплатата, с потвърден осигурителен доход за жалбоподателката в периода от 26.04.2024 г. до 30.09.2024 г. и от 22.04.2025 г. до 10.10.2025 г.

От справка вх. № 031-00-5822-2/03.12.2025 г. се установява, че П. Н. Ч.-С. е представила Потвърждение за заетост NAV 04-02.03 от Норвегия за периода от 26.04.2025 г. до 10.10.2025 г.

Разпечатката съдържа 18 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d896695b-6de8-4e59-a8b1-74066b59b706