Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Присъда № 261 от 16.12.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Наказателно дело от общ характер 3613/2025
Вид
Присъда № 261
Подписан
16.12.2025
Състав
Габриел Росенов Русев

Цитирани разпоредби

Мотиви към присъда № 261 от 16.12.2025г. постановена по НОХД № 3613/2025г. по описа на Районен съд- Пловдив, Наказателно отделение, 24 наказателен състав

Районна прокуратура- Пловдив е внесла обвинителен акт против Д. И.

Д., за това, че на 26.11.2023г., в с.Ц., обл.Пловдив е причинил другиму - на В.

Хр. К., с ЕГН: **********, средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясната ключица, довело до причиняване на трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник за срок по - дълъг от 30 дни – престъпление по чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК.

Производството пред първата инстанция се е провело по общия ред по реда на глава ХⅠХ и ХХ от НПК.

В открито съдебно заседание, в хода на съдебните прения, представителят на Районна прокуратура- Пловдив, поддръжа повдигнатото обвинение и моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на две години, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.

В открито съдебно заседание повереникът на частния обвинител моли съда да наложи ефективно наказание лишаване от свобода.

В открито съдебно заседание частния обвинител В. К. поддържа казаното от повереника си.

В открито съдебно заседание, подсъдимият се явява лично и дава обяснения. В последната си дума моли да бъде оправдан.

В открито съдебно заседание, защитникът на подсъдимия моли последният да бъде оправдан, алтернативно признат за виновен за непредпазливо нанасяне на средна телесна повреда по чл.133 от НК, алтернативно нанесена телесна повреда при условята на афект по чл.132 ал.1 т.2 от НК, алтернативно да се приложи при определяне на наказанието чл.55 ал.1 от НК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становището на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Д. И. Д. е роден на *******г. в гр.П., обл.Пловдив , с постоянен и настоящ адрес: с.Ц., обл.Пловдив, ул.‘‘И. Б.‘‘ № **, б., български гражданин, женен, със средно - специално образование, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият Д. Д. и постр. свид. В. К. били сватове (синът на подс. Д.

Д. – свид. И. Д. и дъщерята на свид. В. К. – свид. Хр. Д. са съпрузи). На 26.11.2023г., около 19:40 часа, свид. В. К. била в дома си, находящ се в с.Ц., обл. П., ул.‘‘И. Б.‘‘ № **, когато получила съобщение на мобилния си телефон, чрез мобилното приложение „Месинджър“, от дъщеря си - свид. Хр. Д.. В 1 съобщението последната се оплакала на майка си, че била хванала съпруга си – свид. И. Д. в изневеря с 16 - годишно момиче, на полето в близост до селото, където живеели. Тъй като дъщеря – свид. Хр. Д. била много притеснена и разстроена от постъпката на мъжа си, свид. В. К. решила да се обади на свид.

З. Д., която била майка на свид. И. Д.. Понеже свид. Хр. Д. преустановила разговора по телефона твърде бързо, афектирана от случилото се с дъщеря , свид. В. К. решила да отиде до дома на сем. Д., където лично да разговаря със сватовете си за постъпката на сина им.

Жилището, в което живеели сем. Д. се намирало в с.Ц., обл.Пловдив, ул.‘‘И. Б.‘‘ № ** и представлявало едноетажна къща с изградена площадка към нея и дворно пространство. От външната, входна, врата, се влизало към вътрешността на недвижимия имот по пътека, с широчина от около 80 см. и дължина от около 19,80 метра. В края била разположена къщата на сем. Д..

Площадката включвала бетонна плоча с дървен навес. Подходът към входната врата на къщата включвал две бетонни стъпала, като непосредствено след второто била разположена входната врата на жилището.

Около 20:00 часа на същата дата, свид. В. К. отишла в дома на сем. Д..

Външната /дворна/, входна, врата за имота била отключена и нямало звънец.

Тъй като двете семейства все пак били роднини по сватовство и се случвало и преди да си ходят на гости, свид. В. К. влязла в двора и се насочила към входната врата на къщата. Преминала през бетонните стъпала, почукала на входната врата на къщата на сем. Д. и я открехнала.

По същото това време, подс. Д. Д. заедно със съпругата си - свид. З. Д. и сина си- свид. С. Д. били в дома си. Виждайки ги пострадалата свид. В. К. няколкократно подканила първите двама да отидат заедно до полето, за да видят синът им свид. И. Д. как изневерявал на дъщеря

- свид. Хр. Д..

Свидетелката З. Д. и подс. Д. Д. на няколко пъти категорично отказали с аргумент, че тези отношения били между сина им свид. И. Д. и снаха им свид.

Хр. Д., и не желаели да се намесват помежду им. Независимо от декларираните откази, пострадалата свид. В. К. продължила да настоява. Дори обидила сина им, наричайки го на всеослушание ‘‘боклук‘‘.

След като чули това и като установили, че свид. В. К. нямала намерение да се отдръпне от прага на входната врата на жилището им и да напусне, докато не постигне целта си, в същото време, подс. Д. Д. станал от стола, на който седял и отишъл до нея. Започнал да я избутва навън, но тя първоначално се съпротивлявала. След кратка съпротива подс. Д. успял да я избута към края на верандата, сграбчил пострадалата свид. В. К. с двете си ръце, като я хванал отстрани в областта на раменете, и със сила я избутал назад. В резултат на действията му, свид. В. К. загубила равновесие и паднала на земята, в алеята на двора, непосредствено след самата веранда. Тялото на пострадалата свид.

В. К. осъществило пряк контакт с твърдата земна повърхност, при което изпитала болка. През това време свид. З. Д. и свид. С. Д. излезли от вътрешността на дома си и видели как свид. В. К. лежала на земята.

2

Пострадалата свид. В. К. понечила да се изправи, но малко преди да успее, подс. Д. Д. се доближил към нея и започнал да я удря с ръце и крака в областта на торса и долните крайници, като и нанася силни удари. След това я вдигнал от земята, хващайки я с ръцете си за ревера /яката/ на връхното якето, с което била облечена, и отново я тръшнал със сила, при което тя паднала на земята.

При падането си, свид. В. К. отново усетила болка. Подс. Д. Д. започнал да влачи пострадалата свид. В. К. по земята – двора на къщата , държейки я за ревера на връхното яке, с което била облечена. Докато я изкарвал принудително от двора на къщата, на няколко пъти я хващал и хвърлял на земята, на пътеката с плочки, водеща към входната врата на недвижимия имот, като се спирал и нанасял удари с крака и ръце в областта на тялото, горните и долните крайници. От поредицата хвърляния по земяната и удари по цялото тяло с ръце и крака по тялото на В. К., тя изпитала остра и нетърпима болка в областта на дясното си рамо, както и болки в областта на тялото си. По времето, през което траел побоят, свид. В. К. стенела от болка и молила нападателя – подс. Д. Д. си да преустанови агресивните си действия спрямо нея, както и призовавала роднините му да го възпрат, но това така и не се случило.

В един момент, подс. Д. Д. се обърнал към сина си - свид. С. Д. с думите:

„Ела, помогни на баща си да изхвърлим боклука, там, където му е мястото!“ .

В изпълнение на бащината заръка, свид. С. Д. се притекъл на помощ и така двамата със задружни усилия започнали да влачат по земята свид. В. К. в посока към входната врата на имота. Докато влачели пострадалата по земята, подс. Д. Д. отново се обърнал към сина си с думите: „Големият боклук, през голямата врата ще изхвърлим!“, визирайки гаражната врата на недвижимия имот. Малко след това, когато подс. Д. вече стигнал до гаражната врата, я отворил и преминал през нея, влачейки свид. В. К.. Захвърлил пострадалата свид. В. К. до кофата за боклук, която стояла непосредствено пред дома им, след което се двамата се прибрали обратно в дома си.

През цялото това време, докато траел побоя над пострадалата свид. В.

К., свид. З. Д. повтаряла на всеослушание да спре да се преструва, както и че била ‘‘циркаджийка‘‘ и „артистка“. Също така я обиждала, казвайки , че била „кукувица“, ‘‘курва‘‘ и ‘‘боклук‘‘ и заради това не можела да си намери спътник в живота.

В резултат на нанесените множество удари от страна на подс. Д. Д., с крака и ръце по тялото на пострадалата, както и няколкократните хвърляния на алеята в двора и осъществения пряк и непосредствен контакт между тялото на пострадалата със земната повърхност, на свид. В. К. били причинени следните травматични увреждания: счупване на дясна ключица, счупване на трето ребро вдясно, кръвонасядане на гръдния кош в дясно, охлузване на десен лакът, кръвонасядане на лява мишница, кръвонасядане в областта на дясна хълбочна кост, седалището и дясното бедро; кръвонасядане на дясно бедро; кръвонасядане на лява подбедрица; охлузване на ляво коляно; контузия на главата.

3

По делото не било установено по еднозначен начин точно в кой момент и с кое действие на подс. Д. - удари с крак или ръка или чрез хвърляне на свид.

В. К. на земята е била причинена съставомерната средна телесна повреда счупване на дясна ключица, но било установено, че същата е в резултат именно от действията на подс. Д..

След като била оставена до коша за боклук, свид. В. К. стояла на земята и не можела да се изправи заради силната болка, която изпитвала най - вече в областта на дясната си ръка. Свид. З. Д. се върнала до последната като захвърлила върху кофата за боклук очилата, които били паднали някъде по земята в двора, след което отново се прибрала и затворила входната врата.

Пострадалата свид. В. К. позвънила от мобилния си телефон на своята съседката - свид. М. Б., чийто телефонен номер бил последният избран от нея в хронологията на обажданията. По време на разговора свид. В. К. я помолила да извика екипи на бърза помощ и полицията, тъй като била пребита.

Свидетелката В. К. се обадила по телефона и на брат си - свид. Л. П., на когото също разказала на бързо какво се било случило, като се оплакала, че изпитвала много силни болки в дясната раменната област.

Първоначално свид. М. Б. не разбрала, че съседката не си била вкъщи, тъй като излязла и оглеждала около дома на пострадалата свид. В. К., но не я видяла. Малко след това, обаче, свид. В. К. отново позвъняла и казала, че се намира пред къщата на сем. Д., след което свид. М. Б. заедно със свид. А. Г. се насочили натам. Когато пристигнали пред дома на сем. Д., а именно на адрес с. Ц., обл. Пловдив, ул.‘‘И. Б.‘‘ № **, видели как свид. В. К. стояла на колене, превита на земята, на тротоара, в близост до входната врата на дома на сем. Д..

Дрехите били мокри и окаляни, и стенела от болка, като с лявата си ръка придържала дясната. Попитали я дали може да се изправи, но свид. В. К. категорично отказала. Свидетелят А. Г. я попитал какво се е случило, при което, в отговор на така поставения въпрос, свид. В. К. отвърнала, че „Д.” /както се обръщали в с.Ц. към подс. Д. Д./ я бил пребил. Свидетелят А. Г. се обадил на ЕЕНСП - 112 и подал сигнал за случилото се.

Малко след това, съвсем случайно, по ул.‘‘И. Б.‘‘ № ** в с.Ц., обл.Пловдив преминал свид. Р. Б., който управлявал лек автомобил марка „Ауди‘‘, модел ‘‘А4” с рег. № *******. Преминавайки по улицата, забелязал в страничното огледало на автомобила, че почти на пътното платно имало мъж и жена /това всъщност били свид. М. Б. и А. Г./, които се опитвали да помогнат на друга жена, която била на земята. Виждайки това, свид. Р. Б. спрял превозното средство на няколко метра разстояние и отишъл пеша до тях. Приближавайки се към тях, забелязал как свид. В. К. стояла на колене на земята, дрехите били мокри и окаляни, оплаквала се и стенела от силна болка в ръката в областта на дясната ключица, като с лявата си ръка продължавала да придържа дясната. Свидетелят Р. Б. преместил автомобила до мястото, където стояла пострадалата и със задружни усилия със свид. А. Г. успели да я качат в него, за да изчака на топло пристигането на линейка. През това време, свид. В. К. се обадила и на дъщеря си - свид. Хр. Д., която няколко 4 минути след това обаждане, пристигнала, а след нея дошъл и свид. Л. П. със жена си свид. Н. Н..

На място пристигнал и екип на ЦСМП, който прегледал свид. В. К..

Веднага след тях на мястото на местопроизшествието пристигнал и дежурен АП - 511, в състав свид. И. А. и свид. Т. Л. - полицейски служители към РУ гр.Стамболийски при ОДМВР - Пловдив. Пострадалата била транспортирана до сградата на УМБАЛ „Свети Георги” ЕАД, гр. Пловдив, където била прегледана и настанена за времето от 26.11.2023г. до 04.12.2023г., когато била изписана. Въпреки медицинската намеса и болничния престой, свид. В. К. продължила да изпитва силни болки в дясната си ръка, нуждаела се от помощ при обслужването , и изпитвала дискомфорт - не можела да спи продължително време и изпитвала страх от нападателя си.