Решение № 436 от 13.10.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 436 гр. София, 13.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Невена Пл. Великова

Анабела Д. Нинова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20261800500500 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение 15 от 26.01.2026 г., постановено по гр.д. № 1668/2024 г. по описа на РС-Елин Пелин, е признато за установено по отношение на Агенция „Пътна инфраструктура“ град София, ЕИК ..........., с адрес град София, п.к.1606, бул. Македония“ № 3, че дължи на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София, с ЕИК ..........., сумата в размер на 290.31 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ..............., заедно със законната лихва, считано от 06.06.2023г. до окончателното изплащане. На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Агенция „Пътна инфраструктура“ е осъдена да заплати на ЗАД“ БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ – София, сторените в заповедното производство – ч.гр.д.

№ 30841/23г. по описа на СРС разноски в общ размер на 385.00 лева и направените в производството по гр.д. № 1668/24г. по описа на РС Елин Пелин разноски в общ размер на 550.00 лева.

Срещу решението е депозирана въззивна жалба от Агенция „Пътна инфраструктура“ с доводи за неправилност, незаконосъобразност е необоснованост. Поддържа, че ищецът не е представил действащи към датата на ПТП – 19.06.2021 г., Общи условия по застраховка „Каско Стандарт“, а 1 представените не съдържат подпис на страните и дата и са неотносими, поради което застрахователният риск е недоказан. Сочи, че в полицата е посочено единствено покритие „Пълно каско“ с допълнителни покрития „Помощ на пътя“ и „Официален сервиз“, без покритие за риска „гуми“.

Твърди, че липсва протокол за ПТП, водачът не е уведомил органите на МВР, не е изготвен снимков материал на мястото и на препятствието, а в заявлението за изплащане на обезщетение са посочени различни дата и място на събитието. Навеждат се доводи, че представените частни документи нямат обвързваща доказателствена сила, оспорени са и противоречат на показанията на свидетеля, а заключението на САТЕ е изготвено въз основа на твърденията на застрахования и установява само възможен механизъм на ПТП. Поддържа, че застрахователят не е извършил проверка за наличие на изключени рискове по Общите условия и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД. При условията на евентуалност прави възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като водачът се е движил с несъобразена скорост в нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на иска, а при условията на евентуалност – намаляване на обезщетението поради съпричиняване. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, чрез адв. М. В. - САК, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Поддържа, че с исковата молба са представени застрахователната полица и Общите условия по застраховка „Каско Стандарт“, които съдържат подпис и дата, а и липсата на подпис не води до недействителност на застрахователния договор съгласно т. 2а от ТР № 1/07.03.2019 г. по тълк.д. № 1/2018 г. на ОСТК на ВКС. Сочи, че плащането на обезщетението е отделено като безспорно в доклада по делото и че покритието „Пълно каско“ обхваща частичната щета, като увреждането на гумите не е изключено от застрахователното покритие. Излага, че съставянето на протокол за ПТП от органите на МВР не е било задължително, тъй като случаят не попада в хипотезите на чл. 125 ЗДвП. Поддържа, че механизмът на ПТП се установява от писмените доказателства, преценени заедно с показанията на водача и пътника в автомобила и с неоспореното заключение на САТЕ, според които на 19.06.2021 г. на път I-8 в посока с. Нови хан автомобилът е попаднал в необезопасена и необозначена дупка, вследствие на което са увредени предната дясна гума, джантата и прагът. Оспорва възражението за съпричиняване като недоказано и поддържа, че ответникът не е изпълнил задължението си за поддържане на пътя, което представлява противоправно бездействие по смисъла на чл. 49 ЗЗД. Моли обжалваното решение да се потвърди и претендира присъждане на разноски за въззивната 2 инстанция.

Подадената въззивна жалба е постъпила в законоустановения срок, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване съгласно чл. 258, ал. 1 от ГПК, от страна, легитимирана да обжалва постановеното от Районен съд - Елин Пелин решение, поради което е процесуално допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Софийският окръжен съд, за да се произнесе по основателността на жалбата, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното:

РС-Елин Пелин е сезиран с искова молба от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ срещу Агенция „Пътна инфраструктура“, с която са предявени искове за установяване по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 290, 31 лева, представляваща главница по регресна претенция, представляваща изплатено застрахователно обезщетение по Щета № ..............., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК -06.06.2023 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника Агенция „Пътна инфраструктура“, с който оспорва иска по основание и размер и моли да бъде отхвърлен изцяло.

Съдът, като прецени доводите на страните, прие следното.

Видно е от застрахователна полица „Каско Стандарт“ № ........../..............г., че същата има за обект лек автомобил марка “Шкода Супърб”, с ДК№ ............., като застрахован бил „Порше Мобилити БГ“ ЕООД, а застраховател – ищецът в производство. Срокът на застрахователното покритие е от 14.05.2021 г. до 13.05.2022 г.

Според Общите условия на застрахователя, неразделна част от договора, клаузата „Пълно Каско“ покрива всички рискове от щети, причинени от застрахователно събитие, посочено в клауза „Пожар, Природни бедствия, ПТП и злоумишлени действия“.

Представени са писмените документи, приложени по образуваната при ищеца преписка по щета № ..............., от които е видно, че са били изготвени опис и оценка на щетите.

Видно от платежно нареждане от 30.06.2021 г., ищцовото дружество е изплатило на Интер Карс България ЕООД сумата от 290, 31 лева.

3

Изпратена от ищеца е регресна покана до ответника за заплащане на изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 290,31 лева.

От заключението на вещото лице по изслушаната съдебноавтотехническа експертиза, неоспорено от страните, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че на 19.06.2021г., на Път I-8 в посока с. Нови хан, Община Елин Пелин, обл. Софийска, преди разклона за логистичен парк “ Ист Ринг”, е настъпило ПТП, при което е било увредено ППС - л.а. “Шкода Супърб”, с ДК№ ................ Автомобилът е управляван от М. Н. Б.. Причина за настъпване на ПТП е преминаване през дупка на пътното платно, която не е била обозначена и обезопасена. В резултат на това са увредени предна дясна гума, предна дясна лята джанта и десен праг на лекия автомобил. Всички увреждания по автомобила, отразени в описа на застрахователя се намират в пряка и причинно-следствена връзка с механизма на процесното ПТП. Стойността необходима за възстановяване на увредата, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 290,31 лева.

От показанията на свидетел М. Б. се установява, че на 19.06.2021 г. е управлявал лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ............ по пътя от АМ „Тракия“ към с. Нови хан, извън населено място, в светлата част на денонощието. Пътното платно е било двупосочно, с по една лента за движение във всяка посока, като по пътя са се движели и други автомобили. Дупката се е намирала приблизително в средата на неговата лента за движение и той е преминал през нея с предната дясна гума. Не е спрял веднага, а е продължил движението, докато датчикът на автомобила не е сигнализирал за спад на налягането в гумата. Тогава е спрял и е установил, че предната дясна гума е спукана, както и че има деформация на десния праг от същата страна. Не може да посочи размерите на дупката (дълбочина и широчина), тъй като не е спрял на мястото. Според него дупката не е била обозначена и не е имало знаци за неравност на пътя. Сочи, че впоследствие, минавайки по същия път, е видял, че на мястото се извършва ремонт. Уведомил е застрахователя в работен ден и потвърждава, че подписът в предявената му декларация на л. 31 от делото е негов.

Свидетелката З. Б. заявява, че е пътувала като пътник в автомобила, управляван от съпруга , когато са спукали гума. Събитието е било отдавна и не си спомня кога е станало, нито точното място, а само че е било на извънградски път в светлата част на денонощието. Усетили са, че са минали през нещо, след което са отбили, слезли са и са сменили гумата, без да се връщат на мястото. Не може да посочи колко време е минало до спирането. Не е оглеждала лично автомобила и знае само за спуканата гума, като останалите щети, ако е имало такива, е установил съпругът , който се е занимавал и с 4 уведомяването за ПТП. Потвърждава, че подписът в предявената декларация на л. 31 от делото е неин.

Въззивният съд се доверява на заключението по СТЕ, т. к. същото е изготвено при обективна и професионална преценка на фактите, обосновано е логически, а и не е оспорено от страните. Кредитират се и показанията на разпитаните свидетели по делото, които кореспондират със заключението и събраните писмени доказателства.

Други, относими към спора, доказателства не са ангажирани.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи.

В настоящия случай искът е насочен срещу Агенция "Пътна Инфраструктура". Според правилото на чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗДП вменява задължение на лицата, които стопанисват пътищата, да ги поддържат изправни с необходимата маркировка и сигнализация за съответния клас път, да организират движението по тях така, че да осигурят условия за бързо и сигурно придвижване. Съгласно нормата на чл. 30, ал. 1 от ЗП Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В §1, т.

13 и т. 14 от ДР на ЗП е дадено легално понятие на дейностите по ремонт и поддържане, както следва: ремонт на пътища е дейност по възстановяване или подобряване на транспортно експлоатационните качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на движението.

Поддържането на пътищата е дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато безопасно и удобно движение, предпазване на пътищата от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата.

От изложените твърдения в исковата молба съдът обосновава извода, че реализирането на отговорността на ответника се иска във връзка с твърдяно противоправно бездействие, свързано с поддържане на пътното платно и отстраняване на повреди по него.

Ангажирането на отговорността по чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

410, ал. 1, т. 2 КЗ, е свързано с установяването на следните кумулативни предпоставки: наличието на валиден договор за имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество (ищец), заплащане на застрахователното обезщетение от страна на дружеството - ищец, както и размера на дължимото обезщетение, и предпоставките по чл. 49 ЗЗД – вреди, тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 от ЗЗД е възложил работа, вредите да са причинени вследствие противоправно деяние 5 при или по повод на възложената работа.