Решение № 973 от 23.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 973 гр. София, 23.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Пролетка Асенова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20261000501431 по описа за 2026 година

, взе предвид следното:

Въззивното производство по реда на чл.258 и сл. ГПК е образувано по съвместна въззивна жалба от А. Д. П. и Д. В. К. – и двамата чрез адв. П. И. от САК, насочена против Решение № 260029/05.02.2026 г., постановено по гр.д. № 5311/2020 г. по описа на СГС, ГО, с което е отхвърлен предявения от въззивниците против К. С. Б. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати обезщетение за претърпени вреди от публикации в пресата, разпространяващи неверни и позорящи твърдения, от които 5 113,91 евро неимуществени вреди и 11 336,21 евро имуществени вреди /разходи по асистиране репродукция/, ведно със законната лихва, считано от датата на първата публикация в медиите – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, вкл. е отхвърлен искът против К. С.

Б. за възстановяване на положението отпреди извършените публикации и се даде опровержение и публично извинение от страна на ответника спрямо ищците.

В жалбата се поддържа неправилност на обжалваното решение, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в, неправилно приложение на материалния закон – чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и за необоснованост.

По подробно изложени доводи в подкрепа на тези оплаквания е поискано от въззивната инстанция да отмени обжалвания съдебен акт изцяло и да постанови уважаване на предявените осъдителни искове в пълния им заявен размер.

В отговора на въззивната жалба въззиваемият, чрез процесуалния си представител, оспорва наведените в нея доводи за неправилност на обжалваното решение и поддържа правилност на същото.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на атакуваното решение в неговата цялост и прецени доводите на страните във връзка със събраните по делото 1 доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, както и задължителните указания на т.1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, приема следното:

Действията по обжалване на първоинстанционния акт са процесуално допустими – предприети са в срок, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивно обжалване от активно процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това – въззивниците - ищци в първоинстанционното производство, са останали недоволни от решението на СГС в неговата цялост.

Това решение е валидно и допустимо, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му власт, по редовно предявени искове, в съответната писмена форма и е подписано.

При преценка на оплакванията за неговата неправилност във връзка с въведените оплаквания във въззивната жалба, решаващият състав приема същото да е и правилно, като изцяло споделя и се присъединява към мотивите на СГС, изложени в подкрепа на решаващия му извод за неоснователност на предявените искове и за избягване на излишното им приповтаряне препраща към тях по реда на чл.272 ГПК.

Във връзка с оплакванията във въззивната жалби излага и следното:

СГС е бил сезиран с предявени в условието на активно субективно съединяване осъдителни искове с правно основание чл.45 ЗЗД от А. Д. П. и Д. В. К. против К. С. Б..

Твърдяло се е в исковата молба ищците да са претърпели и да продължават да търпят имуществени и неимуществени вреди, в резултат на вредоносни действия на ответника, който разпространил многократно в медиите твърдения, класифицирани като неверни, позорящи, уронващи доброто им име и накърняващи тяхното професионално и бизнес развитие.

Конкретизират ответникът многократно да ги е обвинявал, че са замесени в „конфликт на интереси“, „схеми“ и порочни практики, водещи до неправомерно усвояване на огромни парични суми, отпускани от ЕС във връзка с образователната програма „Еразъм +“.

Тези му изявления намерили широк отзвук в медии като: вестник „Капитал“, вестник „Сега“, информационният сайт Novini247.com, телевизионното предаване на Л. К. „Честно казано“ , телевизия Евроком, Frognews.bg, в който били публикувани статии, отразяваща неверни, непроверени и опозоряващи ищците твърдения, станали достояние на широк кръг хора.

Поддържат да са проявявали търпение по отношение изказванията на ответника по техен адрес, като изчаквали становището от проведена проверка на КПКОНПИ и от образувано прокурорско разследване, които категорично установили, че няма данни за престъпление или противозаконно отклоняване на средства на ЕС.

Описаното противоправно поведение на ответника дало отражение върху психичното и емоционалното състояние на ищците, както следва - ищцата П. изострила чувствителността си, не била в състояние да говори спокойно за публикациите и интервюто, без да се разстрои, за дълъг период страдала от смущения на съня и нервно напрежение, били засегнати доброто й име и професионалната й репутация на титулуван и хабилитиран преподавател в едни от най-известните университети в страната и чужбина, на независим оценител, на честен и достоен човек и професионалист. Твърди се най -сериозното 2 последствие от изживения стрес да били двете спонтанни прекъсвания на бременността й, които е преживяла, в хода на продължителни инвитро процедури. Съответно - ищецът К. също преживял силни притеснения в резултат на публичното разпространение на неверни позорящи твърдения за личността му и за участието му в съмнителни практики, довели до появата на негативни преживявания на страх, тревога, срам и неудобство от публикациите.

Търпял сериозни притеснения и защото започнал да губи бизнес партньори, които са се усъмнили в неговата почтеност, под влияние на добилата широка публичност невярна информация за него.

Поискали са от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да им заплати съответно сумата от 5 113,91 евро, като обезщетение за причинените им неимуществени вреди, конкретизирани по-горе, както и сумата от 11 336,21 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи разходи по асистиране репродукция, ведно със законната лихва, считано от датата на първата публикация в медиите – 01.11.2018 г. до окончателното й изплащане, както и да възстанови положението отпреди нарушението, като даде изявление в посочените медии - вестник „Капитал“, вестник „Сега“ и телевизия „Евроком“, съдържащо опровержение на изложените от него в медиите твърдения за извършени противоправни действия от ищците и поднесе публично извинение за действията му.

В отговора на исковата молба ответникът е оспорил предявените искове по основание и размер.

Не е оспорил фактическите твърдения на ищците да е направил публични изявления относно нередности по програма „Еразъм“, свързани с ищците в посочените в исковата молба медии.

Поддържа обаче същите да се били предшествани от предходни публикации на същата тема, в която името на ответника не се споменава.

Възразява, че не е материално легитимиран по предявените искове, доколкото за съдържанието на предаване в лицензирана медия отговорност носи съответният лицензиран оператор и водещият.

Поддържа свободата на изразяване на мнение и правото на всеки да търси, получава и разпространява информация да са гарантирани от Конституцията на РБ и множество международни актове, директно приложими в РБългария - Европейската конвенция за правата на човека, Международния пакт за гражданските и политическите права, Хартата на основните права на Европейския съюз и др.

Поддържа според Конвенцията на ООН против корупцията, обнародвана, влязла в сила и ратифицирана от Република България, подателите на сигнали, както и държавните служители, допринесли за разкриване на факти, свързани със съмнения за нередности, конфликт на интереси, корупция и др. подлежат на защита за тези си действия.

В такава насока била и практиката на ЕСЗПЧОС.

Поддържа отсъствието на фактическия състав на чл.45 ЗЗД в казуса, т.к. не били налице нито разглА.ване, нито твърдение за неистински факти, нито вреди за ищците.

3

Касаело се за обществен интерес, свързан с разходване на средства на ЕС, в който са били въвлечени ищците и който е изнесен от медиите и отразяван от тях в рамките на относително продължително време.

Поддържа при изпълнение на служебните си задължения - извършвайки проверка, да е съставил заедно с други трима служители докладна записка, с която се установяват съмнения за конфликт на интереси.

След самостоятелна преценка на приобщените по делото доказателства в изпълнение задълженията на въззивния съд като инстанция по същество, и при изричните оплаквания във въззивната жалба за необоснованост на първоинстанционното решение, поради необсъждане и превратно обсъждане на събраните доказателства за твърденията по правата и възраженията, които страните своевременно са заявили, вкл. за неправилно приложение на материалния закон в нормата му на чл.45 ЗЗД, решаващият въззивен състав приема тези оплаквания за неоснователни.

Трайната съдебната практика по приложението на чл.45 ЗЗД и чл.49 ЗЗД е дефинирала критериите, по които може да се определи дали изявления, направени в публичното пространство, вкл. пред електронни или други медии, и които се обхващат от установените от рамки на законосъобразното упражняване на свободата на словото, установени от въведеното от чл.39, ал.2 от Конституцията на РБългария и международните актове, по които България е страна, при ограничението да не се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго.

Според тези критерии в казус като процесния съдът следва да извърши преценка дали изявленията могат да бъдат квалифицирани като обида и/или клевета; дали те съдържат неверни твърдения и внушения и дали само предават мнението на лицето, което прави изявленията.

Освен изложеното при предявен иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от изявление, нарушаващо чл. 39, ал. 2 от Конституцията, гражданският съд следва да съобрази и съответно практиката на наказателния такъв за съставите на обидата и клеветата по чл. 146 и чл. 147 НК, при отчитане на спецификите на гражданската отговорност по чл. 45 и чл. 49 ЗЗД, предвид че според практиката по наказателни дела правото на мнение е защитено само в пределите, в които държавата не е имала право да го ограничи чрез наказателно преследване.

В гражданско правен аспект при обида се зА.га чувството на лично достойнство и се цели да бъде изменена обществената му оценка, като за да се засегне лицето, то трябва да възприеме пряко или опосредствено унизителното отнА.не към него с обидни думи или действия. Обида е налице и тогава, когато лицето не присъства на мястото, но чуе обидните изрази по телефон, по радиото и телевизията, или ги прочете в публикация в пресата или интернет.

Клеветата от своя страна се свързва с факт, чието разглА.ване води до зА.гане на честта и достойнство на пострадалия, авторитета му и оценката на околните за него.

Разгласените при клеветата факти и обстоятелства са неистински и позорни, като практиката на касационната инстанция приема, че като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разглА.ване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност, като доказателствената тежест е на ответника.

Поради последното и дори дадени фактически твърдения и изявления да зА.гат личното достойнство на другиго, ако те са верни, не възниква отговорност по чл. 45 и чл. 49 4

ЗЗД, защото по дефиниция клевета може да има само при отнА.не на конкретни неверни и позорни факти към определена личност. Начинът на поднА.нето на фактите не може да е основание същите да се считат за клеветнически, след като те са верни.

Според възприетите критерии извън обхвата на клеветата остават случаите, при които деецът изказва мнение, своя субективна оценка или извод, изразява становище или упражнява право на искания, като например да сигнализира компетентните органи при закононарушение или престъпление, да търси защита на свои накърнени права, като реализира предоставени му за тази цел правни възможности.