Решение № 3166 от 28.02.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3166 гр. София, 28.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ивета М. Антонова при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от Ивета М. Антонова Гражданско дело № 20201110144523 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.341 от ГПК – първа за фаза по допускане на делбата.

Образувано по предявен от Л. Г. Г., Д. Г. АТЪНПАРМАКОВА, К. Г. Г. И Г. Г. Г. срещу А. Л. Г. за допускане до съдебна делба на описания в исковата молба недвижим имот, находящ се в гр. София, а именно – жилищен апартамент №42, находящ се в гр. София, ж.к.

Дружба, бл. 85,вх.Б, ет.7.Ищците твърдят, че по реда на наследяването от общите им наследователи Любен и Вера Мазнишки, към настоящият момент се легитимират като съсобственици и поради обстоятелството, че не могат доброволно да уредят отношенията си, имат интерес от предявяване на иска за допускане на съдебна делба на същия.

Ответникът оспорва наличието на съсобственост между страните по делото към датата на подаването на исковата молба, твърди, че процесния имот е лична собственост на ответника, придобит от него по давност, тъй като е владял имота със собственическо намерение в продължение на 30 години назад във времето считано от момента на подаване на исковата молба.

Съдът обсъди доводите на страните и като прецени, по реда на чл. 235 ал.2 от ГПК, събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

1

В първата фаза по съдебна делба, образувана по иск, предявен от някой от съсобствениците, чрез който упражнява потестативното си субуктивно право да иска прекратяване на съсобственастта е необходимо да бъде установено дали такова състояние на съсобственост действително съществува, между кои лица и какви са техните права от съсобствената вещ. В тази фаза непосредствената цел е именно установяване съществувенато на съсобствеността, както и разрешаването на всички спорове между съсобствениците, свързани с наличието на съсобствеността върху конкретната вещ или съвкупност от вещи, които са предмет на делбата, доколкото това е допустимо в делбеното производство. Като несъгласието и възражението на някой от съсобствениците не е процесуална пречка за разглеждане на делото, нито води до недопустимост на производството, тъй като с естеството на правото да бъде прекратена делбата по съдебен ред предполага промяна по инициатива на един или няколко съсобственика, която настъпва в правната сфера на всички съсобственици независимо дали са съгласни или не, дори и да има противни уговорки между съсобствениците или разпореждания на наследодателя, тъй като същите са недействителни /чл.34, ал.1 ЗС /.

От представеното удостоверение за наследници – л.7 от делото, се установява че страните по делото са низходящи наследници на Вера Петрова Мазнишка, починала на 26.05.2004г. и оставила за наследници: преживял съпруг – Любен Мазнишки, син А. Л.

Герогиев и по право на заместване на починалия й син – Георги Г. – преживялата му съпруга – К. Г., и низходящите му – Л. Г. – син, Д. Г. Алтънпармакова – дъщеря и Г. Г. – дъщеря, като след смъртта на Любен Г. Мазнишки през 2013г., наследници и на двамата починали бивши съпрузи / бракът им е прекратен със смъртта на Вера Мазнишка/ са само горепосочените лица – ответника А. Г. и наследниците на починалия му брат – ищците по делото.

От договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 22.11.1990г. – л.14-15 от делото, се установява, че наследодателите на страните са придобили собствеността на процесния апартамент № 42 в ж.к. Дружба., като от съдържанието на същия се установява, че цената на апартамента е заплатена чрез заемни средства от ДСК. В договорът не е посочено, че купувачите са съпрузи, но този факт се установява от писмените документи и не е спорен между страните, поради което и на основание чл.13 от СК /1968 отм/ е станал семейна имуществена общност, прекратена със смъртта на единия от съпрузите – Вера Мазнишка.

Относно възражението на ответника за придобИ.е на имота по давност.

Разпоредбата на чл. 68 ал.1 от ЗС дефинира владението като упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, за да се придобие по давност недвижимата вещ – чл.79 ал.1 от ЗС е необходимо непрекъснато 2 владение в продължение на 10 г. Т.е. собственика, в чиято полза се твърди да е изтекла придобивната давност следва да има фактическата власт върху имота (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от собственика, чийто имот е завладян.

От събраните по делото гласни доказателства, които съдът кредитира, тъй като свидетелите дават логични, последователни, подробни показания, като всеки от тях свидетелства за факти и обстоятелства, на които е бил очевидец, се установява, че в процесния апартамент семейството Вера, Любен, А. и Георги се нанасят да живеят през 1975г., като Георги и съпругата му, както и двете им деца, след 2-3 години напускат апартамента и се преместват да живеят на друго място, а в процесния апартамент остават да живеят Вера и Любен Мазнишки и синът им А., а през 1990г. Вера и Любен закупуват имота.

Няма спор между страните, а и показанията на свидетелката Х. Ш., която познава семейството от нанасянето им от 1975г. и ги е посещавала в дома им по повод децата на Георги Г., а след това е имала нормални съседски отношения със семейството,както и показанията на свидетеля Ц. М. вкл. и Стефан Мазнишки, че след пенсионирането на Любен и Вера, около 1990г. двамата отиват да живеят в собствена къща в с. Дреатин, като от време на време се връщат в София, а след смъртта на Вера през 2004г., Любен се завърнал трайно в апартамента в ж.к. Дружба и живе там с А., като преди да почине, поради влошеното си здравословно състояние е настанен в дом за възрастни хора.

Не е спорно между страните, а всички доказателства за по делото, установяват непротиворечиво, че след напускането на апартамента през 1978-79 г. Георги Г. не се връща да живее в същия, дори не го посещава, респективно А. Г. и до настоящия момент непрекъснато е живее в апартамента.

Живеенето в процесния апартамент обаче не се приравнява на упражняване на фактическа власт или още по-малко с намерение за своене на веща.

Ответникът А. Г. твърди, че владението на имота му е предадено от наследодателите Любен и Вера Мазнишки още през 1990., когато заминават да живеят на село и от тогава същия упражнява фактическа власт върху имота като собственик, поради което и към 2001г. същия е собственик на основание давностно владение /10 години/.

Горният извод за изтекла в полза на А. Г. придобивна давност в продължение на 10 години считано от 1990г. съдът счита, че не следва при систематичната и логическа преценка на доказателствата в тяхната цялост, а именно:

На 27.11.1990г. Вера и Любен закупуват процесния апартамент по реда на НДИ и към който момент в апартамента живеят заедно със сина си А.. Дали и по какъв начин е плащан заема към ДСК, с който наследодателите са платили цената на придобития апартамент на първо място не е доказано /в тази връзка са само твърденията на ответника и показанията на свидетеля Мазнишки, който е негов братовчед и съдът преценява 3 показанията му по реда на чл.172 от ГПК, доколкото е в близки отношения с ответника/, а дори да се установи, че А. е помагал за изплащане цената на апартамента, то същото би създало облигационно отношение между наследодателите и него, респективно наследниците, но не и до трансформация в собственически права.

Липсват каквито и да са доказателства, които да установят твърдяния от ответника факт, че наследодателите са му предали владението още през 1990г. като се преместват да живеят на къща в село. Действително, както правилно цитира съдебната практика, процесуалният представител на ответника, този акт на предаване на владение не е някакъв формален акт, но трябва да следва категорично от извършваните фактически действия и изявления - нещо, което в настоящото производство не се установи.

В тази връзка е достатъчно насрещната страна – в случая ищците да установят при условията на непълно доказване, че липсва такова волеизявление от страна на наследодателите на страните, което същите провеждат посредством събраните гласни доказателства – свидетелите Ш., Манчева, които посочват, че и след преместването на село, Вера и Любен се връщат от време на време в имота, а безспорно е, че Любен след смъртта на съпругата му, заживява отново в процесния апартамент.

Ответникът твърди, че е стопанисвал демонстрирало собственическото му намерение. имота, извършвал ремонти, което

В хода на производството обаче се установи, че същия дори не е заплащал разноските, свързани с непосредственото служене с веща – това са сметките за ток, вода, отопление, като видно от представените писмени доказателства от ищците, същите са били ответници съответно осъдени да заплащат съответна на дела им в съсобствения апартамент № 42 част от разноски за отопление, в остро противоречие с твърдяното собственическо намерение и своене на веща от страна на ответника.

Отделно от това, от 2018г. ищците заплащат съответния според дела им в съсобствеността на апартамента част от данък и такса смет,

Свидетелските показания са противоречиви относно намерението на наследодателите как да бъде разделен апартамента, като само показанията на свидетеля Мазнишки посочват, че Любен и Вера искали апартамента да остане за А.. Дори и да е имало такова намерение от наследодателите, никакво волеизявление за предаване на владение съответно направено по съответния ред – завещание или дарение, не са направили и което да обективира това им намерение. Обстоятелството, че не допускали сина си Георги в апартамента, поради злоупотребата му с алкохол, е обстоятелство, което по никакъв начин не изразява отношение за начина на разпределение на имотите за след смъртта на наследодателите, както и не изразява предаване владението на имота на другия брат.

Следва да се има предвид, че при наличие на съсобственост възникнала от наследяване и упражнявана фактическа власт само от единия съсобственик, съответно наследник се предполага, че владее собствената си идеална част и държи – останалите идеални части. Именно поради това и изрично в ТР №1 от 06.08.2012 г. по тълк. дело 4

№1/2012 г. на ВКС, ОСГК, е посочено, че един от съсобствениците може да измени основанието на фактическата си власт, като започне да владее частта на свой съсобственик, така че да я придобие при изтичане на придобивната давност, но е необходимо съсобственика, в чиято полза се твърди да е изтекла придобивната давност, да има фактическата власт върху частта на другия съсобственик (corpus), да държи вещта като своя (animus domini) и да е манифестирал това свое намерение по начин, че то да е възприето от съсобственика, чиято идеална част е завладяна. Относно манифестиране на намерението си да свои недвижимия имот: макар и в ТР, цитирано по – горе, да е използван израза манифесниране, но този глагол не означава някакво конкретно активно действие от страна на собственика, който желае придобИ.е по давност на съсобствената идеална част спрямо другия/ другите съсобственици, а се изразява в действия, които недвусмислено показват собственическото отношение и другите съсобственици имат възможност да ги възприемат.

В този смисъл и предвид анализа на събраните по делото доказателства направен в горното изложение, съдът приема, че ответникът не установи при условията на пълно и главно доказване, че към 2001г. се е легитимирал като собственик въз основа на давностно владение.

За такова би могло да се претендира едва след смъртта на Любен Мазнишки през 2013г., но до датата подаването на исковата молба не е изтекъл законовоустановения 10г. срок по чл.79 ла.1 от ЗС.

Гореизложените мотиви на съда, водят до извода, че ответникът не е придобил процесния имот по давност нито преди смъртта на наследодателите му, нито след това, поради което същия към настоящия момент е съсобствен между страните при квоти, образувани при съобразяване разпоредбите на чл.5-9 от ЗН и както следва: след смъртта на Вера Мазнишка, нейната ½ ид.ч. се разпределя между Любен Мазнишки, А. Г. и наследниците на Георги Г., които получават по 1/6 ид.ч., като Любен се легитимира като собственик на 4/6ид.ч., А. – на 1/6 ид.ч., а четиримата наследници на Георги Г. – на по 1/24 ид.ч. След смъртта на Любен Мазнишки неговата 4/6 ид.ч. се разпределя – 2/6 за А. и 2/6 за наследниците на Георги или А. Г. се легитимира като собственик на 1/2 ид.ч., а всеки от ищците – като собственик на по 1/8 ид.ч. или делбата следва да се допусне при квоти: 4/8 за А. Г. и по 1/8 ид.ч з авсеки от ищците.