Решение № 3803 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20251100502349 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 4.11.2024 г., постановено по гр.д.№ 32682/ 2024 г. на Софийски районен съд, ГО, 180 състав, ЗАД „ДАЛЛ.БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД /ЕИК 200299615/ е осъдено да заплати на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“ /ЕИК 000694286/ на основание чл.411, изр.1, пр.2 КЗ сумата 9 343.79 лв.- регресно вземане по изплатено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 470423232330810, във връзка с настъпило на 08.06.2023 г. около 08.15 часа в гр. Варна ПТП между товарна композиция- влекач „Ивеко“ с рег.№ **** и ремарке рег.№ ****, застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“, и лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 150“ с ДК № ****, застрахован при ищеца по застраховка „Каско“, с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба- 05.06.2024 г., до окончателно изплащане на сумата, а също и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 2 007.76 лв.- разноски по делото.

Постъпила е въззивна жалба от ЗАД „ДАЛЛ.БОГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“- гр.

София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на иска, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“- гр. София /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявен е иск с правно основание чл.411 КЗ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, 1 становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявения от ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ иск по чл.411 КЗ като основателен и доказан- чл.272 ГПК.

В случая регресното право на ищеца- застраховател по имуществена застраховка „каско”, е упражнено срещу застрахователя по риска „гражданска отговорност” на делинквента.

Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на делинквента /чл.411 КЗ/ е обусловено от установяването на три групи факти: 1/ наличие на валиден договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на обезщетение за настъпили вреди, както и направени от застрахователя разноски за определяне размера на застрахователното обезщетение; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите на основание чл.45, ал.1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента, с негово виновно и противоправно поведение; и 3/ наличие към момента на настъпване на ПТП на валиден договор за застраховка "гражданска отговорност" между делинквента и ответника.

Спорни пред въззивния съд, с оглед релевираните във въззивната жалба на ответника доводи, са механизмът на пътно- транспортното произшествие, при което е увреден застрахованият при ищеца автомобил, причиняване на вредите в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил и наличието на основание за намаляване на регресното обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице.

В случая осъществяването на горепосочените правопораждащи факти, касаещи възникването на деликтната отговорност, е установено по безспорен начин по делото, което обосновава извод за доказаност на иска по основание.

Правилно е прието от първоинстанционния съд, че въз основа на ангажираните от ищеца доказателства /двустранен констативен протокол за ПТП от 8.06.2023 г., искане за оценка на вреди по застраховка „каско на МПС“, подадено от водача на л.а.

„Тойота Ланд Круизер 150“ с ДК № **** /част от образуваната при ищеца застрахователна преписка/ и свидетелски показания на участвалите в ПТП водачи Н.

К. /водач на л.а. „Тойота Ланд Круизер 150“ с ДК № ****/ и П. Ч. /водач на товарен автомобил- влекач „Ивеко“ с рег.№ ****, с ремарке рег.№ ****/, преценени съвкупно, се установяват механизмът на ПТП и причиняване на вредите вследствие противоправното поведение на застраховано при ответника лице, респ. наличието на причинно- следствена връзка между такова поведение и настъпилите за застрахованото при ищеца лице вреди, потвърдена със заключението на изслушаната по делото авто- техническа експертиза. Изплатеното от застрахователя- ищец на сервиза, отремонтирал процесния автомобил „Тойота Ланд Круизер 150“, застрахователно обезщетение от 9 318.79 лв., което е съответно на определената от 2 вещото лице по изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза стойност на вредата, покрива действителните вреди, понесени от застрахованото лице, и предвид настъпилата съобразно чл.411 КЗ суброгация, подлежат на възстановяване в претендирания по делото размер от 9 343.79 лв., включващи и сумата 25 лв.- ликвидационни разноски.

Неоснователен е поддържаният във въззивната жалба на ответника довод, насочен към освобождаването му от регресна отговорност и към отхвърляне на претенцията за плащане на процесното регресно обезщетение, поради съпричиняване на вредоносния резултат от застрахованото при ищеца лице. Вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на застрахования при ответника товарен автомобилвлекач „Ивеко“ с рег.№ **** /св. П. Ч./, който не е изпълнил нормативно установените в чл.48 ЗДвП, респ. в чл.50 ЗДвП, и в чл.45, ал.2 и чл.46, ал.2 ППЗДвП задължения: на кръстовище на равнозначни пътища да пропусне пътните превозни средства, които се намират или приближават от дясната му страна /чл.48 ЗДвП/; на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство /чл.50 ЗДвП/; да спре при наличието на знак Б2: „Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“ /чл.45, ал.2 ППЗДвП/; да спази указанието на пътен знак Б2, според което водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре на "стоп- линията", очертана с пътна маркировка, или ако няма такава- на линията, на която е поставен знакът, като преди да потегли отново е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които имат предимство /чл.46, ал.2 ППЗДвП/.

Въз основа на цитираните двустранен констативен протокол за ПТП, свидетелски показания на св. Н. К. /водач на л.а.„Тойота Ланд Круизер 150“/ и св. П. Ч.

/водач на т.а.„Ивеко“/ и неоспореното заключение на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза се установява фактическа обстановка, според която: на 8.06.2023 г. около 8.15 часа в гр. Варна водачът на застрахованата при ответника товарна композиция- влекач с ДК № **** и ремарке с рег. № ****, излизайки от пряка в района на „Западна промишлена зона, за да се включи в движението по ул.„Рибен буквар“, спира на знак „Стоп“, след което предприема маневра завой надясно; при извършване на маневрата завой надясно част от товарната композиция, а именно ремаркето навлиза в насрещното платно, за да се впише в кривата на завоя, вследствие на което реализира ПТП с изчакващия в задръстване в съседното платно лек автомобил „Тойота Ланд Круизер 150“ с ДК № ****, при което нанася увреждания по цялата му лява част.

Изложеното обосновава извод за противоправност в поведението на пътя на водача на товарния автомобил „Ивеко“, който е управлявал МПС при неспазване на горепосочените нормативни изисквания: чл.48 ЗДвП, респ. в чл.50 ЗДвП, и в чл.45, ал.2 и чл.46, ал.2 ППЗДвП. Данни за наличието на пътен знак Б2 /стоп/ на пътя, от който е предприета маневрата завой надясно от товарния автомобил, се съдържат в свидетелските показания на св. П. Ч., които в тази им част следва да бъдат зачетени от въззивния съд, като следва да се отбележи, че и при липсата на такъв знак, с оглед приложението на чл.48 ЗДв, водачът на товарния автомобил „Ивеко“ е следвало да изчака движещия се от дясната му страна по пътя с предимство лек автомобил .

„Тойота Ланд Круизер“ и едва след това да предприеме маневрата завой надясно, при чието неправомерно осъществяване е настъпило процесното ПТП.

Според заключението на изслушаната в първоинстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено, щетите по лекия автомобил „Тойота Ланд 3

Круизер 150“, описани в процесния протокол за ПТП и в опис- заключението за вреди на МПС /обобщени в протокола за ПТП като „цяла лява част и ляво огледало“/, за които е заплатено обезщетение от застрахователя- ищец, се намират в пряка и непосредствена зависимост с процесното произшествие. Тъй като настъпилото застрахователно събитие е в следствие противоправното виновно поведение на водача на товарния автомобил- влекач „Ивеко“ /свидетелят П. Ч./, за суброгиралия се в правата на увреденото лице застраховател са налице предвидените в закона материално- правни предпоставки да претендира присъждането на регресно обезщетение по съдебен ред.

Събраните в процеса доказателства- писмени и гласни, не могат да обосноват извод на въззивния съд за налична и у водача на л.а.„Тойота Ланд Круизер 150“ вина за настъпване на процесното ПТП, тъй като няма безспорни данни и доказателства, че поведението му на пътя е било неправомерно. Недоказано се явява по делото, при принадлежаща на ответника доказателствена тежест, да е извършено нарушение на правилата за движение от страна на водача на този автомобил, като не е установено поведението му да не е било съобразено с фактори, посочени в чл.20, чл.36 и чл.37 ЗДвП. Дадените от свидетеля П. Ч. показания са в следния смисъл: преди да предприеме маневрата „завой надясно“ същият спрял на знак „стоп“ на пътя, от който трябвало да излезе и завие надясно, като след преминаването на три- четири автомобила по пътя с предимство преценил, че е готов за маневра и продължил; в момента, в който камионът навлязъл в кръстовището, от дясно се показал автомобил, който бил на около 100- 150 метра минимум, много бързо ускорил, дошъл до камиона и без никакъв пътепоказател направил ляв завой, което било неочаквано за свидетеля; в следващия момент се скрил от зрението на Ч., който изгубил видимост на ляво огледало; тъй като спрял в задния край на ремаркето, което не било видимо за свидетеля, последният продължил маневрата, при което станало съприкосновение между задната част на ремаркето и лявата част на джипа, за което Ч. разбрал едва след като се развикали хора отвън. Тези свидетелски показания, по преценка на настоящия въззивен съд не рефлектират върху приетите по- горе изводи, тъй като не съдържат данни за реализирано в разрез с изискванията на чл.20, чл.36 и чл.37 ЗДвП поведение на водача на лекия автомобил „Тойота Ланд Круизер“. Освен това не кореспондират на обективираната в подписания от двамата водачи двустранен констативен протокол за ПТП скица на пътната обстановка и ПТП, според която лекият автомобил вече е извършил маневрата ляв завой и е навлязъл в улицата, в която се е намирал предприемащият маневра десен завой товарен автомобил. Задължение на водача на последния е било да извърши маневрата безопасно, като пропусне, вкл. да изчака преминаването на имащия предимство лек автомобил „Тойота Ланд Круизер“. Следва да се отбележи в тази връзка, че според свидетелските показания на двамата участвали в ПТП водачи след произшествието дошли служители на пътна полиция /по настояване на водача на товарния автомобил/, които им казали да попълнят двустранен констативен протокол, според който виновен за същото е водачът на товарния автомобил „Ивеко“. При това положение, тъй като не се установява въз основа на събраните доказателства поведението на водача на увредения автомобил „Тойота Ланд Круизер 150“ с ДК № **** да е било неправомерно, не може да бъде обоснован извод за вина на същия, съответно за съпричиняване на вредоносния резултат. Няма основание и за приемането на извод, че водачът на увредения автомобил е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на ПТП, както и че е могъл да го предотврати, за да избегне причиняване на вредоносния резултат.