Определение № 2713 от 11.07.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2713 гр. Варна, 11.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от мл.с. Марина К. Семова Въззивно частно гражданско дело № 20233100501396 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба вх.№ 40451/31.05.2023 г. от адв. Я. С. – ВАК, в качеството му на особен представител на Л. С., ЕГН ********** и П. С., ЕГН **********, двамата с настоящ адрес гр. Варна, против Определение № 5859/16.05.2023 г., постановено по гр.д. № 12658/2022 г. по описа на Варненски районен съд, 48-ми състав, с което е оставено без уважение наведеното от особения представител възражение за неподведомственост на спора на българския съд.

В частната жалба се навеждат съображения за неправилност на обжалваното определение. Сочи се, че по отношение на българския съд липсва международна компетентност по правния спор, тъй като ответниците Л. С. и П. С. нямат местоживеене на територията на Република България.

Доколкото последните имат качество на потребители по процесния спор се позовава на чл. 18, т. 2 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета, според който доставчик на стоки или услуги по потребителски договор може да заведе иска си срещу потребителя само в съдилищата на държавата членка, където е местоживеенето на потребителя. Счита, че обстоятелствата, че ответниците не са намерени на регистрираните адреси в страната и нямат регистрирани трудови договори от години, както и приложената по делото справка от ОД на МВР-Варна дават индикация за постоянното им пребиваване в чужбина. Подчертава, че доколкото 1 първостепенният съд не е дал възможност за събиране на доказателства досежно тези обстоятелства, то и не следва да се прави извод за недоказаност на това твърдение. Отправя искане за отмяна на обжалваното определение.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от насрещната страна „Топлофикация София“ ЕАД.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен интерес от обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Производството пред Районен съд-Варна е образувано по искова молба (препратена по подсъдност от СРС) от „Топлофикация София“ ЕАД, с която срещу Л. С. и П. С. са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и чл. 86 от ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца сумата от 245.48 лева за главница, представляваща цена на доставена от дружеството и незаплатена топлинна енергия за периода м.10.2016 г. до м.04.2018 г. , сумата от 39.44 лева за лихва за забава за периода от 01.12.2016 г. до 26.06.2019 г., сумата от 26.77 лева, представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода от м.09.2016 г. до м.04.2018 г., както и сумата от 5.46 лева – лихва за забава за периода от 30.10.2016 г. до 26.06.2019 г., ведно със законна лихва, считано от 30.12.2020 г. – датата на депозиране на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 15.08.2019 г. по ч.гр.д. № 43358/2019 г. по описа на СРС.

ВРС е връчил препис от исковата молба на ответниците по реда на чл.

47, ал. 5 от ГПК и с определение № 1654 от 07.02.2023 г. е назначил за особен представител на ответниците – адв. Я. С.-ВАК.

С отговора на исковата молба, постъпил в срока по чл. 131 от ГПК, е направено възражение за неподведомственост на спора на Районен съд-Варна, като е поискано прекратяване на делото по съображения за липса на международна компетентност по отношение на българския съд.

2

С обжалваното определение са изложени съображения за подведомственост на спора на първостепенния съд и е оставено без уважение така наведеното възражение.

Варненски окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Подведомствеността, като право и задължение на съда да издаде определен акт, включва и международната компетентност на съдилищата. Тя е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск и за допустимост на производството. Съгласно чл. 14 от ГПК на съдилищата са подведомствени всички граждански дела, като всеки съд сам решава дали заведеното дело подлежи на разглеждане от него, а според чл. 15, ал. 1 от ГПК въпросът дали делото е подведомствено на съда може да бъде повдигнат от страните или служебно от съда при всяко положение на делото, освен когато в закон е предвиден срок за това.

В настоящия случай релевантният за спора въпрос е дали ответниците имат местожителство в страната или са се установили в чужбина, което с оглед качеството им на потребители по спора съгласно легалната дефиниция в § 13, т.1 от ДР на ЗЗП би обосновало приложението на чл. 18, т. 2 от Регламент 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела, която предвижда, че страната – доставчик на стоки или услуги по потребителския договор може да заведе иска си срещу потребителя само в съдилищата на държавата – членка, където има местоживеене потребителят.

Видно от кориците на делото е че ВРС е извършил щателна проверка в насока установяване местожителството на ответниците – справки в НБД Население, такива за актуално състояние на трудовите договори, справки за данни за осигуряване по КСО, а така също е изискал справка от ОД на МВРВарна във връзка с регистрираните преминавания на лицата през граница. От извършените в НБД Население такива (последната от 03.01.2023 г.) е видно, че лицата имат регистрирани идентични постоянни и настоящи адреси в страната, както следва постоянен адрес в гр. София и настоящ в гр. Варна.

При направената проверка във връзка с регистрираните трудови договори на 3 лицата към дата 03.01.2023 г., е установена, че за П. С. последният трудов договор е прекратен на 20.08.2018 г., а за Л. С. на 18.05.2016 г., която считано от 09.09.2016 г. е регистрирана като управител на „Захаринчо“ ЕООД, ЕИК 204235161. Във връзка с направеното от особения представител доказателствено искане за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди от ГД „Гранична полиция“ при МВР със справка за регистрираните преминавания през границата на Република България от ответниците за последните 10 години от датата на получаване на запитването, като в случай на регистрирано преминаване през ГКПП на територията на действащите в страната международни летища бъде посочена и информация за полета ВРС е изискал справката от ОД на МВР-Варна.

Предвид така изложеното настоящият състав намира, че по делото не се е установява по категоричен начин обстоятелството, че местожителството на С.и е в чужбина. Такъв извод не може да се направи от изготвената от ОД на МВР-Варна справка, тъй като считано от 01.01.2007 г. проверките на ГКПП се извършват по метода на „преценка на риска“, поради което и данните за преминаванията през граница са непълни след тази дата. Не би могло единствено на база на предположения да се направи извод за недопустимост на производството и да се достигне до прекратяване на делото. Следва да се отбележи, че в регистрите на страната като настоящ адрес на лицата от 04.04.2016 г. до настоящия момент фигурира гр. В., ул. Арх. П. М., № *, вх. *, ет. *, ап. **. В чл. 99 от ЗГР е предвидено, че всяко лице е длъжно в срок до 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Доколкото такава не е заявена следва да се приеме, че именно това е адресът, на който лицата живеят, като обстоятелството, че те не са намерени там не би могло да доведе до положителен за тях резултат, изразяващ се в прекратяване на делото, тъй като това фактически би означавало те да черпят права от своето неправомерно поведение.

В заключение, поради съвпадение на изводите на настоящия състав с тези на първоинстанционния съд, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

С оглед разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ГПК и постановките, залегнали в т. 7 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС особеният представител не дължи държавна такса, поради което и за да 4 бъде събрана последната ответниците следва на осн. чл. 81 от ГПК да бъдат осъдени да я заплатят. Съгласно чл. 19 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК за частна жалба по гражданско дело се събира такса в размер на 15 лева.

По изложените съображения съдът,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 5859 на Районен съд-Варна, постановено по гр. д. № 12658/2022 г., 48-ми състав.

ОСЪЖДА Л. Р. С., ЕГН **********, гр. В., ул. Арх. П. М., № *, вх. *, ет. *, ап. ** и П. С., ЕГН **********, гр. В., ул. Арх. П. М., № *, вх. *, ет. *, ап. ** да заплатят сумата от 15 лева, пердставляваща дължима държавна такса по в.ч.гр.д. № 1396/2023 г. по сметка на Окръжен съд-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5