Решение № 13109 от 01.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13109 гр. София, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Стаевски при участието на секретаря АНТОАНЕТА АНГ. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело № 20261110101673 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

Производството е образувано по искова молба предявена по реда на чл. 422, ал.1 ГПК на “Т. С.” ЕАД, ЕИК *********, представлявано от П. П. - Изпълнителен директор и М. Ц. Председател на Управителния съвет, чрез процесуален представител юрисконсулт П. П., адрес: гр. С.... срещу Д. Б. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С......., и В. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С...., с която се иска на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД да бъде признато за установено че ответниците дължат на ищеца В УСЛОВИЯТА НА РАЗДЕЛНА ОТГОВОРНОСТ сумата от 3005,22 евро / 5877,67 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер 205626 за периода от 01.09.2022 г. до 31.03.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 894,86 евро / 1750,20 лева за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., както и сумата в размер на 59,92 евро / 117,20 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г. и 16,52 евро / 32,33 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 575/2025 г. по описа на Районен съд - Генерал Тошево РАЗПРЕДЕЛЕНИ КАКТО СЛЕДВА:

ЗА Д. Б. О., ЕГН **********, с адрес: гр. С......., сумата от 1502,61 евро / 2938,84 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия /ТЕ/ до топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер 205626 за периода от 01.09.2022 г. до 31.03.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 447,43 евро / 875,10 лева за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., както и сумата в размер на 29,96 евро / 58,60 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г. и 8,26 евро / 16,16 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

ЗА В. М. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С...., сумата от 1502,61 евро / 2938,84 лева главница, представляваща стойност на незаплатената доставена топлинна енергия /ТЕ/ до 1 топлоснабден имот с адрес гр. С...., абонатен номер 205626 за периода от 01.09.2022 г. до 31.03.2024 г., мораторна лихва за забава в размер на 447,43 евро / 875,10 лева за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., както и сумата в размер на 29,96 евро / 58,60 лева – главница за услугата дялово разпределение за периода от 01.09.2022 г. до 30.04.2024 г. и 8,26 евро / 16,16 лева мораторна лихва за забава върху главницата за услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2022 г. до 14.10.2025 г., ведно със законните лихви върху двете главници, считано от датата на подаване на заявлението 16.10.2025 г. до окончателното изплащане на сумите.

Ищецът твърди, че ответниците Д. Б. О. и В. М. К. в качеството си на собственици на топлоснабдения имот за процесния период са клиенти на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката. Твърди се, че същите са използвали доставяната от дружеството топлинна енергия, която е била разпределяна от "Т. С." ЕООД въз основа на реален отчет по уредите за дялово разпределение. Сумите са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетните периоди са изготвяни изравнителни сметки, които ответниците не са заплатили в срок, поради което са изпаднали в забава. Ето защо моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. Представя като писмени доказателства: заявление за издаване на заповед за изпълнение, нотариални актове, удостоверения за наследници и настоящ адрес, справка по Наредба №14, съобщения към фактури, извлечения от сметки, договор с "Т. С." ЕООД, Общи условия и други писмени доказателства, описани в исковата молба. Прави доказателствени искания за привличане на трето лице помагач, за допускане на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, за задължаване на третото лице да представи документи, както и за изискване на ч.гр.д. № 575/2025 г. на РС - Генерал Тошево.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил общ отговор на исковата молба от двамата ответници, с който оспорват исковете по основание и размер. Ответниците оспорват пасивната си процесуална легитимация, като твърдят, че през посочените в исковата молба периоди не са били нито собственици, нито ползватели на процесния имот, като към момента пред СРС е висящо гр.д. № 65090/2024 г. за признаването им за собственици на имота по наследство. На следващо място възразяват, че липсва доказана доставена топлинна енергия, определена по качество и количество, както и че липсва валидно сключен договор при Общи условия. Оспорват представените извлечения от сметки като негодни частни свидетелстващи документи и възразяват относно процедурата по дялово разпределение, като твърдят, че липсват доказателства за коректно засичане на индивидуалните уреди. Ето защо молят за отхвърляне на исковете. Представят доказателствени искания за оспорване по реда на чл. 193 от ГПК на истинността на: извлечение от сметки, копия от извлечения за дялово разпределение, представените копия от Общи условия и съобщения към фактури.

Молят да им бъде дадена възможност да зададат допълнителни въпроси към вещите лица.

Третото лице помагач – Т. С. ЕООД взема становище за уважаване на исковете.

Софийският районен съд, второ гражданско отделение, 168 състав, като обсъди представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл. 235 от ГПК, от фактическа и правна страна намира следното:

По отношение на допустимостта.

Във връзка с направените възражения за недопустимост на производството, следва да бъде разяснено следното:

Процесуалната легитимация се обуславя от заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното или отричано от ищеца право. Докато процесуалната легитимация следва от правното твърдение на ищеца, то материалноправната легитимация предпоставя и дава отговор на въпроса за титулярството на гражданското правоотношение - кой е носител на правото и кой е носител на правното задължение. Поради това, че процесуалната легитимация на двете страни следва не от някакви обективни факти, които подлежат на доказване, а единствено от правното твърдение, когато съдът проверява дали искът е предявен от и срещу надлежна страна, той трябва да изхожда от правото, което се претендира или отрича с исковата молба. Съответствието между процесуалноправната и материалноправната легитимация е въпрос по същество, който съдът изследва с решението и който обосновава основателността, но не и допустимостта на иска (виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 2

408 ОТ 15.12.2014 Г. ПО Ч. ГР. Д. № 4633/2014 Г., Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС).

В случая процесуалната легитимация на ответника произтича от твърденията на ищеца, че между него и тях е налице облигационно отношение.

Възраженията изведени в отговора на исковата молба са за липса на облигационно отношение, тоест касаят материалната легитимация на ответниците.

Надлежни страни по материалното правоотношение са тези, на които съответно принадлежат правата и задълженията по правоотношението. Процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба за това кои са страните по спорното материално правоотношение и може да не съответства на действителното правно положение. За допустимостта на исковия процес е необходимо наличие на процесуална легитимация, а относно надлежните страни по материалното правоотношение съдът се произнася със съдебното решение. В този смисъл, дали ищецът е носител на претендираното субективно материално право или право, което ще бъде накърнено, ако спорното съществува, съответно дали ответникът неоснователно оспорва, накърнява или претендира същото право, са въпроси, които се разрешават по съществото на спора, а не касаят допустимостта на исковото производство (в този смисъл РЕШЕНИЕ № 61 ОТ 13.06.2014 Г. ПО ГР. Д. № 3306/2013 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС).

Няма процесуална легитимация обаче, в случаите, когато от твърденията в исковата молба следва, че страните по материалното правоотношение са едни, а посочените в исковата молба - други (изключение са хипотезите на процесуална субституция). В тази хипотеза е налице нередовност на исковата молба изразяваща се в противоречие между обстоятелствена част и петитум, в който случай съдът трябва да предприеме действия по чл.

129, ал. 2 ГПК - срв. разясненията в т. 5 от ТР 1/2013 г. на ОСГТК.

Не е такъв обаче настоящият случай, ето защо исковата молба е редовна, а ответникът е носител на пасивна процесуална легитимация.

Предявени са искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл.

153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.

За да бъдат уважени така предявените искове ищецът следва да докаже, че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения ответника и ищеца за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума; суми за дялово разпределение и 2. по исковете за законната лихва за забава – че главните парични задължения са възникнали, че е настъпила тяхната изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната сума.

В доказателствена тежест на ответника при установяване на горните факти е да докажат погасяване на задълженията.

По отношение на договорната връзка между страните.

Първият спорен въпрос е имат ли ответниците качеството на потребители.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и „битовият клиент“, който според легалното определение в т. 2а от пар. 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.

07. 2012г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17. 07. 2012г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е потребителят на 3 топлинна енергия за битови нужди, който ползва енергия за домакинството си (т. 42 пар. 1 ДР ЗЕ (отменена), в редакции от ДВ, бр. 107 от 09. 12. 2003г. и ДВ, бр. 74 от 08. 09. 2006г.).

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.