Решение № 7913 от 24.11.2017, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ .................... гр.София, 24.11.2017 г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 4 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА при участието на секретаря Ива Иванова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14296 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищецът М.Л.С. е предявил осъдителни искове срещу ЗД Б.И.

АД по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди, претърпени болки и страдания във връзка с настъпило застрахователно събитие – ПТП станало на 30.10.2014 г., по вина на водача на лек автомобил Рено Канго с рег.№ *******-Х.З.Х., признат за виновен с решение № 74/24.09.2015 г. по НАХД № 423/2015 г. по описа на РС Б.С..

Поддържа фактически и правни доводи, че при ПТП, в което е участвал като пешеходец са му били причинени следните травматични увреждания: „закрита черепно- мозъчна травма, изразяваща се в кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и остър общомозъчен оток; счупвания на лявата ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст в ляво; охлузвания на челото и двата долни крайника, повърхностна разкъсно- контузна рана в областта на лява орбита, оток на лицето в ляво; счупване на седмо и осмо десни ребра по подлопадковата линия; линейно счупване с дължина около 35 мм проектиращи се в областта на лява теменна кост“.

В резултат, по твърдения му били причинили болки и страдания.

Въпреки проведеното болнично и стационарно лечение, според ищеца, възстановяването му протича бавно и продължително. Поддържа, че му предстои операция за наместване на зъбите, която в момента не може да се проведе по описани причини. Твърди, че изпитва главоболие, има световъртеж, не може да стои на слънце повече от 5 минути, тъй като му прилошава, почти не работи, залита при ходене. Заявява, че това му състояние го депресира, тъй като не може да се грижи за семейството си /има съпруга и две непълнолетни деца/ и се притеснява, че ще им бъде постоянно в тежест. Изразява притенсения, че няма да може да упражнява отново професията си като машинист на пътни строителни машини.

Претендира заплащане от ответника, като застраховател по задължителна застраховка «ГО» сумата 100000.00 лв., като частичен иск от общото вземане 200000.00 лв. за обезщетяване претърпените неимуществените вреди, ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на ПТП – 30.10.2014 г. до окончателно погасяване на задълженията.

Ответникът

ЗД Б.И. АД е подал писмен отговор и допълнителен писмен отговор, в които изразява следното становище по исковете: Оспорва исковете по основание и размер. Оспорва наличие на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „ГО“ към момента на ПТП за лек автомобил Рено Канго с рег.№ *******.

Оспорва описания механизъм на ПТП, вината на водача Х.З.Х. за настъпване на ПТП. Прави възражение, че вредоносния резултат е настъпил изцяло по вина на пострадалия с излагане на твърдения, че като пешеходец същият не се е уверил в собствената си безопасност, тъй като преди да навлезе на пътното платно не е съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост. С това си поведение, изложените от ответника доводи са за нарушение на чл.113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. При условията на алтернативност – прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия с описаното поведение при идентични правни и фактически доводи. Оспорва, като завишени по размер претенциите.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и се установява, че с влязло в сила решение № 74/24.09.2015 г. постановено по НАХД № 423/2015 г. по описа на РС Б.С. е бил признат за виновен подсъдимия Х.З.Х. за виновен в това, че 30.10.2014г., на път II - 13, в землището на с.Б., обл.В. при управление на товарен автомобил „Рено Канго” с регистрационен номер ********, собственост на „С.Б.” ЕООД гр.София е нарушил правилата за движение по пътищата - чл.20 ал.2 и чл.21 ал.2 от ЗДвП, като при избиране на скоростта не се е съобразил със състоянието на пътя, който е бил в ремонт и е управлявал моторното превозно средство със скорост 75 км/ч, като е превишил максимално допустимата скорост за този участък от пътя, която е била ограничена с пътен знак „В 26” от 60 км/ч и чл.5 ал.2 т.1 ЗДвП, като при управление на моторното превозно средство не е бил внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението- пешеходците и по непредпазливост е причинил ПТП в резултат на което е настъпила комплексна средна телесна повреда /две средни телесни повреди/ на М.Л.С. ***, изразяващи се в „закрита черепно-мозъчна травма- кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, мозъчна контузия и остър общомозъчен оток”, което увреждане отговаря на медико-биологичната квалификация – „разстройство на здравето временно опасно за живота”, счупване на лява ябълчна кост и стените на пазухата на горна челюст вляво, което увреждане отговаря на медико-биологичната квалификация – „счупване на челюст”- престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2 от НК, като на основание чл.78а НК, подсъдимият е бил освободен от наказателна отговорност като му е наложено административно наказание глоба.

С оглед предвиденото в разпоредбата на чл.300 ГПК и дадените разяснения с т.15 от Тълкувателно Решение № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът намира че при разглеждане на гражданските последици от деянието е обвързан по задължителен начин с това дали е извършено описаното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца, а по отношение на вредите – когато същите са елемент от състава на престъплението.

Поради това, съдът намира че в настоящето производство се установи от постановеното решение и констатациите на САТЕ, че ПТП е настъпило при следния механизъм: М.Л.С. работел като машинист в „П.– М” АД гр.Монтана. На 30.10.2014 год., той и негови колеги, били на работа в пътния кантон, който се намира след с.Б., обл.В., в посока гр.Б.С., обл.В.. На посочената дата малко след 09.00 часа, ищецът излязъл от входа на кантона и тръгнал да пресича пътното платно – път ІІ-13, на км.43, пътя с.Б., обл.В. - гр.Б.С., обл.В..

По същото време по този път в посока от с.Б., обл.В., към гр.Б.С., обл.В., пътувал, като управлявал товарен автомобил „Рено Канго”, с регистрационен номер *******, собственост на „С.Б.” ЕООД гр.София, Х.З.Х., в посока за гр. Б.С.. Преди пътния кантон, имало знак с надпис „Пътят е в ремонт 10 км”, като имало и знак В26 за ограничение на скоростта – до 60 км/час. Независимо от наличието на този знак, водачът Х. управлявал товарния автомобил „Рено Канго”, с регистрационен номер *******, със скорост от 75 км/час, без да се съобрази с максимално допустимата скорост за този участък от пътя, както и без да съобрази факта, че пътят е в ремонт. Ищецът започнал да пресича платното за движение пред товарния автомобил, управляван от Х.. Водачът на товарния автомобил предприел спиране, но не успял да спре и автомобилът ударил с предната челна част в ляво, пешеходеца. Пострадалият С. паднал на платното за движение, а водачът Х. отбил и спрял встрани от пътя. Пострадалият бил транспортиран до ФЦСМП – Б.С., след което бил настанен на лечение и в Университетска болница „Софиямед”.

В съставеният протокол за оглед на местопроизшествието не е отбелязано наличие на пешеходна пътека в района на ПТП.

Чрез приетата в настоящето производство САТЕ се установява, че пътят в района на произшествието е прав, без препятствия ограничаващи взаимната видимост водач-пешеходец. Произшествието не би настъпило при движение на автомобила със скорост не по-висока от 34 км/ч при всички възможни и обсъдени в експертизата варианти на скорости на движение на пешеходеца. Водачът на автомобила е имал възможност да предотврати настъпването на сблъсъка при движение със скорост от 74 кв.м. и движение на пешеходеца с начин на придвижване „спокоен ход“, както и при движение на автомобила със скорост 60 км/ч при движение на пешеходеца „спокоен ход“ и „бърз ход“.

В с.з. на 25.10.2017 г. експертът допълва, че в този участък се е извършвал ремонт на пътя и на около два километра преди мястото на инцидента бил поставен този пътен знак /“Пътят е в ремонт 10 км“ и ограничение на скоростта на движение – пътен знак В26-60км/ч срв.САТЕ/, който знак важи за по-голямо разстояние. Ограничението на скоростта, според експерта важи и за този участък, на който е настъпил инцидента, тъй като това ограничение важи докато не е отменено със следващ пътен знак. Според експерта така въведените ограничения са заради ремонта на пътя, а не заради бензиностанцията в района, макар знакът да е бил поставен на изхода й.

Чрез събраните в производството гласни доказателства се установяват следните релевантни за спора обстоятелства:

Свидетелят М.Ц.Б./колега на пострадалия/ сочи, че на 30.10.2014 г. се били събрали в участък в село Б., на който си преглеждали машините на място-масло, филтър и др. М. казал, че ще мине отсреща, за да види неговата машина. От другата страна имало нещо като гора с паркинг. Докато говорели с колегите чули спирачен път и като се обърнал видял как е на пътното платно и го удря автомобил и той пада. Според свидетеля целия път бил обозначен с табели, че се извършва ремонт и има ограничение на скоростта 40 км/ч. Свидетелят сочи, че в село Б. има една бензиностанция и в тази част участъка бил прав около 2-3 км. и се вижда, че от двете страни вървят хора с жилетки и се извършва ремонт. Мястото, на което настъпил инцидентът било на около 200-300 метра извън табелата. По принцип носили светлоотразителни жилетки, но в този случай, свидетеля Б. не може да възпроизведе обстоятелства, за това дали пострадалия е бил с такава жилетка.

Свидетелят Х.З.Х.

/водач на автомобила/ сочи, че в деня на произшествието времето било ясно, с добра видимост /в продължение на километри/. Той бил в кондиция и се движел със скорост 74 км/ч. Някъде преди това видял табела за ограничение на скоростта 60 км/ч поради ремонт, който се извършва на пътя, но свидетелят игнорирал или не обърнал внимание на тази информация и указания за спазване правила. Пътят бил отремонтиран, маркиран, прав като свещ.

Свидетелят забелязал в дясно на пътен кантон около 20 души-работници, които се били събрали, за да ходят по обектите. Вляво имало спряно превозно средство и трактор. В моментът, в който подминал кантона, вляво от него „излетял“ човек и се „блъснал“ в колата. Свидетелят сочи, че възможната за него маневра била да мине плътно в дясно, но там имало други хора. Свидетелят Х. сочи, че е управлявал автомобила с намалена скорост и пешеходеца се е блъснал в него.

Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля Х., в частта им сочеща, че пешеходецът се е блъснал в автомобила. В посочената част възпроизведените от свидетеля Х. обстоятелства не съответстват на събраните доказателства /в хода на наказателното и настоящето/ и сочат за евентуална заинтересованост от изхода на спора /чл.172 ГПК/. Този извод съдът формира при отчитане изявленията на свидетеля Х., че: „го гложди мисълта, че това е постановка, да се изкарат пари, което не е правилно“ при съобразяване с останалите възпроизведени от свидетеля обстоятелства, че „пешеходеца е излязъл от лявата му страна, пресякъл е насрещното платно, пресякъл е половината от неговото платно и се е блъснал във вратата на колата му“. Това противоречие в показанията на свидетеля с оглед изразеното от него отношение към пострадалия, съдът намира, че следва да бъде отчетено при разрешаване на спора. Според показанията на свидетеля Б. ударът е настъпил около средата на пътното платно, като е видял как автомобилът е преметнал пешеходеца на предния капак на колата. Констатациите на експерта по САТЕ сочат, че произшествието е настъпило на около 2.0 метра вляво от десния край на пътното платно, считано в същата посока /по ширина на пътното платно/, както и че при спрял автомобил – вляво от самия кантон ударът е бил непредотвратим при движение на автомобила със скорост съобразно ограничението 60 км/ч и 74 км/ч независимо от скоростта на движение на пешеходеца. В този смисъл, при липса на категорични други доказателства, за скоростта на движение на пешеходеца, съдът намира че не следва да отчита дадените от експерта в САТЕ варианти за предотвратимост на удара при съобразяване скорост на движение на автомобила 74 км/ч и 60 км/ч без спрял автомобил в лявата страна при различни скорости на движение на пешеходеца.