Определение № 3144 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3144 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежина Колева

Членове:

Мария Д. Кавракова Аршева

Петър В.. Сантиров като разгледа докладваното от Мария Д. Кавракова Аршева Въззивно частно наказателно дело № 20251100605948 по описа за 2025 година Производството е по реда на глава 22 от НПК съгласно чл.341, ал.2 вр. чл.250, ал.5, изр.2 вр. ал.1, т.2 от НПК.

Образувано е по повод постъпила жалба от Т. Д. П. срещу Разпореждане №6204 от 15.05.2025г. по НЧХД№5107/2025г. по описа на СРС, НО, 93 състав, с което е прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.2 вр. чл.247, ал.2, т.1 от НПК. В подадената жалба се прави искане Разпореждането да бъде отменено. Посочено е, че съдът е прекратил делото, тъй като процесния израз не бил клеветнически, а П. не бил съгласен с тази теза. Според него е наречен „клеветник“, а изготвеното становище от Д. И. е незаконосъобразен, непрофесионален, клеветнически акт. Д. И. не е имала право да пише подобно становище, като ако същото бе изготвено професионално щеше да се посочи от нея, по кои дела е осъден П. за клевета и в какво се състоят клеветническите му твърдения, които му приписвала.

Въззивният съд, след запознаване с материалите по делото, намери за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в установения от закона седмо дневен срок от получаване на Разпореждането на съда и от активно легитимирано лице.

При разглеждането и по същество, настоящият съдебен състав счита 1 жалбата за неоснователна, поради следните съображения:

На 07.04.25г. Т. Д. П. депозирал в СРС частна тъжба с вх. №122151 срещу Д.Г.И.. Към тъжбата били приложени заверени копия от тъжителя на „Писмен отговор“ от Д.Г.И. до СРС, ГО, 24 състав по гр.д. №20231110135244 в качеството и на гл. юрисконсулт на зам. началника на 08 РУ-СДВР, както и пълномощно от Д.Н.Г. в качеството му на зам. началник на СДВР за Д.И. в качеството и на гл. юрисконсулт в 01 сектор АПО към ОКИАД на СДВР да го представлява пред всички съдилища в страната. С депозираната частна тъжба от Т. П. било повдигнато обвинение срещу Д. Г. И. за извършено деяние по смисъла на чл.148 от НК. В тъжбата е посочено, че на 29.01.25г. в гр.София, в сградата на СРС, бул. „Цар Борис III“ №54, пред съдия Г.С. писмено в качеството на главен юрисконсулт в СДВР е разпространила позорни и неверни обстоятелства, като знаела, че са неверни. Инкриминиран е изразът „В края на сигнала си П. след всички клевети, насочени срещу 08 РУ СДВР, е поискал да бъде организирана нова среща…“. В тъжбата се твърди от Т. П., че Д. И. му е приписала извършването на множество клевети. Видно от приложените съпътстващи тъжбата заверени копия от документи имената на лицето, срещу което е насочена тъжбата, са Д.Г.И.

С Разпореждане № 6204 от 15.05.2025г. по НЧХД№5107/2025г. по описа на СРС, НО, 93 състав е било прекратено наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1 т.2 вр. чл. 247, ал.2, т.1 от НПК. В Разпореждането първоинстанционният съдебен състав е посочил, че инкриминирания израз не разкрива признаците на престъпния състав по смисъла на чл.147, ал.1 от НК като съответно не разкрива признаци и на друго престъпление по смисъла на НК. В тъжбата е следвало да бъдат описани факти за разгласените неистински позорни обстоятелства или за приписваното престъпление. СРС е изяснил в конкретика, в какво точно се изразява от обективна страна изпълнителното деяние във всяка една от двете хипотези по основния състав на чл.147, ал.1 от НК. Няма никакво основание втората инстанция да не се съгласи с правните констатации на проверяваната инстанция в тази връзка, доколкото те са изводими от теоретичното съдържание на двете форми на изпълнителните деяния от обективна страна на състава по чл.147, ал.1 от НК и по тях няма никакъв спор в съдебната практика. Доколкото от Т. П. се претендира преписването му на престъпление - клевета безспорно е вярно изтъкнатото в проверявания акт, че е необходимо 2 деецът да е изложил твърдения, които да дават общи рамки на обстоятелствата, свързани с твърдение за осъществено престъпление, без да е необходима пълната му индивидуализация с обективни и субективни елементи на състава. Логично в сезиращият съда документ, а именно в частната тъжба, следва да се посочат конкретни факти от обективната действителност осъществени от И., които да са му приписали престъпно посегателство като и за съответното престъпно посегателство следва да има конкретизирано съдържание. Категорично в тази връзка е верен прочита на СРС, че инкриминирания израз от Т. П. „В края на сигнала си П. след всички клевети, насочени срещу 08 РУ СДВР, е поискал да бъде организирана нова среща…“ инкорпориран в писмения отговор по гр.д. №20231110135244 изготвен от Д.И. е абстрактен, не притежава индивидуализация, насочен е към държавен орган - в случая 08 РУ-СДВР и препятства изначално достигането до извод за приписано на Т. П. престъпление. Същият инкриминиран от тъжителя израз изначално не представлява и разпространяване на позорно обстоятелство доколкото по съществото си не е твърдение за факт, свързан с личността на тъжителя, което да е от естество да накърни неговото добро име в обществото. По своето смислово съдържание и в контекста на писмения отговор на Д.И. употребения израз би могъл да се изтълкува като мнение на същата по повод депозираните от П. сигнали и искови молби. Това обаче е извън правомощията на съда и СРС основателно е посочил, че позорността на определени обстоятелства не може да се извежда от субективния прочит на тъжителя, нито от оценъчните му съждения, от изводи и определен начин на мислене на други лица, тъй като това е психически процес, който не може да се инкриминира, имайки предвид, че резултатите от него са нееднозначни и неподлежащи на доказване. Посочената в тази връзка практика на върховната инстанция е правилно приложена и се споделя и от настоящия съдебен състав.

Правните изводи на първата инстанция, че в така инкриминирания израз от Т. П. не се описват и посочват фактически обстоятелства, които да разкриват признаци на осъществен състав не само по чл.147, ал.1 от НК, но и каквото и да било друго престъпление са верни.

Изявленията на Т. П. направени в жалбата пред СГС, че изготвеният „Писмен отговор“ от Д.И. е незаконосъобразен, непрофесионален, клеветнически акт са твърдения обосновани от личната оценка на П.. Дали 3

Д.И. е имала право да пише „Писмен отговор“ по въпросното гр.д.

№20231110135244 на СРС, ГО, 24 състав в качеството и на гл. юрисконсулт на зам. началника на 08 РУ-СДВР е въпрос правен и относим на първо място към предмета на визираното гражданско дело и следва да се преценява от съдебния състав по него. Ако съответно същата не е имала пълномощия да представлява страна по делото и е депозирала „Писмен отговор“ в качеството и на главен юрисконсулт, компетентен да вземе отношение по случая е работодателя на същата. Следва да се отговори и на твърдението на Т. П., че ако същото-становище според жалбоподателя, а в действителност „Писмен отговор“ бе изготвено професионално от Д.И. тя щеше да се посочи от нея по кои дела е осъден П. за клевета и в какво се състоят клеветническите му твърдения, които му приписвала. По какъв начин и на какво основание е изготвен един документ, в случая „Писмен отговор“ е въпрос изцяло от компетентността на неговия създател, но е факт, че включително и Т. П. е съзрял, че в сочения документ и в инкриминирания израз няма посочвана, каквато и да било фактологична рамка на твърдените престъпления клевета и в какво се състоят те, които именно Т. П. твърди, че са му били приписани. С уговорката, че в случая да се касае за престъпление от частен характер би могло да се преценява като относимо Решение №10 по н.д. №804/24г.на I НО на ВКС, където се сочи: „За да е налице основание за приложение на процедурата по чл. 250, ал. 1, т. 2 НПК обаче е необходимо описаното в обвинителния акт деяние поначало да не съставлява престъпление, т. е. неговата несъставомерност да е очевидна и да не се извежда след доказателствен или правен анализ на описаните факти и чрез извеждане на аргументи от константната съдебна практика по подобни казуси, както е сторил първоинстанционният съд в настоящия случай.“ В случая несъставомерността на инкриминирания израз „В края на сигнала си П. след всички клевети, насочени срещу 08 РУ СДВР, е поискал да бъде организирана нова среща…“ е именно очевидна, доколкото не представлява нито разпространение на позорно обстоятелство, нито приписване на престъпление именно поради абсолютната липса на конкретизация в инкриминирания израз в неговата съдържимост. Коментираният израз инкорпорира единствено евентуално оценъчно съждение описващо поведението на Т. П. към държавен орган с множество служители. Затова и употребата на въпросния израз в „Писмен отговор“ от Д.И. по гр.д. №20231110135244 на СРС, ГО, 24 състав не 4 осъществява основния състав на престъплението по чл.147, ал.1 от НК, като не осъществява и състава на каквото и да било друго престъпление по НК.

С оглед всички изложени обстоятелства по-горе втората инстанция се солидаризира в цялост с направените правни изводи от страна на проверявания съд, че описаните в тъжбата изрази не разкриват признаци на осъществен състав на престъпление, поради което наказателното производство следва да бъде прекратено и актът на първата инстанция потвърден.

Водим от горното, Софийски градски съд, XVII-ти въззивен състав, на основание чл.345 ал.1 пр.1 от НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 6204 от 15.05.2025г. по НЧХД №5107/2025г. по описа на СРС, НО, 93 състав, за прекратяване на наказателното производство по делото на основание чл.250 ал.1, т.2 вр. чл.247, ал.2, т.1 от НПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5