Решение № 28 от 15.01.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 28 гр. София, 11.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Шекерджиев

Членове:

Деница Вълкова

Светла Букова при участието на секретаря Марияна Кр. Петрова в присъствието на прокурора Т. Г. К. като разгледа докладваното от Деница Вълкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200635 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 346, т. 1 и сл. от НПК.

Образувано е по касационни жалби от адвокат Й. Д. и К. Д. упълномощени защитници на подсъдимия И. А. Д., адвокат Н. С. – повереник на пострадалата Ж. Н. И., частните обвинители К. А. К., С.

Г. К., А. А. К., А. А. К., чрез повереника адвокат К. С., адвокат В. Р. – повереник на пострадалата В. Н. И. и частните обвинители Д. М. У. и Р. Р. У., чрез поверениците адвокат Н. Н. Д. и младши адвокат Б. А. срещу въззивно решение № 56 от 20.04.2023 г. по ВНОХД № 20225000600540/2017 г. по описа на Апелативен съд - Пловдив.

В жалбата от защитниците на подсъдимия се изтъкват всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – т. 3 от НПК, като основно се посочва, че в случая, не е налице „особено тежък случай“, респективно материално-правната квалификация на деянието е незаконосъобразна. Твърди се и съществена процесуална опороченост на решението, изразяваща се в недостатъчен доказателствен анализ и се заявява, че е налице явна несправедливост на наложените 1 наказания. В изложения аспект главно се претендира обжалваното решение да бъде изменено, като се приложи закон за по-леко наказуемо престъпление – такова по чл.343, ал.3, б.“б“, предл. първо от НК, съответно да отпадне правната квалификация „особено тежък случай“ и наложените наказания да бъдат значително намалени. При условията на евентуалност, ако се приемат доводите за съществени и отстраними процесуални нарушения при оценка на доказателствения материал, се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или значително намаляване на наложените наказания в рамките на предвидената наказуемост на деянието съобразно приетата от въззивния съд правна квалификация като особено тежък случай.

В жалбите на частните обвинители и поверениците им се навежда касационното основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК (явна несправедливост на наложеното наказание), като се иска въззивното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от въззивния съд с указания, преди редукцията по чл.58а, ал.1 от НК, наказанията да бъдат определени в предвидения от закона максимум или близък до него срок.

В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият И. Д. се явява лично и с упълномощения от него защитник адвокат К. Д., който поддържа касационната жалба със съответните заявени всички основания и преповтаря исканията си. Моли за отмяна на квалификацията „особено тежък случай“ и преквалификация на деянието в по-леко наказуем състав, съответно иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото или значително намаляване на наказанията. В последна дума подсъдимият изказва съболезнования на близките на загиналите и моли съдът да определи обективно и справедливо наказание.

Прокурорът при ВКП изразява становище за неоснователност на всички жалби и предлага същите да бъдат оставени без уважение, а въззивното решение да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и справедливо.

Частните обвинители Ж. И., С. К., А. К., К. К., В. И., Л. У., Р. У. и Ю. У., редовно призовани, не се явяват. Явяват се поверениците им, които поддържат касационните жалби и оспорват касационната жалба от защитниците на подсъдимия.

Частните обвинители А. К., Д. У. и Р. У., със съгласието на законния представител Д. У., се явяват лично и с повереници, които също оспорват касационната жалба на защитниците на подсъдимия и 2 молят да се уважат жалбите на частните обвинители.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, съобрази следното:

С присъда № 61 от 23.10.2022 г. по НОХД № 20225300201007/22г. на Окръжен съд- Пловдив подсъдимият И. А. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г., на Главен път II-86, км.9+400 /пътя гр.Пловдив-гр.Смолян/, област Пловдив, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „***“ с рег. № *****, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в чл.42, ал.2, т.2 от ЗДвП („ Водач, който изпреварва, е длъжен: когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея“, като при изпреварване навлязъл в насрещната пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал пречка за насрещно движещия се л.а. „***“ с рег. № ***** и чл.43, т.4 от ЗДвП („Изпреварването на моторни превозни средства, с изключение на мотопеди и мотоциклети без кош, е забранено: при използване на пътна лента за насрещно движение, когато изпреварващият не може да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента“), като изпреварил моторно превозно средство, използвайки пътна лента за насрещно движение, когато не можел да се върне безпрепятствено в напуснатата пътна лента, вследствие на което по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. И., ЕГН **********, Г. А. К., ЕГН ********** и Р. Р. У., ЕГН ********** и деянието е извършено в пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 на хиляда, от деянието е настъпила смърт на повече от едно лице и случаят е особено тежък, поради което и на основание чл.343 ал.3, предл.1-во и предл.5-то, б.„б“, предл.2-ро, вр. с ал.1, б.„в“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.58а, ал.1, вр.чл.54 от НК му наложил наказание десет години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване със съответното приспадане по чл. 59, ал. 2, във вр. с ал. 1 т.1 от НК на времето, през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР и НПК, като го признал за невинен и го оправдал по обвинението свързано с нарушения на правилата за движение по чл.5, ал.3, т.1, предл.1-во и чл.21, ал.1 от ЗДвП.

На основание чл. 343г, вр. чл.343 ал.3, предл.1-во и предл.5-то, б.

„б“, предл.2-ро, вр. с ал.1, б.„В“, вр. с чл.342, ал.1, предл.3-то, във вр. с чл.37, ал.1, т.7 от НК съдът е постановил подсъдимият да бъде лишен от правото да управлява моторно превозно средство за срок от 3 дванадесет години, считано от влизане на присъдата в законна сила, със съответното приспадане на основание чл.59 ал.4 от НК на времето, през което е бил лишен от това право по реда на чл. 69а от НПК.

Съдът се е разпоредил относно веществените доказателства и деловодните разноски в общ размер на сумата 6959,90 лева, възлагайки последните в тежест на подсъдимия.

С въззивно решение № 56 от 20.04.2023 г. по ВНОХД № 20225000600540/2022 г. по описа на АС – Пловдив (предмет на настоящата първа по ред касационна проверка) присъдата е потвърдена като правилна, законосъобразна и справедлива, а подсъдимият е осъден да плати адвокатско възнаграждение в размер на 6000 лв. за участието на повереника на частните обвинители Д. У. и Р. У. във въззивното производство.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакуваното решение в пределите на чл. 347 НПК, намира касационните жалби за неоснователни.

По касационната жалба на защитниците на подсъдимия:

Доводите за нарушения на процесуалните правила се обвързват с несъгласие с оценката на доказателствения материал, мотивирането на фактическите и правни изводи, както и вътрешното убеждение на съда, като се сочи, че са нарушени изискванията на чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК, без да се уточнява кои доказателствени материали и кои от установените факти от предмета на доказване по чл.102, т.1-3 от НПК се оспорват. Поради това тези доводи не могат да получат по - конкретен отговор от този, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изводим чрез проследяване на процесуалния ред, по който се е развила доказателствената и аналитичната дейност на контролирания съд, при което настоящата инстанция не констатира да са допуснати нарушения на процесуалните правила, още по-малко съществени такива. Оплакванията за неизпълнение от въззивния съд на задълженията по чл.14 от НПК (за вземане на решения по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, ръководейки се от закона), чл.107, ал.5 от НПК (за внимателна проверка на всички събрани доказателства) и чл.305, ал.3 от НПК (за преодоляване на противоречия в доказателствения материал при мотивиране на съдебния акт) не държат сметка, че по искане на подсъдимия и неговите защитници, производството пред ОС – гр. Пловдив се е развило по реда на 4 диференцираната процедура по Глава двадесет и седма от НПК, при която наред с принципните положения в посочените процесуални норми се съобразяват особени процесуални правила при установяването на релевантните факти.

Подсъдимият Д. е признал изцяло фактите по обвинението, които нито са противоречиви, нито взаимноизключващи се, като е сторил и нарочно волеизявление, че е наясно относно последиците на направените от него самопризнания за доказването, а именно, че те заедно със събраните доказателства от досъдебното производство, ще се ползват при постановяване на присъдата. Отделно подсъдимият изрично е изразил съгласие да не се събират доказателства за признатите факти, с които е обосновано обвинението срещу него.

Поради това възражението, че оценката на доказателствения материал не е обективна, не отговаря на действителното съдържание на същия и се явява превратна, е неоснователно. Първоинстанционният съд законосъобразно е допуснал разглеждането на делото по реда на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК и след като съгласно чл. 372, ал. 4 от НПК е направил извод, че самопризнанията на подсъдимия се подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, при постановяване на присъдата закономерно е ползвал тези самопризнания без да събира доказателства за фактите, изложени в обвинителния акт.

Изпълнявайки задължението си да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, въззивният съд е извършил дължимата преценка за правилността и законосъобразността на атакувания пред него съдебен акт. С обжалваното решение въззивната инстанция правилно е съобразила приетото в т. 8 от ТР № 1/2009 г. на ОСНК на ВКС по т.д. № 1/2008 г. на ВКС, че направеното изявление по чл. 371, т. 2 от НПК не може да бъде оттеглено след постановяване на съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК. Поради това въззивният съд законосъобразно е достигнал до извода, че е налице надлежно извършено от страна на подсъдимия, със съгласието на упълномощените му защитници, признание на съставомерните факти от обвинителния акт, а твърдението в касационната жалба, че в мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е анализирал събраните по делото доказателства съобразно разпоредбите на чл.14, чл.107, ал.5 и чл.305, ал.3 от НПК, се явява декларативно и неуместно с оглед приложените по искане на подсъдимия и защитниците му особени правила на съкратеното съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, които имат своето проявление и при мотивирането на въззивния 5 съдебен акт. Следователно не могат да бъдат възприети и доводите в жалбата за липса на мотиви на въззивното решение по причина, че липсвал доказателствен анализ, тъй като проверката на доказателствената дейност на първоинстанционния съд и мотивите на обжалваното решение са съобразени с избраната от подсъдимия и защитниците му диференцирана процедура по реда на Глава двадесет и седма от НПК, при която апелативният съд е осъществил правомощието си по чл. 338, ал. 1 от НПК и е постановил решение, с което е потвърдил изцяло първоинстанционната присъда поради подкрепеността на самопризнанията на подсъдимия от съдържанието на изрично посочените във въззивното решение доказателствени материали, в това число свидетелски показания, протоколи от действия по разследването и експертни заключения (вж. стр.13-14 – л.326 от ВНОХД №540/2022 г. на АС – Пловдив). Изискванията за съдържание на решението са регламентирани в чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като съществена е необходимостта въззивната инстанция да посочи съображенията, които са я мотивирали да не приеме възраженията и доводите във въззивната жалба и да намери присъдата, която е потвърдена, за правилна и законосъобразна.