Определение № 260203 от 04.03.2021, Районен съд - Дупница

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

2021

Дупница

Номер Година Град

ГО, IV-ти

Районен съд

– Дупница състав

04.03.

2021 на Година закрито

Миглена Кавалова

В заседание в следния състав:

Председател

Членове

Съдебни заседатели:

1.

2.

Секретар:

Председателя на състава

Прокурор:

Като разгледа докладваното от гражданско

2156

2019 дело № по описа за година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е било образувано по искова молба, предявена от „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев - Прокурист, чрез пълномощника си юрисконсулт Р.М., съдебен адрес:*** срещу Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: ***.

С решение, постановено по делото на

10.12.2020г., съдът на основание чл. 422, вр. с чл. 415 от ГПК, чл. 79 и сл. ЗЗД и чл. 86 ЗЗД е признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите както следва: 5 387, 78 лева - главница по договор за заместване в дълг и обединяване на кредити от 16.07.2015г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 21.04.2017г. до изплащане на вземането; 962, 27 лева - договорна лихва за периода от 25.12.2015г. до 19.04.2017г.; 39,

65 лева - санкционна лихва за периода от 02.01.2016г. до 19.04.2017г. и 120,00 лева - дължими такси и разноски, за които суми в полза на „Банка ДСК” ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница и които вземания са прехвърлени на ищеца в настоящото производство с договор за цесия от 22.06.2017г., сключен между него и заявителя по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница „Банка ДСК” ЕАД и осъдил ответника да заплати на ищеца направените в исковото производство разноски в общ размер на 1 356, 81 лева.

В молба, в която се съдържа искане с правно основание чл. 248 ГПК и която молба е предмет на настоящото производство ищецът сочи, че постановявайки решението по делото частта за разноските, съдът не е присъдил поисканите такива от ищеца в размер на 15, 00 лева за държавна такса, платена от него за въззивно обжалване на определение, с което производството по делото е било прекратено първоначално, както и сумата от 180, 19 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС –Дупница.

Ответникът по молбата за изменение на решението в частта за разноските чрез назначения му от съда особен представител, не е изразил становище.

След обсъждане на молбата, и постановеното по делото решение, съдът намира същата за допустима и основателна, по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК разграничава две хипотези, свързани с промяна на вече постановения съдебен акт в частта му, с която е определена отговорността за разноски. Първата хипотеза на чл. 248 ал. 1 ГПК обхваща случаите, при които съдът не се е произнесъл по иначе валидно заявено и прието искане за разноски. В този случай допълването на съдебния акт е процесуален способ за отстраняване непълноти при формиране волята на съда, което не е така в настоящият случай - съдът е формирал воля по направеното искане за разноски и изрично я е отразил в акта си. Втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 ГПК обхваща случаите, в които страната настоява при налично произнасяне на съда относно дължимите разноски, то да бъде приведено в съответствие с нейното твърдение за осъществяването им. В този случай, искането не е за допълнително произнасяне, а за изменение в размера на вече присъденото. По реда на изменението, съдът може да промени и първоначалния резултат на своето произнасяне, като присъди разноски, въпреки първоначалния си отказ да стори това - така определение № 234/14.09.2016 год. на по ч. гр. д. № 2904/2016 год. на ВКС, I г. о. В случая съдът се е произнесъл по искането за разноски, като намира, че молбата за изменение е основателна предвид предмета на спора – установителен иск по чл.

422 ГПК, в което производство съдът се произнася и по разноските в заповедното производство – такива са направени от ищеца по ч.гр. дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница в сочения в исковата молба и молбата за изменение на решението в частта за разноските размер на 180, 19 лева, от които 50, 00 лева за юрисконсултско възнаграждение и 130, 19 лева за държавна такса, както и 15, 00 лева за въззивно обжалване.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решение № 260155/10.12.2020г. постановено по делото в частта за разноските, като допълва същото, а именно:

ОСЪЖДА Е.Г.С., ЕГН **********, адрес: *** да заплати на „ОТП Факторинг България’’ ЕАД, вписано в Търговския регистър към Агенция по вписванията с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.

София 1000, район „Оборище”, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, етаж 2 (универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ ЕООД, ЕИК ********* — заличен търговец считано от 15.11.2012г., съгласно вписване в Търговския регистър под № 20121115101316), представлявано от Илка Георгиева Димова-Мазгалева - Изпълнителен директор и Е. Димитров Кръстев – Прокурист сумата в размер на 15, 00 лева, представляваща държавна такса, платена за въззивно обжалване на определение, с което производството по делото е било прекратено първоначално, както и сумата от 180, 19 лева, представляваща държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.дело № 717/2017г. по описа на РС – Дупница.

Определението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред Окръжен съд – Кюстендил.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: