Решение № 4024 от 06.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4024 гр. София, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20251110206701 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 25-4332006353/26.03.2025 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на Д. Т. Ю., с ЕГН **********, е наложено административно наказание на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.

Недоволен от НП е останал жалбоподателя, който го обжалва в срок, с бланкетни съображения. Единственото което е посочено в жалбата е, че на пътното платно е имало неравност и с цел избягването й се е наложило да се извършат маневри, които „не съответстват на нормалното движение на МПС“.

Иска се отмяна на оспореното НП. Не се претендират разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но не се явява.

Представлява се от адв. Р.. В пледоарията си по същество той иска от съда да отмени издаденото НП като поддържа аргументите във въззивната жалба и сочи, че не е осъществявано от жалбоподателя т.нар. дрифтене, а действията са били с цел заобикаляне на друго превозно средство.

Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в съдебно заседание.

1

Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено следното:

На 07.03.2025 г., в 17:09 ч., жалбоподателят Ю. управлявал автомобил „***”, с рег. № ***, като се е движил в град София, по бул. „Рожен“, с посока на движение от ул. „Ген. Никола Жеков“ към ул. „Петър Панайотов“. При управлението на автомобила, навлизайки в кръстовището на ул. „Ген. Никола Жеков“ с бул. „Рожен“, при маневра ляв завой жалбоподателят използвал пътя (отворен за обществено ползване) за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, като извършвал демонстративна и рязка маневра, изразяваща се в умишлено форсиране на двигателя на автомобила, превъртане на задните моторни колела и поднасяне в дясно и в ляво по посоката му на движение. Движейки се по този начин, Ю. създавал пряка опасност за останалите участници в движението.

Движението на автомобила било пряко наблюдавано от свидетелите И. И. и А. М. – и двамата младши автоконтрольори при ОПП СДВР, които лично възприели поведението на водача, т.нар. дрифт с автомобила - движението на автомобила се изразявало в поднасяне, чрез извеждане на автомобила извън равновесие, т.е. налице било умишлено поднасяне на задницата на автомобила наляво и надясно, чрез форсиране на двигателя от водача и по този начин автомобилът бил поставян умишлено в положение на извън контрол. Именно това поведение на водача било преценено от свидетелите като използване на пътищата за друго предназначение освен превоз на хора и товари.

Виждайки начина, по който се управлявал автомобилът, И. и М. решили да спрат водача за проверка, който навлязъл в намиращата се в непосредствена близост бензиностанция, като полицейските служители го последвали със подаден звуков и светлинен сигнал, без да губят визуален контакт с него.

Полицейските служители установили самоличността на водача – жалбоподател, като установили още, че на предната дясна седалка имало и лице от женски пол.

На базата на съставения АУАН, АНО издал и процесното наказателно постановление с № 22-4332-006353/26.03.2025 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на Д. Т. Ю., с ЕГН ********** му е наложено административно наказания на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за 2 извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, а именно „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитаните в съдебното заседание свидетели И. И. и А. М., както и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като същите се подкрепят от приложените по делото писмени документи, не съдържат противоречия и са логични и ясни. Следва да се посочи, че тези двама свидетели имаха категорично запазен спомен за събитията. Те ясно и непротиворечиво заявиха пред съда, че са възприели движението на автомобила, че поднасянето не е било еднократно, а умишлено действие, провокирано от водача чрез форсиране на двигателя и приплъзване на задницата на автомобила наляво и надясно. Съдът намира, че твърденията на тези свидетели са логични и неопровергани от нито едно доказателство по делото. В показанията си дадени в ОСЗ на 12.06.2025г. и двамата свидетели с категоричност съобщават, че времето е било светло, сухо, и че и асфалтът е бил сух с добро сцепление. Не съобщават за неравност по пътя като дупка или легнал полицай, нито за друго превозно средство.

На следващо място, съдът не дава вяра на твърденията на свидетелката М. Г. като намира, че нейните показания не намират опора в останалия доказателствен материал по делото, а представляват опит за градене на защитна версия на Ю.. На първо място свидетелката твърди, че действията са се развили привечер около 18:00 – 19:00ч., което противоречи на показанията на полицейските служители, които заявяват, че е било светло, около 17:00ч. На следващо място свидетелката твърди, че е имало „дупки“ и автобус на пътното платно, което не намира упора в нито едно доказателство по делото. Дори и да е имало такова, съдът намира, че за заобикалянето му не е следвало гумите да „изсвирят“, за което именно свидетелката Г. твърди. Противоречия съдът намира и в заявеното от същата, че на въпросната бензиностанция жалбоподателят спрял автомобила, отишъл до тоалетната и след като се върнал и се качил отново в автомобила, полицейските служители спрели зад тях и едва тогава извършили проверка, доколкото свидетелят М. е категорични, че през цялото време са възприели действията на жалбоподателя 3 и веднага са му извършили проверка, като в показанията си сочи „ от мястото на водача слезе лице от мъжки пол.“

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при издаването на оспореното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения – издадено е от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне и съдържа всички необходими реквизити.

Не може да бъде споделено възражението на защитата, че АУАН не е съставен от упълномощено за това лице. Видно от писмото от МВР Дирекция „Вътрешна сигурност“ именно актосъставителят и свидетелят по акта /разпитаните полицейски служители/ са изпълнявали служебните си задължения за времето от 07:00ч. до 19:00ч. на 07.03.2025г, противно на изложеното в пледоарията на адв. Р.. Освен това по делото са представени и приети писмени доказателства относно компетентността на актосъставителя / Заповед от 12.09.2024г. на Министъра на МВР/, поради което съдът не намира основания да счита, че актосътавителят не е компетентен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.

В конкретния случай, съдът намира, че е налице доказано изпълнително деяние от обективна страна. Съдът не споделя тезата на жалбоподателя, че поднасянето на автомобила било в резултат на избягване на дупка, както е заявено първоначално в жалбата, а в последствие в хода на съдебното дирене заобикаляне на автобус, без наличие на умисъл от страна на водача. Съдът намира, че според показанията на полицейските служители, поведението на водача е било целенасочено и желано, защото автомобилът неколкократно е поднасял наляво и надясно, като всеки път е имало презавиване и поднасяне на задната част на автомобила и не без значение форсиране на двигателя. Ето защо, съдът намира, че поведението на водача е било такова, че е използвал пътя не за превоз на хора или товари, а за упражняване на специфични автомобилни умения и техники, които не са позволени за демонстриране и 4 упражняване по пътищата от републиканската пътна мрежа.

По въпроса за субективната страна – съдът счита, че нарушението е извършено при пряк умисъл от страна на водача, защото поведението му е било осъзнато и желано, т.е. поднасянето на автомобила е бил целен ефект от управлението на МПС, а не случайна последица. Ето защо, то е умишлено, т.е. нарушението е извършено виновно.

По въпроса за наказанието, съдът намира, че то е точно определено в закона и не подлежи на прецизиране, поради което е законосъобразно.

Съобразявайки горните доводи, съдът намира, че издаденото НП е правилно и законосъобразно и съдът намира, че то следва да бъде изцяло потвърдено.

С оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. в полза на АНО.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП № 22-4332-006353/26.03.2025 г., издадено от началник група при ОПП СДВР, с което на Д. Т. Ю., с ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДВП, за извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДВП, му е наложено наказание „глоба” в размер на 3000 лева и наказание „лишаване от правоуправление на МПС“ за срок от 12 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Д. Т. Ю., с ЕГН ********** да заплати на СДВР разноски в размер на 80,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.

5

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 6