Решение № 403 от 19.12.2019, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е №403 гр. ВРАЦА, 19.12.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 22.11.2019 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове: ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

Мл.с. МАГДАЛЕНА МЛАДЕНОВА в присъствието на секретар

ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 535 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Гаранционен фонд, гр.София, подадена чрез пълномощник адв.Е.Г., против Решение № 665/24.07.2019 г. по гр.д.№ 5041/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е отхвърлен изцяло предявения от жалбоподателя против И.М.П., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 288а, ал. 3 /отм./ вр. чл. 288, ал. 12 КЗ /отм./ вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 967,28 лева, представляваща възстановено от Гаранционен фонд на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП, причинено виновно от товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ, управляван от ответника.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Навеждат се доводи, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че при настъпило ПТП управляваното от ответника МПС не е имало застраховка "Гражданска отговорност", че ищецът е превел претендираната сума за имуществени вреди по посочената щета на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи и тя е изплатена на Националното бюро на френските застрахователи, при което за него е възникнало право да иска възстановяване на изплатената сума. Жалбоподателят счита, че показанията на свидетеля Велков не могат да оборят официален документ, доказващ начина на настъпване на ПТП, както и вината на участниците. Развиват се съображения, че са спазени изискванията на Директива 2000/26/ЕО от 16.05.2000 г. на Европейския парламент и на Съвета за сближаване на законодателствата на държавите-членки относно застраховане на гражданската отговорност във връзка с използването на моторни превозни средства относно процедурата за изпращане на документите и изплащане на обезщетението. Изразява се несъгласие с изводите на районния съд, че ищецът не е изпълнил задължението си да представи пълен превод на представените на чужд език документи.

Жалбоподателят моли за отмяна на решението, уважаване на предявения иск и присъждане на направените деловодни разноски.

В представения отговор въззиваемият И.М.П., чрез пълномощника си адв.М.С.Г., изразява становище, че обжалваното решение е законосъобразно, правилно и обосновано. Посочва, че районният съд е анализирал и обсъдил цялостно и задълбочено всички доказателства по делото, мотивирал е логични правни изводи и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението - потвърдено.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционния акт, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран с искова молба на Гаранционен фонд, с която е предявен осъдителен иск срещу И.М.П. за сумата 3 967,28 лева, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба – 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на основание чл. 288а, ал. 1 КЗ /отм./ и Споразумение между Компенсационните органи и Гаранционните фондове от 29.04.2002 г., ищецът е възстановил изплатеното от НББАЗ на Националното бюро на Република Франция по щета № 120659/12.11.2013 г. обезщетение за имуществени вреди в размер на 3 967,28 лева. Обезщетението е за имуществени вреди, причинени на микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, при настъпило на 16.03.2011 г. в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, ПТП. Сочи се, че виновен за настъпилото ПТП е ответникът П., който управлявайки товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ, при движение в Терминяк Фери дьо Диеп, Франция, при опит за маневра преустройване в дясна пътна лента ударил правомерно движещия се там микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76. Твърди се, че ответникът управлявал автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Заявява, че с регресна покана изх. № ГФ – РП 251/23.05.2018 г. е поканил ответника да му възстанови сумата, но плащане не е постъпило, което поражда правен интерес от предявяването на иск за възстановяване на изплатеното обезщетение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответника П., който оспорва основателността на предявения иск. Навежда доводи, че в протокола за ПТП не е отразено да е съставен в присъствието на преводач, а освен това в него не се съдържат констатации относно вина на ответника, а само данни за участниците в ПТП. Ответникът не оспорва, че на посочената дата и място е управлявал товарна композиция, състояща се от т. а. „Ивеко АТ440“ с рег. № ВР 7697 ВВ и ремарке с рег. № Z005068R. Сочи се, че управлението на автомобила било по силата на трудово правоотношение с „РТ Транс“ ЕООД, чиято собственост е товарният автомобил и чието задължение е да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, поради което водачът не носи отговорност за липсата на такава. Заявява, че не е виновен за настъпилото ПТП, а напротив, от констативния протокол е видно, че при маневра престрояване в дясното платно, управляваният от ответника автомобил е бил ударен от движещия се зад него микробус „Рено Трафик“. В протокола липсват данни за скоростта на движение на двата автомобила, причина за настъпване на ПТП или климатични условия, имащи отношения към ПТП, нито са посочени нарушените нормативни актове и правила за движение, нито кой е виновният водач. Счита, че не са налице елементите на фактическия състав на регресната отговорност, поради което ищецът не разполага с регресен иск срещу ответника. Оспорва размера на предявения иск, като счита, че същият е предявен в завишен размер, доколкото от доказателствата към исковата молба се установява, че увреденото лице е приело сумата в размер на 1 699,53 евро, представляваща обезщетение в пълен размер за материалните щети след ПТП от 16.03.2011 г. Заявява възражение за изтекла погасителна давност на претендираното вземане, като счита, че вземането на ищеца е възникнало от датата на плащане на обезщетението – 21.10.2013 г. и към датата на депозиране на исковата молба същата е изтекла. Сочи, че давността не е била прекъсната с изпращането на регресната покана, тъй като същата не е получена от ответника.

Пред първата инстанция са събрани писмени и гласни доказателства, които районният съд е обсъдил подробно и е възприел фактическа обстановка, въз основа на която е направил мотивирани правни изводи за недоказаност на исковата претенция и е отхвърлил предявения иск.

Фактическите констатации и правните изводи на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящия съдебен състав, поради което и на основание чл.272 ГПК въззивният съдебен състав препраща към мотивите, изложени в обжалвания съдебен акт.

В отговор на изложените в жалбата оплаквания, настоящият съдебен състав приема следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.288а, ал.3 КЗ /отм./ вр. чл.288, ал.12 КЗ /отм./ вр. чл.45 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.

288, ал. 1, т. 2, б. "а" от КЗ /отм./, Гаранционният фонд изплаща обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на чуждо имущество, ако пътнотранспортното произшествие е настъпило на територията на Република България, на територията на друга държава членка на ЕС или на територията на трета държава, чието национално бюро на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, и е причинено от моторно превозно средство, което обичайно се намира на територията на Република България, и виновният водач няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Разпоредбата на чл.

288а, ал. 1, т. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че Гаранционният фонд възстановява суми, изплатени от компенсационен орган на държава членка, когато моторното превозно средство на виновния водач обичайно се намира на територията на Република България и в двумесечен срок от настъпване на застрахователното събитие не може да се определи застрахователят. Съгласно ал. 3 на същата разпоредба след изплащането на обезщетение по ал. 1 се прилага чл.

288, ал. 12 и 14 от КЗ. Разпоредбата на чл.

288, ал. 12 от КЗ /отм./ урежда правото на Гаранционния фонд да предяви регресен иск за платеното от него обезщетение за вреди, причинени при ПТП, срещу причинителя на вредите, чиято деликтна отговорност не е била обезпечена чрез сключване на договор за застраховка "Гражданска отговорност".

При таза нормативна уредба, за да бъде уважен предявения иск е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване на следните определените в закона предпоставки: настъпило ПТП по вина на ответника, който е управлявал посоченото МПС без задължителна отговорност "Гражданска отговорност"; причинени щети на увреденото МПС и техния размер; причинната връзка между механизма на ПТП и нанесените щети; изплащането от ищеца на застрахователно обезщетение в посочения размер и полза на увредения.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като установи: свои правоизключващи и правопогасяващи възражения, които са за положителни факти; сключването на застраховка "Гражданска отговорност"; възражението си за изтекла давност.

В случая е безспорно обстоятелството, че на

16.03.2011 г. е настъпило ПТП с материални щети в Терминяк Фери дьо Диеп, Република Франция между микробус „Рено Трафик“, рег. № 8986ZC76, собственост на дружество ЛД „Трансмарш Фери“, и товарен автомобил „Ивеко“, ДКН ВР 7697 ВВ, управляван от ответника И.П..

Не се спори, а и от представената по делото справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд се установява, че към момента на настъпване на ПТП, управляваният от ответника П. автомобил с ДКН ВР 7697 ВВ не е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“.

Безспорно е, че по повод настъпилото на

16.03.2011 г. ПТП е заведена щета с реф. № GF-12-423 F за нанесените при произшествието имуществени щети. В отговор на отправено запитване, Националното бюро на българските автомобилни застрахователи /НББАЗ/ информира Централна френска служба, че управляваният от ответника автомобил е с обичайно домуване в България и същият не е бил застрахован към датата на ПТП. Централна френска служба на застрахователните дружества е заявила искане до НББАЗ, придружено със съответните документи, за изплащане на сумата от общо 1 954,45 евро, представляваща дължимо обезщетение за причинени имуществени щети и хонорари за управление, с която сума собственикът на увредения автомобил е бил обезщетен от тях. От представеното по делото нареждане за превод на валута от 21.10.2013 г. се установява, че НББАЗ е превело сумата от общо 2 544,09 евро във връзка с две щети, една от които е процесната щета, като от своя страна с писмо изх. № 1-4072/05.11.2013 г. НББАЗ е поискало от Гаранционен фонд възстановяване на сумата от общо 2 028,44 евро. От доказателствата по делото се установява, че по тази претенция в Гаранционен фонд е образувана щета № 120659/12.11.2013 г. и с доклад по щета от 12.11.2013 г. сумата 3 967,28 лева /левовата равностойност на 2 028,44 евро/ е одобрена за възстановяване на НББАЗ на основание чл.

34, ал. 3 ПУДГФ и същата е изплатена от ищеца на НББАЗ на 26.11.2013 г. с платежно нареждане.

Всички посочени обстоятелства са приети като безспорни и в обжалваното решение, поради което не могат да бъдат споделени изложените в жалбата доводи, че първоинстанционният съд е възприел неправилно фактите и обстоятелствата по делото.