Решение № 11182 от 28.06.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11182 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ПЕТЯ АСП. ПЕТРОВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110151313 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на “*************” АД против Ю. Г. Г., с която е предявен установителен иск за установяване съществуването вземането на ищеца за цена на питейна вода, за което е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „*************“ АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу Ю. Г. Г. за сумата 5926,42 лева, представляваща предоставени от ищеца услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 03.02.2015г.- 09.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 40,27 лв. за периода 06.09.2018г.- 08.11.2018г.

След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК са предявени установителни искове за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът „*************“ АД извежда субективните си права при твърдения, че между него и ответника съществува облигационно правоотношение по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за имот, намиращ се на адрес: гр.

************. Ищецът сочи, че ответникът бил носител на правото на собственост върху имота за периода на доставка на питейна вода. При това положение, на основание §1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) и чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите за ползване на водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4/ 2004г.), същият се явява потребител на ВиК услуги за горепосочения имот. В исковата молба са наведени твърдения, че през процесния период доставил питейна вода в имота, 1 като ответникът не изпълнил задължението си да престира насрещно, като плати цената на питейната вода. В исковата молба се развиват съображения, че ответникът, след като през 2006г. придобил правото на собственост върху имота, не бил изпълнил задължението си по действащите Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „*************“ АД, а именно при промяна на собствеността или на правото на ползване да подаде до ВиК оператора документи, удостоверяващи придобиването или прекратяването правото на собственост или правото на ползване на имота. След извършена служебна справка в имотния регистър, ищецът префактурирал неплатените задължения за предоставените услуги за периода от 01.02.2012г. до 09.10.2018г. на името на ответника.

При изложените фактически твърдения ищецът моли съда да установи съществуването на вземането му за сумата 5926,42 лева, представляваща предоставени от ищеца услуги по доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води за периода 03.02.2015г.- 09.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 40,27 лв. за периода 06.09.2018г.- 08.11.2018г. за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.06.2021г. по ч.гр.д. № 28647 по описа за 2021г. на Софийския районен съд, 170 състав.

Ответникът Ю. Г. Г., в срока по чл. 131 ГПК, е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. В отговора се навеждат доводи, че с подадената уточнителна молба ищецът е прибавил нов период на доставка на питейна вода, като по този начин е извършил недопустимо изменение на иска за установяване на вземането му, за което е издадена заповед за изпълнение. Същият оспорва, че в имота е доставена питейна вода, която по количество отговаря на претендираната цена. Посоченото възражение е аргументирано с доводи, че ищцовото дружество не било отчело реалното потребление на вода от страна на ответника, т.к. не били издавани ежемесечни фактури за дължимите суми. В отговора са наведени доводи, че не е ясно как ищецът е начислил количеството вода, чиято цена се претендира. В тази връзка поддържа, че не са представени карнети за отчет на водомерите. Релевира се възражение за изтекла погасителна давност.

В обобщение, ответникът счита предявените искове за неоснователни и моли да бъде поставено решение, с което същите да бъдат отхвърлени.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Съгласно представеното извлечението от книгите, водени в имотния регистър, на 14.07.2006г. по партидата на ответника е вписана ипотека за ½ ид.ч. от имот, представляващ апартамент № 14, намиращ се в гр. София, кв. „Хладилника“, ул. „Никола Й. Вапцаров“ № 15, бл. 18, вх. А, ет. 7, а на 19.07.2006г. е вписан договор за продажба, съгласно който ответникът е придобил правото на собственост върху ½ от процесния имот.

Ищецът е издал фактури за доставената питейна вода- фактура № ************/ 06.08.2018г., за отчетен период 03.02.2015г.- 09.12.2015г. за периода 681,58 лева; фактура № 2

********/ 06.08.2018г., за отчетен период 10.12.2015г.- 09.12.2015г., за сумата 1029,26 лева; фактура № **********/ 06.08.2018г., за отчетен период 10.12.2016г.- 11.07.2017г., фактура № ************/ 06.08.2016г., за отчетен период 10.08.2017г.- 12.09.2017г., за сумата 115,84 лева; фактура № ************/ 06.08.2016г., за отчетен период 13.09.2017г.- 10.10.2017г., за сумата 95,39 лева; фактура № **************/ 06.08.2016г., за отчетен период 11.10.2017г.09.11.2017г., за сумата 21,47 лева; фактура № **********/ 06.08.2016г., за отчетен период 10.11.2017г.- 10.01.2018г., за сумата 214,31 лева; фактура № ***************/ 06.08.2016г., за отчетен период 11.01.2018г.- 09.02.2018г., за сумата 111,46 лева; фактура № **********/ 06.08.2016г., за отчетен период 10.02.2018г.- 09.03.2018г., за сумата 18,98 лева; фактура № ***********/ 06.08.2016г., за отчетен период 10.03.2018г.- 11.04.2018г., за сумата 122,60 лева; фактура № ***********/ 06.08.2016г., за отчетен период 12.04.2018г.- 10.05.2018г., за сумата 107,75 лева; фактура № ************/ 06.08.2016г., за отчетен период 11.05.2018г.11.06.2018г., за сумата 35,53 лева; фактура № ************/ 06.08.2016г., за отчетен период 12.06.2018г.- 10.07.2018г., за сумата 107,75 лева; фактура № **************/ 09.08.2016г., за отчетен период 11.07.2018г.- 09.08.2018г., за сумата 111,46 лева; фактура № **************/ 17.09.2018г., за отчетен период 10.08.2018г.- 12.09.2018г., за сумата 15,54 лева; фактура № *************/ 17.09.2018г., за отчетен период 10.08.2018г.- 12.09.2018г., за сумата 15,54 лева; фактура № ******************/ 09.10.2018г., за отчетен период 13.09.2018г.- 09.10.2018г., за сумата 100,32 лева.

Пред настоящата инстанция са назначени съдебно- техническа експертиза и съдебноикономическа експертиза.

Съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза, за процесния имот е начислявана питейна вода на база, според броя на обитателите в имота. Вещото лице сочи, че през процесния период за имота е начислявана питейна вода на база четирима обитатели, докато действителния брой обитатели са двама. За периода 03.02.2015г.- 09.10.2018г. в процесния имот е доставена питейна вода на стойност 2110,51 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

За уважаване на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 Закона за водите вр. чл. 40 Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребители за ползване на водоснабдителни и канализационни системи в тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е потребител на В и К услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираната сума.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност- арг. чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че 3 оператор на В и К услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребители са юридически или физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия.

Конкретиката на случая сочи, че ищецът е представил справка от Агенция по вписванията, съгласно която ответникът е носител на вещното право на собственост върху ½ ид.ч. от имота, а по отношение на другата ½ ид.ч. от имота е вписана ипотека. Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти. Съгласно чл. 44, ал. 1 Правилника за вписванията /ПВп/ писмените справки се състоят в издаване удостоверения за вписванията, отбелязванията или заличаванията, както и в издаване преписи или извлечения от съществуващите вписвания, отбелязвания или заличавания по книгите, или от партидата на лицата, а според чл. 45 ПВп удостоверенията се отнасят: а) за определени лица; б) за определени недвижими имоти; в) за определено време. Според чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност.

Съгласно чл. 82, ал. 1 ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право.

Предвид указания в ПВп и ЗКИР, представената справка е годна да установи притежанието на вещно право на собственост, както и основаната на това договорна обвързаност с дружеството. От друга страна, не е проведено насрещно доказване, че през процесния период притежаваното от нея право на собственост е било отчуждено в полза на друго лице. По отношение на вписаната ипотека, следва да се посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 167, ал.3 ЗЗД, ипотека може да се учреди само върху имоти, които при сключването на договора принадлежат на лицето, което я учредява. Страна по договора за ипотека може да бъде само собственика на недвижимия имот, като последният може да бъде длъжник по главното правоотношение или трето лице, което се е съгласило да обезпечи вземането на кредитора към длъжника по главния дълг. Изложеното налага изводът, че към датата на учредяване на ипотеката, процесният имот е собственост на ответника.

Предвид изложеното, следва да се приеме, че през процесния период между страните е налице облигационно правоотношение, породено от договор за предоставяне на водоснабдителните и канализационните услуги по отношение на процесния имот.

Спорен между страните е въпросът през процесния период доставено ли е в имота количество питейна вода, съответстващо на претендираната цена.

4

Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за имоти в сграда- етажна собственост- 1) при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4/ 2004г.; 2) при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/ 2004г.