Решение № 367 от 14.12.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 367 гр. гр. Хасково, 14.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Г. при участието на секретаря Златка Ив. Бончева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Г. Административно наказателно дело № 20225640200956 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от Д. Ж. Г. от град ******** срещу Наказателно постановление № 000933 от 28.06.2022 г. на Началник отдел „Контрол и правоприлагане“, в Национално тол управление /НТУ/ при Агенция „Пътна инфраструктура”, с което на основание 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, , което било и немотивирано. Твърди се от жалбоподателя, че наказателното постановление било издадено в нарушение на закона, като се визира разпоредбата на чл. 52 от ЗАНН. Счита, че в конкретната хипотеза наказващият орган следвало да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като случаят бил маловажен. Моли съда да постанови решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, като претендира и присъждане на направените по делото разноски. Претендира и присъждане на 1 направените по делото разноски

В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован не се явява. В представено писмено становище заявява, че поддържа жалбата и моли атакуваното с нея наказателно постановление да бъде отменено.

Административнонаказващият орган – Директор на Национално тол управление /НТУ/ при Агенция „Пътна инфраструктура”, като правоприемник на Началник - отдел „Контрол и правоприлагане“, в Национално тол управление /НТУ/ при Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт Р. Б. оспорва жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

На 17.02.2022 г. в около 08:00 часа на път I – 5, км. 235+000, свидетелите С. Г. С. и Р. Т. М., двамата на длъжност към този момент „инспектор“ в Сектор „Контрол и правоприлагане” в Национално тол управление, въз основа на информация в електронната система, спрели за проверка моторно превозно средство – лек автомобил марка „*********“, модел „***“, с рег. № *******, управлявано от жалбоподателя Д. Ж. Г..

Моторното превозно средство било с обща технически допустима маса 2500 кг, като при извършената проверка било установено, че на 17.01.2022 г. в 12:11:30 часа то било засечено по път 5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Направило им впечатление, че превозното средство, попадало в категорията, за която била дължима, но не била заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, доколкото път 5 попадал в 2

Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.20218 г. за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за използване на пътната инфраструктура – винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл. 10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. С оглед на това, и след като, въз основа на генерирания доказателствен запис /доклад/ - ID:8с01b8 от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП контролно устройство с идентификатор № 20831, преценили, че е осъществен състав на административно нарушение, срещу водача Д. Ж. Г. бил съставен от свид. С. Г. С., на дата 17.02.2022 г., в негово присъствие и в присъствие на свид. Р. Т. М. Акт за установяване на административно нарушение № 000933/17.01.2022 г., който жалбоподателят подписал лично, а в съответната предвидена за това графа, вписал, че има възражения, тъй като имал месечна винетка, която не се признавала.

Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение са постъпили и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от акта, станало на 17.02.2022 г., според отразеното в приложената разписка с вх. № 94-00-203/23.02.2022 г. на ОПУ – Стара Загора, в които се сочи, че бил закупил месечна винетка за автомобил от Англия от OMV, град Стара Загора от служител С. С., като въпросният служител сгрешил номера на моторното превозно средство, като вместо цифрата „0“ вписала буквата „О“, въпреки, че регистрационният номер й бил продиктуван, а снимка – показана. Моли съставените му два акта за установяване на административно нарушение да бъдат „оправени“, тъй като не мислел, че в случая имал вина. Посочил е номер на електронна винетка **************, номер на документ ************** като, според изложеното от свидетелите С. Г. С. и Р. Т. М., такава действително била налице и заплатена за ППС с рег. № *******, а ППС от Англия с такъв номер нямало регистрирано, според наличната информация.

При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и наложил процесната административна санкция.

Представено с административнонаказателната преписка и прието като 3 писмено доказателство е Заявление за промяна на допусната техническа грешка при деклариране на данни относно регистрационния номер на пътното превозно средство, включително на държавата, в която е регистрирано, или неговата категория по реда на чл. 10а, ал. 3б от Закона за пътищата, вх. № 9400-185 от 10.02.2022 г.

Изложената дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите С. Г. С. и Р. Т. М. относно обстоятелствата, свързани с извършване на проверката и по установяване на административното нарушение и тези, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на техни преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата, водачът на пътно превозно средство е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да заплати таксата по чл.

10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата в случаите, когато такава е дължима според категорията на пътното превозно средство, освен когато таксата е заплатена от трето лице. По силата на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП водач, който управлява пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата, се наказва с глоба в размер 300 лв. Следователно, деянието, за което на жалбоподателя е наложено административно наказание е обявено от закона за наказуемо.

При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и 4 връчването му лично на жалбоподателя. На същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него, от която се е възползвал. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазени са формата и редът за издаването му, а по съдържанието си формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Нарушението е описано ясно и точно откъм всички съставомерни признаци, включително и място на извършване съобразно предвиденото в разпоредбата на закона, под която е субсумирано и не е налице разминаване в съдържанието на процесните АУАН и НП, издадено въз основа на него. Изпълнено е и изискването на вписване на правната квалификация на деянието и правната норма, въз основа на която се налага санкцията в необходимата пълнота, като възможността за упражняване правото на защита на лицето, привлечено към административнонаказателна отговорност в пълен предоставен от закона обем, е била обезпечена.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление относно обективната страна на деянието, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен начин. Доказано е, че моторно превозно средство – лек автомобил марка „*********“, модел „***“, с рег. № *******, с обща технически допустима маса 2500 кг, на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място - на 17.01.2022 г. в 12:11:30 часа е било засечено по път 5 км. 300+026, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за този регистрационен номер на била налице заплатена винетна такса, но била заплатена за ППС, рег. № *******. По делото е изпълнено изискването по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата да създаде доклад за всяко установено нарушение по чл. 179, ал. 3 – 3в, към който автоматично се прилага статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи. Тези доклади, заедно с приложените към тях статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на 5 техническото средство – част от системата, като при самото засичане не се установява да са допуснати нарушения, от естество да разколебаят показанията, а оттам и фактическите изводи на контролните органи.

Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 179, ал. 3, вр. чл. 139, ал. 6 от Закона за движение по пътищата, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. За да се приеме деянието за довършено от обективна страна, не се изисква настъпването на допълнителни вредни последици. Настъпването или липсата на такива последици подлежи на преценка при индивидуализацията на наказанието, ако такава възможност е предвидена и не е определящо само по себе си за съставомерността му. Достатъчно е да е налице обективно проявена дейност по управление на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата като анализът на цитираните разпоредби и доказателствата по делото затвърждават извода за съставомерност на деянието, но само от обективна страна. В конкретната хипотеза са налице и други обстоятелства, стоящи извън формалната страна на въпроса осъществени ли са обективните признаци от състава на нарушение, а именно тези обосноваващи, респ. изключващи субективния момент.