Решение № 12003 от 18.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12003 гр. София, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ при участието на секретаря З*** като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. Й. КЮЛЕРОВ Гражданско дело № 20231110143009 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 250 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 13515/19.01.2026 г. с правно основание чл.

250, ал. 1 ГПК от ищцата Р. Й. Ч. за допълване на решение № 650/13.01.2026 г. по гр.д. № 43009/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав.

В срока по чл. 250, ал. 2 ГПК ответниците Н. Й. Ч., С. Й. Ч. и Е. С. Н. не са подали отговор. В открито съдебно заседание са изразили становище за неоснователност на молбата.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира от фактическа и правна страна следното:

Молбата е подадена в срока по чл. 250, ал. 1 ГПК от лице с правен интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество – основателна.

С определение № 21480/15.05.2025 г. по гр. д. № 43009/2023 г. на СРС, 59 състав, съдът е поставил на разглеждане претенция по чл. 346 ГПК, вр. чл.

31, ал. 2 ЗС, предявена от ищцата Р. Ч. срещу ответниците Н. Ч., С. Ч. и Е. Н. за осъждане на ответниците да заплатят на ищцата сумата в общ размер на 1

9000 лв., представляваща обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения недвижим имот – апартамент ***, находящ се в ***, за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2023 г. в размер на 150 лв. месечно.

С решение № 650/13.01.2026 г. по гр. д. № 43009/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 59 състав, влязло в законна сила на 21.02.2026 г., съдът не се е произнесъл по претенцията на Р. Ч. по чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС, поради което решението следва да бъде допълнено по реда на чл. 250 ГПК.

По същество на претенцията с правно основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал. 2 ЗС:

Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, всеки съсобственик може да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Между съсобствениците могат да възникнат спорове, произтичащи от лишаването на някои от тях от ползването на вещта. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС предвижда възможност в тези случаи да се иска присъждане на парично обезщетение, което да компенсира невъзможността за реално ползване на вещта според притежаваните права. Материална предпоставка за уважаване на това искане е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението.

В мотивите на т. 4 на Тълкувателно решение № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС се приема, че причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците в хипотезата на чл. 31, ал. 2 ЗС е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ.

Следователно искът по чл. 31, ал. 2 ЗС може да се упражни само срещу съсобственик, който лично използва вещта (виж. решение № 50132/11.11.2022 г. по гр. д. № 4198/2021 г. на ВКС, I г. о.).

Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, забраната да не се пречи на другите съсобственици по см. на чл. 31, ал. 2 ЗС е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му е 2 предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него. В тази хипотеза – лишеният от възможността да ползва общата вещ според нейното предназначение и според притежавания от него обем права съсобственик – има съгласно чл. 31, ал. 2 ЗС право да получи обезщетение. Касае се до имуществено право, установено като коректив при настъпилото неоснователно разместване на блага между правните сфери на съпритежателите на общата вещ. Когато един от съсобствениците упражнява фактическата власт върху цялата вещ по начин, че препятства достъпа на друг съсобственик и се ползва (или при необходимост може да се ползва) от нейните полезни свойства, съобразно предназначението й за задоволяване на свои нужди или потребности – той ползва лично по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС общата вещ. За личното ползване е ирелевантно по какъв начин ползващият съсобственик си служи с вещта – чрез непосредствени свои действия,чрез действия, осъществени от член на неговото семейство или чрез трето лице, на което безвъзмездното той я е предоставил. От значение е само обстоятелството, че с действията си засяга правата на другите съсобственици, като им пречи да ги реализират.

Съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 5/24.06.2017 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГК на ВКС, фактическият състав на обезщетението по чл. 31, ал. 2 ЗС не изисква ищецът да е заявил намерение за реално ползване на общата вещ. Достатъчно е той да е отправил надлежна писмена покана за обезщетение. Причина за разместването на блага в имуществените сфери на съсобствениците е осъщественото само от единия ползване на съсобствената вещ, а не липсата на изразена воля от другия съсобственик да ползва реално вещта според правата си. Поради това не е необходимо тази воля да бъде заявявана пред ползващия съсобственик. За съсобственика, до когото е отправено писменото искане, не възниква задължение за заплащане на обезщетение, в случай, че предложи на искащия обезщетение възможност да ползва общата вещ заедно с него, или да му предостави такава част от нея за ползване, каквато отговаря на правата му.

Срещу възможността разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС да се превърне в инструмент за противоправно обогатяване от страна на съсобственик, който не желае реално да ползва общата вещ, но се ползва от правото си да търси и получи обезщетение по този ред, с Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, се прие, че правото на обезщетение се 3 дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква, когато съсобственик отказва да приеме предоставената от ползващия съсобственик част, съответстваща на дела му, или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежелание да се ползва.

В трайната съдебна практика се приема, че лично ползване на съсобствен имот е налице и когато съсобственик е отправил покана до другия съсобственик да ползва съсобствения имот, но такава възможност обективно не съществува или поканата е формална и не е осигурена реална възможност за ползване (решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на ВКС, I г.о.; решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г.о.; решение № 97/10.07.2018 г. по гр. д. № 3845/2017 г. на ВКС, I г. о. и ТР № 7/02.11.2012 г. на ВКС, ОСГК и др.). В решение № 119/11.03.2009 г. по гр. д. № 3204/2008 г. на ВКС, II г.о., е прието, че за да се освободи от отговорност съсобственикът следва да предложи на другия съсобственик да ползва вещта лично според правата му в съсобствеността и да му осигури възможност реално да упражнява това свое право. В същия смисъл е и решение № 241/10.11.2014 г. по гр. д. № 928/2014 г. на ВКС, I г.о.

В случая, не се спори между страните и с решение № 19423/29.10.2024 г. по гр.д. № 43009/2023 г. на СРС, 59 състав, влязло в законна сила на 23.11.2024 г., на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, е допусната съдебна делба между съделителите Р. Ч., Н. Ч., С. Ч. и Е. Н. на следния недвижим имот: апартамент ***, находящ се в ***, при следните квоти: по 1/6 ид. части за Р. Ч., Н. Ч. и С.

Ч. и 3/6 ид. части за Е. Н. (по мъж Ч.). Т.е. недвижимият имот е съсобствен между страните при горепосочените квоти в съсобствеността. Следователно всеки от съсобствениците има право да си служи с общата вещ съобразно нейното предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея според правата им. Ищцата е легитимирана да претендира обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС до размера на притежаваната от нея идеална част в съсобствеността през процесния период - 1/6.

От показанията на св. Е. *** се установява, че единствено ответницата Н. Ч. е ползвала целия недвижим имот, вкл. през процесния период. По делото липсват данни ответниците С. Ч. и Е. Н. да са имали достъп до недвижимия 4 имот и да са ползвали същия съобразно правата си, както и относно основанието, на което ответницата Н. Ч. е ползвала частта на другите двамата ответници – С. Ч. и Е. Н.. Следователно не се установява по делото ответниците С. Ч. и Е. Н. да са извършвали действия, които да препятстват ищцата да упражнява правата си на съсобственик. В светлината на Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС, обезщетение се дължи само когато съсобственикът е лишен от възможността да ползва вещта, а това лишаване трябва да произтича от поведението на ползващия съсобственик. В случая не се установява неползващите ответници да са препятствали ищцата по какъвто и да е начин.

Те не са упражнявали фактическа власт лично или чрез трето лице, поради което не могат да бъдат източник на лишаване от ползване. Поради това искът по чл. 31, ал. 2 ЗС срещу тях следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По делото е представена писмена покана, връчена на Н. Ч. и С. Ч. на 18.05.2022 г., съдържаща изходящо от Р. Ч. искане за заплащане на сумата от 9000 лв. за ползването на апартамент ***, находящ се в ***, считано от 2016 г. до настоящия момент, т.е. по 150 лв. за всеки месец от периода. Както беше посочено по-горе, материална предпоставка за уважаване на претенцията по чл. 31, ал. 2 ЗС е отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетението. По делото не се установява такава покана да е била отправена към ответницата Е. Н., което е допълнителен аргумент, че претенцията срещу нея е неоснователна и на това основание.

На следващо място, по делото не се установява в отговор на поканата на ищцата Р. Ч. ответницата Н. Ч. да й е осигурила възможност да ползва съсобствения недвижим имот съобразно правата й в съсобствеността.

Действително, от показанията на св. св. Е. *** се установява, че ответницата Н. Ч. се е снабдила с допълнителен екземпляр от ключа за имота.

Следователно може да се приеме, че е била налице готовност за предоставяне на ключ от имота, а оттам и на ползването върху него, но не се установява по делото тази готовност да е била надлежно вербализирана спрямо ищцата. По делото няма данни ключ за имота действително да е бил предоставен на ищцата или че последната е била информирана за възможността да го получи, поради което не може да се приеме, че ищцата не се е възползвала от наличната възможност да ползва общата вещ.

5

С оглед гореизложеното съдът намира, че претенцията е доказана по основание по отношение на ответницата Н. Ч..

Относно периода, за който се дължи обезщетението, съдът намира следното: Представената по настоящето дело покана, връчена на Н. Ч. на 18.05.2022 г., действително съдържа искане за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствения имот за посочения в исковата молба период. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС обаче предвижда, че лишеният от ползването на съсобствената вещ съсобственик може да претендира обезщетение за това за период, следващ отправянето на поканата. Връчването на писмената покана по чл. 31, ал. 2 ЗС определя началото на периода на търсеното обезщетение. С оглед на това следва да се приеме, че отговорността н а Н. Ч. за заплащане на обезщетение по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС за съсобствената между страните недвижим имот, може да бъде ангажирана за периода след връчването на поканата (18.05.2022 г.), но не и за посочения при предявяването на претенцията период, предхождащ връчването на поканата (о т 2016 г. до 17.05.2022 г.). Следователно обезщетението се дължи единствено за периода от 18.05.2022 г. до 31.07.2023 г.

Относно размер на дължимото обезщетение съдът намира, че същият следва да се определи в съответствие с наемното възнаграждение, при съобразяване обема, за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля своята квота или дял в съсобствеността, респ. засяга дела на ищцата в съсобствеността – виж Тълкувателно решение № 7/02.11.2012 г. по тълк. дело № 7/2012 г. на ОСГК на ВКС. В тази връзка по делото е прието заключението на съдебно-оцентителната експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че наемната цена на целия недвижим имот – апартамент ***, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба “, бл. 511, вх. Г, ет. 5, за периода от 01.01.2016 г. до 31.07.2023 г. възлиза на 24 336 евро.