Определение № 381 от 08.07.2024, Окръжен съд - Разград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 381 гр. Разград, 08.07.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анелия М. Йорданова

Членове:

Атанас Д. Христов

ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА като разгледа докладваното от Атанас Д. Христов Въззивно частно гражданско дело № 20243300500225 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, чрез пълномощник, против Разпореждане № 1463 от 23.05.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330100874 по описа за 2024 година по описа на Районен съд - Разград, с което е оставено без уважение заявлението на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу С. Е. И., ЕГН ********** с адрес в с. ******, претендирани като неплатени задължения по Договор за потребителски кредит, в цялост, като искането за разпореждането им за плащане е в противоречие със закона и с добрите нрави, и е обоснована вероятност да е основано на неравноправни клаузи в цитирания договор, както и отхвърля искането за присъждане на деловодни разноски в полза на заявителя.

Жалбоподателят твърди, че разпореждането е незаконосъобразно.

Позовава се на съдебна практика – Определение № 1435 от 21.02.2022 г. на по в. ч. гр. д. № 737/2022 г., СГС, ЧЖ-VI-Ж с-в, Определение № 260780 от 24.03.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 790/2021 г., Определение № 1239 от 1.11.2021 г. на ОС - Пловдив по в. ч. гр. д. № 2321/2021 г., Определение № 2711 от 30.07.2021 г. на ОС - Варна по в. ч. гр. д. № 1667/2021 г., Определение № 269093 от 21.05.2021 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 1300/2021 г., Определение № 526 от 4.08.2022 г. на ОС - Перник по в. ч. гр. д. № 423/2022 г.

Моли обжалваното от него разпореждане да бъде отменено и да бъде уважено заявлението му в цялост.

Разградският окръжен съд, като обсъди изложените доводи и след проверка на обжалвания акт, констатира следното:

1

Жалбата е процесуално допустима.

Производството по делото е образувано пред първоинстанционният съд по депозирано заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК срещу в С. Е. И. за парично вземане включващо 23 бр. седмични погасителни вноски - главница - 500.00 лв., договорна лихва - 51.68 лева, и неустойка за непредставяне на обезпечение - 276.32 лв., по приложения договор за потребителски кредит от 21.02.2022 г. в полза на заемодателя „Сити Кеш“ - ЕООД, в размер на 36.00 лева всяка една, или общо 828.00 лева.

В т. 12 на заявлението е посочено, че вземането на заявителя произтича от сключен с „Сити кеш“ ООД договор за цесия, като му е прехвърлено вземането по Договор за паричен заем № 637292 от 21.02.2022г., сключен между „Сити кеш“ ООД и длъжника С. Е. И., според които на последния е предоставен потребителски кредит.

С разпореждане № 1438 от 21.05.2024г. съдът е оставил без движение заявлението на заявителя и му е указал в 3-дневен срок от съобщаването да отстрани нередовностите, тъй като не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.

1, т. 4 ГПК, като посочи начало на просрочие, извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

Заявителят е подал молба, с която е изложил становище, че не се счита задължен и не е изпълнил указанията на съда.

Въз основа на тази фактическа обстановка, въззивната инстанция в настоящия състав приема следното: Частната жалба е неоснователна.

Претенцията в заповедното производство следва да бъде индивидуализирана така, както се индивидуализира в исковото производство, като по този начин се осигури възможност на длъжника адекватно да организира защитата си срещу евентуално издадена заповед за изпълнение.

Вземането следва да бъде конкретизирано в заявлението за издаване на заповед за изпълнение чрез излагане на всички факти, от които е възникнало, като това не може да бъде направено чрез препращане към други документи.

В този смисъл е и т.2"б" от ТР № 4/16.08.2014 г. по т.д.№ 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, че според изричната разпоредба на чл. 410, ал. 2 ГПК, заявлението трябва да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 ГПК, т. е. необходимо е да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава вземането. В този смисъл точната индивидуализация на вземането по основание и размер обуславя редовността на заявлението като основание за издаване на заповедта за изпълнение. В случай че в заявлението липсва надлежна индивидуализация на неговото основание, същото подлежи на отхвърляне, при което заповедният съд не може да извлича това основание от приложените към заявлението документи.

Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения не съдържат надлежно конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните 2 вземания и не дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани. Не е ясно какви плащания са направени от длъжника, как са отнесени от кредитора за погасяване на задълженията. Не са посочени правното естество на задължението, правопораждащите го факти, неговото съдържание и характер. От външна страна не е налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за издаване на заповед по чл.

410 ГПК за заявените вземания. Разградският окръжен съд споделя изводите на заповедния съд и препраща към тях.

Разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1, т.2 и т. 3 от ГПК задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато искането не отговаря на изискванията на чл. 410 от ГПК и не са отстранени допуснатите нередовности, когато вземането произтича от договор с потребител, искането е в противоречие със закона или с добрите нрави и искането се основава на неравноправна клауза в договора или е налице обоснована вероятност за това.

С оглед изискванията на закона, такава служебна проверка е необходима за установяване спазени ли са императивните законови изисквания, поради което въззивният съд счита, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. Единствено с посочване на тези обстоятелства, съда би могъл да направи преценка за липса на обоснована вероятност за неравноправна клауза. Това не е сторено от заявителя в дадения му от заповедния съд. При наличие на обоснована вероятност искането за издаване на заповед за изпълнение да се основава на неравноправна клауза, съдът приема, че от значение за тази преценка е да бъде посочено какви плащания са извършени по кредита и за погасяването на какви вземания са били отнесени тези суми. По изложените съображения, обжалваното разпореждане е обосновано и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

В същия смисъл е и формираната вече практика на Окръжен съд – Разград по сходни и/или идентични казуси – Определение № 265 от 15.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500172 по описа за 2024 година, Определение № 515 от 01.12.2023 г. по въззивно частно гражданско дело № 20233300500325 по описа за 2023 година, Определение № 251 от 09.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500173 по описа за 2024 година, Определение № 253 гр. от 10.05.2024 г. по въззивно частно гражданско дело № 20243300500174 по описа за 2024 година.

Воден от изложеното, Разградският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 1463 от 23.05.2024 г. по частно гражданско дело № 20243330100874 по описа за 2024 година по описа на 3

Районен съд - Разград.

Определението не подлежи на обжалване

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4