Решение № 3549 от 04.11.2021, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3549 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РАЙОНЕН СЪДИЯ при участието на секретаря ..... като разгледа докладваното от РАЙОНЕН СЪДИЯ Гражданско дело № 20201110144097 по описа за 2020 година

Производството е образувано е по искова молба с вх. № 9005129/14.09.2020 г., с която от името на ..., ЕИК ......... против Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** са предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлоенергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

Със заявление вх. № 3006861/28.01.2019 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** за суми, както следва: 1/ сумата от 3826,58 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.05.2015 г.

– 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 495,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за 1 периода 14.09.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,99 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане;

4/ сумата от 11,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.01.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение. На 19.03.2019 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на ответника по реда на чл. 47 ГПК, като в тази връзка на ищеца са дадени указания за възможността за предявяване на искове за установяване вземанията, за които в производството по ч.гр.д. № 5107/2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК. Ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си на 12.08.2020 г. Исковата молба е подадена на 14.09.2021 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

В исковата си молба ищецът ...... твърди, че има договорни отношения с ответника. Поддържа, че същият има качеството клиент на топлинна енергия за битови нужди. Навеждат се съображения, че сградата-етажна собственост, в която се намира процесния имот е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма ........, като в тази връзка се посочва, че на основание чл. 140, ал. 1, т. 2 от ЗЕ, сумите за топлинна енергия за процесния имот са начислявани по прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период са изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-..4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Поддържа, че ответникът е използвал доставяна топлинна енергия през процесния период и не е погасил задължението си, като е изпаднал и в забава по отношение на последното.

Твърди, че ответникът не е заплатил и дължимата цена за услугата дялово разпределение, като е изпаднал и в забава по отношение изпълнението на това свое задължение.

2

Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Ж. Д. ЦВ., ЕГН ********** дължи в полза на ... суми, както следва: 1/ сумата от 3826,58 лв., представляваща стойност на доставена и потребена топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.05.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане; 2/ сумата от 495,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 14.09.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия; 3/ сумата от 58,99 лева, представляваща главница за цена на услугата дялово разпределение за топлоснабден имот, представляващ апартамент № .., находящ се в ......., абонатен № ....... за периода 01.12.2015 г. – 30.04.2018 г., ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от 28.01.2019 г. до окончателното изплащане; 4/ сумата от 11,21 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.01.2016 г. – 04.01.2019 г., върху главницата за цена на услугата дялово разпределение, за които на 19.03.2019 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 5107/2019 г. по описа на СРС, II ГО, 160 състав.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК от името ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който е взето становище по предявените за разглеждане в настоящото производство искове. С отговора на исковата молба се оспорват в цялост предявените искове, като се излагат подробни съображения в този смисъл. Оспорва се наличието на валидно възникнало и съществувало между страните облигационно правоотношение, с предмет доставка на топлинна енергия, което да ги е обвързвало през процесния период. Оспорва се, че ищецът е доставил до посочения в исковата молба имот топлинна енергия в твърдяното количество, респективно се оспорва, че през процесния период, в процесния имот е използвана топлинна енергия в твърдения обем. Оспорва се, че ответникът е изпаднал в забава по отношение на задълженията за цена на доставена топлинна енергия, доколкото не са представени доказателства за публикуване на фактурите на интернет страницата на ищцовото дружество. Оспорва се и претенцията за главница за цена на услуга дялово разпределение, като се излагат съображения, че ищецът не е материалноправно легитимиран да претендира 3 сума за цена на услугата дялово разпределение, поради което и този иск се явява неоснователен. С оглед акцесорния характер на претенцията за лихва за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение се поддържа, че неоснователна се явява и тази претенция.

Предвид горното, се моли, предявените за разглеждане в настоящото производство искове, да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл.

155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД – положителен установителен иск за вземания за плащане на стойност на доставена топлинна енергия за битови нужди, за имот в сграда - етажна собственост, за обезщетение за забава на плащане на същото, за възнаграждение за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода, както и за обезщетение за забава на плащането на същото, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.

За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 422 вр. с чл.

415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за ангажиране отговорността на ответника, ищецът следва да докаже по безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения между него и ответника с предмет доставка на топлинна енергия, в това число и качеството му клиент на топлинна енергия, обема на реално доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

4

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.

149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-..4 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия.

Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период. Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на 5 ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството „клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот – в този смисъл са и разрешенията дадени с Тълкувателно решение № 2/2017 от 17 май 2018 г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.