Решение № 980 от 14.07.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 980 гр. София, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Десислава Б. Николова

Миглена Йовкова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20241000502103 по описа за 2024 година

Въззивното производство е инициирано с жалба от "Инвестбанк" АД срещу Решение №260240/18.04.2024г. по гр.д. №3169/2019г. на СГС, с която се иска отмяната му и постановяване на ново по същество, с което частичният иск на ищеца срещу ответниците да бъде уважен. С атакувания акт е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ИНВЕСТБАНК“ АД, ЕИК 831663282, София, бул. „България“ № 85 иск против Н. К. В., ЕГН **********, ***, ул. „***“ № *, ет. * и В. Н. М., ЕГН **********, ***, ул.

„***“ № *, ет. *, ап. **, с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за признаване за установено, че към 26.10.2018 г. Н. К. В. и В. Н. М. дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД сумата 200 000 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. - част от цялото вземане по записа на заповед, възлизащо на 2 000 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД и авалиран от Н. К. В. и В. Н. М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 69095/2018 г. на СРС, 56-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Според жалбоподателя решението е неправилно, защото СГС неоснователно е приел, че ищецът е недобросъвестна страна в отношенията си с издателя на процесния запис на заповед, в подкрепа на която теза липсват доказателства в делото. Счита, че това възражение е общо и едниствено е обвързано с твърдението, че между кредитора и кредитополучателя не е сключен договор за особен залог – залог на предприиятието на последния.

1

Жалбоподателят оспорва мотивите на първоинстанционния съд, че това не е станало по негова вина, като счита, че е неправилно да се приеме, че учредяването на това обезпечение е негово задължение, а още по – малко, че следва да кани залогодателя да изпълни задължението си по чл. 4 от Анекс №5. Сочи също, че „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД не се е снабдило и не е представило на банката изискани му във връзска с договора за особен залог писмени доказателства и така е създало пречки за сключването му, респ. за вписването на особения залог в ЦРОЗ.

Обосновава и оплакване, че съдът неправилно е съобразил доказателствата, с оглед на което е постановил решението си и в противоречие на процесуалните норми.

Въззивникът претендира разноски за настоящата инстанция.

Препис от ВЖ е връчен на ответниците В. М. и Н. В., които чрез пълномощника им адв. Б. С. са депозирали отговор. Те я оспорват и искат да бъде потвърден атакуваният съдебен акт. Претендират разноски за въззивното производство.

При разглеждане на делото от САС не са приобщени нови доказателства.

Софийският Апелативен съд, като взе предвид събраните доказателства по делото и изложените от страните доводи и възражения, в пределите на правомощията си по чл. 269 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл. 485, ал.

2 от ТЗ за признаване за установено, че към 26.10.2018 г. Н. К. В. и В. Н. М. дължат при условията на солидарна отговорност на „ИНВЕСТБАНК” АД сумата 200 000 лв. - главница, ведно със законна лихва, считано от 26.10.2018 г. - част от цялото вземане по записа на заповед, възлизащо на 2 000 000 лв., произтичащо от запис на заповед, издаден на 28.06.2018 г. от „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД и авалиран от Н. К. В. и В. Н. М., за която сума на 20.11.2018 г. по ч.гр.д. № 69095/2018 г. на СРС, 56-ти с-в са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

От фактическа страна при съвкупна преценка на събраните доказателства по делото се установява, че е сключен Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07.2016 г. и Анекси №1,№2,№3,№4 и №5 към него между „ИНВЕСТБАНК” АД и „АРКАДИЯ СЪРВИС“ АД. Предмет на предоговаряне с анексите е удължаване на срока на банковата гаранция.

С Анекс №5/28.06.2018 г. освен горната клауза е предоговорено, че ангажиментът на Банката по гаранцията е намален на 1 595 000 лв., а крайният срок на валидност на банковата гаранция е удължен до 29.07.2018 г. Заедно с изложеното, в чл. 4 от него страните са се договорили „АРКАДИЯ СЪРВИС,, АД да учреди в срок до 23.07.2018 г. в полза на ищеца „ИНВЕСТБАНК“ АД особен залог върху цялото си търговско предприятие, включващо имоти и вземания. В клаузата на чл. 5 от същия анекс е предвидено, че дружеството се задължава в срок до 23.07.2018г. да представи на Банката удостоверения от АВ и от ЦРОЗ, от които да е видно, че Банката е четвърти по ред обезпечен кредитор за обезпечението по чл. 4, т.1 и т.2 и първи по ред за това по чл. 4, т.3 2 от анекса.

Не е спорно, че в изпълнение на договореното в чл. 6 от Анекс № 5 на 28.06.2018 г. е издаден запис на заповед от „АРКАДИЯ СЪРВИС,, АД в полза на Банката за обезпечаване размера по гаранцията със срок на предявяване 29.10.2018 г., авалиран от двамата ответници - Н. К. В. и В. Н. М.. Последните двама не оспорват, че върху лицевата страна на ЗЗ, като авалисти са се подписали В. М. и Н. В., както и че ЗЗ е предявен за плащане чрез връчване на препис от него, както на издателя му, така и на двамата авалисти и това е осъществено на 12.09.2018г., а също и че той е издаден като обезпечение по Договор за банкова гаранция № БГ-1686/2016 - А от 20.07.2016 г. и Анекси № 1,№2,№3,№4 и №5 към него.

Не е спорно и че не е учреден особеният залог, в изпълнение на чл. 4 от Анекс № 5 от 28.06.2018 г.

Видно е от електронната кореспонденция между страните по договора за банкова гаранция, че Кредиторът е изискал от кредитополучателя информация за недвижими имоти, включени в предриятието на търговеца.

Доказано е със заключенията на основна, повторна и тройна съдебно – графически експертизи, че подписът за получател в разписка №145 от 12.09.2028г. за предявяване за плащане на процесния ЗЗ е положен от В. Н. М., както и че той е изписал ръкописния текст „В. Н. М.“.

Със заключение на СЧЕ е установено, че по процесния договор за банкова гаранция са усвоени три суми, а именно 405 000лв. на 26.10.2018г.;

469 698, 82лв. на 12.07.2018г. и 1 125 301, 18лв. на 26.07.2018г. като плащанията са извършени по искания за плащане съответно от 21.06.2018г.;

12.07.2018г. и 23.07.2018г. отправени от АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД до „Инвестбанк“ АД. Експертът е установил, че няма погасени суми от „Аркадия сървис“АД, съгласно договора за издаване на Банкова гаранция от 20.07.2016г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия като стендбай кредити 21.06.2018г.; 12.07.2018г. и 23.07.2018г. Предвид това е изчислил, че към 25.10.2018г. - датата на завеждане на процесното заявление за издаване на ЗИ по чл. 417 от ГПК, задължението по договора за издаване на Банкова гаранция от 20.07.2016г. и анексите към него, формиран по активирани при условията на същия стендбай кредити, включва усвоена главница в размер на 2 000 000лв; 13 673, 76лв. възнаградителна лихва;

18 923, 89лв. лихви за забава; 29 784, 32лв. комисионни за управление на кредитни задължения; 38 129, 17лв. законова лихва върху главницата и 8 346, 81лв. комисионна за издаване на банкова гаранция.

Видно е от Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 20.11.2018г., че е уважено заявлението на „Инвестбанк“ АД и е разпоредено длъжниците Н. В. и В. М. да заплатят солидарно на заявителя сумата от 500 000лв., представляваща част от задължението по ЗЗ, издаден на 28.06.2018г., възлизащо на 2 000 000лв. , ведно със законна лихва от 26.10.2018г. и 10 050лв. разноски по делото. За същите суми е издаден и ИЛ.

На базата на приетото за установено от фактическа страна, съдът 3 направи следните правни изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК във вр. с чл.

485, ал.1 от ТЗ и чл. 538, ал.1 от ТЗ и чл. 513, ал.1 от ТЗ.

Същият е предявен в срока по чл. 415, ал.4 от ГПК и след депозиране на възражения от длъжниците в заповедното производство.

В казуса искът е предявен срещу авалисти за вземането по процесния запис на заповед, като отговорността им е ангажирана от приносителя на ЗЗ солидарно. Съгласно чл. 485, ал.1 от ТЗ поръчителят отговаря както лицето, за което е поръчителствал, поради което следва да се установи действителността на задължението по процесната менителница.

Въззивният състав констатира, че представеният в делото запис на заповед е редовен от външна страна и съдържа всички реквизити по чл. 535, ал.1 от ТЗ, което не е спорно. За пълнота на изложението обаче, следва да се посочи, че той съдържа наименованието "запис на заповед" в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж(срок за плащане при предявяване); място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя.

В случая Записът на заповед от 28.06.2018 г. е издаден с падеж "на предявяване", като издателят е определил срок за предявяването му за плащане до 29.10.2018 г. Безспорно се установиява, че той е предявен за плащане на 12.09.2018 г. едновременно на издателя и на авалистите, от който момент е настъпил и падежът му.

Същественото от правна страна е, че ответниците, в качеството им на авалисти, разполагат с две групи възражения, първата от които за нарушена форма на записа на заповед на основание чл. 485, ал.2 от ТЗ, каквито не са направили и втора група при твърдения за съществуващо каузално правоотношение такива, че не съществува задължението по каузалното правоотношение, освен ако приносителят е бил недобросъвестен при придобиването на ефекта или е злоупотребил с право. В делото са заявени втората група възражения от ответниците – авалисти.

В този контекст следва да се посочи, че съгласно трайната и непротиворечива практика на ВКС, менителничният поръчител не може да противопостави на приносителя на ефекта възраженията, които би могъл да му противопостави издателя на ефекта: както абсолютните възражения за недействителност на ефекта (с изключение възражението за недостатък във формата му), така и личните му, относителни възражения, произтичащи от каузалното правоотношение.

Тъй като в казуса е доказано наличието на каузално правоотношение, обуславящо издаването на записа на заповед, който е издаден от „Аркадия сървис“ АД с обезпечителна цел, т.е. задължението на дружеството по този запис на заповед има акцесорен характер, то неговата действителност е обусловена от действителността на основното /обезпеченото/ вземане.

С оглед на това в хода на делото Банката - ищец доказа наличието на 4 валидно и изискуемо задължение на издателя по каузалното правоотношение, учредено с договор за издаване на банкова гаранция от 20.07.2016г. Както беше обсъдено във фактическата обстановка, Банката е изпълнила задължението си по този договор като е платила задължения на „Аркадия сървис“ АД към АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД в размер на общо 2 000 000лв. Видно е от изводите на вещото лице изпълнило СЧЕ е, че дружеството кредитополучател по договора за издаване на банкова гаранция към 25.10.2018г. и към дата на изготвяне на заключението не погасило изискуемото си задължение към банката кредитор, въпреки получената покана за изпълнение.

С оглед на горното настоящият състав прави извод, че ищецът като кредитор е доказал фактите и обстоятелствата по каузалното правоотношение, от който произтича вземането му, както и кой е задължения субект по това правоотношение, а именно издателят на процесния запис на заповед, който не е изпълнил своето задължение да плати преведените от нея суми на бенефициента АЕЦ“Козлодуй“ ЕАД.

Предвид горните изводи за съществуването на ликвидно и изискуемо задължение по каузалното правоотношение, изпълнението на което е обезпечено с процесния запис на заповед, следва да се разгледа и възражението на ответниците.

Въззивният състав не споделя извода на СГС, че не е учреден договор за залог на предприетието на кредитополучателя по вина на ищеца, защото не е поканил издателя на ЗЗ да изпълни задължението си по чл. 4 от Анекс №5 до 23.07.2028г. да стори това, поради което Банката е недобросъвестна и е злоупотребила с право.