Решение № 164 от 09.04.2025, Районен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 164 гр. Кърджали, 09.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Деян Ст. Вътов при участието на секретаря Теди Чаръкчиева като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело № 20245140101790 по описа за 2024 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове на Н. Д. В., ЕГН **********, адрес: *** против Областна дирекция на МВР- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, бул.

„България“ №39 представлявана от директора - ст. комисар Щ.А.М., с правни основания чл.

181. ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 840 ( осемстотин и четиридесет ) лева – равностойността на неизплатено възнаграждение за храна съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, за периода от месец декември 2021 г. до месец юни 2022 г., както и сумата в общ размер на 289, 32 ( двеста осемдесет и девет лева и 32 ст.) лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху отделните месечни просрочия, за периода от 01.12.2021 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното й погасяване.

Ищецът твърди, че считано от 19.02.2018 г., съгласно Заповед № 8121К871/09.02.2018г. на министъра на вътрешните работи и на основание чл. 9 и чл. 10д. ал. 4 от Закона за държавния служител е назначен за държавен служител на длъжността *** „Координация административно и правно обслужване и човешки ресурси“ към отдел „Административен“ при Областна дирекция на МВР - Кърджали. Сочи, че считано от 13.06.2022 г. съгласно Заповед № 8121К-4982/10.06.2022г. на Министъра на вътрешните работи служебното му правоотношение на държавен служител по чл. 142. ал. 1. т. 2 от ЗМВР е прекратено на основание чл. 103. ал. 1. т. 1. във връзка с чл. 108 от Закона за държавния служител. Сочи, че в рамките на исковия период в не му е изплатено полагаемото се обезщетение за храна по чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, поради което ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ответникът депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове и иска тяхното отхвърляне. Не се оспорват изложените в исковата молба фактически положения, но се излагат подробни съображения, които по същество се свеждат до това, че с оглед приложението на § 69, ал.1 и § 70, ал. 1, т. 1 от ПЗР на ЗИДЗМВР, считано от 01.02.2017 г. за служителите на МВР, чийто служебни правоотношения се уреждат от ЗДСл, каквото е това на ищеца, възнаграждението за прослужено време и за храна не се начисляват отделно, а представляват компонент от основното трудово възнаграждение. Възразява се също и че ЗДСл., който е специален по отношение на ЗМВР, не предвижда изплащането на 1 обезщетение за храна, аналогично на чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, както и че ако се приеме, че на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се дължи допълнителна сума за храна по чл. 181. ал. 1 от ЗМВР, и предвид това, че към настоящия момент няма издадена заповед на министъра на вътрешните работи за процесния период: от 01.12.2021г. до 30.06.2024г., която заповед да е адресирана до тези служители, то не може да се предположи, че точно сумата от 120 лева месечно е левовата равностойност на храната, която ежемесечно се дължи на тези служители. В тази връзка се посочва, че съгласно чл. 181. ал. 1: На служителите на МВР се осигурява храна или левовата й равностойност, а съгласно: чл. 181. ал. 4 от ЗМВР: Размерът на сумите и доволствията по ал. I - 3 се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи, и съгласно чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от 01.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност на служителите на Министерството на вътрешните работи: „служителите на МВР, на които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи. При положение, че условията и реда за предоставянето на храна и други доволствия не са уредени по никакъв начин, тъй като няма издадена такава заповед, отнасяща се до служителите по чл. 142. ал. 1, т. 2 от ЗМВР, а в Заповед 8121з -1410/30.12.2020г., с която се определя левовата равностойност на храната на служителите в МВР за 2021г. и Заповед 8121з- 1723/31.12.2021 г., с която се определя левовата равностойност на храната на служителите в МВР за 2022 г. изрично е отбелязано, че те се отнасят само за служителите на МВР по чл. 142. ал. 1. т. 1 и 3 и ал. 3 от ЗМВР, то се налага извод за неоснователност на иска. Възразява се изтекла давност за месец декември 2021 г., а в съдебно заседание се възразява, че за месец юли ищецът няма право на пълния размер на вземането на храна, тъй като не работил през целия месец. Иска се отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявените искове за допустими, и частично основателни основателен, по следните съображения:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове за заплащане на обезщетение за храна по 181, ал.1 ЗМВР (ред. ДВ, бр. 60 от 07.07.2020 г.) и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Между страните не е налице спор относно фактите, като спорът се концентрира до приложението на материалния закон и до въпроса дали служителите на МВР, чийто служебни правоотношения се уреждат от ЗДСл, каквото е това на ищеца, имат право на обезщетение за храна по чл. 181, ал. 1 ЗМВР.

По този въпрос е постановено ТР №1/2024 г. на ОСГК на ВКС, с което се приема, че държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чийто статут се урежда със Закона за държавния служител, имат право да им се осигурява безплатна храна или заплащане на левовата й равностойност съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи.

Ето защо наведените от ответника възражения относно приложението на материалния закон са неоснователни.

Неоснователно е и наведеното възражение за изтекла погасителна давност за месец декември 2021 г., тъй като работодателят изпада в забава и вземането за по чл. 181, ал. 1 ЗМВР става изискуемо считано от месеца, следващ месеца, за който се отнася същото. Искът е предявен на 20.12.2024 г., т.е. преди изтичане на тригодишния давностен срок.

Основателно обаче е възражението, че ищецът има право на обезщетение по чл. 181, ал. 1 ЗМВР за месец юни 2022 г. пропорционално на отработено време за този месец. За този месец ищецът е работил общо осем дни, като месецът има общо двадесет и два работни дни.

Левовата равностойност на храната е 120 лева на месец. Ищецът има право на обезщетение в размер на 43,63 лева. Ето защо исковата претенция по главния иск следва да се уважи за 2 сумата от 763,63 лева и да се отхвърли за разликата.

Искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД също следва да се отхвърли отчасти. Ответникът е изпадал в забава считано от месеца, следващ месеца, за който се дължи обезщетението по чл. 181, ал.

1 ЗМВР, а не от началото на текущия месец, на която база са направени изчисленията в исковата молба. Ето защо:

Законна лихва за забава за месец декември две хиляди двадесет и първа година върху сумата от 120 лв., за периода от 01.01.2022 г. до 20.12.2024 г. е в размер на 43.33лв.

Законна лихва за забава за месец януари две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 120 лв. за периода от 01.02.2022г. до 20.12.2024г. е в размер на 42.30лв.

Законна лихва за забава за месец февруари две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 120 лв. за периода от 01.03.2022г. до 20.12.2024г. е в размер на 41.37лв.

Законна лихва за забава за месец март две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 120 лв. за периода от 01.04.2022г. до 20.12.2024г.е в размер на 40.33лв.

Законна лихва за забава за месец април две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 120 лв. за периода от 01.05.2022г. до 20.12.2024г. е в размер на 39.33лв.

Законна лихва за забава за месец май две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 120 лв. за периода от 01.06.2022г. до 20.12.2024г. е в размер на 38.30 лв Законна лихва за забава за месец юни две хиляди двадесет и втора година върху сумата от 43,63 лв. за периода от 01.07.2022г. до 20.12.2024г. е в размер на 13,57 лв.

След изчисления обезщетението за забава, в размер на законната лихва върху отделните месечни просрочия, за периода от 01.01.2022 г. до 20.12.2024 г., възлиза общо на сумата от 258,53 лева, до която следва да се уважи иска.

Ответникът на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да заплати дължимите по делото държани такси в размер на 100 лева.

Така мотивиран, РС-Кърджали

РЕШИ:

ОСЪЖДА, на основание чл. 181. ал. 1 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, Областна дирекция на МВР- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ №39 представлявана от директора - ст. комисар Щ.А.М. да заплати на Н. Д. В., ЕГН **********, адрес: *** сумата от 763,63 лева (седемстотин шестдесет и три лева и 63 ст. ) лева – равностойността на неизплатено възнаграждение за храна съгласно чл. 181, ал. 1 от ЗМВР, за периода от месец декември 2021 г. до 13.06.2022 г., както и сумата в общ размер на 258,53 лева ( двеста петдесет и осем лева и 53 ст. ) лева – обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху отделните месечни просрочия, за периода от 01.01.2022 г. до 20.12.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 20.12.2024 г. до окончателното й погасяване, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 181, ал. 1 ЗМВР за разлика над уважения размер от 763,63 лева (седемстотин шестдесет и три лева и 63 ст. ) лева до пълния предявен размер 840 ( осемстотин и четиридесет ) лева и за периода от 13.06.2022 г. до 30.06.2022 г. и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над уважения размер от 258,53 лева ( двеста петдесет и осем лева и 53 ст. ) лева до пълния предявен размер от 289, 32 (двеста осемдесет и девет лева и 32 ст.) лева и за периода от 01.12.2021 г. до 31.12.2021 г.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, Областна дирекция на МВР- Кърджали, с адрес: гр. Кърджали, бул. „България“ №39 представлявана от директора - ст. комисар Щ.А.М. да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата от 100 лева – държани такси.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОСКърджали.

3

Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________

4