Решение № 1092 от 21.07.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1092 гр. Пловдив, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно гражданско дело № 20225300501219 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 258 и следващите ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на А. Н. Н., ЕГН: **********, против Решение № 260 от 24.01.2022 г., постановено по гр. дело № 8472 по описа на Районен съд – Пловдив за 2021 г., с което упражняването на родителските права по отношение на детето Н. А. Н., ЕГН: **********, е предоставено на майката П. К. Н., ЕГН: **********, при която е определено и местоживеенето на детето, определен е режим на лични отношения между детето и жалбоподателя, като същият е осъден да заплаща на детето месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 18.01.2021 г. до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването й, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска.

В жалбата се излагат подробни доводи за неправилност на така постановеното решение, като се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което упражняването на родителските права по отношение на детето да се предостави на жалбоподателя, да се определи режим на контакти на детето с майката, както и да се присъди месечна издръжка в полза на детето, считано от 21.06.2021 г. до настъпване на причина за изменението или отмяната й.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба, подаден от П. К. Н., в който жалбата се оспорва като неоснователна и се 1 настоява за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Производството пред първата инстанция е образувано по предявени от П. К. Н. против А. Н. Н. обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК за предоставяне упражняване на родителските права спрямо малолетното им дете Н. А. Н. Н. майката, определяне на местоживеенето на детето при нея и определяне на режим на лични отношения между бащата и детето, както и за осъждане на ответника да заплаща месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от датата на исковата молба до настъпване на законоустановена причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до окончателното изплащане.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът А. Н. Н. е подал отговор на исковата молба, в който е оспорил като неоснователни предявените искове. Поискано е предоставяне упражняването на родителските права спрямо малолетното дете на бащата и определяне на стандартен режим на лични контакти на детето с майката, както и осъждане на същата да заплаща месечна издръжка.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е отчел, че желание да участват активно в отглеждането и възпитанието на детето имат и двамата родители, но е отдал предимство на майката по критериите предоставени грижи, възпитателски качества и морален облик, с коeто е обосновал извод, че на нея следва да бъде предоставено упражняването на родителските права. Счел е за подходящ с оглед необходимостта от поддържане на връзка между бащата и детето и конкретните данни по делото следния режим на лични отношения: всяка първа и трета седмица в месеца от 10,00 часа в събота до 19,00 часа в неделя; един месец през лятото, който не съвпада с годишния отпуск на майката; първата половина на всички ваканции, определени от МОН. Приел е, че с оглед нуждите на детето, възможностите на родителите и социалноикономическите условия в страната дължимата от бащата месечна издръжка е в размер на 300 лева.

При извършена служебна проверка по чл. 269 ГПК съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо, поради което следва да бъде проверена неговата правилност съобразно наведените в жалбата доводи и при съблюдаване на служебното задължение на съда да следи за интереса на роденото от фактическото съжителство дете, както и за нарушения на императивни материалноправни норми, съобразно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.

По делото е безспорно, че страните са живели на семейни начала, като 2 от съвместното им съжителство на *** г. е родено детето Н. А. Н..

Последното се установява и от представеното удостоверение за раждане на детето. Не е спорно също, че раздялата на родителите е настъпила на 18.01.2021 г., като през първите няколко месеца след раздялата детето е живяло при своята майка, а от 13.06.2021 г. детето е отглеждано от своя баща в неговия дом. Посочените обстоятелства се установяват и приобщения по делото социален доклад, изготвен от ДСП – Пловдив. Според доклада в жилищата на двамата родители са създадени добри битови условия и осигурена сигурна и безопасна среда за детето. Посочва се, че към настоящия момент то се отглежда от своя баща, който по адекватен начин посреща потребностите му съобразно възрастта. Майката е съобщила, че работи като управител на магазин с плаващо работно време и месечен доход около 2000 лв. Бащата е заявил, че работи като пътен полицай на смени с месечно възнаграждение 1500-1600 лв. От началото на м. ноември 2021 г. детето учи в СУ „***“ гр. Пловдив. Тренира гребане. Детето има изграден приятелски кръг в учебното заведение, което посещава, както и в квартала, в който живее. В доклада се посочва още, че по данни от двамата родители те не общуват помежду си и не обменят информация за възпитанието и отглеждането на детето, както и че е в интерес на детето те да подобрят взаимоотношенията си.

Представена по делото е служебна бележка от директора на ОУ „***“, в която се сочи, че на 14.06.2021 г. и 15.06.2021 г. детето Н.Н. не е било на училище и за двата учебни дни има 13 броя неизвинени отсъствия по неуважителни причини, тъй като не е представена извинителна бележка.

По делото е прието становище от проведено психологично изследване на детето Н.Н., изготвено от Център за психологическа консултация „***“. В него се посочва, че към момента на оценката детето е психично здраво, правилно емоциално и социално функциониращо, че същото предпочита да не говори за майка си и избягва въпросите, свързани с нея, че е споделило, че е по-близко с баща си, отколкото с нея.

Съгласно постъпилата справка от НАП Пловдив майката няма регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице и няма участие в търговски дружества. Приложена е справка за действащи трудови договори за периода 01.01.2020 г. – 06.10.2021 г. Средният осигурителен доход на майката за периода м. януари 2020 г. – м. август 2021 г. е около 2800 лв. От справката е видно още, че от 02.09.2021 г. майката е започнала работа при друг работодател. Налице са данни за декларирано недвижимо имущество, като е приложена справка „местни данъци и такси“. Съгласно справката бащата няма регистрация като едноличен търговец и като самоосигуряващо се лице и няма участие в търговски дружества. Средният му осигурителен доход за периода м. януари 2020 г. – м. юли 2021 г. е 1530 лв.

Няма даннни за декларирано недвижимо имущество, налице са данни за декларирани три броя МПС.

3

В производството пред въззивната инстанция е приобщено извлечение от електронен дневник на детето Н.Н.. Извлечението съдържа данни за отсъствия на детето, както и за получени оценки през втория срок на учебната година. От същото е видно също, че за периода 10.02.2022 г. – 14.04.2022 г. детето е получило 9 забележки за липса на внимание, за липса на подготовка, за липса на учебни пособия и други.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите В. Д. и Б. Б.. В показанията си свидетелката Д. заявява, че познава страните от осем години, тъй като децата им учили заедно първо в детската градина, а впоследствие и в един клас в училище. На 18.01.2021 г. ответникът се изнесъл от апартамента, в който живеели, и се преместил при друга жена. Според свидетелката ищцата винаги полагала грижи за дете.

Отношенията между двамата били нормални – между майка и дете. Отрича ищцата да е упражнявала психически тормоз или насилие спрямо момчето.

През почивните дни двете майки ходели с децата на разходка в града или извън него. Ответникът не идвал, тъй като работел - имал сервиз за ремонт на автомобили и газови уредби, също така купувал автомобили, които ремонтирал и продавал. След раздялата на родителите детето ходело при баща си, като майка му никога не го спирала за това. Свидетелката сочи, че детето й споделяло, че не се чувства комфортно при баща си, че няма собствена стая и се налагало да спи на диван, че искало повече внимание от баща си и да прекарват време само двамата. Същата свидетелства още, че ответникът поискал ищцата да напусне апартамента до 31.05.2021 г., поради което последната закупила жилище, в което се преместила заедно с детето. В средата на юни след посещение при него бащата отказал да върне детето.

Свидетелката посочва, че ищцата многократно търсила детето и баща му по телефона, като заедно обиколили различни адреси в опит да го открият.

Ответникът бил п. Майката работела към „***”, но отскоро сменила работата си с нова, на която да й бъде по-спокойно и която да й позволява да отделя повече време за детето. При предходния работодател ищцата получавала 2500 лева, а при настоящия – щяла да взема около 1000 лв. Детето било в 5 клас в ОУ „***“, като от началото на учебната година получавало доста забележки за поведението си и за ненаписани домашни. В края на предходната учебна година детето не било пуснато да ходи на училище, не върнало учебниците, не получило и удостоверението си за завършен четвърти клас. През миналата година детето тренирало борба и ходило на занималня. Майката не била ангажирана с работата си през почивните дни. Същата можела да разчита на помощта на своята сестра при отглеждането на детето.

От показанията на свидетелката Б. се установява, че същата живее на семейни начала с ответника. Свидетелката заявява в показанията си, че детето не желаело да поддържа отношения с майка си. Бащата по никакъв начин не забранявал на детето да общува с нея, дори го убеждавал да я потърси и да започне да отговоря на обажданията й. Откакто детето живеело при баща си, той купувал всичко необходимо – дрехи, учебни пособия. Двамата имали 4 много близка връзка. Според свидетелката от юни месец детето се променило в положителна посока. През есента започнало да ходи на гребане.

Свидетелката посочва, че имала едно дете, което не живеело при нея, а при баща си. Отвеникът работел като полицай на смени, като два дни ходел на работа и два дни почивал. Имал дневни и нощни смени. Свидетелката отрича ответникът да упражнява друга дейност и да работи в сервиз. Посочва, че същият разчита на помощта на своите родители в отглеждането на детето, а и на нея. Детето се срещало с други деца, имало приятели от тренировките.

Наложило телефонният му номер да бъде сменен, тъй като се водел на името на ищцата и можело да бъде спрян по нейно решение. След раздялата на страните на 18.01.2021 г. детото живеело при майка си, като по два-три пъти в седмицата идвало на гости при бащата и свидетелката. Откакто детето живеело при тях, то се срещало с майка си два или три пъти, тъй като категорично отказвало да контактува с нея. Свидетелката посочва, че между страните нямало комуникация. Детето започнало да учи в спортно училище „***“ с профил „Гребане, кану каяк“. Преместването в новото училище не било съгласувано с майката, като свидетелката не знае дали тя е била уведомена за това.

В хода на производството пред първата инстанция двамата родители са изслушани по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Пред съда майката изразява желанието си да упражнява родителските права върху детето и да полага грижи за него.

Посочва, че през съвместния им живот с ответника изцяло тя се е грижила за детето. Заявява, че осъзнава необходимостта от мъжка фигура във възпитанието на детето. Отрича да е имала намерение да го отделя от своя баща. Изслушан пред първата инстанция, бащата декларира желанието си да упражнява родителските права, като посочва, че това е волята на самото дете.